Решение по дело №79/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 137
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20237040700079
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№   137            13.02.2023 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на втори февруари, две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНА КОЛЕВА

                                  2.  КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

 

секретар:  В. С.

прокурор: Мирослав Илиев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 79 по описа за 2023 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационната жалба на Н.С.Д., ЕГН ********** *** чрез адв. А.А. против решение № 1165/16.12.2022г. постановено по а.н.д. № 4012/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0769-001741/25.08.2022г. издадено от началник сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.174, ал.3, и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са били наложени две административни наказания „глоба“, съответно в размер на 2000,00 лв. и 10,00 лева, като за първото нарушение е било постановено и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“.

            В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на касатора. Иска се отмяна на решението.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А., който поддържа касационната жалба. Не сочи допълнителни доказателства.

            Ответната страна – Началник сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С наказателното постановление, административнонаказателната отговорност на Д. е ангажирана за това, че на 26.06.2022г., около 02:15 часа в с. Русокастро, на ул. Цвятко Радойнов, като водач на лек автомобил БМВ 318 ИС, с рег.№ А 0401 НК, собственост на М.Д., е извършил следните нарушения:

1.      Отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM0780 за употреба на Алкохол, както и кръвна проба, тъй като на водачът бил издаден талон за изследване № 136565/26.06.2022г. със седем броя стикери, като бил отведен от контролните органи до СМЦ Бургас, където отказал да изпълни предписанието, отразено в талоана.

2.      Водачът не представя СУМПС и контролен талон към него при проверката.

            За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен и подписан от Д. без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права. Посочва, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените в закона ред и форма и съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество намира всички нарушенията за действително осъществени, съставомерни и доказани по безспорен начин, като излага подробни мотиви за това.

            Така постановеното решение е правилно.

            Преценката на първонистанционният съд относно доказаността на нарушенията въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения, в съответствие с данните по делото. Фактите по делото, въззивния съд е установил посредством депозираните свидетелски показания, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото, кореспондиращи с останалия събран писмен доказателствен материал. В конкретният случай е безспорно установено, че касатора е извършил вменените му с НП административни нарушения на посоченото място. Непосочването номера на дома, до който е бил спрян същият не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, доколкото между страните липсва спор, че проверката е била извършена пред дома, обитаван от касатора и семейството му.

            В тази връзка, настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            Макар фактически да се оспорва управлението на автомобила в лицето на нарушителя, същият се сочи от собствената му съпруга като лицето, което е решило и е вкарало автомобила от уличното платно в двора им с поредица от маневри. Управление е всяко привеждане на автомобила от покой в движение или в готовност за движение, чрез стартиране на неговия двигател.

            На следващо място следва да бъде посочено, че твърдението на касатора за това, че у себе си не открива никакъв документ за връчен му талон за изследване, не сочи автоматично на допуснато от страна на проверяващите органи подобно процесуално нарушение. Тези възражения се оборват, както от представеното по делото копие на талон за изследване №136565 с надлежно положен и неоспорен подпис от страна на касатора, удостоверяващ връчването му ведно с посочения брой стикери, така и от представения по делото Протокол за медицинско изследване, издаден от отделение по спешна медицина при УМБАЛ Бургас АД, в който жалбоподателят собственоръчно е изписал, че отказва да бъде тестван за алкохол, което оборва твърденията му изцяло.

            Предвид изложеното, напълно се споделят изложените от въззивният съд изводи, че вменените във вина на Х. административни нарушения са доказани по безспорен начин. От събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин се установява, че именно Х. е управлявал МПС. Като водач на лекия автомобил, законосъобразно е ангажирана именно неговата отговорност.

            По отношение на наложените му за всяко едно от нарушенията административни наказания, правилно районния съд е посочил, че за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкциите по абсолютен начин – 2 000 лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и техния вид и размер не подлежат на редуциране. Същото се отнася и за определеното административно наказание за извършеното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер от 10 лв. Предвид определения абсолютен размер, същия не подлежи на промяна. Тези наказания са справедливи и съответни на извършеното нарушение, тъй като са определени в рамките на закона.

            Предвид тези обстоятелства, като е приел за установени извършените от Н.Д. нарушения и е потвърдил процесното НП, Районен съд – Бургас е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

            Поради изложеното, на основание чл. 221, ал.2, предл. 1-во АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1165/16.12.2022г. постановено по а.н.д. № 4012/2022  г. по описа на Районен съд – Бургас

           

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                       

                        2.