Решение по дело №1547/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 631
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20195500501547
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 631  /28.11.2019г.                                               Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На 28.11.                                                                                  Година 2019

в  закрито заседание, в следния състав:

                                                       

                                        Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

Членове:    НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

                                                                  АТАНАС АТАНАСОВ

          

                                                                   

Секретар ………………………..…………………………………………………………….

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1547 по описа за 2019 година

 

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпила писмена жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, от Д.Д.Н., ЕГН:********** с постоянен адрес:*** Сава Раковски № 146 срещу действията на ЧСИ М.Д.с рег.№ 865 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело № 133/2019г., по описа на същия ЧСИ против Постановление от датата 11.09.2019г., с което се отказва да се прекрати изпълнението по същото изп. дело .

Излагат се доводи за неправомерно удържани суми по запор на трудовото възнаграждение на длъжника в периода 2014г.-2017г., вследствие на които да се отмени постановения отказ да се прекрати производството по делото.

В конкретния случай съдебният изпълнител е изготвил постановление /обжалваното/, с което се отказва прекратяването на  изпълнителното производство по горепосоченото изп. дело. В този смисъл жалбподателя твърди, че е налице отказ от страна на съдебния изпълнител да прекрати производството, поради което счита че настоящата жалба се явява допустима, а съответно отказът се явява неправилен и незаконосъобразен.

Съображенията му за незаконосъобразност на отказа за  прекратяване са подробно описани в писмената жалба на жалбоподателя Н..

 

 В тази връзка счита, че  е нарушено правото му на защита и с оглед на гореизложеното, моли,  да бъде отменено като незаконосъобразно постановлението за отказа за прекратяване на изпълнението по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ М.Д., рег. № 865, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. Подробни съображения и доводи са изложени в жалбата на жалбоподателя Д.Д.Н..

 

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение-отговор от  другата страна по делото „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството Й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т., с който молят жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение.

 На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ М.Д., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ М.Д..

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможност на длъжника да обжалва отказа на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

 

Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбоподателя Н. и се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

Изпълнително дело под № 20128650400133 е образувано на датата 05.03.2012г. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 29.06.2012г. На 10.09.2019г. е постъпила молба от длъжника чрез адв. Т.С. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 11.09.2019г. е постановен отказ да се прекрати производството по делото поради липсата на посоченото основание за прекратяване. На 25.09.2019г. е постъпила и настоящата жалба от длъжника чрез адв. Т.С. срещу постановения отказ.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата от длъжника Н. е срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството е допустима, но се явява неоснователна. В специалната разпоредба на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени подробно и същевременно с това и изчерпателно хипотезите, при наличието на които изпълнителното

 производство се прекратява. Удръжките по запора на трудово възнаграждение, които, според жалбоподателя, са в нарушение на разпоредбите на ГПК, не е сред тях. Изброяването в чл. 433 ГПК е изчерпателно и разпоредбата е императивна, от което следва, че от посоченото от длъжника основание за съдебния изпълнител не възниква по никакъв начин задължение за прекратяване на делото.

 

Освен това с жалбата са изразени твърдения и наведени оплаквания за наложен запор на трудово възнаграждение, въз основа на който са правени и съответните удръжки, които са подробно описани от самия жалбоподател в жалбата му. Изразено е твърдението че удръжките са незаконосъобразни тъй като са направени в разрез с чл. 446 от ГПК предвид, че длъжникът е получавал трудово възнаграждение на минималната работна заплата. Предвид горното счита, че отказът на ЧСИ ДИМИТРОВА е незаконосъобразен поради което изпълнителното дело следвало да бъде прекратено.

 

Съгласно разпоредбата на Чл. 446. (1) (Изм. -ДВ, бр. 50 от 2008 а., в сила от 1.03.2008 г.) в редакцията й към съответните дати на удръжките ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

ако осъденото лице получава до 300 ле. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа...". Също така сочената от жалбоподателя несеквестируемост на трудовото възнаграждение до размера на МРЗ за страната е в сила едва от датата 27.10.2019 год., като до тази дата се прилага предходната горецитирана редакция на чл.446 от ГПК.

Предвид горното удръжките които са правени на трудовото възнаграждение са в рамките на законоустановения минимум и запорът се явява напълно законосъобразен. Нещо повече въззивната инстанция следва да подчертае, че ако жалбоподателят Н. е имал някакви възражения или оплаквания към тези удръжки или запори, то същият е следвало да обжалва тях, но в съответните процесуални срокове, които отдавана вече са изтекли.

На следващо място въззивният съд следва да отбележи, че дори по запорът да са удържани несеквестируеми суми, това не е основание за прекратяване на изпълнителното производство. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и изчерпателно изброени в чл. 433 ап. 1 т. 1 - 8. Удръжки на несеквестируем доход сами по себе си не са основание за прекратяване на изпълнителното производство.

В заключение настоящият съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че е налице някаква неправилност на горните удръжки, то това не води до извода за прекратяването на изп. дело, а напротив до неговото продължаване с предприемането на друг изпълнителен способ до пълното удовлетворяване на взискателя по делото. В този смисъл тези аргументи и

основания на жалбоподателя сами по себе си нямат никакво отношение към нито едно основание за прекратяване на производството, поради което не става ясно защо жалбоподателя ги навежда в жалба срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство. Въззивният съд намира тези твърдения на жалбоподателя Н. за несъстоятелни, и противоречищи както на правната, така и на житейската логика.

 

В тази връзка въззивният съд счита, че по съществото си  подадената писмена жалба на жалбоподателя Д.Д.Н. се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

       

Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2, т.6 и ал.3 и чл.446, ал.1 /в редакцията й към изменението с ДВ, бр. 50 от 2008 а., в сила от 1.03.2008 г./ от ГПК и във връзка с чл.433, ал.1 от ГПК.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ писмена жалба с вх. № 15220/25.09.2019 год., с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, подадена от Д.Д.Н., ЕГН:********** с постоянен адрес:*** Сава Раковски № 146 срещу действията на ЧСИ М.Д.с рег.№ 865 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело № 20128650400133, по описа на същия ЧСИ против Постановление от датата 11.09.2019г., с което се отказва да се прекрати принудителното изпълнение по същото изп. дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА  на ЧСИ М.Д.с рег.№ 865 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело № 20128650400133, по описа на същия ЧСИ, обективирани в Постановление от датата 11.09.2019г., с които се отказва да се прекрати принудителното изпълнение по същото изп. дело, като ПРАВИЛНИ и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                 2.