П Р
И С Ъ
Д А
Номер:.5, 09.02.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На девети
февруари през 2018 година,
в публично
заседание, в състав: Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна В.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от председателя НЧХД № 171 по описа за 2016 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.А.О., роден на ***г***, български гражданин, живущ ***,
неженен, ЕГН-**********, неосъждан,
за ВИНОВЕН в това, че на 27.05.2016г. в с.Хърсово, обл.Разградска,
е причинил на И.Г.А., ЕГН-********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето на пострадалия –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА” в размер на 1 200.00 (хиляда и двеста) лева.
ОСЪЖДА Д.А.О., ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И.Г.А.,
ЕГН-********** ***, сумата от 800.00 (осемстотин) лева – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 27.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата до първоначално претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1000.00 (хиляда) лева, както
и за претендираното обезщетение в размер на 30.00
(тридесет) лева – за претърпени имуществени вреди от същото престъпление, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Д.А.О., ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ:
-
на частния тъжител и граждански ищец
И.Г.А., ЕГН-********** ***, сумата от 152.00
(сто петдесет и два) лева – направени от страната съдебни и деловодни
разноски по производството и
- по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 50.00 /петдесет/ лева –
дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 40.00 (четиридесет) лева – деловодни
разноски, заплатени от бюджета на съда.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към присъда № 5/09.02.2018г. по НЧХД № 171/2016 година по описа на
РС-гр.Исперих
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато
е обвинение от частния тъжител И.Г.А., ЕГН-********** *** срещу Д.А.О., ЕГН-********** ***,
за извършено от него на 27.05.2016г. в с.Хърсово, обл.Разградска,
престъпление – лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, за което претендира
да му бъде наложено съответно наказание. Предявява срещу подсъдимия граждански
иск за заплащане на сумата от 1 000.00 (хиляда) лева – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в
претърпените от него болки и страдания и отделно сумата от 30.00 (тридесет)
лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху претендираните обезщетения,
считано от датата на деликта – 27.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноските по делото.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие и с оглед на събраните по делото
доказателства, частният тъжител чрез упълномощения повереник
поддържа първоначално повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна,
като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършеното от
него престъпление, както и да бъде уважен изцяло предявеният срещу него
граждански иск, като основателен, доказан и справедлив по размер.
Подсъдимият Д.А.О., ЕГН-********** ***, редовно призован, не се явява пред съда
и не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение.
Защитата счита обвинението за
недоказано, като твърди, че в отношенията между страните е възникнала поредната
междусъседска разправия, нямало никакви доказателства тъжителят да е бил
нападнат или ударен от подсъдимия и в този смисъл следва да бъде оправдан, а
предявеният срещу него граждански иск – отхвърлен. Излага доводи, че
подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,
ал.1 от НК, поради което деянието му не е общественоопасно.
В условията на евентуалност, при преценка за виновност, пледира за прилагане
института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК,
предвид че съмият той е бил нападнат и също е
претърпял телесни увреждания, причинени му от тъжителя или да бъде санкциониран
с наказание „Глоба“ в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.А.О., ЕГН-**********, е роден на ***г***. Произхожда от
работническо семейство. Не е женен, но съжителства на семейни начала и е баща
на две деца. Понастоящем съжителства със Силвия Николаева Паламарова,
като се грижи за своите и за нейните две деца. Притежава собствено жилище в
с.Хърсово, където живее понастоящем. Ползва се с добро име сред своите
съселяни, известен е като изключително отзивчив към нуждите на съселяните си,
оказва взаимопомощ, безвъзмездно помага за благоустрояването на селото, като
има авторитет на добър майстор дърводелец, техник и монтьор. Трудово ангажиран
като моторист на моторен трион в „Лес Груп“ ООД-гр.Разград, като спазва добра трудова
дисциплина, отговорен и уважаван от работодателя си и екипа, с който работи.
Осъждан е двукратно, съответно за
престъпление кражба по чл.195, ал.1, т.4, предл.2 и
т.5 от НК по влязло в сила на 18.04.2001г. споразумение по НОХД № 270/2000г. на
РС-гр.Исперих, на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 (три) години, като в този
изпитателен срок извършва транспортно престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за
което е осъден с влязла в сила на 26.05.2003г. присъда по НОХД № 234/2003г. на
РС-гр.Нови Пазар, на наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева. Не е заплатил
тази „Глоба“, но поради изтичане на давностния срок
за събирането й, воденото срещу него принудително производство е било прекратено,
съгласно Разпореждане от 12.01.2018г. на публичен изпълнител при НАП,
ТД-гр.Варна, офис Разград.
В съседство до къщата на подсъдимия
в с.Хърсово, обл.Разградска, притежавала стар имот
свидетелката Фиданка Георгиева Ахмедова, където тя отглеждала животни. Тъй като
между съседните имоти нямало стабилна ограда животните на Фиданка често влизали
в двора на подсъдимия, като унищожавали посевите им. Това ставало повод за
чести конфликти между собственичката на животните и семейството на подсъдимия,
за което са подавани неколкократни сигнали пред
полицейските органи. Свидетелката винаги обезщетявала материално щетите върху
имота на подсъдимия, но последният не предприемал постъпки, за да изгради
ограда между имотите и въпреки полицейските предупреждения за това, за което се
оправдавал, че няма излишни пари за ограда.
По същия начин на 27.05.2016г. през
деня, за пореден път животни на Фиданка навлезли в дворното място на Д.А.О., за
което от страна на съжителницата му – свидетелката
Силвия Николаева Паламарова бил подаден сигнал на
спешен телефон 112. По случая била извършена полеицейска
проверка и съставен Акт на Фиданка Георгиева Ахмедова. Последната, очевидно
ядосана от случилото се отишла до дома на подсъдимия, където започнала да се разправя
с доведената му дъщеря – свидетелката
Симона Красимирава Паламарова,
задето майка й подала оплакване. Момичето от своя страна споделило за случилото
се на подсъдимия Д.О., когато същата вечер се прибрал от работа, а той от своя
страна тръгнал да се разправя с Фиданка.
Същата вечер – на 27.05.2016г., към
21.30 часа, Фиданка тъкмо била издоила кравите си и както обичайно, решила да
наобиколи и да види възрастната си и
болна на легло майка, за която към него
момент се грижил брат й – тъжителят И.Г.А., известен с турското име Ахмед. Той
и майка му също живеели в съседство до имота на подсъдимия Д.О.. Когато
последният излязъл от дома си същата вечер, той видял, че Фиданка е пред дома
на майка й и тръгнал към нея да се саморазправя заради случката, станала през
деня. Между двамата започнала разправия, като си разменили обидни думи, а
подсъдимият нанесъл побой на Фиданка, като я удрял със сопа. По същото време,
недалеч от тях преминавал свидетелят Л.Х.Н., който търсел изгубеното си теле и
видял как Д. удря Фиднака със сопа или бухалка, но не
се намесил да ги разтърве. Фиданка викала името на брат си „Ахмед, Ахмед“, за да й се притече на помощ. Виковете й били чути
първо от племенника й – свидетелят Д.И.Г., който излизайки от дома си, видял и
чул кавгата между леля му и Д., които си разменяли обиди, но в същия момевт Д. избягал от мястото като потеглил с автомобила си.
След като и тъжителят И.Г.А. (Ахмед) излязъл навън да се притече на помощ на
сестра си, двамата били пред майчината си къща, когато видели, че Д. се прибира
с колата към дома си. Последният паркирал пред къщата си, а тъжителят и сестра
му тръгнали към него. Тъжителят му подирил сметка какво иска от сестра му и не
може ли по човешки да се разберат без да й нанася побой, като в разправията Д.
отново извадил сопа от колата си и ударил с нея тъжителя по лицето, над
веждата. Виждайки, че посяга към брат й, Фиданка взела сопата от ръцете на Д.,
като от своя страна тя и тъжителят също нансели удари
по тялото на подсъдимия. В този момент от дома си излязла свидетелката Симона
Красимирова Паламарова, която видяла, че И. и Фиданка
го налагали с удари и се намесила да ги разтърве. Намесил се и свидетелят Д.И.Г.
– син на тъжителя, който отдръпнал баща си, а в същото време Фиданка се обадила
на спешен телефон 112. На място
пристигнали полицаи – свидетелите Х.Л.Х. и С.Ц.Д. и започнало разследване на
случая. Образувана била преписка вх.№ 275000-2137/2016г. по описа на РУ на
МВР-гр.Исперих, на подсъдимия Д.А.О. и на Фиданка Георгиева Ахмедова били
съставени Протоколи за полицейско предупреждение от 27.05.2016г. Образувана
била и прокурорска преписка вх.№ 432/2016г. на РП-гр.Исперих, приключила с
отказ за образуване на наказателно производство по Постановление от
27.07.2016г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Според заключението вх.№ 3409/07.09.2016г.
на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на описания
инцидент от 27.05.2016г. частният тъжител И.Г.А. е получил телесни увреждания: кръвонасядане на меките тъкани с охлузване на кожата над
основата на носа, които по своята медико-биологична характеристика обуславят
болка и страдание.
Експертизата установява, че
описаните травматични увреждания са резултат от удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет и могат да бъдат получени по начина,
както сочи пострадалия – удар по главата с дървена сопа, като при разпита в
съдебно заседание на 20.09.2016г. вещото лице е категорично, че става въпрос за
едно единствено нараняване, умерено изразено по сила и обем, като определя
оздравителен срок около една седмица, без последици за физическото здраве на
пострадалия.
В резултат на същия инцидент,
подсъдимият Д.А.О. също получил травматични увреждания, съгласно представено по
делото Съдебномедицинско удостоверение № 54/2006г., издадено от съдебен лекар –
д-р Д.В., а именно: разкъсно-контузна рана високо в
теменна област на главата с оток и кръвонасядане по
съседство; охлузване в дясна челна област; хематом по гръбната
повърхност на лява поясна област с две двойки
просветлявания между успоредни контури; насиняване на меките тъкани в
най-горната част на дясно бедро с две неправилни охлузвания върху увреждането.
Според съдебния лекар уврежданията са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и, могат да бъдат получени по време и
начин, както съобщава освидетелствания – нанесени удари със сопа по главата и
тялото, и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които съпоставени едни с други и в комплексна преценка
установяват данните относно времето на извършване на деянието, мястото, начина,
по който е осъществено, предмета на посегателството и неговото авторство. В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели. Въпреки възраженията на двете
страни с оглед наличието на родствена връзка или други зависимости на
свидетелите със страните по делото, съдът не констатира обстоятелства, с оглед
на които показанията им да се считат за заинтересовани или предубедени. Всеки
от свидетелите по различен начин е възприел събитието с оглед на време, местонаблюдение и други обстоятелства, и съпоставени едни с
други показанията им са логични, последователни, взаимно допълващи се, като в
съвкупната им преценка и с останалия доказателствен
материал напълно и обективно допринасят за общото възпроизвеждане на събитието.
Съобщават непротиворечиви
сведения относно конкретния повод за инцидента, мястото и времето на събитието
и факта, че между подсъдимия и тъжителя е имало физическо съприкосновение,
свързано с нанесени удари.
За изясняване характера на телесните
увреждания, получени от тъжителя, както и механизма на тяхното причиняване,
допринася заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експретиза.
Данните за личността на подсъдимия Д.
Алиосман Осман се установяват от представената Характеристика, изготвена от Кметство-с.Хърсово
и от служебно изисканата справка за съдимост, издадена от РС-гр.Исперих.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът приема обвинението срещу подсъдимия Д.А.О., ЕГН-********** за ДОКАЗАНО. От събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че на 27.05.2016г. в
с.Хърсово, обл.Разградска, е причинил на И.Г.А., ЕГН-**********
***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Относно авторството на престъплението освен преките участници в инцидента –
тъжителят и подсъдимият, друг пряк очевидец на насения удар от страна на
подсъдимия спрямо тъжителя е била сестрата на последния - Фиданка Георгиева
Ахмедова. Изразеното съмнение за нейната заинтересованост и предубеденост, като
сестра на тъжителя, се разсейва от заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза относно механизма на причиняване на настъпилите
телесни увреждания. Свидетелката съобщава, че подсъдимият е нанесъл единствен
удар със сопа по лицето не брат й, което кореспондира изцяло и съответства на
установеното от експертизата единствено увреждане по лицето на пострадалия и
изразеното категорично мнение, че става въпрос за нараняване при обстоятелства
напълно относими към тези, които се съобщават по
делото – удар със сопа. Освен това самият факт на физическо съприкосновение
между подсъдимия и тъжителя се потвърждава допълнително и от показанията на
свидетелите Симона Красимирова Паламарова и Д.И.Г.,
които макар и в един по-късен момент са се спуснали да разтърват участниците в
побоя, но са ги възприели пряко в състояние на физически сблъсък.
По описания начин и като краен извод
съдът приема, че е извършено престъпление – причиняване на лека телесна повреда
спрямо тъжителя и подсъдимият е автор на същата, при категорично доказана
причинна вързка между конкретните негови действия с
конкретните увреждания, установени по тялото на тъжителя.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът не приема тезата на защитата, че подсъдимият Д.А.О. е действал
в условията на неизбежна отбрана. По
своята правна характеристика (чл.12, ал.1
от НК) неизбежната отбрана предполага непосредствено противоправно
нападение, при което нападнатият се отбранява, включително в защита на своята
личност или права, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели. При конкретния
инцидент от 27.05.2016г. изобщо не беше доказано такова нападение от страна на
пострадалия И.Г.А., което да е провокирало неизбежна отбрана от страна
подсъдимия Д.О.. Действително тъжителят и сестра му са отишли пред дома на
подсъдимия, като продължение на вече възникналото събитие, с цел изясняването
им заради нанесения преди това побой от страна на подсъдимия Д.О. спрямо
Фиданка Георгиева Ахмедова, но цялата тази саморазправа е била провокирана от
самия подсъдим с първоначалното негово решение той да се саморазправя с Фиданка
заради случката с животните й, станала по-рано същия ден. Категорично се
установи, че при така възникнала и продължила във времето саморазправа, подсъдимият пръв е посегнал физически на
тъжителя, нанасяйки му удар със сопа по лицето и вече като реакция на това
нападение, извършено от подсъдимия, е последвало нанасянето на удари спрямо
него от страна на тъжителя и сестра му.
Съдебната практика на ВКС е
постоянна в разбирането си, че приемането на елементите на неизбежната отбрана
по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, е и фактически въпрос, който е решим при
цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени
факти, а в конкретния случай не бяха събрани доказателства за осъществено
спрямо подсъдимия нападение, налагащо отбраната му.
От
обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в причиняване на лека
телесна повреда чрез упражнено физическо насилие върху тялото на пострадалия.
Механизмът на причиняване на увреждането се извежда от неговия характер, като
се установява от заключението на съдебно-медицинската еспертиза
в съотношение с всички останали преки и косвени доказателства, събрани в хода
на делото, обсъдени по-горе. Компетентното становище на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, което се възприема изцяло от съда е, че констатираното единствено увреждане на пострадалия И.Г.А. е
причинило болка и страдание, без разстройство на здравето, което обуславя и
квалификацията на деянието като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2
от НК.
Категорично се установи също, че
като реакция на действията на подсъдимия, в смисъл последващо
нанесените от него телесни увреждания на Фиданка Георгиева Ахмедова, а
впоследствие и на брат й И.Г.А., те от своя страна също са му отвърнали с
удари, в резултат на които е получил телесни увреждания, довели до разстройство
на здравето, неопасно за живота му. При тези обективно установени факти и във
връзка с доводите на защитата, съдът прецени, че не са налице предпоставките за
приложение на института на реторсията по смисъла на чл.130,
ал.3 НК, тъй като тъжителят не е нанесъл еднаква по степен телесна
повреда на подсъдимия спрямо тази, която последният му е причинил. В този
смисъл следва да се отбележи задъжителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. по н. д. № 41/1989г. на
ОСНК, според което съдът може да приложи чл.130,
ал.3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на
увреждане телесни повреди, т.е. когато и двете телесни повреди са с
разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето (причинили
са единствено болка и страдание). Това е така, защото в чл.130,
ал.1 и ал.2
от НК законът предвижда два различни състава на престъпления, макар и от
един и същ вид - леки телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни
признаци и за тях са предвидени различни наказания. Ето защо, когато се
установи, че с деянието на нападателя е причинена лека телесна повреда, която е
с болка и страдание без разстройство на здравето, а пострадалият е отвърнал с
лека телесна повреда с разстройство на здравето, какъвто е процесния
случай, то реторсията
не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи също и този,
който е причинил по-тежко увреждане. Същото е приложението и при обратната
хипотеза. Това би противоречало на чл.35,
ал.3 от НК, която разпоредба изисква съразмерност на наказанието със
степента на обществената опасност на извършеното престъпление.
От субективна страна деянието на подсъдимия Д.А.О. е извършено
виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал, че упражнява физическа сила спрямо тъжителя по начин,
който ще причини телесно увреждане на същия и е искал настъпването му, като
последица от извършеното. Имал е и явен мотив да направи това, защото е тръгнал
с намерението да се саморазправя със сестрата на тъжителя, като е срещнат
ответна реакция от нейна страна и от страна на тъжителя, и това е станало
конкретен повод за развилото се впоследствие продължение на възникналия помежду
им конфликт.
Действайки по описания начин, с
оглед на осъщественото от подсъдимия, от обективна и субективна страна,
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, същият ангажира отговорност и следва да
понесе съответно на общественоопасния характер на
деянието и степента на обществена опасност на личнастта
си, наказание, като за извършеното престъпление се предвижда наказание
“Лишаване от свобода” до 6 (шест) месеца или “Пробация”,
или „Глоба“ от 100.00 (сто) до 300.00 (триста) лева.
При решаването на въпроса за избор
на наказание, съдът съобрази осъжданията на подсъдимия, обсъдени по–горе, по
отношение на които приема, че е настъпила абсолютна реабилитация при условията
на чл.88а, ал.4 във вр. с ал.3 и ал.1 от НК във вр.
с чл.82, ал.1, т.4 и т.5 и ал.4 от НК,
още към 18.10.2011г., т.е. подсъдимият към момента на извършване на процесното деяние следва да се счита неосъждан. Към същия
този момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
ІV от Глава осма на НК, поради което и в съвкупната преценка на горните
обстоятелства, съдът прецени, че е задължително да приложи института на чл.78а от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорлност за
конкретното деяние и му бъде наложено съответно административно
наказание в рамките на предвиденото от закона
- Глоба от 1000.00 до 5000.00
лева.
Въз основа на горното съдът прецени
като съответно и наложи на подсъдимия Д.А.О., на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК, административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1 200.00 (хиляда и двеста) лева, т.е. около минималния размер, предвиден от
закона, което възприема като съответно и подходящо за възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимия при иначе явно проявен
превес на отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства, а именно вида на извършеното
от него престъпление, като такова против личността, изразяващо неуважение към
личните права на гражданите и неспазване на обществения ред, както и липсата на
критично отношение към проявата. Съдът отдава значение на превантивния ефект,
съблюдавайки изискванията както на специалната, така и на генералната превенция
– да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца и останалите
членове на обществото. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства
съдът отчете добрите характеристични данни на подсъдимия.
Обстоятелството, че подсъдимият също
е претърпял наранявания от процесния инцидент, не
смекчава отговорността за собствените му лични действия. Той също е могъл да
търси отговорност за извършеното спрямо него, но не е направил постъпки за
това, като такъв е бил неговият избор. Горното не го освобождава от отговорност
за общественоопасните последици, произтичащи от
собственото му противоправно поведение.
По отношение на предявения
граждански иск:
Съдът приема за безспорно установено,
че в резултат на извършеното престъпление спрямо личността на пострадалия И.Г.А.,
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него
физически болки и страдания от нанесените му телесни увреждания, както и преживяната
психична травма - уплахата и унижението от извършеното спрямо личността му.
Същите са в пряка причинна връзка и следствие от извършеното престъпно
посегателство и начина, по който е било осъществено, с оглед на което съдът намира предявеният от
пострадалия граждански иск за неимуществени вреди за основателен. Причинявайки
му виновно и противоправно описаните горе увреждания,
подсъдимият ангажира и гражданскоправната си
отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалия за причинените
му неимуществени вреди при наличие на осъществен от негова страна състав на
непозволено увреждане спрямо личността му.
Съобразявайки горното, съдът прие
предявения граждански иск за неимуществени вреди основателен и доказан до
размера от 800.00 (осемстотин) лева, воден от чувството си за справедливост (чл.52 от ЗЗД). Става въпрос за едно
единствено нараняване, но то е нанесено върху главата, която е жизнено важен
орган, довело е неизбежно до болезненост и страдание. За разликата до първоначално претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1000.00 (хиляда) лева, както
и за претендираното обезщетение в размер на 30.00
(тридесет) лева – за претърпени имуществени вреди от същото престъпление, съдът
прецени предявеният граждански иск за неоснователен и недоказан, поради което
ГО ОТХВЪРЛИ В ТАЗИ ЧАСТ.
Върху присъденото обезщетение от
800.00 лева подсъдимият дължи и законната лихва, считано от датата на деликта – 27.05.2016г. до окончателното му изплащане. При
непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на събитието - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия Д.А.О., ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ:
-
на частния тъжител и граждански ищец
И.Г.А., ЕГН-**********, сумата от 152.00
(сто петдесет и два) лева – направени от страната съдебни и деловодни
разноски по производството и
- по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 50.00 /петдесет/ лева –
дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 40.00 (четиридесет) лева – деловодни
разноски, заплатени от бюджета на съда.
Възприемайки по тази начин
обективната истина по случая, ръководен
от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: