№ 141
гр. В., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100155 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 49, ал. 1 от СК.
Образувано е по исковата молба на Н. СТ. М. от гр. Д, обл. В., ул.
„Антон Иванов” № 1, ЕГН ********** против В. Г. М. от гр. Д, общ. Р., обл.
Б., ул. „Христо Смирненски” № 28, ЕГН **********.
Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили брак на 18.10.1992 г.,
за което е съставен акт за граждански брак № 12 от същата дата на ОНС гр. Б,
кметство Д, обл. Софийска.
Посочва се, че от брака имат родени две деца, едно от които е
непълнолетно – В.В. М. с ЕГН **********, роден на 14.11.2004 г.
Излага се, че страните живели заедно на адреса на ищцата, но
ответникът напуснал семейното жилище преди десет години и от тогава
живее в гр. Д, общ. Б. Поддържа се, че ответникът се разболял, не работи,
провежда лечение в гр. София и е записан за чернодробна трансплантация.
Освидетелстван е с ТЕЛК с 80 % неработоспособност. Поради този факт
ищцата излага, че няма претенции към същия да заплаща издръжка на
непълнолетното дете или ако съдът прецени тя да бъде определена в
минимален размер. Ищцата желае бракът да бъде прекратен без съдът да се
произнася по въпроса за вината. Поддържа, че поради дългогодишната
раздяла страните не са в състояние да бъдат семейство и да продължават
1
брачната връзка, която е лишена от съдържание.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да прекрати брака с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се
произнася относно вината.
Иска се от съда да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето В.В. М. на майката Н. Станчова М., като се определи
подходящ режим на лични контакти с бащата.
Не се претендира заплащане на издръжка на непълнолетното дете от
страна на ответника или същата да бъде определена в минимален размер.
Семейното жилище, находящо се в гр. Д е собственост на родителите на
ищцата, поради което се иска същото да остане да се ползва от ищцата и
детето.
Същата желае след прекратяване на брака да продължи да носи
брачното си фамилно име М..
От ответника в законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който искът за развод не се оспорва и ответникът излага, че
е съгласен да бъде прекратен бракът между него и ищцата без съда да се
произнася по въпроса за вината. Моли да не бъде осъждан да заплаща
издръжка на детето , както и да бъде освободен от заплащане на окончателна
държавна такса и такава върху присъдената издръжка поради заболяване и
издаден документ от ТЕЛК с 3 годишен срок на инвалидност – до 2023 г.
поради общо заболяване с призната 80 % трайно намалена работоспособност.
Ответникът в допълнителна молба е пояснил, че не възразява ищцата да
запази брачното си фамилно име.
Воден от събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото
удостоверение, съпрузите са сключили брак с акт за гр. брак № 12/18.10.1992
г. на Кметство Д, Община Б. От брака си страните имат родени две деца,
едното от които непълнолетно, а именно: В.В. М., ЕГН **********, роден на
14.11.2004 г. съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 669/18.11.2004 г. на Община - В..
По делото е назначен и изготвен социален доклад от Д „СП“ - В., който
е приет. От същия е видно, че ищцата Н. СТ. М. отглежда сина си В.В. М. на
адреса на който живеят в гр. Д. От социалния доклад се установява, че след
2
раздялата на страните майката е поела грижите за непълнолетното дете, а
бащата живее в гр. Д, общ. Б. Посочено е в доклада, че връзката между ВеН.н
и баща му е съхранена, като момчето се чува с баща си по телефона, а по
време на ваканциите му гостува в гр. Д.
Разпитаната свидетелка И.Й.Н /майка на ищцата/ сочи, че страните по
делото живели при нея на адреса в гр. Д, но се разделили отдавна, като при
нея на адреса останали да живеят дъщеря й и внукът й ВеН.н, а ответникът
отишъл да живее на друго място. Сочи, че детето поддържа контакти с баща
си по телефона. Свидетелката излага, че ответникът не е добре със здравето и
има сериозно заболяване.
Гласните доказателства не противоречат на писмените такива, поради
което Съдът им дава вяра, като ги кредитира.
По делото беше изслушано детето В.В. М., който излага, че майка му и
баща му не живеят заедно от повече от десет години и че той живее при
майка си, която се грижи за него и нищо не му липсва.
При така установените по делото факти и обстоятелства, Съдът намира
че са налице условията на чл. 49 от СК. В брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е настъпилата
фактическа раздяла между съпрузите. Бракът е изчерпан от съдържание и
запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната
връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите и
обществото. По изложените съображения, които Съдът прецени като важни
обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът между страните
следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство, без да взима отношение по въпроса за вината,
съобразявайки волята на страните.
От данните по делото се налага извод, че майката, полага
изключителната грижа за отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето.
Във връзка с изложеното Съдът намира, че родителските права върху
детето следва да се предоставят за упражняване от майката, като
местоживеенето на детето бъде определено съобразно този факт.
С оглед обстоятелството, че родителските права върху детето се
предоставят за упражняване на майката, на бащата ще следва да се определи
3
режим на лични контакти с детето, като бащата ще има право да вижда и
взима при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден,
както и да го взима за един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, след което бащата да връща детето по
местоживеенето му при майката.
Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен
според своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилото пълнолетие дете е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва
да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от
друга страна-нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
Правото на издръжка е безусловно и принадлежи на детето, а
задължението за предоставянето на такава издръжка, чието предназначение е
да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на детето, както и че то
живее при майката, която осигурява грижи по отглеждането и възпитанието
му.
Във връзка с факта, че ответникът е родител на детето, то по отношение
на същия, който е освободен от грижите за него, се поражда задължението за
осигуряването на месечната му издръжка, независимо дали се намира в
трудови правоотношения или не, което задължение произтича от
императивният характер на чл. 139 от СК.
Имайки в предвид изложеното, Съдът приема, че издръжка се дължи,
като размерът се определя съобразно критериите и рамките, визирани в чл.
142 от СК, а именно съобразно нуждите на детето и възможностите на
дължащите издръжка родители, както и, че минималната издръжка е равна на
една четвърт от минималната работна заплата.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден
да заплаща издръжка в размер на 177.50 лева, считано от датата на
4
предявяване на иска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска /размерът на издръжката е
съобразен и с общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК, във връзка с ПМС №
37/24.03.2022 г., регламентиращо нов размер на минималната работна заплата
за страната, както и минималната издръжка да е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която е 710.00 лв./.
Не се претендира промяна на фамилното име на ищцата след
прекратяване на брака, а и ответникът в допълнително становище от
01.03.2022 г. не е възразил срещу запазването на брачното име на ищцата
поради което същата ще продължи да носи брачното си фамилно име М..
Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д, обл. В., ул.
„Антон Иванов” № 1, следва да се предостави на ищцата, тъй като същото е
собственост на трети лица.
Във връзка с изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК
страните не си дължат направените разноски, които остават за тях така както
са направени.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ответникът е освободен от внасяне на
такси и разноски по делото, поради което същият не дължи държавна такса
върху присъдената издръжка, а окончателната държавна такса, която Съдът
определя на 40.00 лева, следва да се заплати от ищцата.
Водим от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Н. СТ. М. от гр. Д,
обл. В., ул. „Антон Иванов” № 1, ЕГН ********** и В. Г. М. от гр. Д, общ. Р.,
обл. Б., ул. „Христо Смирненски” № 28, ЕГН **********, сключен с акт за гр.
брак № 12/18.10.1992 г. на Кметство Д, Община Б, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете В.В. М., ЕГН ********** на майката Н. СТ. М., ЕГН
**********, като бащата В. Г. М., ЕГН ********** ще има право да вижда и
взима при себе детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
5
преспиване от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден,
както и да го взима за един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, след което бащата да връща детето по
местоживеенето му при майката.
ОСЪЖДА В. Г. М. от гр. Д, общ. Р., обл. Б., ул. „Христо Смирненски”
№ 28, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си В.В. М., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Н. СТ. М., ЕГН **********,
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 177.50 лв., считано от датата на
предявяване на иска /28.01.2022 г./ до отпадане, изменение или прекратяване
на основанието за даването й.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д,
обл. В., ул. „Антон Иванов” № 1 на Н. СТ. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, обл. В., ул. „Антон
Иванов” № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - В. окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, както
и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на решението за прекратяване на брака жената ще
носи брачното си фамилно име М..
Решението може да бъде обжалвано пред В.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6