Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, ............06.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесетеда година, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                               ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

СЕКРЕТАР: АЛБЕНА ЛАМБЕВА,

ПРОКУРОР: МАРИЯН АЛЕКСАНДРОВ,

 

като изслуша докладваното от с.Колева в.н.о.х.д.№ 604 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.327 и сл от НПК.

С присъда от 27.06.2016г., постановена по н.о.х.д.№ 12 362/2012г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, съдът е признал подсъдимия Д.П.Д. невиновен в това, че на 07.03.2012г. около 23,00 часа в гр.София, кв.”Ботунец”, ул.“Васил Левски“ до бензиностанция „Алпи“ като е нанесъл удар с дървен прът в областта на тялото и с това е причинил на две средни телесни повреди на А.Д.Я., изразяващи се в контузия на десен бъбрек със субкапсуларен хематом, тревматична хематурия /кървене в урината/ и мемотампонада на пикочния мехур и така е реализирал меoико- биологичния признак, разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на малко пищялната кост на дясната подбедрица, което е причило трайно /за повече от 30 дни от датата на травмата /затруднение на движенията на десния долен крайник/, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съдът е постановил веществените доказателства по делото- пистолет и дървено държало, да се отнемат в полза на Държавата.

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Срещу така постановената присъдата е постъпил протест от СРП, в който се изложени доводи, че по делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Твърди се, че съгласно изготвената съдебно психиатрича и психологична експертиза възникналият конфликт между подсъдимия и пострадалия касае междуличностни взаимоотношения. Прави се искане протестираната присъда да бъде отменена и въззиваната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Д.П.Д. виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Решение по ВНОХД № 604/2018г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 2 стр.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП и предлага оправдателната присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че в случая не е налице неизбежна отбрана и пострадалият не е извадил пистолет, насочвайки го към подсъмидия.

Защитата на подсъдимя моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като извън правомощията на съдебените психиатри е да определят предмета на дадено престъпление. Поддържа, че правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите А.и П.и проведената между тях очна ставка. Счита, че всички действия на подсъдимия покриват на състава на престълението на неизбежна отбарана по смисъла на чл.12 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Д. заявява, че няма какво да добави.

В последна дума подсъдимият Д. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Страните не са поискали събирането на писмени и гласни доказателства, такива не са допуснати и от въззивната инстанция.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVI-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните и сам служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че сидетелката С.Н.живеела на семейни начала с подсъдимия Д.,***. На 07.03.2012г. подсъдимият бил на работното си място като охранител и дежурството му било с продължителност 24 часа. Същият ден свидетелите С.Н.и А.Я.посетили заведение до бензиностанция „Алпи“, находящо се в гр.София, ж.к.”Ботунец”, ул.“Васил Левски“, където се почерпили.

Около 23,00 часа подсъдимият се прибрал у дома си, установил, че свидетелката Н.я няма и я потърсил в заведението. Без да влиза в него, подсъдимият помахал с ръка на свидетелката С.Н., която със свидетеля А.Я.излезли навън. Свидетелят А.Я.носел със себе си газов пистолет, който при излизането му навън, изпаднал от дрехите. Тогава подсъдимият побягнал назад, взел дървено държало и при връщането му, двамата с пострадалия се сборили. Пистолетът паднал на три- четири метра от тях, свидетелят А.Я.започнал да се бори и тогава подсъдимият нанесъл няколко удара на пострадалия по главата и тялото, в резултат на което свидетелят А.Я.паднал на земята. Тогава подсъдимият се обадил на полицията.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите А.Я., Д.А./приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.3, т.2 от НПК/, А.П., проведената очна ставка между свидетелите А.Я.и Д.А., съдебномедицинска експертиза № П-143/2012г., компютър томографско изследване, епикризи, справка за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.

Решение по ВНОХД № 604/2018г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 3 стр.

 

От приложенато по делото справка за съдимост на подсъдимия Д., съдът е приел за установено, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че подсъдимият Д.Д. от обективна страна на 07.03.2012г. около 23,00 часа не е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Действително в показанията си свидетелят А.Я.поддържа, че подсъдимият му е нанесъл четири- пет удара в главата, но свидетелят е излязъл срещу подсъдимия с изваден пистолен, поради което подсъдимият му нанесъл удар с дървено държало, за да се предпази. В конкретния случай безспорно се установи, че пострадалият е излязъл от заведението с пистолет, който насочил срещу подсъдимия.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние нападението е било започнало, тъй като пострадалият е насочил писполет срещу подсъдимия. Нападението е било насочено срещу правнозащитени интереси- здравето и живота на подсъдимия и увреждането на тези интереси е било започнало.В случая няма спор, че коментираното нападение е било противоправно, тъй като А.Я.сам с действията си е осъществявал престъпление, като е насочил огнестрелно оръжие към подсъдимия Д.Д.. Към момента на извършване на инкриминираното деяние нападението не е било преустановено, а напротив А.Я.в този момент е насочил постолет към подсъдимия. От събраните по делото доказателства се установява, че нападението е било преустановено едва след предприемането на активни действия от страна на подсъдимия, които обективно са лишили А.Я.от възможност да продължи и довърши започнатото нападение.

Действията на подсъдимия Д.Д. следва да се разглеждат на плоскостта на отбранително деяние. Няма спор, че същият е бил непосредствен обект на нападението, не само е имал право, но и е било обяснимо това, че е предприел действия, представляващи активна защита срещу нападението. Тези действия са били насочени срещу нападателя, чрез тях е засегната личността му и са довели до отблъскване на нападението.

Основен въпрос в настоящото производство е дали действията на подсъдимия не представляват “превишаване на пределите на неизбежната отбрана” по смисъла на чл.12, ал.2 НК. Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка прие, че в случая не е налице посочената по-горе законова хипотеза. За да е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана следва да се установи по несъмнен и категоричен начин, че защитните действия са били явно несъответстващи на характера и опасността на нападението. Този извод следва да бъде направен след като се направи анализ на посочените предпоставки, а именно- характера и опасността на нападението, наложило осъществяването на защитни действия. На първо място характера на нападението се определя от обществените отношение, които то уврежда или застрашава. В случая нападението е било насочено срещу здравето и живота на подсъдимия Д.Д. и е имало за обект обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и тези осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Посочените обществени отношения са правно защитени и евентуалното им засягане

 

Решение по ВНОХД № 604/2018г., СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав, 4 стр.

 

представлява престъпление по глава втора, раздели I и II НК. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че характера на нападението е бил от естество, оправдаващ евентуални защитни действия със значителна интензивност, насочени включително и срещу живота на нападателя.

Настоящият съдебен състав прецени, че е била налице и висока степен на опасност на нападението. Безспорно е установено в производството, че в конкретните условия вече е било застрашено увреждането на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, тъй като пострадалият А. Я. е бил насочил огнестрелно оръжение срещу подсъдимия. На практика засягането на обществените отношения, гарантиращи правото на живот на личността е било предстоящо. Налице е била също така и висока степен на вероятност за настъпване на общественоопасните последици- резултат на нападението. Ето защо съдът прие, че срещу конкретното нападение е било оправдано предприемането на активни действия с най- висока степен на интензивност, които биха довели до сериозно засягане на неприятеля, включително причиняването на средна телесна повреда. Изводите на районния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

При преценката на всички събрани по делото доказателства, въззивинят съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Д. не е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.304 от НПК. Постановената в този смисъл първоинстанционна присъда е правилна и следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира основания за отменяне или изменяне на присъдата, непълнота на доказателствата или допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.06.2016г. постановена по н.о.х.д.№ 12 362/2012г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав,

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.