Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.06.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

02.06.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

146

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от Д.Т.Б. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000025/27.03.2022 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-Кирково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Излага съображения, че в АУАН и ЗППАМ било отразено лаконично, че е управлявал мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. ***, без да са описани данните, имащи значение за приравняването му на „мотоциклет“ по смисъла на § 6, т. 13 от ПЗР на ЗДвП. Липсвало отразяване дали управляваното от жалбоподателя ППС е имало обем на двигателя над 50 куб.см. или двигател с работен обем до 50 куб.см., чиято конструктивна максимална  скорост надвишава 45 км/ч, както и дали масата му, без товара, не надвишава 400 кг.

Въвежда довод, че административният орган не е изложил мотиви относно срока на наложената ПАМ, което представлявало съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в подкрепа на което цитира практика на ВАС.

Развива съображения относно целта на принудителните административни мерки, чието прилагане следвало да бъде в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване целта на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000025/27.03.2022 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-Кирково.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваната заповед и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – К. В. Й., *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, се явява лично. Сочи, че при издаването на заповедта бил съобразил обстоятелството, че лицето не притежавало свидетелство за управление за категорията, която се изисквала за управлението на процесното МПС. Моли съда да остави в сила оспорената заповед.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу Д.Т.Б. от *** е съставен АУАН бл. № 536878/27.03.2022 г./л. 8/, издаден от *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, за това, че на 27.03.2022 г. по път ** клас **, км. *** м. по посока на движение от *** за ***, управлява собственият си мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Актът е надлежно връчен на нарушителя, при което същият не е отразил възражения по въведените в него констатации;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000025/27.03.2022 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, на Д.Т.Б. от ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – „Кавазаки З 750“ с рег. № ***,“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 1 бр. регистрационна табела с № *** и СРМПС № ***. В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че на 27.03.2022 г. по път ** клас **, км. *** м. по посока на движение от *** за ***, управлява собственият си мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Заповедта е връчена на 27.03.2022 г.;

Въз основа на горепосочения АУАН срещу Д.Т.Б. е издадено НП № 22.0318-000087/15.04.2022 г./л. 30/, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта/ЗАПАМ е връчена на 27.03.2022 г., а жалбата е депозирана по пощата на 08.04.2022 г./  и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, сред които областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Настоящата заповед е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Кирково, оправомощен със Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 2, пр. 2-ро), приложена по делото/л. 10 – л. 11. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Предвид това, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000025/27.03.2022 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Кирково, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег. № 292з-2/01.01.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на пълномощник на лицето, спрямо което е наложена ПАМ.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискването, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В този смисъл, безспорно в оспорената заповед е налице описание на фактическите обстоятелства, послужили за издаването на ПАМ, а именно, че на 27.03.2022 г. по път ** клас **, км. *** м. по посока на движение от *** за ***, управлява собственият си мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Така въведеното словесно описание на административното деяние, не възпрепятства установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед.

Достатъчно е, с оглед фактическите основания и обстоятелства, при което е извършено нарушението, то да бъде подведено под съответната правна квалификация, което и е сторено в настоящия случай.

Във връзка с горното съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя и пълномощникът му, че заповедта се явявала незаконосъобразна, тъй като била налице неясното във връзка с мястото на нарушението, както и не било въведено дали управляваното от жалбоподателя ППС е имало обем на двигателя над 50 куб.см. или двигател с работен обем до 50 куб.см., чиято конструктивна максимална  скорост надвишава 45 км/ч, както и дали масата му, без товара, не надвишава 400 кг., т.е не било ясно доколко за управлението на процесното МПС било необходимо водачът да притежава СУМПС от категория „А“. Както вече бе посочено по-горе налице е пълно и ясно описание на фактическите основания, при които е осъществено деянието, вкл. описание на мястото на извършване на нарушението и конкретни данни за МПС - мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***. Дали посоченото превозно средство отговаря на характеристиките на мотоциклет по смисъла на § 6, т. 13 от ПЗР на ЗДвП, въпрос, касаещ материалната законосъобразност на наложената ПАМ, която подлежи на установяване в процеса по оспорването на ЗППАМ, носител на доказателствената тежест за което, е ответникът.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Налагането на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е обусловено от наличието няколко материалноправни предпоставки, едната от които, а именно МПС да е собственост на лицето, срещу което се налага ПАМ, следва задължително да е в кумулативност с някоя от останалите, посочени в горецитираната норма.

В конкретния случай е безспорно, че лицето, адресат на наложена принудителната административна мярка – Д.Т.Б., е собственик на процесното МПС - мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***. Това се установява по несъмнен начин от представеното и прието по делото копие от Свидетелство за регистрация на МПС № ***, част II/л. 9/, видно от което мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № *** е собственост на Д.Т.Б. от ***, с ЕГН **********. Релевантното СУМПС е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. С други думи това обстоятелство се явява установено в производството, като не се оспорва и от ответника по делото. Изложеното обосновава извода, че в настоящия случай е налице горепосочената материалноправна предпоставка за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно ППС, чиято регистрация е прекратена, да е собственост на лицето, по отношение на което се налага принудителната административна мярка.

На следващо място, по делото се установява и обстоятелството, че за управлението на посоченото МПС се изисква СУМПС от категория „А“, каквото жалбоподателят не притежава. В този смисъл за съда е несъмнено, че собственото на Д.Т. превозно средство - „Кавазаки З 750“ с рег. № ***, е мотоциклет по смисъла на § 6, т. 13 от ПЗР на ЗДвП, съгласно която норма „Мотоциклет“ е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h.     Видно от представената и приета по делото справка за МПС с рег. № ***/л. 15/ , същото е регистрирано като мотоциклет, с маса на ПС – 218 кг., допустима максимална маса – 398 кг. и обем на двигателя 748 см., 81 kw.

От справка за водача Д.Т.Б./л. 13 – л. 14/, се установява, че жалбоподателя има придобите категории М, В и А2. Съгласно чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви, описани в т. 1 – т. 15. Съгласно т. 3 на чл. 150а, ал. 2, водачи с придобита категория А2 могат да управляват мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя. Очевидно е, че управляваният от Т. мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***, е с мощност 81 kw, която изисква водачът му да притежава категория А, каквато жалбоподателя не е придобил.

С оглед горното и предвид установеното по делото, че 27.03.2022 г. по път ** клас **, км. *** м. по посока на движение от *** за ***, Д.Т.Б. е управлявал собственият си мотоциклет „Кавазаки З 750“ с рег. № ***, то същият е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ , тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения АУАН и не се опровергава от приложените по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че принудителната административна мярка е наложена в минималния, предвиден в ЗДвП срок, то последната се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

В заключение, наложената ПАМ е в минималния предвиден от закона размер, поради което липсата на конкретни мотиви за срока на прекратяване на регистрацията на ППС, не обосновават съществено нарушение на изискването за форма, което да доведе до незаконосъобразност на ЗППАМ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000025/27.03.2022 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, е законосъобразна и обоснована, респ. депозираната против нея жалба е неоснователна и оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Т.Б. от ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0318-000025/27.03.2022 г., издадена от К. В. Й. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Кирково, с която на Д.Т.Б. от ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – „Кавазаки З 750“ с рег. № ***,“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 1 бр. регистрационна табела с № *** и СРМПС № ***.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                              Председател: