Решение по дело №114/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 61

гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   ДИАНА КОСТОВА                                                                                                                 ЕВТИМ БАНЕВ

                                               

 

при участието на секретаря М.Н.и прокурора от Окръжна прокуратура Велико Търново Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно АХД № 114/ 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

 

 

Делото е образувано по касационна жалба подадена от ***Л.В. от ВТАК, като пълномощник на П.М.П. с ЕГН **********, адрес ***, против Решение № 464/ 15.11.2022 г. по АНД № 1178/ 2022 г. на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П.П. срещу Заповед за задържане рег. № 1739зз-154/ 25.09.2022 г., издадена от мл. инспектор при ГООР в РУ – Велико Търново. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му оплаквания са, че съдът не е уважил относими доказателствени искания целящи установяване на обстоятелствата при извършената полицейска проверка, по повод на която е задържан, спазването на реда по пребиваването му и зачитане на правата му в помещенията на РУ - Велико Търново и РУ - Горна Оряховица, и отразените данни относно това задържане, издаването на процесната заповед и последащото му освобождаване. Счита, че решаващият състав не е обсъдил изложените в жалбата доводи и оплаквания, а по същество – че неправилно е достигнал до извод за формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалвания административен акт. Излага и съображения за незаконосъобразност на заповедта за задържане, като неотговаряща на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, издадена при липса на конкретни данни за извършено от П. престъпление. Счита, че задържането му не съставлява обоснована мярка, преследваща някои от целите, посочени в чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧ, чрез ограничаване на правото на свободно придвижване. С тези доводи, подробно изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество, като бъде отменена заповедта за задържане, издадена от полицейски орган –в РУ – Велико Търново. Претендира присъждане на разноски.

 

Ответникът по касационната жалба - мл. инспектор при ГООР в РУ – Велико Търново, издал оспорената пред районния съд заповед за задържане, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбата.

 

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС – Велико Търново за правилно, като в същото са обсъдени подробно всички направени пред районния съд възражения и оплаквания. По същество намира заповедта за задържане за законосъобразна, като споделя изложените в обжалваното решение съображения. Предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, жалбоподател в производството пред РС – Велико Търново, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения пред районния съд акт. След отстраняването на констатираната нередовност, жалбата от външна страна отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Предвид горното, касационната жалба е редовна и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата  25.09.2022 г. служители в РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, по време на патрулно-постова дейност, извършвайки обход по ул. „Цанко Церковски“ в гр. В. Търново, установили П.М.П.. Тъй като им бил познат като окриминално проявен, полицейските служители спрели патрулния автомобил до П.П.. Докато единият от служителите извършвал справка с ОДЧ и в информационната система на МВР, другият слязъл от автомобила, представил се и разпоредил на П. да извади личните си вещи от себе си и да ги постави на патрулния автомобил. Докато изваждал вещи си и ги поставял на патрулния автомобил, П.П. изхвърлил от десния джоб на панталона си на земята станиолена свивка. Тези негови действия били забелязани веднага от полицейските служители, които му разпоредили да се дръпне настрани и проверили съдържанието на станиолената свивка, като се оказало че това е бяло кристално вещество. Местопроизшествието е запазено до идването на служител в ДОТ, който извършил полеви наркотест на бялото кристално вещество. Същото реагирало на наркотично вещество и било иззето с оглед от разследващ полицай, като П.П. отричал то да е негово и твърдял, че не знае какво е. Със Заповед № 1739зз-154 издадена на 25.09.2022 г., в 11:00 часа, от участвалия в проверката П.Й.Л.- мл. инспектор при ГООР в РУ - Велико Търново, П.М.П. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс. Със заповедта е постановено е привеждането на П. в помещение за временно задържане на РУ - Горна Оряховица, същата е връчена на адресата й, срещу подпис. Съгласно отразеното в заповедта и приложената декларация, на задържаното лице са били са разяснени правата по чл. 74, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, и чл. 73 от ЗМВР, същото е поискало да ползва адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, но посоченият адвокат не е отговорил на телефонното обаждане. По негово искане за задържането е бил уведомен баща му, задържаният е отказал медицински преглед и лекарска помощ /декларации на л. 20 и л. 21 от делото на ВТРС/. След задържането е извършен личен обиск на П., при който не са открити други вещи, даващи основание да се направи извод за съпричастност към престъпление /протокол от 25.09.2022 г., 12:25 часа/. Във връзка със задържането са изготвени и два броя докладни записки до началника на РУ – Велико Търново - от извършилия го младши инспектор и от присъстал на място и участвал в провелката на П.,***. В докладните записки по-подробно са описани действията на полицейските органи и на П.П. непосредствено преди и по време на задържането. Съгласно отразеното в тях, извън описаните по-горе обстоятелства, при проверката лицето отричало изхвърлената станиолена свивка и съдържащото се в нея вещество да са негови, като се държал объркано и неадекватно. При задържането били използвани помощни средства - белезници, поставени отзад, не е била използвана физическа сила. Съгласно отбелязаното в разписката, съдържаща се в обжалваната заповед, задържаното лице е освободено на 26.09.2012 г., в 10:10 часа, като при освобождаването са му върнати иззетите при обиска вещи и пари /разписка на л. 22 от делото на ВТРС/.

В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, П.М.П. е оспорил заповедта за задържане пред Районе съд – Велико Търново. От жалбоподателя в него производство са били наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на процесуални правила и противоречие с матералноправните разпоредби на закона. От районния съд са събрани писмени доказателства, представени от страните - коментирените по-горе документи. След преценката на тези доказателства, съдът е отхвърлил подадената пред него жалба, като е формирал извод за валидност, формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед, и съответствието на същата с целта на закона, вкл. издаването й при съобразяване принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК и изведените от практиката на ЕСПЧ, принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

 

Неоснователна е наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати при постановяване на обжалваното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото се базира основно на обстоятелството, че съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя в него производство, за изискване от РУ – Велико Търново и от трети лица, записите от камери за видеонаблюдение, монтирани в патрулния автомобил, на сгради на ул. „Цанко Церковски“ в гр. Велико Търново и в помещенията на РУ – Велико Търново. Както в жалбата пред ВТРС, така и при поддържането на тези искания в проведеното открито съдебно заседание, а и в касационната жалба, задържаното лице не е конкретизирало обстоятелствата, които цели да установи с изброените видеозаписи. Същото в жалбата си и в производството пред ВТРС е навело общи твърдения за нарушени при задържането му негови права, извън правото му на свободно придвижване и по-конкретно – че не е спазен реда за пребиваване в помещенията на РУ – Велико Търново и изискванията за провеждане на разпит. Не е посочило обаче конкретни такива нарушения, като същевременно не отрича, че след задържането му е приведено в съответното за това специализирано помещение в РУ – Горна Оряховица /последното обстоятелство изрично се сочи и в касационната жалба/. Същевременно в първоинстанционното производство П. не е твърдял, че някой или някои от документите в преписката, вкл. докладните записки от извършилия задържането служител, протокола за личен обиск и т.н., съдържат неверни данни за отразените в тях факти. При това положение, правилно от районния съд е възприето, че събирането на сочените от П.П. видеозаписи е безпредметно, доколкото те не касаят законосъобразността на заповедта, а нейното изпълнение. Извън това, дискусионна е и доказателствената стойност на същите в съдебното производство, особено тази на видеозаписите от охранителните камери на банка и частен дом, предвид изискванията на чл. 126 от НПК, вр. с чл. 39, ал. 1 от АПК, към изготвянето веществените доказателствени средства. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил събраните доказателства и възраженията на задържаното въз основа на обжалваната заповед лице, при достатъчно подробно мотивиране на направените изводи. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и обстоятелства. При правилно установена фактическа обстановка по делото, решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда правни изводи в резултат на тази проверка са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ.

 

Заповед за задържане рег. № 1739зз-154/ 25.09.2022 г. е издадена от мл. инспектор в РУ при ОД на МВР – Велико Търново, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК – задържаният държи в себе си без надлежно разрешително наркотични вещества, с описание на изхвърлянето от П. на коментираната по-горе станиолена свивка. Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни и фактически основания за налагането на ПАМ, съответно да упражни правото си на защита срещу наложената мярка. Освен това по-подробно описание на фактическата обстановка при задържането, както и на действията на задържаното лице и на полицейските служители, се съдържа в изготвените от последните докладни записки, а съгласно трайно установената съдебна практика, е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ - част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на административния акт /в този смисъл и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд/. Заповедта отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените подписани от него декларации се установява, че задържаното лице е уведомено за правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо. По този начин на същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в съответствие с изискването на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

Правилни са и изводите на районния съд, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК. Що се отнася до твърденията пред районния съд относно помещението в което е бил задържан П. П. и снемането на неговите обяснения, както вече се посочи, те не касаят законосъобразността на оспорения акт, а евентуално неговото изпълнение, както дейността на органите, провеждащи оперативно-издирвателни и/или процесуално-следствени действия. 

 

Следва да бъдат споделени и изводите за материална законосъобразност на оспорения пред него ВТРС административен акт. В обжалваното решение са изложени мотиви, че в конкретния случай прилагането на ПАМ е било необходимо предвид наличието на данни за съпричастност на задържаното лице към престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, както и че за прилагането на процесната принудителна мярка не е необходимо да са налице безспорни доказателства за осъществяване на престъплението, а е достатъчно данните за извършено престъпление да обуславят обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Настоящата инстанция споделя тези мотиви на решаващия съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР  за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни за съпричастност към него на задържаното лице. Понятията „данни“ по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Тоест, прилагането от органите на МВР, на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова.

При установените в производството пред него факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че цитираните по-горе предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в случая са осъществени. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на касатора. Споделят се и мотивите на ВТРС, че ПАМ е приложена спрямо П.П. в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. Както е отбелязал решаващият състав, изискването на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС за „законосъобразност“ на задържането, е същото бъде извършено при спазване на процесуалните правила, установени в съответния национален закон и това изискване в случая е изпълнено. Същевременно, към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на П. са били налице обективни данни за негова съпричастност към соченото в заповедта престъпно деяние и опит да бъде осуетено разкриването на същото, а въпросът дали касаторът действително е извършител на това деяние, подлежи на надлежно изясняване в рамките на наказателното производство. Обратно на твърденията пред настоящата инстанция,  самото задържано лице в жалбата пред ВТРС е посочило, че са му снети обяснения чрез извършване на разпит, безспорно е и че е извършен обиск на задържания, т.е. спрямо него са предприети процесуално-следствени действия, целящи изясняване на обстоятелства, онтосими към евентуалното извършване на престъпление. Тоест установява се и поне една от материалноправните предпоставки за задържане, изброени в чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧОС, поради което съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на посочената норма. От друга страна задържането е извършено на законово основание, предвидено в национален нормативен акт /ЗМВР/ и в този смисъл също не може да се приеме, че временното ограничаване правото на свобода на П.П., е в нарушение на посочената конвенция.

 

На последно място, правилно районният съд е приел за неоснователни са и оплакванията за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразно коментираните по-горе преустановителна или предотвратяваща цели на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, прилагането на мярката следва да е оправдано от гледна точка съотношение тежестта на налаганото ограничение с необходимостта от постигането на тези цели. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано, тъй като установените на място от полицейския орган данни и поведението на самото задържано лице сочат, че задържането е било в защита на важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на личната свобода. Тоест в конкретния случай е обосновано и доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната административна мярка. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

 

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

 

При този изход на спора, не следва да бъде уважавана претенцията на кастора за присъждане на разноски. Разноски не следва да се присъждат и на отватника по касационната жалба, доколкото няма заявено такова искане. 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Оставя в сила Решение № 464 от 15.11.2022 г. по АНД № 1178/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.      

 

                                                                       

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                               

ЧЛЕНОВЕ :  1.                      

 

2.