Протоколно определение по дело №363/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 339
Дата: 23 юли 2024 г. (в сила от 23 юли 2024 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20245000600363
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 339
гр. Пловдив, 23.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Васил Ст. Гатов

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора Т. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600363 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Обвиняемият М. О. П., редовно призован, се явява лично, доведен от
Ареста – Пловдив, и с упълномощения си защитник адв. Р. Д..
Обвиняемият М. И. С., редовно призован, се явява лично, доведен от
Ареста – Пловдив, и с упълномощения си защитник адв. Р. Д..
Прокурор: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Обв. П.: Да се даде ход на делото.
Обв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се частната жалба от съдията-докладчик В. Гатов.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурор: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обв. П.: Също нямам искания за отводи и доказателства.
Обв. С.: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед липсата на искания от страните, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, пред първоинстанционния съд
бях достатъчно подробна
Моля да отмените определението, постановено по ЧНД № 1891/2024
г. на Окръжен съд Пловдив, с което бе оставена без уважение молбата ни за
изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми М. О. П., и в
частта, с която мярката за неотклонение на М. С. бе изменена в Домашен
арест.
Макар и да съм искала пред първоинстанционния съд Домашен
арест или Парична гаранция, понастоящем считам, че за М. С. Домашен арест,
както бе уважено от страна на първоинстанционния съд, се явява
нецелесъобразно. Видели сте писмените доказателства по делото,
медицинските документи, извършената съдебно- психиатрична и
психологична експертиза на М. И. С., от които става ясно, че той страда от
тревожно разстройство, доказано несъмнено, и затова правилно
първоинстанционният съд реши, че мярката за неотклонение не трябва да
създава опасност за живота и здравето на обвиняемите, както и прие, че
следва спрямо него да бъде изменена мярката за неотклонение в Домашен
арест. Но ние не сме съгласни понастоящем и в тази връзка аз ви моля и за
него, и за М. О. П. мерките за неотклонение да бъдат изменени от Задържане
под стража в по-леки – в Парична гаранция.
Доводите ми основно за това, без да се спирам на това налице ли е
или не е обосновано предположение, тъй като производство е по чл. 65 НПК,
като аз смятам, че сте се запознали вече достатъчно с доказателствата по
делото и някаква наченка на обосновано предположение може да приемем, че
са налице. Действително, понастоящем не е нужно да бъдат в такъв обем,
достатъчно за издаване на осъдителен акт, но поради тази причина аз въобще
няма да коментирам наличието или не на обосновано предположение. Но
смятам, че от самото начало и понастоящем не е налице опасността от
извършване на престъпление от страна на двамата обвиняеми, такава, каквато
е прието от страна на първоинстанционния съд. Още при първоначалното
искане за вземане на мярка за неотклонение съвсем правилно състав на
първоинстанционния съд прие, че за всички обвиняеми в т.н. престъпна група
не е налице опасност от извършване на престъпление. Съдът тогава съвсем
правилно подходи, но последващият състав на Апелативен съд Пловдив
прецени с други доводи и отмени това определение.
Ще видите и че шест месеца продължава разследването по това
производство. Налага ли се за такъв продължителен период от време да бъдат
задържани тези лица, които са неосъждани, с добри характеристични данни,
семейни, с малки деца, основно грижещи се за своите семейства? За мене е не
само нецелесъобразна тази мярка, но за мен е и незаконосъобразна. Не се
извършват никакви процесуално-следствени действия с участието на тези
задържани лица. Извършена е единствено автооценъчна експертиза на вещи и
2
то на автомобилите. Ще видите на каква стойност са автомобилите, които са в
обвинението. И това е основното, което е извършено. Да, вероятно се работи
по делото, несъмнено прокуратурата и органите на ДП извършват други
действия, но без участието на задържаните, мои подзащитни.
Поради тази причина смятам, че по никакъв няма да се затрудни по-
нататъшният ход на наказателното производство, ако двамата обвиняеми
бъдат с полека мярка за неотклонение.
Виждате всички характеристични данни и на двамата, че и двамата
имат постоянни адреси, семейни са – единият със съвсем малко дете. И
двамата не са виждали децата си от 6 месеца, тъй като са в условията на
Следствения арест.
Отново повтарям, че по отношение на М. С. е налице и влошаване на
здравословното състояние, несъмнено доказано, обективно, с извършена
съдебно-психиатрична и психологична експертиза и с писмени доказателства,
извършени прегледи, след разглеждане мярката в предходната инстанция, тъй
като искането сме пуснали само два дни след предходното разглеждане на
мярката за неотклонение, именно заради влошаване на неговото здравословно
състояние – получаване на паник атаки, задух в Ареста. В мое присъствие
клиентът ми също получи такава атака, която е много страшна, не го
пожелавам на никого.
Обадих се на съдебната охрана. Заявено ми беше, че ще бъде
прегледан и да, на същия ден е прегледан от лекар в Следствения арест,
установен е ускорен пулс и аз смятам че това, което представителят на
Окръжна прокуратура, което е изложил в протеста, че това поведение е
симулативно е най-малкото нечовешко за мен, защото аз лично съм
установила състоянието на моя подзащитен, а и то е обективирано в
експертизата, която дава заключение, че той има тревожно разстройство. Да,
лекарят казва, че може да пребивава в условията на следствения арест, но това
не означава, че тези паник атаки, така както е приел и първоинстанционният
съд няма да продължат, вследствие на мястото, където се налага той да
пребивава. Поради тази причина, продължителният период на време на
задържане, поради липсата на опасност от извършване на друго престъпление,
ще Ви моля да измените мерките за неотклонение и на двамата ми
подзащитни от Задържане под стража в по-лека такива - Парична гаранция в
справедлив размер за семейното и имуществено им състояние.
Обвиняемият М. И. С. /за лична защита/: Поддържам казаното от
защитника ми. Моля за по-лека мярка, тъй като в тези условия чувствам
заплаха за здравето си.
Обвиняемият М. О. П. /за лична защита/: Поддържам казаното от
защитника ми. Искам по-лека мярка, тъй като апартаментът ни е с банков
кредит и се наложи да изтеглим още един кредит и трябва да плащаме два
кредита.

3
ПРОКУРОР: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частния
протест от Окръжна прокуратура Пловдив. Моля да бъде уважен, като се
отмени определението на Окръжен съд Пловдив в частта, в която спрямо
обвиняемият С. мярката за неотклонение от Задържане под стража е изменена
в Домашен арест, в останалата част моля да бъде потвърдено.
Не считам, че е спорно обстоятелството налице ли е обосновано
предположение за извършване на престъплението от двамата обвиняеми. Не
считам, че е налице и реална опасност същите да се укрият, но считам, че е
налице такава опасност да извърши друго престъпление и тази опасност
подробно е мотивирана от Окръжен съд Пловдив в определението.
Няма да навлизам в дебрите на психологията и психиатрията, още
повече нямам необходимите познание, затова ще си спестя коментара дали е
налице симулация от С. или не и действителни или симулирани са паник
атаките, за които се коментира от защитата. За мен по-важно е
обстоятелството, че съобразно съдебно-психиатричната и психологическата
експертиза здравословното състояние на обв. С. не е пречка да остане в
ареста. По тези причини моля да се произнесете с вашия съдебен акт в
смисъла, в който посочих в началото на моето изложение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
Обвиняемият М. И. С.: Моля за по-лека мярка.
Обвиняемият М. О. П.: Моля за по-лека мярка.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно
производство № 38/24г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР Пловдив М. О. П.. Със същото определение е изменил мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо обвиняемия по същото
досъдебно производство М. И. С. в по – лека такава „Домашен арест“.
Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор в
Окръжната прокуратура и частни жалби от защитника на двамата обвиняеми.
В протеста се изразява несъгласие с изводите на съда за изменение на
мярката за неотклонение на обвиняемия С. в по – лека такава. Изложени са
съображения, че установените при него здравословни проблеми не
съществуват реално, а са имитация, с цел манипулация. Предлага се
определението да бъде отменено и да бъде потвърдена взетата по – рано от
ПАС мярка за неотклонение „ Задържане под стража“.
В жалбата на защитника на обвиняемия М. П. се излагат съображения за
незаконосъобразност на атакуваното определение. Според защитата липсват
данни обвиняемият да извърши престъпление и съдът необосновано е приел
4
наличието на такава опасност. Предлага се изменение на мярката за
неотклонение в по – лека такава.
В жалбата на защитника на обвиняемия М. С. се акцентира върху
влошеното му здравословно състояние. Твърди се, че мярката за неотклонение
„Домашен арест“ не е адекватна, с оглед необходимостта от провеждане на
медицински прегледи и лечение и се иска да бъде изменена в по – лека такава.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни
по делото обоснованото предположение, че обвиняемите са извършили
престъпленията не е разколебано, като излага подробни съображения в тази
насока. Намира извода за наличието на опасност същите да продължат с
престъпната си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемите поддържа подадените жалби по изложените в
тях съображения. Акцентира се за липса на данни, обосноваващи опасност
обвиняемите да се укрият или извършат престъпление, както и за влошено
здравословно състояние на обвиняемия С..
Обвиняемите молят съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
двамата обвиняеми са повдигнати и предявени обвинения по чл.321, ал.3, вр.
ал.2 вр. ал.1 и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за които
законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че обоснованото
предположение обвиняемите да са съпричастни към деянията по чл.321, ал.3,
вр. ал.2 вр. ал.1, за което са обвинени не е разколебано. Този извод се налага от
основно от обясненията на обв. А., от протоколите за претърсване и изземване
и протоколите за оглед на вайбър комуникации. По отношение на деянията по
чл.253 НК данните са изключително оскъдни и трудно биха обосновали извод
за съпричастност на всеки един от обвиняемите към това деяние, но на този
етап от производството удовлетворяват макар и в минимална степен
хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Опасност двамата обвиняеми да се укрият липсва, а и по този въпрос не
се спори от страните.
Продължаването на опасността обвиняемите да извършат престъпление
първата инстанция е извела от високата степен на обществена опасност на
деянията с оглед механизма на извършването им и оказаното психично
въздействие върху св. З..
Всичко това е довело първият съд до извод, че по отношение на
обвиняемия М. П. целите по чл.57 НПК могат да бъдат постигнати само с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” и оставила искането без
5
уважение.
По отношение на обвиняемия С., като е съобразила влошеното му
здравословно състояние първата инстанция е уважила искането на защитата и
е изменила мярката му за неотклонение в по – лека „Домашен арест“.
Така стореният от Окръжният съд извод, че е налице реална опасност
двамата обвиняеми да продължат с престъпната си деятелност е неправилен, а
изложените в тази връзка съображения не могат да бъдат споделени.
Данни за реална опасност обвиняемите да продължат да вършат
престъпления липсват. Приетата от първата инстанция деятелност, свързана с
механизма на извършване на престъпленията не е с нищо по-различна и не се
отличава с някаква изключителна или по – различна специфика при
извършване на престъпления от организирани престъпни групи, при които
планирането и създаването на организация е типичен елемент от този
престъпен състав, като това само по себе си не може да обоснове извод, че е
налице опасност обвиняемите М. П. и М. С. да вършат престъпления.
Степента на обществена опасност на деянията им е намерила израз в
предвидената за тях санкция в Особената част на НК и не може да се
експлоатира като обстоятелство, разкриващо опасност от извършване на
други престъпения.
Извод за наличие на реална опасност не може да бъде изведен и от
съдебното минало на двамата обвиняеми, които са неосъждани.
Не без значение е и индивидуалното им участие в общата престъпна
дейност, което не може да бъде определено като водещо, а по - скоро като
незначително и периферно и не може да доведе до извод, че същите може да
затруднят разследването и да попречат при събирането на доказателствата,
още повече, че разследването е в изключително напреднала фаза, като са
събрани значителни по обем доказателства. Свидетелите, чийто показания
имат съществено значение за разкриване на обективната истина са разпитани
пред съдия и така опасността да бъдат манипулирани е отпаднала.
Всичко това не само не обосновава, а изключва извода, че при двамата
обвиняеми опасността да вършат престъпни деяния продължава да
съществува в реален вид.
В тази връзка съдът е следвало да съобрази и константната европейска
практика, свързана с приложението на принципа на пропорционалност и
намерила израз в множество решения по дела на ЕСПЧ, напр. Енхорн срещу
Швеция, № 56529/00, § 42, Аертс срещу Белгия, 30 юли 1998 г., § 46 и Hilda
Hafsteinsdóttir срещу Исландия, № 40905/98, § 51, 8 юни 2004 г. и др. В тези
свои решения ЕСПЧ последователно и неотклонно застъпва становището си,
че задържането на дадено лице е толкова сериозна мярка, че е оправдано само
като крайна такава, когато са обмислени други по-леки мерки и е установено,
че тези по - леки мерки са недостатъчни за да бъде защитен обществения
интерес. Националното ни законодателство е синхронизирано с цитираната
практика на ЕСПЧ и тези постулати са инкорпорирани в практиката на
6
националните ни съдилища. Затова законодателят е предвидил наред с
наличието на обосновано предположение за извършено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно да са налице данни, от които
да се направи извод, че съществува основателна опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши престъпление. Когато тази опасност е отпаднала, както
е в настоящия случай, основания за продължаване на задържането на лицето
под стража липсват, защото правото на лична свобода придобива приоритет
над обществения интерес, който пък от своя страна губи своята
доминантност.
Поради това продължаването на задържането на двамата обвиняеми
влиза в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни
наказателно законодателство и не позволява уважаване на подадения от
Пловдивската окръжна прокуратура протест. По същите съображения
определението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо
обвиняемия М. П. се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо
обвиняемия М. П. да бъде взета по – лека мярка за неотклонение „Гаранция”,
с която биха били покрити изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия М. П. от една страна, а от
друга като отчете обществената опасност на престъплението, в което е
обвинен намира, че сумата от 3000лв. е достатъчна за да бъде постигнат
преследвания от закона процесуален ефект.
Правилно първата инстанция е преценила, че здравословното състояние
на обвиняемия М. С. е обстоятелство налагащо изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и я изменила в „Домашен
арест“. Съдът не е съобразил обаче, че тази мярка е също форма на задържане
и по своята същност представлява лишаване от право за свободно
придвижване в пространството и би създала трудности и пречки за
осъществяването на адекватно медицинско лечение на обвиняемия С.. Това
налага изменение на атакуваното определение, като на обвиняемия бъде
определена мярка за неотклонение „ Гаранция“ в размер на 3000 лв., с която
целите по чл.57 НПК ще бъдат постигнати в максимална степен.
На основание чл.68, ал.7 НПК на двамата обвиняеми следва да бъде
наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
При служебната проверка настоящата инстанция констатира известна
процесуална непрецизност в диспозитива на подадения от прокурора при
Пловдивската окръжна прокуратура протест, която налага преценка за
неговата процесуална допустимост. В него е направено предложение
въззивната инстанция да отмени първоинстанционното определение, с което е
изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо
обвиняемия М. С. в по – лека такава „Домашен арест“ и да потвърди взетата
7
му по-рано от ПАС мярка „Задържане под стража“.
Прокурорът не е съобразил обаче, че в производството по чл.65 НПК
първата инстанция следва да прецени всички обстоятелства, свързани със
законността на задържането, за което има влязъл в сила съдебен акт /по арг. на
чл.65, ал.4 НПК/ и с определението си да се произнесе налице ли са основания
за изменение на мярката за неотклонение или не, като уважи искането за
промяната й и я промени в по - лека или остави искането за изменението й
без уважение. Въззивната инстанция има задължението да прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното първоинстанционно
определение, като може да го потвърди или да го отмени и постанови друго, с
което отново да уважи искането за промяната й /в случай, че първата
инстанция незаконосъобразно го е оставила без уважение/ или да остави
искането без уважение /когато първата инстанция незаконосъобразно го е
уважила/. Това е основната функция на съда в производството по чл.65 НПК, в
което както първата, така и въззивната инстанции не разполагат с
правомощието да потвърждават /в каквато насока е искането на прокурора/
мярката за неотклонение, защото тя вече е била взета с влязъл в сила съдебен
акт в предходно съдебно производство по чл.64 НПК. Те могат единствено да
уважат искането за изменението й или да го оставят без уважение. Такава
форма следва да съдържа и диспозитива /искането/ на протеста, която в случая
не е спазена. А именно формата на диспозитива, в който се отразява искането
определя възможностите на съда да утежни положението на обвиняемия и в
случаите като настоящия, в които диспозитива страда от процесуални
недостатъци, искането не може да бъде уважено на процесуално основание.
Този допуснат от прокурора процесуален порок обаче е без значение, защото в
настоящия казус първоинстанционното определение, чиято отмяна се
претендира с протеста подлежи на потвърждаване на друго основание.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 1091/15.07.2024г. по чнд № 1481/24г. на
Пловдивския окръжен съд, в частта с която е оставено без уважение искането
за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 38/24г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив М. О. П. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 38/24г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив М. О. П. в по – лека такава
„гаранция” в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
ИЗМЕНЯ Определение № 1091/15.07.2024г. по чнд № 1481/24г. на
8
Пловдивския окръжен съд, в частта с която мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно
производство № 38/24г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР Пловдив М. И. С. е изменена в „Домашен арест“, като ИЗМЕНЯ същата
в по – лека такава „Гаранция” в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемите М. О. П. и М. И. С. да бъдат
освободени след внасяне на гаранцията, ако не се задържат на друго
основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемите М. О. П. с ЕГН
********** и М. И. С. с ЕГН ********** ЗАБРАНА за напускане на
пределите на Република България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР Пловдив и Началника на ДНСП
София за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на
страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на
страната.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9