РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Благоевград, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500590 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Б“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „М.“ ,
представлявана от Д. М. и С. С.- изпълнителни директори, чрез юриск. Р.М., адрес
за получаване на съобщения: гр. Б, ул. „Т. А.“ срещу Решение № 136/26.02.2025 г.
по гр.д. № 303/2024 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск против Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „Б.“ №, вх., ет., ап. за договорна лихва за периода 01.03.2017 г.- 05.02.2023 г. за
разликата над уважения размер от 866,38 лв. до пълния предявен размер от 1168,20
лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната
част.
Оспорват се изводите на съда относно размера на дължимата договорна
лихва. Сочи се, че вещото лице е изчислило размера на задължението за договорна
лихва за периода от 01.03.2020 г. до 10.06.2020 г., който период е различен от
периода, претендиран с исковата молба. Изтъка се, че в с.з. от 30.01.2025 г.
експертът изрично е заявил, че задължението за договорна лихва за исковия период
от 01.03.2017 г. до 05.02.2023 г., е в размер на 1071,99 лв. Твърди се, че от
представените по делото писмени доказателства се установявало, че предсрочната
изискуемост на процесния кредит е била обявена на 06.02.2023 г., поради което
размерът на дължимата договорна лихва за периода до настъпване на предсрочната
1
изискуемост бил 1071,99 лв.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 136/26.02.2025 г. по гр.д. № 303/2024 г. по описа на РС-Благоевград в
частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против Д. П. Т. за
договорна лихва за периода 01.03.2017 г.- 05.02.2023 г. за разликата над уважения
размер от 866,38 лв. до пълния предявен размер от 1168,20 лв. и постановяване на
решение, с което да бъде уважен предявеният иск за договорна лихва в пълния
претендиран размер.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна Д. П. Т. чрез
особения представител адв. Т. на 09.05.2024 г. В двуседмичния срок не е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба.
Срещу Решение № 136/26.02.2025 г. по гр.д. № 303/2024 г. по описа на РС-
Благоевград в частта, в която е уважен предявеният от „Банка ДСК“ АД
установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата от 363,51 лв.- главница за периода
15.03.2017 г.- 15.03.2018 г. и за сумата от 560,94 лв.- договорна лихва за периода
01.03.2017 г.- 31.03.2020 г., е постъпила въззивна жабла от адв. К. Т.- особен
представител на ответника Д. П. Т..
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, както и за допуснати процесуални нарушения.
Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е обсъдил всички
възражения, направени от ответната страна. В писмения отговор от ответника било
направено възражение за изтекла погасителна давност, но в доклада липсвала
правна квалификация на направеното възражение, като били включени
обстоятелства в тази връзка като подлежащи на доказване. В мотивите на
постановеното съдебно решение не се съдържали никакви съображения по
направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че ищецът претендира вземане, произтичащо от договор за
револвиращ банков кредит № 2368/11.09.2015 г., по силата на който на ответника е
издадена кредитна карта с лимит 1000 лв. и с размер на минималната месечна
вноска 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от
дължимата за същия период лихва. От фактическа страна било установено, че
последното плащане по кредита е извършено на 17.02.2017 г. Предсрочната
изискуемост на кредита била обявена на 06.02.2023 г. С оглед направеното
възражение за изтекла погасителна давност, се твърди, че за периода от 15.03.2017
г. до 15.03.2018 г. задълженията за главница са погасени по давност, както и
задълженията за договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г.
Прави се искане за отмяна на Решение № 136/26.02.2025 г. по гр.д. №
303/2024 г. по описа на РС- Благоевград в обжалваната част и отхвърляне на
предявения от „Банка ДСК“ АД установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата от
363,51 лв.- главница за периода 15.03.2017 г.- 15.03.2018 г. и за сумата от 560,94 лв.-
договорна лихва за периода 01.03.2017 г.- 31.03.2020 г.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна „Банка ДСК“ АД,
която в указания срок двуседмичния срок е депозирала отговор на подадената
въззивна жалба.
В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата.
Сочи се, че в процесния случай се касае за договор за револвиращ кредит, за
който договор е характерно, че погасяването на задълженията не се изпълнява на
2
предварително договорени анюитетни вноски. Възникването, падежът и размерът
на задължението за погасяване нито били определени в договора, нито били
определяеми. Изложените оплаквания във въззивната жалба били в хипотеза на
уговорено погасяване на отделни вноски. Сочи се, че процесният договор е
безсрочен, като без правно значение било от кой момент е преустановено
плащането, доколкото прекратяването на договора не е автоматична последица от
непогасяването на задължението.
Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Производството по гр.д. № 303/2024 г. по описа на Районен съд- Благоевград
е образувано по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ АД против Д. П. Т., с
която е предявен положителен установителен иск- за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 795/2023 г. по описа на РС- Благоевград.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2015 г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД), от една страна като
кредитор и Д. П. Т., от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за
револвиращ кредит № 23668, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Сочи се, че съгласно чл. 9
от договора, кредитът се олихвява с номинален фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 18% или 0,05% на ден. В договора изрично било уговорено, че
размерът на минималната погасителна вноска е в размер на пет процента от
редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за
същия период лихва. Пояснява се, че минималната погасителна вноска включва
дължимата за периода лихва, както и редовна лихва в размер, равен на разликата
между размера на минималната погасителна вноска и дължимата лихва, като
срокът за заплащане на вноската е от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки
изтекъл отчетен период. В случай, че кредитополучателят не погаси дължимата
минимална погасителна вноска в предвидения срок за плащане, банката събира
служебно от разплащателната сметка на кредитополучателя дължимата вноска в
рамките на разполагаемата наличност по сметката. Посочва се, че в т. 10 от
договора страните са уговорили, че при неизпълнение на договорните задължения,
наказателната надбавка върху просрочената главница е в размер на шест
процентни пункта над номиналния лихвен процент или общо просроченият лихвен
процент върху просрочената главница е в размер на 24%, като при настъпила
изискуемост, наказателната надбавка от шест процентни пункта се начислява
върху цялата главница.
Твърди се, че с покана- уведомление с изх. № 0020-20-02729/26.08.2022 г.,
връчена на 06.02.2023 г., била обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди се, че ищцовото дружество е подало до PC- Благоевград заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В полза на заявителя срещу
длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
В отговора на исковата молба ответникът чрез особения представител
3
оспорва предявените искове.
Оспорва се твърдението, че изявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е връчено надлежно на ответника.
В отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност поради
противоречие със закона и добрите нрави на клаузите на т. 10.1 и т. 10.2 от част I и
на чл. 11, ал. 1 и на чл. 13, ал. 2 от част II от договора. Сочи се, че при забава на
длъжника, кредиторът има право само на лихва върху неплатената част от кредита,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва за забава.
Наред с това от момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем,
кредитополучателят дължи връщане на цялата сума по заема, ведно със законната
лихва върху нея. Твърди се, че договорна и наказателна лихва не се дължат по
кредити, по които се претендира плащане на цялата отпусната в заем сума от
банката- кредитор. В случая по силата на чл. 16, ал. 1 т. 5 от Общите условия на
договора, с обявяване на договора за предсрочно изискуем, същият следвало да се
счита прекратен, поради което след този момент дължимите суми не могат да се
претендират на договорно основание.
Пояснява се, че сключеният между страните договор за кредит е под формата
за овърдрафт по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗПК, като договорът е безсрочен и
дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
(изцяло или частично) на четвърта поредна минимална погасителна вноска (т. 5 от
част I и чл. 11, ал. 3 от част II на договора). Сочи се, че от представеното
извлечение от счетоводните книги било видно, че неплащане на четвърта поредна
погасителна вноска е налице след 15.06.2017 г., от който момент кредиторът е
могъл по всяко време да претендира връщането на предоставената сума от страна
на кредитополучателя.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.
110 ЗЗД и чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на
ответника Д. П. Т., че дължи на ищеца „Банка ДСК” АД, следните суми, които са
били предмет на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 359 от
13.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 795/2023 г. на Районен съд- Благоевград, а
именно: сумата от 995,62 лв.- представляваща главница по договор за револвиращ
кредит № 23668 от 11.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда (13.04.2023 г.) до окончателното погасяване; сумата от 866,38
лв.-представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 05.02.2023 г.,
като е отхвърлен иска за договорна лихва за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 1168,20 лв.; сумата от 18,63 лв.- представляваща
обезщетение за забава (законна лихва) след датата на настъпване на изискуемостта
за периода от 06.02.2023 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 15 лв.- такси за
нереволвиране. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 87,88 лв.-
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство
(ч.гр.д. № 795/2023 г. на РС- Благоевград), и сумата от 1193,40 лв.- представляваща
общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 303/2024 г.
на РС- Благоевград).
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
Видно от договор за револвиращ кредит № 23668, на 11.09.2015 г. между
4
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор и Д. П. Т., като
кредитополучател е сключен договор, при следните параметри: размер на
кредитния лимит и вид валута- 1000,00 лева; вид на кредита- потребителски
револвиращ; срок на договора- безсрочен; такса за обслужване на
разплащателната сметка- 0,90 лв.; банкова карта, свързана с кредита- основна
револвираща Mastercard classic; условия за издължаване на кредита- съгласно
уговореното в част II на договора- размер на минималната погасителна вноска- 5
(пет) процента от редовната главница в края на отчетният период, но не по-малко
от дължимата за същия период лихва; минималната погасителна вноска включва
дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на
разликата между размера на минималната погасителна вноска и дължимата лихва;
срок за плащане на минималната погасителна вноска- от 1-во до 15-то число на
месеца, следващ всеки отчетен период, а ако 15-то число на месеца е неработен
ден- не по-късно от следващия работен ден; при пълно плащане на задължението
от предходния месец кредитополучателят се освобождава от лихва върху
дължимата сума, усвоена чрез плащане на ПОС; номинален фиксиран годишен
лихвен процент- 18% към момента на сключване на договора; лихвен процент на
ден в размер на 0,05%, изчислен към момента на сключване на договора;
наказателни надбавки: върху просрочена главница: 6 (шест) пункта над
номиналния лихвен процент или общо лихвен процент върху просрочената
главница в размер на 24%; върху цялата главница след настъпване на изискуемост:
6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент; разходи за принудително
събиране на дължимите суми (в брой или по друг начин)- съгласно съответните
тарифи в действащото законодателство; годишен процент на разходите по кредита,
изчислен към момента на сключване на договора- 34,76%; обща дължима сума,
дължима от кредитополучателя, изчислена към датата на сключване на договора-
1158,20 лв. Съгласно чл. 1 от част II Общи условия банката предоставя на
кредитополучателя потребителски револвиращ кредит с банкова карта MasterCard
или Visa (основна револвираща карта), издадена според условията на отделен
договор за револвираща карта от съответната търговска марка, който е неразделна
част от договора за револвиращ кредит. Предоставеният кредит по договора може
да бъде използван единствено след получаване и активиране на револвиращата
карта на кредитополучателя. Кредитополучателят има право по всяко време да
усвоява суми от разполагаемата част от кредитния лимит до максималния размер-
чл. 2, ал. 4 от ОУ. Кредитополучателят има право да възстановява разполагаемата
част от кредитния лимит, като погасява изцяло или частично задълженията си по
кредита. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Общи условия общата дължима сума по кредита за
отчетния период се формира като сбор от всички платежни операции, дължимите
за тях такси, начислената лихва и всички просрочени суми, след като се
приспаднат извършените през отчетния период погасявания. Кредитополучателят
се задължава да погасява всеки месец минимална погасителна вноска в размера
съгласно част I, т. 8.1 и в периода, посочен в част I, т. 8.2. В случай на неплащане
(изцяло или частично) на четвърта поредна минимална погасителна вноска,
банката да има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като в този
случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с
обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 18 от ОУ- чл. 11, ал. 3
от ОУ. Съгласно чл. 16 от ОУ договорът за кредит може да бъде прекратен: по
5
взаимно писмено съгласие на страните; едностранно от кредитополучателя по
всяко време; едностранно от кредитополучателя при упражняване на правото на
отказ от договора; едностранно от кредитополучателя в случай на промяна на
лихвения процент по кредита; едностранно от банката при обявяване на кредита за
изискуем, считано от посочената от банката дата; едностранно от банката с
двумесечно писмено предизвестие; при закриване на разплащателната сметка,
свързана с кредита, независимо от основанието, считано от датата на закриването
на сметката; при прекратяване на договора за основна револвираща кредитна
карта, свързана с кредита; в други случаи, определени в закона. С прекратяване на
договора задължението по кредита става изискуемо.
Видно от заявление за издаване на револвираща кредитна карта MasterCard
от 14.09.2015 г., на кредитополучателя е предоставена кредитна карта с одобрен
кредитен лимит от 1000,00 лв.
Видно от покана- уведомление, изпратена чрез ЧСИ А. Ц.,
кредитополучателят е уведомен, че считано от 30.04.2020 г., „Експресбанк“ АД и
„Банка ДСК“ АД са се обединили, като в ТРРЮЛНЦ е вписано преобразуването
чрез вливане на „Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД. Кредитополучателят е
уведомен, че от същата дата „Банка ДСК“ АД е страна, като приема правата и
задълженията на кредитор по сключения между Д. П. Т. и „Експерсбанк“ АД
договор за кредит от 11.09.2015 г., отпуснат в размер на 1000,00 лв.
Кредитополучателят Д. П. Т. е уведомен, че поради неплащане в срок на дължими
вноски по договора за кредит, на основание предвидените в него условия, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата- уведомление е връчена на
ответника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК.
На 13.04.2023 г. от „Банка ДСК” ЕАД е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 7771/13.04.2023 г., въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 795/2023 г. по описа на РС- Благоевград. На
13.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. П. Т. да
заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: сумата от 995,62 лв.,
представляваща главница по договор за револвиращ кредит № 23668 от 11.09.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
(13.04.2023 г.) до окончателното погасяване; сумата от 1168,20 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 05.02.2023 г.; сумата от 18,63 лв,
представляваща обезщетение за забава (законна лихва) след датата на настъпване
на изискуемостта за периода от 06.02.2023 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 15 лв.-
такси за нереволвиране; сумата от 43,95 лв.- платена държавна такса и сумата от
50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения едномесечен срок
за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, на 12.02.2024 г., заявителят „Банка ДСК“ ЕАД e депозирала искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 795/2023 г. по описа на Районен съд- Благоевград.
В първоинстанционното производство е допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, от която е установено, че усвоената сума по договора е
1000,00 лв. Движението по кредитната сметка е както следва: усвоена главница от
2200,00 лв., от тях заплатена- 1224,38 лв., дължима главница- 995,62 лв.; платени
6
лихви- 235,07 лв.; други начисления- 6,24 лв. Експертът посочва, че разрешеният
кредитен лимит е изцяло усвоен на 18.09.2015 г. в размер на 1000,00 лв.
Последното плащане по кредита е извършено на 17.02.2017 г. с последно усвоена
сума на 20.02.2017 г. В счетоводството на банката фигурират начислени и
неплатени лихви в размер на 327,17 лв., дължими за периода от 15.03.2017 г. до
15.04.2020 г. Вещото лице посочва, че към 06.02.2023 г. по счетоводни данни-
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД задължението по кредита е
в размер на 2178,82 лв., от които: дължима главница- 995,62 лв.; дължима
договорна лихва от 01.03.2017 г. до 10.06.2020 г.- 692,29 лв.; дължима законна
лихва от 11.06.2020 г. до 06.02.2023 г.- 475,91 лв.; дължими такси- 15,00 лв. По
изчисления на експерта към 06.02.2023 г. задължението по кредита е в размер на
1877,00 лв., от които: дължима главница- 995,62 лв.; дължима договорна лихва от
01.03.2017 г. до 10.06.2020 г.- 596,38 лв.; дължима законна лихва от 11.06.2020 г. до
06.02.2023 г.- 270,00 лв.; дължими такси- 15,00 лв. Вещото лице е посочило
размера на минималната погасителна вноска и дължимата лихва за периода
15.10.2015 г.- 15.06.2020 г. В с.з. експертът е посочил, че дължимата договорна
лихва при лихвен процент 18% за периода 01.03.2017 г.- 10.06.2020 г. е в размер на
596,38 лв., съответно за периода 10.06.2020 г.- 05.02.2023 г.- в размер на 475,91 лв.
или общо 1071,91 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са
страни по заповедното производство по ч.гр.д. № 795/2023 г. по описа на Районен
съд- Благоевград. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй
като издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК е връчена на ответника- длъжник в заповедното
производство по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По въззивната жалба на ответника Д. П. Т. срещу решението в частта, в която
е уважен предявеният от „Банка ДСК“ АД установителен иск по чл. 422 ГПК за
сумата от 363,51 лв.- главница за периода 15.03.2017 г.- 15.03.2018 г.
По делото е безспорно установено, че на 11.09.2015 г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор и Д. П. Т., като кредитополучател, е
сключен договор за револвиращ кредит № 23668, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредитен лимит в размер на 1000,00 лв.
Не е спорно между страните, че „Банка ДСК“ ЕАД е правоприемник на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
Съгласно чл. 2 от ОУ кредитополучателят има право по всяко време да
усвоява суми от разполагаемата част от кредитния лимит до максималния размер
(1000,00 лв.). Разполагаемата част от кредитния лимит се намалява с всяка
платежна операция, информация за която е постъпила в счетоводната система на
банката, и с дължимата за нея такса, както и с размера на просрочената главница,
ако е сформирана такава. Кредитополучателят има право да възстановява
разполагаемата част от кредитния лимит, като погасява изцяло или частично
задълженията си по кредита. Характерът на договора, сключен между страните,
предполага възможност на кредитополучателя да тегли и да връща по кредита
7
суми, които след връщането им може да използва отново до настъпване на
изискуемостта на вземането на банката. Съгласно част I, т. 2 сключеният договор е
безсрочен, като банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо
в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна минимална
погасителна вноска- чл. 11, ал. 3 от ОУ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ОУ общата
дължима сума по кредита за отчетния период се формира като сбор от всички
платежни операции, дължимите за тях такси, начислената лихва и всички
просрочени суми, след като се приспаднат извършените през отчетния период
погасявания. Отчетният период съвпада с календарния месец, в случай, че
последният календарен ден от месеца е работен. В случай, че последният
календарен ден от съответния месец е неработен, отчетният период не включва
календарните дни, следващи последния работен ден от този месец- чл. 8, ал. 2 от
ОУ. Кредитополучателят се задължава да погасява всеки месец минимална
погасителна вноска в размера съгласно част I, т. 8.1 (размер на минималната
погасителна вноска- 5 (пет) процента от редовната главница в края на отчетния
период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва; минималната
погасителна вноска включва дължимата за периода лихва, както и редовна
главница в размер, равен на разликата между размера на минималната погасителна
вноска и дължимата лихва) и в срока, посочен в част I, т. 8.2 (срок за плащане на
минималната погасителна вноска- от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки
отчетен период, а ако 15-то число на месеца е неработен ден- не по-късно от
следващият работен ден). С оглед посочените клаузи от договора, усвоената
главница падежира по два начина: месечно- относно стойността на минималната
погасителна вноска и при прекратяване на договора, обявяване на изискуемост-
относно разликата между сбора на падежиралите месечни погасителни вноски и
цялата стойност на усвоения кредит. При това положение погасителната давност за
главницата по процесния кредит е започнала да тече от различен момент- за
месечните вноски тя е започнала да тече от съответния им падеж, а за вземането за
остатъчната главница- от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска- в тази насока Решение № 36/03.02.2025 г. по
т.д. № 52/2023 г. по описа на ВКС. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж,
започва да тече от предсрочната изискуемост- Тълкувателно решение №
3/21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК.
Ищецът претендира главница в размер на 995,62 лв. От ответника е
направено възражение за погасяване по давност на вземания за месечни
погасителни вноски и договорна лихва. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
и пълно, е установено, че усвоената сума по договора е 1000,00 лв. Последното
плащане по кредита е извършено на 17.02.2017 г. с последно усвоена сума на
20.02.2017 г. При това положение погасителната давност за главницата за
минималните погасителни вноски е започнала да тече от съответния им падеж- от
1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период, а за остатъка
от главницата- от предсрочната изискуемост (06.02.2023 г.). Заявлението за
8
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е депозирано на 13.04.2023 г.,
поради което непогасените минималните погасителни вноски за периода
15.03.2017 г.- 15.03.2018 г. се явяват погасени по давност. Месечните погасителни
вноски включват дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер,
равен на разликата между размера на минималната погасителна вноска и
дължимата лихва. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза и извлечение от счетоводните книги на банката се
установява, че за периода 15.03.2017 г.- 15.03.2018 г. неплатените минимални
погасителни вноски са в размер на 545,18 лв., дължимата за периода лихва е в
размер на 181,67 лв., разликата между размера на минималните погасителни
вноски и дължимата лихва, е в размер на 363,51 лв., който представлява дължимата
главница за периода. Предвид изложеното главницата в размер на 363,51 лв.,
дължима за периода 15.03.2017 г.- 15.03.2018 г., се явява погасена по давност.
От заключението на вещото лице е установено, че дължимата главница по
кредита е в размер на 995,62 лв., погасената по давност главница за периода
15.03.2017 г.- 15.03.2018 г. е в размер на 363,51 лв., поради което искът за главница
е основателен до размера на сумата от 632,11 лв. Изложеното налага отмяна на
обжалваното решение в частта, в която е признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата над 632,11 лв. до присъдения размер от
995,62 лв.- главница по договор за револвиращ кредит № 23668/11.09.2015 г.,
сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като кредитор и Д. П. Т., като
кредитополучател, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2105/2021 г. по описа на РС-
Благоевград.
По отношение на въззивната жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу
решение № 136/26.02.2025 г. по гр.д. № 303/2024 г. по описа на РС- Благоевград в
частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против Д. П. Т. за
договорна лихва за периода 01.03.2017 г.- 05.02.2023 г. за разликата над уважения
размер от 866,38 лв. до пълния предявен размер от 1168,20 лв. и по отношение на
въззивната жалба на ответника Д. П. Т. срещу решението в частта, в която е
признато съществуването на вземане от 560,94 лв.- договорна лихва за периода
01.03.2017 г.- 31.03.2020 г.
С исковата молба ищецът е претендирал вземане за договорна лихва за
периода от 01.03.2017 г. до 05.02.2023 г. размер на 1168,20 лв. С обжалваното
решение искът за договорна лихва е уважен до размера на сумата от 866,38 лв. за
същия период.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че банката е начислила договорна лихва за периода
01.03.2017 г.- 06.02.2023 г. в размер на 1168,20 лв., от които: 692,29 лв. за периода
01.03.2017 г.- 10.06.2020 г. при лихвен процент 18% и 475,91 лв. за периода
11.06.2020 г.- 06.02.2023 г. при лихвен процент 11,42%. Вещото лице е изчислило
дължимата договорна лихва за същия период и същите лихвени проценти на 856,98
лв., от които: 596,38 лв. за периода 01.03.2017 г.- 10.06.2020 г. при лихвен процент
18% и 260,60 лв. за периода 11.06.2020 г.- 06.02.2023 г. при лихвен процент 11,42%.
В с.з. експертът е посочил, че дължимата договорна лихва за периода от 01.03.2017
г. до 06.02.2023 г. при лихвен процент 18% за целия период е в общ размер от
1071,91 лв., от които: 596,38 лв. за периода 01.03.2017 г.- 10.06.2020 г. и 475,91 лв.
9
периода 10.06.2020 г.- 05.02.2023 г.
В т. 9 от част I от договор за револвиращ кредит № 23668/11.09.2015 г.,
страните са уговорили номинален фиксиран годишен лихвен процент в размер на
18% или 0,05% на ден. По делото не са налице данни същият да е променян, поради
което за целия период е приложим лихвен процент от 18%. Предвид заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, дължимата договорна
лихва по процесния договор за периода от 01.03.2017 г. до 06.02.2023 г. е в размер
на 1071,91 лв., от които: 596,38 лв. за периода 01.03.2017 г.- 10.06.2020 г. и 475,91
лв. периода 10.06.2020 г.- 05.02.2023 г.
От ответника в отговора на исковата молба е направено възражение за
изтекла погасителна давност. По отношение на възнаградителната лихва следва да
се приложи кратката тригодишна погасителна давност, като съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва де тече от датата на настъпването на изискуемостта.
Вземанията за договорна лихва за периода 01.03.2017 г.- 31.03.2020 г. се явяват
погасени по давност. Дължимата договорна лихва за периода 01.04.2020 г.-
05.02.2023 г. съгласно приетото заключение на вещото лице е в размер на 511,25 лв.
(475,91 лв. периода 10.06.2020 г.- 05.02.2023 г., 14,93 лв. за периода 01.04.2020 г.-
30.04.2020 г., 15,43 лв. за периода 01.05.2020 г.- 31.05.2020 г. и 4,98 лв. за периода
01.06.2020 г.- 10.06.2020 г.), в който размер се явява основателна претенцията за
договорна лихва.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в частта, в която е
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца договорна
лихва над размера от 511,25 лв. до размера от 866,38 лв.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява частично
незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен в частта, в която е признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата над 632,11 лв.
до присъдения размер от 995,62 лв.- главница по договор за револвиращ кредит №
23668/11.09.2015 г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като
кредитор и Д. П. Т., като кредитополучател и в частта, в която е признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца договорна лихва над
размера от 511,25 лв. до размера от 866,38 лв. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца „Банка ДСК“ АД се дължат разноски в
размер на 50,32 лв. за заповедното производство и 763,68 лв. за исковото
производство съобразно уважената част от исковете. Обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта за присъдените разноски на ищеца „Банка ДСК“ АД за
сумата над 50,32 лв. до присъдения размер от 87,88 лв. разноски в заповедното
производство и за сумата над 763,68 лв. до присъдения с решението размер от
1193,40 лв. разноски в исковото производство.
Страните са поискали присъждане на разноски и пред настоящата
инстанция. С оглед изхода на спора ответникът Д. П. Т. следва да бъде осъден да
заплати на „Банка ДСК“ АД разноски в размер на 146,76 лв.
В производството по делото ответникът Д. П. Т. е представляван от особен
представител, поради което дължимата държавна такса по жалбата следва да се
присъди с решението по спора, съобразно изхода на делото- вж. т. 7 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,
10
ОСГТК. С оглед изхода на делото, „Банка ДСК“ АД следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 25,00 лв. по жалбата срещу решението в частта
досежно иска за главница и държавна такса в размер на 15,82 лв. по жалбата срещу
решението по отношение иска за договорна лихва или общо 40,82 лева.
Ответникът Д. П. Т. следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт дължимата държавна такса в размер на 9,18 лв. съобразно отхвърлената част.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 136/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 303/2024 г.
по описа на РС- Благоевград в частта, в която предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК е уважен в следните части, а именно: над 632,11 лева до уважения
размер от 995,62 лева- главница по Договор за револвиращ кредит № 23668 от
11.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда (13.04.2023 г.) до окончателното погасяване и сумата над 511,25 лева до
уважения размер от 866,38 лева и за периода 01.03.2017 г.- 31.03.2020 г.- договорна
лихва, както и в частта за присъдените разноски в заповедното производство над
сумата от 50,32 лева до присъдения размер от 87,88 лева и в частта за присъдените
разноски над сумата от 763,68 лева до присъдения размер от 1193,40 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че ответникът Д. П. Т. дължи на
ищеца „Банка ДСК” АД следните суми: сумата над 632,11 лева до предявения
размер от 995,62 лева- главница по Договор за револвиращ кредит № 23668 от
11.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда (13.04.2023 г.) до окончателното погасяване и сумата над 511,25 лева до
уважения размер от 866,38 лева и за периода 01.03.2017 г.- 31.03.2020 г.- договорна
лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК с № 359 от 13.04.2023 г., издадена по ч.гр.д. №
795/2023. на РС- Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136/26.02.2025 г., постановено по гр.д. №
303/2024 г. по описа на РС- Благоевград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № ., вх. ., ет., ап.
да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район О., ул. ”М.” № ., представлявана от Д. Н. Н -
изпълнителен директор, Д.Д. М. - изпълнителен директор сумата от 146,76 лева,
сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ №., вх. А, ет. ., ап.
. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Б
сумата от 9,18 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство и
5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., район О., ул. ”М.” № ., представлявана от Д. Н. Н. - изпълнителен директор,
Д. Д. М. - изпълнителен директор да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд- Благоевград сумата от 40,82 лева,
11
представляваща държавна такса за въззивното производство и 5,00 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12