Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   17.10.2017 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ІІ възз. граждански състав

на ДВАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ     две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                           КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:   ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА

Прокурор:  …………………………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 476 по описа за 2017 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 37/28.03.2017 г. Никополски районен съд по гр. дело № 482/2017 г. по описа на същия съд е отхвърлил, като недоказан предявеният иск от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" ЕАД; ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. П.срещу Б.В.С., ЕГН: ********** ***.

  Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД; ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. П.да заплати на Б.В.С., ЕГН: ********** *** сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение на Никополски районен съд е постъпила въззивна жалба от "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД – гр. П., в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при допускане на съществени процесуални нарушения, както и при липса на съобразяване в достатъчна степен на фактическата обстановка. На първо място, като процесуално нарушение въззивникът счита пропускът на съда да отбележи внасянето на депозит за вещо лице. Съдът е възприел неправилно становище, че от приложените препис-извлечения, както и от депозираните от третото лице – помагач справки, не може да се направи извод, който да докаже по безспорен начин плащането на сумите. Въззивникът изразява становище, че не е съгласен с твърдението, че самото заключение на съдебно-счетоводната експертиза би било достатъчно за доказване факта на заплащане или незаплащане на процесното задължение. Изготвянето на заключение по съдебно-счетоводната експертиза има за цел само и единствено установяване размер на конкретно задължение, както и установяване на факта на неговото счетоводно отразяване. Дори вещото лице да направи твърдение за настъпили и проявили своя правен ефект правопогасяващи факти, то същото би било санирано само и единствено в хипотезата на изрично волеизявление на страните по делото. Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б.В.С..

В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия Б.В.С. – адв. С.Б. моли съда, да постанови решение, с което да потвърди решението на Никополски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно е, че "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по  ч.гр.д.№ 365/2016г. по описа на НРС против Б.В.С. *** за сумите 1289.12лв. главница за периода 01.02.2013г. – 30.04.2016г.; 308.64лв. лихва върху главницата за периода 02.04.2013г. – 13.07.2016г. и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, представляващо незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2013г. – 30.04.2016г., както и съдебни разноски в размер на 31.96лв.и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180лв.

В срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед.

Предявен е установителен иск от "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД по реда на чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Б.В.С. ***, като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., кв.*** бл.*** вх.*** ап.*** дължи 605.19лв. - главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г.; 84.17лв -лихва върху главницата за периода 04.01.2014г. – 13.07.2016г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв.

Спори се дължи ли въззиваемият претендираните суми?

За да отхвърли предявения иск РС-Н. е приел, че същиян е недоказан, тъй като няма изготвена съдебно счетоводна експертиза, поради невнасяне на депозит, а не може да се направи извод дали С. е плащал за доставена топлинна енергия.

Тези изводи на първоинстанционния съд са изцяло неправилни и необосновани на събраните по делото доказателства.

Самият съд правилно в доклада по делото е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че задължение на ответника С. е да докаже, че е заплатил сумата предмет на иска. Такова доказателство не е представено, а същевременно в мотивите си съдът сочи, че не става ясно дали е заплатена. Само представянето на надлежно издаден от кредитора документ може да удостовери погасяване на носимото парично задължение. Липсата на такъв документ у длъжника сочи на извода, че същото не е заплатено. Кредиторът няма как да докаже отрицателния факт, който твърди, че задължението не е платено. На доказване подлежат само положителни факти.

Установява се по делото и е видно от приложенния към заявлението препис-извлечение от  сметка за задължения за консумирана топлинна енергия за потребител 22146 Б.В.С. за адрес *** какви са дължимите суми за потребена по месеци топлинна енергия за периода  26.02.2013г. – 30.04.2016г., като тук е включен и исковия период, който е съобразен с датата на подаване на заявлението и три годишната давност на вземането.

Установява се от представения нот. акт за покупко продажба на недвижим имот – л.9 от делото, че Б.С. е собственик на апартамент с административен адрес гр.П., кв.*** бл.*** вх.*** ап.***.

Видно от представената молба- декларация л.8 от делото Той лично е поискал откриване на партида за топлинна енергия за този имот.

Видно от представените от третото лице помагач «Техем сървисиз» ЕООД гр.С. справки за потребление на топлинна енергия от Б.С. в този имот са налице пълни данни за количество потребена енергия в MWh и нейната левова равностойност.

При наличието на тези данни буди недоумение крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска.

Установено е, че С. е собственик на имота. По силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ е клиент на ТЕ, длъжна е да монтира средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която  се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

Постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая. За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Б. И. Независимо кога е настъпило присъединяването на сградата етажна собственост към централно топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че „Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП. Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество енергия  (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“

„Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“

При така даденото задължително тълкуване на правните норми съдът е длъжен да приеме, че чл.153 от ЗЕ е приложим в случая и по отношение на собственика на имота Б.С..

 

 

 

От представените справки и извлечение от сметка се установява и точната консумация на топлинна енергия в имота за процесния период.

Не се представя доказателство, което е задължение на длъжника, че претендираните суми са платени, а такова възражение не се прави и в отговора на исковата молба.

При цялостна преценка на тези представени доказателства, независимо от липсата на експертиза по делото единственият възможен и правилен извод е, че предявеният иск е доказан по своето основание и следва да се признае за установено по отношение на Б.В.С., че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД сума в общ размер 689.36лв. за консумирана топлинна енергия, от която 605.19лв. - главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г.; 84.17лв -лихва върху главницата за периода 04.01.2014г. – 13.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.07.2016г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 5502/2016 г. по описа на ПлРС /преобразувано в ч.гр.д.№365/2016г. по описа на НРС/, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.  чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., въззиваемия-ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца-въззивник сторените в заповедното и исковото производство разноски. С депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с уважената цена на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна от 13.53лв. такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съобразено с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо 113.53лв.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 125 лв, от които 25,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Като е достигнал до други правни изводи РС-Никопол е постановил едно валидно, допустимо, но неправилно решение, като е отхвърлил иска, поради което следва да бъде отменено и делото решено съобразно изложените по-горе мотиви.

Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на осн. чл.271 от ГПК Решение № 37/28.03.2017 г. на Никополски районен съд, постановено по гр. дело № 482/2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  че Б.В.С., ЕГН: ********** ***. като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., кв.*** бл.*** вх.*** ап.*** ДЪЛЖИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД; ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. П.сума в общ размер 689.36лв. за консумирана топлинна енергия, от която 605.19лв. - главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г.; 84.17лв -лихва върху главницата за периода 04.01.2014г. – 13.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.07.2016г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 5502/2016 г. по описа на ПлРС /преобразувано в ч.гр.д.№365/2016г. по описа на НРС/, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.  чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 от ГПК Б.В.С., ЕГН: ********** ***. ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД; ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. П.сумата от 113.53лв, представляваща разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 от ГПК Б.В.С., ЕГН: ********** ***. ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – П." ЕАД; ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. П.сумата от 125лв, представляваща разноски в исковото производство за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :