Р Е Ш Е Н И Е
№….........../16.11.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9454 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Л.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Технически университет – Варна, ЕИК
***, с адрес: гр. Варна, ул. ***обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 76 ЗС и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да осигури на ищцата достъп и да й предаде фактическата власт върху поземлен
имот с идентификатор ***по Кадастралната карта и Кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2020/10.01.2017 г. на Началника на
СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ 1080 кв.м, при съседни
имоти с №: ***, както и да й заплати
сумата от 20316,16 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на
неговия размер), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходите по възстановяване на имота във вида преди отнемането на владението
по скрит начин, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 11.08.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
В
исковата молба ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор ***по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № 18-2020/10.01.2017 г. на Началника на СГКК-Варна,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ 1080 кв.м, при съседни имоти с №: ***,
които имоти били публична държавна собственост, предоставени за стопанисване на
ответника Технически университет – Варна. Излага, че от 17.01.2017 г. е във
владение на имота, като след трасирането му същият бил заграден с ограда от
телена мрежа и бетонови колчета и имал врата от винкел, заключена с катинар. Поддържа,
че периодично посещавала имота, лично и чрез трети лица, които поддържали
тревата там, като достъпът бил възможен единствено през двора на ТУ или през
ул. „Мир“ (над супермаркет „Лидъл“) по прокаран път
от насипан чакъл през съседния имот № ***. Затова и твърди, че на 01.08.2019 г.
депозирала до Областния управител на Област Варна искане за издаване на заповед
за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, но процедурата все
още не била приключила поради наличието на висящ съдебен спор за собственост на
имота. Излага, че на 30.07.2019 г. й била връчена заповед № 388/18.07.2019 г.
на Ректора на ТУ-Варна, с която й бил забранен достъпът до имота през двора на
университета, като заповедта била обжалвана и обявена за нищожна с влязло в
сила на 15.07.2020 г. решение по адм.д. № 2322/2019
г. на АС-Варна.
Твърди,
че имотът бил посетен на 15.02.2020 г. и същият бил в изрядно състояние, като
следващото посещение било извършено на 31.07.2020 г., когато било установено,
че липсват оградата, вратата и повечето от бетоновите колчета, като наличните такива били начупени и
нахвърляни наоколо, както и че на северната и южна граница на имота били
поставени по три огромни бетонови вани, пълни със строителни елементи - части
от разрушена сграда, намираща се в североизточната част в двора на ТУ. На
01.08.2020 г. била поставена и ограда на пътя през ул. „Мир“, с което достъпът
до имота бил напълно препятстван. Поддържа, че тези действия били извършени от
ответника в периода на незаконно забранения й достъп, с цел неправомерно
завладяване на собствения й имот, както и че било отнето владението й чрез
насилие и по скрит начин.
Отделно
излага, че в резултат от заличаването на границите на имота й и превръщането му
в незаконно сметище е претърпяла имуществени вреди в размер на 25 000 лв., изразяващи се в разходите за
възстановяване на имота в предишния му вид, включващи дейности по ново
трасиране, прокопаване и поставяне на ограда и бетонови колчета, поставяне на оградна мрежа, врата от винкел с желязна верига и катинар,
почистване на имота от строителните отпадъци, вкл. транспортни разходи за
едрогабаритна техника, снабдена с кран за извозване на бетонните елементи,
разчистване от бетонните вани и заплащане на дължимата такса за сметището за
строителни отпадъци.
По
изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост
и неоснователност на предявения владелчески иск.
Оспорва наведените твърдения ищцата да е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, същият да е бил трасиран и ограден. Поддържа, че от 1974 г. до
настоящия момент имотът е владян от него без прекъсване, като до 2020 г. същият бил запустял и неизползван, тъй като не било осъществено
предвиденото мероприятие по изграждане на лаборатории за тежки метали. Твърди,
че в имота имало строителни отпадъци и п-образни железобетонни елементи още от
80-те години на миналия век, които били останали след изграждането на
паропроводната връзка между пароцентралата на
ТУ-Варна и МБАЛ „Света Марина“, като отделно през годините в имота били
насипвани от неизвестни лица изкопни материали и отпадъци, вероятно от строителни
обекти и ремонтни работи в съседни имоти. Излага, че в периода 17.01.2017 г. –
15.02.2020 г. процесният имот представлявал могила от изкопни материали,
строителни и железобетонни отпадъци, обрасла с бурени, тръни и храсталаци,
както и че всички служители в ТУ имали безпрепятствен достъп до терена. Твърди,
че през лятото на 2020 г. имотът бил подравнен от него, за да се предотврати
свличането на земни маси от могилата по време на дъжд в двора на университета.
Поддържа, че единственото фактическо действие от страна на ищцата по отношение
на имота се изчерпвало с направения на 03.08.2020 г. самоволен опит да огради
имота, на който той изрично се противопоставил.
Оспорва като неоснователен и предявения
облигационен иск за вреди, доколкото в имота изобщо не били извършени
дейностите и подобренията, чийто разходи за възстановяване се претендират.
Отделно оспорва да е налице неправомерно негово поведение, което да обуслови
деликтната му отговорност. Намира и за недопустим иска в частта, касаеща разходите за разчистване на имота, тъй като ищцата
не била негов владелец, респ. претенцията й била лишена от правен интерес.
По изложените съображения моли за
прекратяване на производството по делото в частта по владелческия
иск и иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в разходите по разчистването
на имота, и отхвърляне на облигационния иск в останалата му част, евентуално –
за отхвърляне на всички искови претенции. Претендира и сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния й представител адв. Н.Г., поддържа
исковата молба и предприема изменение на облигационния иск чрез намаляване на
неговия размер от 25000 лв. на 20316,16 лв. Оспорва твърдението на ответника, че е
осъществявал фактическа власт върху имота от 1974 г., както и че в имота е
имало „П“-образни железобетонни елементи още от тогава. Намира, че косвено
доказателство за упражняваното от нея владение върху имота от 17.02.2017 г. е
издадената заповед от 18.07.2017 г. на ректора на ТУ-Варна, с която е забранен
достъпът й до двора на ТУ, в т. ч. и до собствения й поземлен имот. Намира, че
с така наложената забрана, действала от 30.07.2019 до 15.07.2020 г., ответникът
е целял и е извършил злонамерени действия, с които по скрит начин и чрез
насилие е нарушил владението й. Счита, че в отговора на исковата молба се
съдържат признания за съществуването на нейния имот в терена, както и признания
за факта, че през 2020 г. ответникът е влизал в него, когато е извършил
твърдяното подравняване там. Намира, че тези незаконосъобразни действия,
извършени в периода на висящия административен процес по обжалваната заповед, с
която е забранен достъпът й до имота, на практика доказва начина на отнетото
владение, а именно чрез насилие и по скрит начин. По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирана писмена защита излага правни съображения, съобразно събрания по
делото доказателствен материал.
В открито съдебно заседание отчетникът,
чрез процесуалния му представител адв. В.Т., поддържа
отговора и направеното в него искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 31.07.2007 г. решение № 642/06.07.2007 г. по адм.д. № 2375/2006 г. на ВОС, АО, вписано в СВп-Варна на 18.01.2008 г. под № 200, вх. рег. № 630 (л.
71-72), е отменено отчуждаването на дворно място с площ от 1080 кв.м. в пл. № ***,
кв. 951 по плана на гр. Варна, на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.
благоустройствени закони, и е възстановено на наследниците на Стоян И. Босев:
Пена Илиева Б. и Л.С.Б., правото на собственост върху отчужден по ЗТСУ имот,
представляващ дворно място с площ от 1080 кв.м в пл. № ***, находящо
се на ул. „Мир“, гр. Варна, и описани граници съобразно скица, към която
решението препраща.
От материалите по изисканата от СГКК-Варна преписка по нанасянето на процесния ПИ № ***в КККР (л. 95 и сл.) се изяснява, че
процедурата е инициирана от ищцата Л.Б. въз основа на подадено от нея заявление
вх. № 01-231897-01.08.2016 г. Със същото ищцата се е легитимирала като
собственик на част от имот № 10135.2555.26 с площ 1080 кв.м. по силата на реституционното
решение по адм.д. № 2375/2006 г. на ВОС и решение по
гр.д. № 1158/2013 г. на ВОС. Процедурата е завършила с влязла в сила Заповед №
18-202-10.01.2017 г. на Началника на СГКК-гр. Варна, с която е одобрено
изменението на КККР, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, чрез нанасяне на нов поземлен имот с
идентификатор ***и площ 1080 кв.м, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
собственост на Пена Илиева Б. и Л.С.Б..
Видно от приложения
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***г. по описа
на нотариус Д.Б.с рег. № 012 в НК (л. 11), въз основа на представени писмени
доказателства по чл. 587, ал. 1 ГПК ищцата Л.Б. е призната за собственик на
процесния недвижим имот с идентификатор 10135.2555.2633,
придобит по наследство и реституция.
Със заявление вх. № РД-19-9400/06.06.2019 г.
ищцата е отправила до Областния управител на Област Варна искане за деактуване на имота, който фигурира в АДС № 3035/16.05.2000
г. (л. 27). Процедурата е завършила със Заповед РД-02-14-535/04.06.2021 г. на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството (л. 177), с която е наредено
отписването от актовите книги за имотите – държавна собственост съгласно АПДС №
3035/16.05.2000 г., в частта, отнасяща се до 1080 кв.м. от имот пл. № *** по КП
от 1956 г., находящ се в гр.Варна, ул. „Мир“ № 45, целия с площ 3225 кв.м,
очертана със син контур по скица, неразделна част от влязло в сила решение №
642/06.07.2007 г. на ВОС по адм.д. № 2375/2006 г.,
представляваща ПИ с идентификатор № ***по КККР съгласно скица от 2018 г.
Със Заповед № 388/18.07.2019 г., издадена от ректора на ТУ-Варна (л. 13), е
забранен достъпът в двора на ТУ, в това число и в поземлен имот с ид. № ***по КККР на гр. Варна, на Л.С.Б., както и на нейни
представители, пълномощници и всички трети лица,
действащи от нейно име и по нейно поръчение.
С влязло в сила решение № 2363/06.12.2019 г. по адм.д.
№ 2322/2019 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с окончателно решение
№ 9626/15.07.2020 г. по адм.д. № 4775/2020 г. на ВАС,
заповедта е обявена за нищожна (л. 145-148).
Видно от мотивите на заповедта, същата е издадена на основание получено на
15.07.2019 г. писмо на зам.министъра на РРБ и влязъл в сила съдебен акт по
гр.д. № 2522/2010 г. ма ВОС.
Въпросният акт представлява определение № 1230/15.04.2011 г. по в.гр.д. №
2522/2010 г. на ВОС, с което е обезсилено решение № 3012/04.08.2010 по гр.д. №
5972/2008 г. на ВРС, и въззивното производство,
образувано по въззивна жалба срещу това решение, е
прекратено, на основание чл. 233 ГПК – поради извършен пред въззивната
инстанция отказ от иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Л.Б. *** и
МОН, за предаване владението върху реална част с площ 1080 кв.м от недвижим
имот с пл. № *** по плана на м-с Сотира гр. Варна, който
иск е отхвърлен с решението на ВРС (л. 73-76).
С последващо влязло в сила решение № 1127/09.06.2015 г. по гр.д. №
1158/2013 г. на ВОС, потвърдено с решение № 82/17.05.2016 г. по в.гр.д. №
184/2016 г. на Апелативен съд – Варна, е отхвърлен предявеният от ТУ-Варна,
като процесуален субституент на Държавата, срещу Л.Б.
и Пена Б., положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на реална
част с площ 1080 кв.м. от недвижим имот с ид. № 10135.2555.26,
на основание отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ (отм.) (л. 20-25).
С оглед наличието на горепосоченото решение, с влязло в сила на 10.11.2020
г. определение № 260147/10.07.2020 г. по гр.д. № 1359/2019 г. на ВОС (л. 149-150),
потвърдено с определение № 260078/10.10.2020 г. по
в.гр.д. № 389/2020 г. на Апелативен съд – Варна (л. 152-154), е прекратено като недопустимо при липса на
правен интерес и при наличие на забрана по чл. 299 ГПК производството по
предявения впоследствие през 2019 г. от ТУ-Варна срещу Л.Б. отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за собственост върху процесния
поземлен имот с ид. № 10135.2555.2633, както и
евентуално съединения с него отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за
собственост върху реална част от поземлен
имот с ид. № ***с площ 600 кв.м, както и искане по
чл. 537 ГПК за отмяна на съставения в полза на ответницата по исковете констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 28.04.2017 г.
Видно от съдържанието
на исковата молба и уточнителната такава по гр.д. № 1359/2019 г. на
ВОС (л. 49-55), при завеждане на делото
през м.07.2019 г. ТУ-Варна е навел твърдения, че именно той упражнява
фактическата власт върху спорния имот от отчуждаването му през 1974 г., като е
обосновал правния си интерес с извършените от ответницата по иска Л.Б. действия
спрямо имота, изразяващи се в снабдяването й с констативен нотариален акт на
28.04.2017 г., нанасянето на имота в КККР като неин собствен през 2017 г. и
отправеното през м.06.2019 г. искане за отписване на имота от актовите книги.
От приобщеното писмо с изх. номер от 09.08.2019 г., отправено от Областния
управител на област Варна (л. 28), се установява, че на 01.08.2019 г. ищцата Л.Б.
е подала искане за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през
чужд поземлен имот относно осигуряване на достъп до имот с ид.
№ 10135.2555.2633, като няма данни за произнасяне по преписката.
На 18.05.2021 г. ищцата е подала и заявление до Община Варна, Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране“, с искане за прокарване на временен път до ПИ ***(л. 184). По
преписката е издадена Заповед № 3572/08.11.2021 г. на Кмета на Община Варна (л.
211), с която е разрешено на Л.Б. прокарване на временен път с ширина 4 м до ПИ
***по КК на гр. Варна, като от ул. Студентска се завие на север и се премине
през ПИ 10135.2555.26, държавна собственост с предоставени права на управление
на ТУ-Варна, покрай западната граница на имота и изградените огради на
обслужващи постройки, като се запазят съществуващи декоративни дървета до
оградата, общо засегната площ 394 кв.м. По делото липсват данни за влизане в
сила на заповедта.
От страна на ищцата е представен и протокол № 189 от 16.06.2016 г. за
трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ 10136.2555.2633 по КК
на гр. Варна, изготвен от Т.В.Б., представител на „Геобазис“
ООД, според който трасирането на имота е извършено по молба на Л.Б. и въз
основа на кадастралната карта на гр. Варна (л. 44). Видно от приложената скица
към протокола, определящите точки за трасирането са с отразени координати,
идентични с проектните координати, означени в скица-проект №
15-581951/24.11.2016 г., приложена към преписката по нанасянето в КК на имот с
проектен идентификатор 10136.2555.2633 (л. 124).
Приложена е и ангажирана от ищцата стокова разписка от дата 26.10.2016 г.
за закупуване на оградна мрежа, колчета и кофражна тел на обща стойност 1245,50 лв.
(л. 45).
От представеното писмо изх. № 3168/11.08.2020 г., отправено от ТУ-Варна до Л.Б.
(л. 42), се изяснява, че на 05.08.2020 г. ищцата е поискала да й бъде осигурен
достъп с транспорт в процесния имот с цел разтоварване на оградна
мрежа и бетонни колове за ограждане на имота, като по молбата е постановен отказ
на ответника. Отказът е обоснован с твърдения, че ищцата не е допускана и
въвеждана във владение на имота, който от 1974 г. се владее от ТУ-Варна. В
писмото се съдържат и изявления на ответника, че той е предприел действия по
почистването и облагородяването му, т.к. с течение на времето е придобил
неугледен вид, както и че имотът се покрива с временна настилка, за да се
предотврати свличането на земни сами от дъждовната вода, които се оттичат в
двора на университета. Съдържа се и изявление, че на ответника не му е известно
ищцата да е ограждала имота, вкл. кога и на какво основание, както и оспорване
на обстоятелството, че имотът е превърнат в незаконно сметище в резултат от
злоумишлени действия.
Ангажирани от ищцата са и протоколи с № 29/08.09.2021 г. (л. 213 и сл.), № 37/16.10.2018
г. (л. 221 и сл.) и № 12/22.03.2022 г. от заседания на Експертен съвет по
устройство на територията при Община Варна, според последния от които е взето
решение, с което е дадено положително становище за допускане ПУП-ПРЗ за изменение
на УПИ I „за Технически университет“ в кв. 2 в граници на ПИ 10136.2555.2633.
От материалите по изисканата преписка по УРИ № 436000-10577/2020 г. по
описа на Второ РУ-Варна се изяснява, че на 31.07.2020 г. ищцата е подала жалба
до РП-Варна с твърдения за извършени в периода 15.02.2020 г. – 31.07.2020 г.
умишлени и злонамерени действия с цел отнемане владението върху собствения й ПИ
10136.2555.2633, изразяващи се в кражба на оградна
мрежа в размер на 140 м, кражба на по-голямата част от поставените в имота 90
бр. бетонови колчета и потрошаването на останалите в имота, изхвърляне на
строителни отпадъци в имота и превръщането му в незаконно сметище. В жалбата се
съдържат и твърдения, че имотът е нанесен в КК от 10.01.2017 г., от когато е
трасиран, ограден и заключен и ищцата го владее. Към преписката е приобщен и приложен
от жалбоподателката снимков материал, на който е
видна поставена телена мрежа и бетонни колчета, както и метална врата в имота,
както и други снимки, на които мрежата липсва и в имота са налични бетонови
елементи с големи размери. В хода на проверката са снети сведения от жалбоподателката Л.Б. и от адв. В.Т.,
като пълномощник на Ректора на ТУ-Варна, извършен е оглед на място и преписката
е приключена с предложение за отказ за образуване на досъдебно производство
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В сведенията
на адв. Трайков се съдържа признание, че в определен
период от време на мястото, където приблизително се намира спорният имот, е
имало налични колове и оградна мрежа, поставени от
неизвестно лице, без знанието и съгласието на ТУ-Варна, като с течение на
времето коловете били изпочупени и полусъборени, а
мрежата – ръждясала и накъсана, както и че имотът придобил неугледен вид и така
ТУ предприел мерки за неговото почистване и облагородяване. Съдържа се и
изявление, че не му е известно в имота да има бетонни блокове. При извършената
на 11.09.2020 г. проверка на място от разследващите органи е установено, че
имотът не е означен и ограден, в него липсват огромните бетонни блокове, видни
на приложените снимки, а само в северната му част има струпани строителни
отпадъци, най-вече парчета бетон, като останалата част от имота е подравнена и
в него ясно личат следи от тежкотоварни автомобили.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 133 и сл.), изготвено от вещото
лице инж. Т.О., се установява, че към 14.05.2021 г., когато вещото лице е
извършило оглед на място, имотът не е ограден, а от оградите се забелязват само
ямките за коловете от страната на магазин LIDL и едно
топче от поцинкованата оградна мрежа; че липсва
входната врата и имотът е превърнат в депо. Според заключението в имота са
депонирани голямо количество земни маси, а върху тях, най-вече в северната част
на имота, има купчини от различни строителни отпадъци, преобладаващо бетонни,
голяма част от които са разбити на по-дребни късове, но се забелязват и ст.бет. панел и единичен ст.бет.
чашковиден фундамент с размери 2.0/2.0/0.40 +
1.0/1.0/0.20, които са в цялост. От експертизата се
установява още, че стойността на необходимите дейности за привеждане на имота в
първоначалния му вид, е в общ размер на 5392,22 лв. с вкл. ДДС, включваща: 200
лв. за трасиране на имота, 3294,20 лв. с вкл. ДДС за доставка и поставяне на
133 м оградна мрежа с бетонови колчета, 174,50 лв. с вкл. ДДС за доставка и
поставяне на метална врата с
верига и катинар, 1723,52 лв. с ДДС за разбиване, товарене и
извозване на намиращите се в имота ок. 95 тона строителни отпадъци (бетон, стомано-бетон, асфалт, чакъл) с включена такса смет. При
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 158 и сл.) инж. Т.О.
допълва, че на място са налице копки от колчета на ограда, която е премахната.
Пояснява, че, за да е имало такава ограда и тя да е под права линия, то имотът
е бил трасиран, като не е забелязал останали колчета от трасиране. Допълва още,
че на място е установил редица от декоративни дървета, засадени между следите
от оградата на имота и масивната оградата на магазин ЛИДЛ, повечето от които
били с триножници, обичайно поставяни при скоро засаждане. Твърди, че е
възможно да е имало и метална врата в оградата на имота, но да е затрупана от
големите земни маси, налични на място, които заемат обема на целия имот, даже излизат
извън него.
От приетото заключение на допуснатата допълнителна съдебно-техническа и
оценителна експертиза (л. 235 и сл.), изготвено от вещите лица инж. В.А. и инж.
Т.О. след извършен на 17.01.2022 г. оглед, трасиране и геодезически
замервания в и около процесния имот, се изяснява, че върху процесния имот са
депонирани общо ок. 403 куб.м отпадъци, от които 53 куб.м строителни отпадъци и
350 куб.м земни маси. Според заключението стойността па разходите за извозване
на строителните отпадъци е определена в предходната експертиза и възлиза ма 1723,52
лв. с вкл. ДДС, а стойността на разходите за товарене, извозване и разтоварване
на земните маси до най-близкото депо за земни маси в м-ст
„Дългата нива“ в землището на с. Слънчево възлиза на 5496 лв. с вкл. ДДС, която
сума включва товарене на земните маси (940 лв.), транспорт (1540 лв. за 35
курса по 44 лв./курс) и такса смет (2100 лв.).
Съгласно експертизата при почистването на имота има опасност от срутване
на земни маси от съседния южен имот, в който също са депонирани строителни
отпадъци, и, за да се предотврати това срутване на земни маси, след
почистването на процесния имот е необходимо преоткосиране
на ската на оставащите земни маси в съседния имот чрез извозване на
допълнително количество от 7,34 куб.м земни маси, като стойността на разходите
за това извозване възлизат на 181,20 лв. с вкл. ДДС. От заключението се
изяснява още, че за направата на удобен път за преминаване на товарната техника
е необходимо преоткосиране на насипа и допълнително
извозване на земни маси с обем около 30 куб.м, разходите за което възлизат на
487,20 лв. с вкл. ДДС. Установява се също, че според изображенията на процесния
имот, публикувани в Google Earth,
първите насипи и нарушен терен се появяват в изображението, публикувано през
месец май 2014 г. Експертизата определя в
размер на 894 лв. с вкл. ДДС стойността на възнаграждението, което следва да
бъде заплатено на специализирано лице във връзка с организацията на работата по
трасирането и почистването на имота от намиращите се в него земни маси и
строителни отпадъци (без дейността по самата дейност по трасирането). При
изслушването на вещите лица инж. О. пояснява, че в имота следва да бъдат
извършени две трасирания, първото с цел определяне площта за разчистване, а
второто – за определяне на точните граници на имота след почистването (л. 245).
За изчисляване актуалния размер на разходите за необходимите дейности в
имота по делото е допуснато провеждането на допълнителна съдебно-оценителна
експертиза. От приетото и неоспорено от страните допълнително заключение (л.
273 и сл.), изготвено от вещото лице Т.О., се установява, че актуалният размер
на необходимите средства за извършване на дейностите - предмет на изследване в
приетите по делото заключения на допуснатите съдебно-технически експертизи,
изчислен към датата на изготвяне на заключението на 07.10.2022 г., е, както
следва: 400 лв. за трасиране на имота, респ. 800 лв. за нужните две трасирания;
9136,11 лв. с вкл. ДДС за доставка и поставяне на 133 м оградна
мрежа с бетонови колчета, 218,72 лв. с вкл. ДДС за доставка и
поставяне на метална врата с
верига и катинар, 1419 лв. с ДДС за разбиване, товарене и
извозване на намиращите се в имота ок. 95 тона строителни отпадъци (бетон, стомано-бетон, асфалт, чакъл) с включена такса смет, 6930
лв. с вкл. ДДС за товарене, транспорт и такса смет за намиращите се в имота 350
куб.м земни маси; 145,33 лв. с вкл. ДДС за товарене, транспорт и такса смет за
земните маси от 7,34 куб.м, необходими за разчистване на съседния имот; 594 лв.
с вкл. ДДС за товарене, транспорт и такса смет за земни маси от 30 куб.м,
разчистването на които е нужно за прокарване на проход за товарна техника до
имота; 1073 лв. с вкл. ДДС за възнаграждение за специализирано лице във връзка
с организацията на работата по трасирането и почистването на имота.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
водените от страните свидетели (л. 188 и сл.).
От показанията на св. Т.Б., водим от ищцата за установяване на оспореното
от ответника съдържание на представения протокол за трасиране от 16.06.2016 г.,
се установява, че свидетелят е изготвил и подписал протокола. Същият не си
спомня подробности по трасирането на процесния имот. Разказва, че по принцип
трасирането се извършва по данни от КК, които се отразяват на място, съответно
имотът трябва да е бил попълнен в кадастъра, за да се трасира. Разказва още, че
практиката при трасиране е да се забиват на място дървени колчета с височина
ок. 30-40 см, които обикновено са маркирани с червен спрей.
Свидетелски показания са допуснати и за установяване фактическата власт
върху процесния имот.
От показанията на водения от ищцовата страна св. Г.В.(без родство и дела
със страните) се установява, че същият е бил ангажиран от ищцата през 2017 г.
за поставяне на колчета и мрежа на собствения й имот, намиращ се зад магазин Лидъл, до ТУ. Свидетелят си спомня, че тогава мястото е
било обрасло с трева и с дръвчета, като те го поокастрили, оградили го с мрежа
с колчета, сложили и врата с катинар от страната на шосето. Разказва, че тези
дейности били извършени от него, жена му и още две момчета – техни приятели. Спомня
си, че в имота имало налични забити колчета, боядисани с червена боя, като те
опънали канапи по колчетата и после
по канапа опънали мрежата. Разказва още, че за имота минали по малък път, през
вратичка, намираща се между паркинга на Лидъл и
някаква строителна борса, и прескочили ниска стара ограда, разположена нагоре
от вратичката. Споделя, че по същия път нямало как да мине камионът с колчетата
и мрежата, поради което се наложило да минат през портала на ТУ. Разказва, че
след това отново са ходили в имота, за да го поддържат и косят, като се е
случвало при посещенията им да има повреди, които той ремонтирал, вкл. вратата
била изкривена и едно колче било извадено. Спомня си, че при последното им
посещение през 2020 г. забелязали, че пътят между магазин Лидъл
и борсата, по който минавали до тогава, бил бетониран, че в имота нямало вече колчета,
мрежа и врата, а имало някаква бетонна конструкция.
От свидетелските показания на втория воден от ищцата св. Е.М.(без родство и
дела със страните), фактическа съжителка на св. Г.В.. Същата разказва, че тя,
мъжът й и още техни познати от с. Любен Каравелово били наети от ищцата във
връзка с притежаван от нея имот, да за го оградят с колчета и да сложат мрежа. За първи път посетили имота началото
на 2017 г., като влезли откъм магазин Лидъл, през
пътека, която не била циментирана, и през малка вратичка. Камионът, на който
били натоварени бетонните колчета и мрежата, минал през портала на ТУ, за което
предварително говорили с човека там, който ги пуснал. Разказва, че на мястото
имало забити червени колчета, които го означавали, и по тях се ориентирали къде
да поставят бетонните колчета, а отделно ищцата им дала чертеж. Не си спомня точно
колко колчета поставили, но помни, че били високи около метър и нещо и на тях
закрепили мрежата. Разказва, че на мястото не е имало други хора освен тях и
ищцата. Описва имота като граничещ с магазин Лидл, с
някаква борса, с празно място и с портала на ТУ. Разказва още, че след
ограждането на имота ходили пак всяка пролет и есен, за да го почистват и
поддържат. Ходили тя, мъжът й и още двама работници, когато ищцата им се
обаждала. Вратата в имота била заключена с катинар, от който само ищцата имала
ключ, но им предоставила такъв и на тях, за да може да влизат да работят и без
нея. При посещенията косели тревата с машинки и поправяли повредите в имота,
вкл. подменяли катинара с нов, понеже двукратно бил разбит, поправяли мрежата, вдигали
съборените колчета. Тогава минавали от задния вход през магазин Лидъл или през ТУ. Спомня си, че през 2020 г. ходили веднъж
сами през пролетта – февруари или март, за да оправят мрежата, която била
деформирана, и после в края на м. юли ходили пак заедно с ищцата. Тогава в имота имало изхвърлено нещо бетонно и
всичко било разрушено, мрежата и вратата откъм ТУ били съборени, липсвали и
колчетата. Разказва, че първо минали през входа откъм магазин Лидъл, а после поискали да минат с камиона без портала на
ТУ, за което говорили с портиера и той първоначално се съгласил, но след като
камионът пристигнал, казал, че няма право да го пусне и го върнал. Това било и
последното им посещение в имота, тъй като вече нямали достъп до него.
От свидетелските показания на водения от ответника св. С. И. (без родство и
дела със страните) се установява, че същият от 7-8 години работи като
отговорник на паркинга на ТУ, но дава и смени като портиер на портала откъм ул.
„Студентска“, на гърба на пароцентралата, като на
този портал работят общо петима човека. Знае, че между пароцентралата
и оградата на магазин Лидъл има имот, който е
собственост на ТУ. Описва имота като пълен с боклуци, строителни отпадъци,
бетон и тухли, които били нахвърляни там още при строителството на кооперация
„Академика“; обрасъл с храсти и висока растителност; разграден отвсякъде и със
свободен достъп както откъм магазин Лидъл, така и
откъм ул. „Студентска“. Не го е виждал никога ограден и не си спомня някой да е
искал достъп до него. Не е виждал и никой да коси там, нито да има забити
колчета. Последно е ходил до имота месец преди разпита му, проведен през
м.10.2021 г., и той е бил в описаното състояние. Не знае дали след това са го
изчистили. Помни, че при предишния ректор, тоест преди ок. 4 години, имотът бил
изравнен от ТУ, но не си спомня подробности. Знае също, че служителите на
университета минават от там за магазин Лидъл. Той
също е ходил до оградата на Лидъл и разказва, че там
има една вратичка, по която се слиза надолу. Не си спомня дали има ограда или
дървета, но той по принцип не обръщал внимание на такива неща. Помни, че имало охрана,
обходни двойки от външни фирми, които били наети от университета, като не е
чувал някой да им се противопоставя да влизат в имота.
От свидетелските показания на водения от ответника втори свидетел В.В.(без родство и дела със страните) се установява, че от
1995-1996 г. същият е наемател на обект за търговия със строителни материали,
който се намира в двора на ТУ, над магазин Лидъл с
вход откъм ул. „Мир“. Свидетелят описва процесния имот като поляна, обрасла с
растителност и пълна с боклуци, която през 2021 г. била изравнена с багер от
ТУ, понеже станали големи баири и при валеж се стичала кал към съседните имоти.
Разказва, че всеки ден посещава строителната борса, но не е виждал в имота да
се извършват някакви дейности, да се почиства или да се огражда, да има
колчета, поставени от геодезисти. Сочи, че наетият от него имот граничи с това
празно място, което е ок. 4-5 дка, като там никога не е имало ограда и не е
виждал външни хора там. Разказва, че в мястото имало бетонови отломки,
П-образни елементи, които били точно зад магазин Лидъл.
Спомня си, че през топъл месец на 2020 г. или 2021 г., вероятно април, една
възрастна жена заедно с жена и мъж, които видял преди разпита му пред съдебната
зала (св. Г.В.и св. Е. М.), искали да
преминат през неговия имот, за да ограждат мястото, но той не ги пуснал, понеже
на практика трябвало да събори собствената си ограда, за да им осигури достъп.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 76
ЗС и чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Същите са допустими,
доколкото са налице нормативно установените общи положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и
липсват процесуални пречки за това, като е спазен и преклузивният
6-месечен срок за предявяването на иска по чл. 76 ЗС. Не е налице хипотезата на
чл. 233, изр. второ ГПК, на която се позовава ответникът, тъй като ищцата се е
отказала от предходен иск за собственост по чл. 108 ГПК по гр.д. № 5872/2008 г.
на ВРС, а не от владелчески иск, какъвто е
настоящият, респ. няма пречка последният да бъде предявен след отказа. Аргумент
в тази насока е и разпоредбата на чл. 359 ГПК, според която лицето,
което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви
иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за
собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по
насилствен или скрит начин. В случая делото за собствеността е приключило с
влязъл в сила съдебен акт (прекратително определение),
като отделно владелческият иск е основан на
нови факти – отнемане на владението по насилствен и скит начин след предявяване
на иска за собственост.
По владелческия иск:
Според чл. 76 ЗС
владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от
лицето, което я е отнело.
Следователно основателността
на иска е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) упражнявана от ищцата фактическа власт върху
процесния имот; 2.) отнемане на тази власт от страна на ответника, както и 3.)
извършване на това нарушение по твърдения скрит начин, тоест при отсъствие на
ищцата или по начин и време, които затрудняват узнаване на нарушението от нея,
и чрез насилие, тоест против изричната или предполагаема воля на ищцата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти.
От свидетелските показания на св. Г.В.и св. Е.М.се доказва, че ищцата е установила
фактическа власт върху процесния имот в началото на 2017 г., когато е оградила
имота с телена мрежа и бетонни колчета, поставила е метална врата и е заключвала
същата с верига и катинар, от който държала ключа. От същите свидетелски
показания се изяснява, че ищцата е продължила да упражнява фактическата власт
върху имота до м. юли 2020 г., в който период тя се е грижела за мястото,
периодично го е наглеждала и поддържала с помощта на работници, които го
почиствали, косели тревата и поправяли повредите по поставената ограда и
заключващ механизъм. Съдът кредитира напълно тези свидетелски показания като
достоверни, доколкото са дадени от независими лица, имащи непосредствени лични
впечатления, които пресъздават при разпита възприетите от тях обстоятелства по
последователен, логичен и ясен начин, вкл. и двамата свидетели описват по
идентичен начин и в детайли местоположението на имота и възможностите за достъп
до него, състоянието му преди поставянето на оградата и при последващите
им посещения, както и извършваните от тях по поръчение на ищцата дейности в
имота в периода от 2017 г. до 2020 г. Освен това тези показания кореспондират с
останалия доказателствен материал, вкл. с приложената стокова разписка от
26.10.2016 г. за закупена оградна мрежа и бетонни
колчета, последните поставени няколко месеца по-късно през 2017 г. в имота, и с
решение № 642/06.07.2007 г. по адм.д. № 2375/2006 г.
на ВОС, което формално легитимира ищцата като собственик на процесния имот, в
чийто правомощия е включено и владението върху притежаваната вещ. В подкрепа на
показанията са и останалите приобщени по делото документи, установяващи
извършените от ищцата в периода 2016 г. – 2020 г. действия, демонстриращи своенето на имота и потвърждаващи неговото владение, а
именно: подаването на заявление за нанасяне на имота в КККР през м.08.2016 г.;
снабдяването с констативен нотариален акт през 2017 г.; подаването на искане за
деактуване на имота като държавна собственост през
2019 г., както и подаването на искане за учредяване на право на преминаване
през чужд имот през същата 2019 г. Ограждането на имота от ищцата се
потвърждава и от първоначалното експертно заключение на съдебно-техническата
експертиза, според което при извършения оглед на място на 14.05.2021 г. вещото
лице инж. Т.О. е констатирал в имота ямки за
коловете, върху които е била опъната оградната мрежа,
както и едно топче от тази мрежа. Признание за наличието на такива бетонни
колове и оградна мрежа в процесния имот се съдържат и
в сведенията на адв. Трайков, дадени от името на
ответника по образуваната преписка по УРИ № 436000-10577/2020 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР-Варна. Същите са видни и от снимковия материал, приложен
по преписката.
Доказано по делото е също, че преди ограждането на имота ищцата е
предприела действия по неговото трасиране, което по необходимост предхожда
материализирането на границите чрез поставянето на ограда. Пряко доказателство в
тази насока е представеният протокол за трасиране от 16.06.2016 г., чието
съдържание се потвърждава от материалите по приобщената административна
преписка по нанасянето на имота в КККР. Съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника за невярност (антидатиране) на протокола,
обосновани с твърдения, че същият е съставен преди нанасяне на имота в КК, а
същевременно е отразено, че е изготвен въз основа на данните от кадастъра. Аргументите
за това са следните:
На първо място, още преди нанасянето на процесния имот като самостоятелен
обект в КККР неговата индивидуализация е била установена с реституционното
решение, в което са описани точните му граници, отразени и графично върху скица
по действащ към този момент план на гр. Варна. Следователно имотът е фигурирал
в КККР, макар и не като самостоятелен, а като индивидуализирана реална част от
друг ПИ № 10135.2555.26.
Отделно, дейността по трасирането обичайно се извършва преди подаването на
заявлението за изменение на КК, в случая подадено на 01.08.2016 г., респ.
напълно логично е данните от по-рано съставения протокол за трасиране да
съответстват на по-късно нанесения в КККР нов имот. Този извод следва от
приложимата към разглеждания период нормативна уредба на чл. 54 ЗКИР и чл. 58,
ал. 1 и ал. 3 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, обн. ДВ. бр.41 от 13 май 2005 г., отм. ДВ.
бр.4 от 13 януари 2017 г. Именно такъв е и настоящият случай, в който
трасирането е ползвано за последващата
административна процедура. От обсъдените документи се доказва, че през
м.06.2016 г. по възложение на ищцата имотът е
трасиран от правоспособно лице инж. Т.Б., като представител на „Геобазис“ ООД, че през м. 08.2016 г. ищцата е подала
заявление за попълване на имота с означените при трасирането негови граници в
кадастралната карта, ведно с приложен към заявлението проект за попълване,
изготвен от същия изпълнител - „Геобазис“ ООД, и обяснителна
записка към проекта, съставена от инж. Т.Б.. Въз основа на заявлението през м.
01.2017 г. имотът е попълнен в кадастралната карта на гр. Варна като нов имот с
идентификатор № 10135.2555.2633.
Трасирането на имота, респ. верността на оспорения протокол, се потвърждава
и от свидетелските показания на водените от ищцата свидетели, тъй като св. Г.В.
и св. Ел.М. споделят, че при посещението им в имота през 2017 г. по границите
му имало дървени колчета, боядисани в червено, каквито колчета според
показанията на св. Т.Б. обичайно се поставят при трасиране. Дейността по
трасирането се доказва и от първоначалното експертно заключение на инж. Т.О.,
според което поставянето на оградна мрежа предполага
предварително извършено трасиране на имота.
Съдът не кредитира свидетелските показания на водените от ответника
свидетели, според които процесният имот никога не е бил ограждан и почистван, тъй
като разпитаните лица са заитересовани от изхода на делтото - св. С. И. е служител при ТУ, а св. В.В.– негов наемател, и освен това показанията им са
изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства.
От обсъдените писмени и гласни доказателствени средства, установяващи
основанието за първоначалното завладяване на имота от страна на ищцата и начина
на упражняваната от нея фактическа власт, следва, че ищцата е владяла имота в
периода от началото на 2017 г. до средата на 2020 г. и разполага с правото на посесорен иск за защита на това фактическо състояние.
От събраните
доказателства се установява още, че владението й е отнето от ответника (по
негово възложение) в периода м.февруари - м. юли 2020
г., когато поставената от ищцата оградна мрежа с
бетонни колове и метална заключваща се врата са съборени, имотът е затрупан със
строителни отпадъци и достъпът до него е прекъснат, а след това имотът е покрит
със земни маси и подравнен. Извършването на тези действия от страна на
ответника се доказват както от свидетелските показания на св. Г.В.и св. Е. М., които са очевидци на състоянието на имота преди и след
нарушението, така и от други доказателствени източници, вкл. писмо изх. №
3168/11.08.2020 г., според което ответникът е отказал поискания от ищцата
достъп до процесния имот, и материалите по приобщената преписка по УРИ №
436000-10577/2020 г., според които на 31.07.2020 г. ищцата е сезирала РП-Варна
във връзка с отнетото й владение и в хода на извършената проверка е установено,
че към 11.09.2020 г. имотът е подравнен, като в него ясно личат следи от
тежкотоварни автомобили. Не е спорно по делото, че въпросното подравняване на
имота е сторено именно от ответника ТУ-Варна. Безспорно е също, че след края на
м. юли 2017 г. именно ответникът упражнява фактическата власт върху процесния
имот и не допуска ищцата до него.
Така отнетото владение е осъществено по скрит начин по смисъла на чл. 76
ЗС, тъй като е извършено в периода на действие на издадената от Ректора на
ТУ-Варна Заповед № 388/18.07.2019 г., забраняваща достъпа на ищцата до
процесния поземлен имот. По този начин отнемането не е могло да стане веднага
достояние на ищцата, съобразно обичайно
осъществяваната от нея фактическа власт върху имота чрез периодични посещения (в
този смисъл относно скритостта на отнемането - Решение № 490/26.11.2010 г. по
гр.д. № 1392/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Доколкото фактическата власт е отнета от ищцата чрез
принудително прекъсване на достъпа й до имота и повреждане на поставените в
него ограждения, то може да се приеме, че отнемането
е извършено и чрез насилие. Така - решение № 4 от 6.02.2012 г. по гр.д. №
388/2011 г. на ВКС, I г.о., в което е прието, че насилствено отнемане на вещта
има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето, което
владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение
на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка.
От гореизложеното следва, че предявеният владелчески
иск е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да предаде
на ищцата владението върху процесния имот.
На основание чл. 361 ГПК решението относно предаването на имота подлежи на
предварително изпълнение и не може да бъде спряно, което следва да бъде
обективирано в изричен диспозитив.
На основание чл. 360 ГПК в тежест на ответника следва да бъде наложена
глоба в размер на 1000 лв.
По облигационния иск:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Посочената разпоредба предвижда
обективна и гаранционно-обезпечителна отговорност, предназначена да репарира
вредоносните последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно
поведение (действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението
на възложената дейност.
Следователно, за да възникне деликтната
отговорност на възложителя, следва да бъде осъществен фактическият състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние
(действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина,
която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага,
както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на
ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В настоящия случай доказаното отнемане
на владението на ищцата по скрит и насилствен начин представлява нарушение, извършено
по възложение на ответника ТУ-Варна, което може да
бъде квалифицирано като противоправно действие по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От свидетелските показания на св. Г.В.и св. Е.М.и заключенията на съдебно-техническите експертизи, които
съдът кредитира напълно като компетентно изготвени, правилни и обосновани, се
доказва, че в пряка причинно-следствена връзка с това нарушение ищцата е
претърпяла имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в повреждането
на поставената в имота телена ограда с бетонни колчета, отнемането на
поставената метална врата с верига и катинар, както и щетите по самия поземлен
имот, изразяващи се в натрупването му със строителни отпадъци и земни маси.
Тези вреди са причинени от съответните
физически лица при изпълнението на възложената им от ответника работа. Вината
на преките изпълнители се презюмира, на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД, и обратно доказване не е проведено от ответната страна по
делото.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, включени в
правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, за ответника е
възникнало задължението да заплати на увредената ищца обезщетение за претърпените
вреди и предявеният облигационен иск по чл. 49 ЗЗД е доказан по основание.
Същият е доказан и по размер от последното допълнително заключение на
допуснатата съдебно-оценителната експертиза, според което стойността на
средствата, необходими за извършване на дейностите, чрез които процесният имот
би придобил вида, който е имал преди отнемането, възлиза на сумата от 20316,16
лв. с вкл. ДДС. Същата е изчислена към датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата първа инстанция и формирана като сбор от следните суми:
800 лв. за двукратно трасиране на имота; 9136,11 лв. за доставка и поставяне на
133 м оградна мрежа с бетонови колчета, 218,72 лв. за доставка и
поставяне на метална врата с
верига и катинар, 1419 лв. за разбиване, товарене и извозване на
намиращите се в имота ок. 95 тона строителни отпадъци (бетон, стомано-бетон, асфалт, чакъл) с включена такса смет, 6930
лв. за товарене, транспорт и такса смет за намиращите се в имота 350 куб.м
земни маси; 145,33 лв. за товарене, транспорт и такса смет за земните маси от
7,34 куб.м, необходими за разчистване на съседния имот; 594 лв. за товарене,
транспорт и такса смет за земни маси от 30 куб.м, разчистването на които е
нужно за прокарване на проход за товарна техника до имота, както и 1073 лв. за
възнаграждение за специализирано лице във връзка с организацията на работата по
трасирането и почистването на имота. Необходимостта от извършването на
посочените дейности, които са остойностени с
кредитираното заключение, е доказана по делото от двете съдебно-технически експертизи
– първоначална и допълнителна, обсъдени по-горе.
Така изчислената стойност на вредите в общ размер на 20316,16 лв.
съответства на претендираната сума, поради което искът е доказан и по размер и
следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищцата посоченото
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното му изплащане.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения
списък, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 7532,84 лв., от които 1352,84 лв. за
държавна такса (540,19 лв. по владелческия иск и
812,65 лв. по изменения деликтен иск), 1150 лв. за
депозити за вещи лица (л. 87, л. 164, л. 243, л. 252) и 5030 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за реалното заплащане на което са представени по
делото – договор за правна защита и съдействие от 15.04.2022 г., съдържащ
разписка за получено плащане в брой.
Разноски на
ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Технически университет – Варна, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***представляван
от Ректора проф. д-р инж. В.В., да предаде на Л.С.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, фактическата
власт върху поземлен имот с идентификатор ***по Кадастралната карта и
Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2020/10.01.2017
г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ 1080
кв.м, при съседни имоти с №: ***, на
основание чл. 76 от ЗС.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно предаването на имота, на основание чл. 361 от ГПК.
ОСЪЖДА Технически университет – Варна, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***представляван
от Ректора проф. д-р инж. В.В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, глоба в размер на 1
000 лв. (хиляда лева), на основание
чл. 360 от ГПК във вр. чл. 76 от ЗС.
ОСЪЖДА Технически университет – Варна, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***представляван
от Ректора проф. д-р инж. В.В., да заплати на Л.С.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 20 316,16 лв. (двадесет хиляди
триста и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходите по възстановяване на имота във
вида преди отнемане на фактическата власт, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.08.2020 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Технически университет – Варна, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***представляван
от Ректора проф. д-р инж. В.В., да заплати на Л.С.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 7 532,84 лв. (седем хиляди петстотин
тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: