Р Е
Ш Е Н
И Е № 260042
гр. Пловдив, 20.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в
открито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от
съдията АНД №3999/2020г. по описа на
ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 399047-F410744, издадено на 17.01.2019г. от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от управителя А. А. А., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/
лева на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно,
като излага съображения за това. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание, чрез представляващия дружеството, поддържа жалбата и
направеното с нея искане.
Въззиваемата страна, чрез юрк.Б. Ш., моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.09.2018 г. в 23:25 часа от служители на НАП при ЦУ на НАП била
извършена проверка на обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – кафе-аперитив
караоке клуб „А.“, намиращ се в ****, стопанисван от „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД. Констатирано
било, че в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство модел DATECS FP 1000 KL с ИН на ФУ DT291431 и ИН на ФП 02291431. Проверяващите направили
проверка по КЛЕН от фискален бон №0023367 0001 от 04.01.2018г. до служебен бон
№0026028 от 22.07.2018г. Установено било, че дружеството-търговец в качеството
си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не е
изпълнило задължението си да отпечата в 7-дневен срок от изтичането на м.януари
2018г. месечния отчет на фискалната памет от наличното в обекта ФУ, което
съставлявало нарушение на чл.41, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Това задължение не било изпълнено и до момента на извършване на проверката,
чийто резултати били обективирани в Протокол за извършена проверка №00297536/14.09.2018г.
На 25.09.2018г. срещу „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №F410744/25.09.2018г., в
който били вписани обстоятелствата по констатираното нарушение. Представляващото
дружеството лице се запознало с неговото съдържание, като посочило, че няма възражения
срещу акта. В законоустановения срок жалбоподателят не упражнил правото си на писмени
възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС наложил на „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД административно наказание –
имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира
като обективни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен
начин се установява, че жалбоподателят „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД е нарушил разпоредбата
на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 на МФ /към настоящия момент наименованието е
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Загл. изм. - ДВ, бр.80 от 2018г./. Посочената норма
/относима към датата на нарушението/ задължава лицето, което извършва продажби
в търговски обект в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година да
отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за
съответния период.
Безспорно се установява, че „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД е извършвало търговска дейност
в обект – кафе-аперитив караоке клуб „А.“, находящ се в ***** с надлежно
регистрирано фискално устройство модел DATECS FP 1000 KL с ИН на ФУ DT291431 и
ИН на ФП 02291431, чрез което да се отчита оборотът и да се издават касови
бележки. Не се спори, че дружеството-жалбоподател като търговец е задължено
лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В това си качество дружеството се
явява субект на въведеното с горецитираната разпоредба на чл.41, ал.1 от
Наредбата задължение, което в случая не е изпълнил, тъй като в 7-дневен срок от
изтичането на м.януари 2018г., а именно в срок до 07.02.2018г., „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД
не е отпечатало месечния отчет за м.януари 2018г. на фискалната памет на
наличното в проверения обект фискално устройство. Липсата на дължимо поведение
от страна на жалбоподателя в посочения от закона срок и форма, каквото е
отпечатването и прилагането в касовата книга на месечни и годишни отчети, е
довело до извършване на административно нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., за което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. По същество нарушението не се оспорва
от жалбоподателя, който твърди, че деянието е извършено поради незнание за така
възложеното му с нарушената разпоредба задължение. Този довод на
жалбоподателя не кореспондира с основен правен принцип, според който незнанието
на закона не оправдава и в този смисъл непознаването на относими към
извършваната от дружеството търговска дейност задължения не заличава факта на
осъществено административно нарушение, което правилно е било санкционирано от
наказващия орган.
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на
осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил
санкцията по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда за
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лв. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че
административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административните наказания, а
именно тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение. С обжалваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700
лв., който размер съдът намира за необоснован, доколкото в НП не се сочат
никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида
и тежестта на деянието. В своя акт наказващият орган е посочил, че нарушението
е за първи път. Съответно по делото няма данни за санкционирани предходни
нарушения от същия вид на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, извършени от страна на дружеството, установени с влязъл в сила
административен или съдебен акт. Ето защо съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено относно размера на имуществената
санкция, който следва да бъде намален от 700 лв на 500 лв. В този си размер
съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на деянието като „маловажен случай“ на административно нарушение.
Процесното деяние е формално и липсата на съставомерен резултат няма отношение
при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл.93, т.9 от НК. За
да формира извод за липса на маловажност на случая, съдът взе предвид
обстоятелството, че задължението за отпечатване на месечния отчет за м.януари
2018г. на фискалната памет на ФУ е било изпълнено от жалбоподателя едва на
19.09.2018г., вместо в законоопределения 7-дневен срок от изтичане на
съответния месец, а именно до 07.02.2018г. Наред с това доказателствата по
делото сочат неизпълнение на това задължение и в други периоди, което води до
извод, че настоящото процесно нарушение не е изолиран случай. Изложеното до тук
е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима
към обсъждания казус.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с
посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Спазени
са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в тримесечния срок от установяване
на нарушението. Спазен е и срокът по чл.34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на
наказателното постановление.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично
основателна, то юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено
съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 57,14 лева.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящото
производство, предвид на което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 399047-F410744, издадено на 17.01.2019г. от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя А. А. А., ЕГН:**********, е
наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
700 /седемстотин/ лева на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500 / петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК:*********, да заплати на ЦУ на НАП сумата
от 57,14 /петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.