№ 133
гр. С.З., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202415 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 81 от 02.09.2021 год. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните С.З..
Жалбоподателят ”Ф.” ООД град С.З., с ЕИК ***, представлявано от управителите
Ан.Ив.Ан. и С.Л.Ан. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата
искане.
Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна и моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 44-ТЖ от 21.06.2021 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.449б, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ЗВМД (“Когато
нарушението по ал.1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.“) –
ал.1 (“Собственик, съответно ползвател на обект, в който се получават странични
животински продукти, който не изпълни задължението по чл.275, ал.1, се наказва с глоба от
200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.“) за нарушение изразяващо се
в това, че при извършена на 15.05.2021 год. проверка в изпълнение на Заповед № РД-09-
466/13.05.2021 год. на министъра на земеделието, храните и горите на животновъден обект с
вет.рег. № ***-*** – ферма за отглеждане на норки, находяща се в с.М., общ.С.З. е
1
установено, че течната фракция тор се събира по канална система и септични ями се предава
съгласно договор с “Водоснабдяване и канализация“ ООД към Пречиствателна станция за
отпадъчни води С.З. като отпадъчни води от септични и изгребни ями и еко тоалетни, за
което се съставят приемо-предавателни протоколи. Транспортирането на течната фракция
тор до Пречиствателна станция за отпадъчни води С.З. се извършва посредством
регистрирани от МОССВ и БАБХ превозни средства за транспортиране на странични
животински продукти, а по начина на предаване течната фракция на торовата маса се
третира като отпадни води, а не като страничен животински продукт (СЖП).
В конкретния случай АУАН е съставен въз основа на Доклад с рег. Индекс № 93-
3171/02.06.2021 год., съставен от екип, извършил проверка въз основа на Заповед № РД 09-
466/13.05.2021 год.на министъра на земеделието, храните и горите в животновъден обект –
ферма за отглеждане на норки за установяване съответствие на дейността на дружеството-
жалбоподател с действащото ветеринарномедицинско законодателство в областта на
отглеждането на животни за добив на ценни кожи и изпълнение на Програма за контрол и
надзор на Covid-19 при домашни любимци и норки, отглеждани за добив на ценни кожи в Р
България през 2020-2021 год., в който под т.4, раздел Странични животински продукти
(СЖП) в животновъдния отдел е прието, че течната фракция тор, събирана по канална
система и септични ями се предава съгласно договор с “Водоснабдяване и канализация“
ООД към Пречиствателна станция за отпадъчни води С.З. като отпадъчни води от септични
и изгребни ями и еко тоалетни, за което се съставят приемо-предавателни протоколи.
Течната фракция на торовата маса не се третира като страничен животински продукт, което
е в нарушение на изискванията на законодателството за странични животински продукти
(л.20 от делото). Въз основа на именно този доклад, със съдържащите се в него данни са
послужили като база за съставяне на АУАН, в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.4 от
ЗАНН. Обстоятелства, констатирани със съставния доклад за извършена инспекция доказват
съответните действия от извършената комплексна проверка в проверявания обект и не
освобождават АНО от задължението да състави в съответната форма АУАН в присъствието
на свидетели и при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 и 3 от ЗАНН.
От друга страна, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП не е
посочена датата на извършване на нарушението, за което е повдигнато обвинение от
административнонаказващия орган, посочена е датата на извършване на проверката, като
актът е съставен след това, но както от него, така и от издаденото в последствие наказателно
постановление не може да се установи по безспорен начин кога е извършено самото
нарушение или съответно период от време на извършване. Това обстоятелство има
съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да
организира защитата си, така и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове
по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.42 от ЗАНН са предвидени всички реквизити,
които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т.3 от
посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и
мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по
2
отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на
нарушението, нито в наказателното постановление е посочена датата на извършване на
нарушението. Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на
лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата
на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно- наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
По отношение на извършеното административно нарушение, в случая, както
актосъставителя, така и наказващият орган са приели, че е извършено нарушение,
изразяващо се в това, че в стопанисвания от жалбоподателя животновъден обект, като
собственик на животновъден обект с вет. № ***-*** – ферма за отглеждане – норки, от
чиято дейност се получават Странични животински продукти (СЖП, в случая категория 2-
течна фракция тор), не се предават в обект по чл.259, ал.1 или инсталация по чл.259а, ал.1 от
ЗВМД, с което бездействие са нарушени разпоредбите на чл.275, ал.1 от ЗВМД.
Според разпоредбата на чл.132, ал.1, т.15 от ЗМВД, собствениците на
селскостопански животни предават в обект за обезвреждане на странични животински
продукти умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична
консумация едри преживни животни и дребни преживни животни. Според разпоредбата на
чл.417, ал.1 от ЗВМД, с глоба от 500 до 2000 лева се наказва собственик на селскостопански
животни, който не изпълни задължение по чл.132, ал.1, т.1 – 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, като при
повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 5000 лв.
Според легалното определение на §1, т.104 от ДР на ЗВМД, “странични животински
продукти“ са цели трупове на животни или части от тях, или продукти от животински
произход, които не са предназначени за консумация от хора, както и яйцеклетки, ембриони
и сперма. Според легалното определение на §1, т.69 от ДР на ЗВМД, “обезвреждане“ е всяка
от следните операции: а) депониране (подземно); б) надземно изгаряне (инсинерация); в)
директно изгаряне; г) преработване; д) унищожаване.
Според чл.259, ал.1 от ЗВМД, обезвреждане на странични животински продукти и на
продукти, получени от тях, се извършва в обекти, регистрирани в ОДБХ. А разпоредбата на
чл.259, ал.3 от ЗВМД предвижда, че извън случаите по ал.1 обезвреждане на странични
животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфични рискови материали
се извършва при условия и по ред, които изключват риск за хората и околната среда,
определени с наредба на министъра на земеделието и храните, каквато в случая се явява
Наредба № 22 от 10.02.2006 год. за условията и реда за обезвреждане на странични
животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфичнорискови материали
извън обектите, регистрирани в РВМС (Наредба № 22/10.06.2006 г.).
Според процедурата по чл.2 от Наредба № 22/10.06.2006 год., обезвреждането на
странични животински продукти и на продукти, получени от тях, се извършва когато
3
дейността на обектите, регистрирани в ОДБХ е спряла, чрез използване на трупни ями и на
определен за целта терен, одобрен от комисия, съставена от представители от представители
на съответната община (кметство), РВМС, регионална инспекция по опазване и контрол на
общественото здраве (РИОКОЗ), регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) и Басейнова дирекция за управление на водите.
Според чл.275, ал.1 от ЗВМД, физическите и юридическите лица, в резултат на чиято
дейност се получават странични животински продукти, са длъжни да ги предават в обекти
по чл.259, ал.1 или 2 с изключение на случаите по Наредба № 22/10.06.2006 г.
А според чл.449б, ал.1 от ЗВМД, собственик на обект, в който се получават
странични животински продукти, който не изпълни задължението по чл.275, ал.1 се наказва
с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.
Предвид посочените разпоредби на ЗМВД, адресат на задължението по чл.132, ал.1,
т.15 от закона и съответно субект на нарушението по чл.417, ал.1 от закона е “собственикът
на селскостопански животни“, докато адресат на задължението по чл.275, ал.1 от закона и
съответно субект на нарушението по чл.449б, ал.1 от закона е “собственикът на обект“.
В случая, освен че фактическата обстановка по вмененото на жалбоподателя
нарушение не е изяснена, то същият е посочен в издаденото НП като “собственик на
животновъден обект № ***-***“. След като е прието за установено, че жалбоподателят е
собственик на животновъден обект, то неизпълнението от негова страна на задължението да
предаде СЖП, в случая Категория 2-течна фракция тор се явява съставомерно деяние по
смисъла на чл.449б, ал.1 от ЗВМД, предвид неизпълнение на задължение по чл.275, ал.1 от
ЗВМД, поради което в случая води до неправилно прилагане на материалния закон.
Освен, че нарушението следва да бъде описано и индивидуализирано в
обстоятелствената част на АУАН и в НП по начин, който да позволи на жалбоподателя да
разбере за какво деяние е обвинен и е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, както и да е идентично с посочената за нарушена правна норма. В конкретният
случая не е ясно, коя норма приема за нарушена административнонаказващия орган.
Описаното обвинение и липсата на точната и ясна правна квалификация на същото,
представляват съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на НП.
Начинът на неговото формулиране, освен че нарушава правото на защита на наказаното
лице, не позволява на съда да извърши дължимата проверка за спазване на материалния
закон. Предпоставка за законосъобразното формулиране на административното обвинение е
да се посочи на нарушителя кое именно от визираните в закона административни нарушения
е извършил не само като словесно описание, но и като цифрова правна квалификация.
Непосочването на това обстоятелство е довело до неспазване на процесуалните правила
заложени в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН като административно наказващия
орган не е квалифицирал поведението на собственика на животновъдния обект съобразно
нормите на действащото законодателство.
Всички посочени по-горе пороци, както на АУАН, така и на обжалваното НП водят
4
до извода, че административно наказващият орган не е положил усилия да ги отстрани или
поне преодолее чрез проучване на специалните нормативни актове, съдържащи и специални
правни норми изключващи прилагането на общите правни норми, освен това не е направил
всичко зависещо за точното и ясно описание на нарушението, датата, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, което е съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Установените пороци на АУАН, възпроизведени и в обжалваното НП, лишават нарушителя
от възможност да организира защитата си и съда да извърши преценка за законосъобразност
на действията му. Допуснатите нарушения на процесуалните правила при съставянето и на
акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното НП са
съществени и налагат отмяната на последното.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено изцяло, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 360 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита, фактура и отчет
по сметка (л.57-59 от делото).
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № 81 от 02.09.2021 год. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните С.З., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните С.З. да заплати на ”Ф.” ООД
град С.З., с ЕИК ***, представлявано от управителите Ан.Ив.Ан. и С.Л.Ан. сумата в размер
на 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща направени до момента разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
5