№ 49
гр. Бургас , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000146 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Н.И.“
ЕООД чрез пълномощника – адв. Д. З. срещу решение № 260023 от 15-ти
март 2021 г. постановено по т. д. № 93/2018 г. по описа на Ямболски окръжен
съд, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество против О.Б.
искове за заплащане на сумата 274 010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв.
представляваща неплатено възнаграждение, дължимо по Договор
№48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:
Изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.М.", прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 27.06.2015
г.; мораторна лихва върху главницата от 64 010 лв. за периода 07.12.2015 г. -
07.12.2018 г., както и законна лихва върху претендираната главница от датата
на предявяване на иска в съда (10.12.2018 г.) до окончателното плащане, като
неоснователен и за заплащане на сумата 210 000 лв. с ДДС, представляваща
паричната равностойност на направените разходи и средства (материали,
труд, консумативи и транспортни разходи), вложени за изработване на
работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и
доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.М.",
1
спестени от ответника – възложител на проекта, с които същият се е обогатил
до размера на обедняването на изпълнителя по него, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
10.12.2018 г. до пълното погасяване на задължението са отхвърлени като
неоснователни и въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна
разноски в размер на сумата 9800 лв.
Решението се обжалва като неправилно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
Оспорва се изводът на първостепенния съд за погасяване на претенциите
по давност, след като правилно достигнал до извод, че същите са доказани по
основание и размер.
Възражението на ответника – въззиваемата О.Б., за изтекла погасителна
давност не било конкретизирано чрез посочване на релевантните
обстоятелства, като с оглед забраната по чл. 120 ЗЗД за служебно прилагане
на давността, при разглеждане на направеното възражение съдът е обвързан в
рамките на изтъкнатите от страната доводи и аргументи.
Изрично в решението съдът посочил, че възражението за давност е
основателно не по наведените от ответника доводи, с което допуснал
съществено нарушение на установения принцип на диспозитивно начало в
съдебния процес.
Оспорва се и извършената от първостепенния съд преценка относно
началния момент на петгодишния срок на погасителна давност, определен в
нарушение на материалния закон.
Изтъквайки липсата на изложение от ответника на обстоятелствата, на
които е основано възражението за давност, въззивникът се аргументира, че с
оглед материалното правоотношение от което произтичат вземанията, които
са му цедирани – договор за обществена поръчка на работен проект
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализацията на пречиствателно съоръжение на с. М.“ съгласно условията на
Национална програма за развитие на селски райони (НПРСР) 2007 – 2013 г.,
изискуемостта на вземането за заплащане на възнаграждение е възникнало
най-рано на 10.12.2013 г. – до който момент е било възможно за въззиваемата
2
О. да подаде заявление за финансиране по НПРСР 2007 – 2013, мярка 321, за
участие в която са били изработени проектите.
Развити са доводи за определяне на посочения момент на изискуемост на
вземането като релевантен съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД за сбъдване на
условието, в зависимост от което е било поставено действието на договора.
До този момент въззиваемата О., като не е подала заявления за финансиране
по посочената програма или други програми, въпреки наличието на
възможност за това, е бездействала, черпейки права в своя полза. Позовава се
на съдебна практика на СОС за определяне началния момент на погасителна
давност, постановена в посочения смисъл.
Оспорва се като направен l нарушение на процесуалните правила изводът
на съда за обвързване началото на давностния срок с отказа от 2011 за
финансиране, каквито доводи не са били наведени от въззиваемата О..
Оспорва се и изводът за подаване на исковата молба след изтичане на
давностния срок, който е обоснован от съда с датата на образуване на т. д. №
93/2018 г. по описа на ЯОС. Настоява се, че съгласно чл. 125 ГПК, при
съобразяване правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК, исковете следва да се смчитат
предявени от момента на подаване исковата молба по пощата, като се
съобрази датата на пощенското клеймо за изпращане, а не за получаване в
съда.
Освен по изложените по – горе възражения за неправилност, въззивникът
оспорва като необоснован и изводът на съда за неоснователност, поради
наличие на възможност за защита на договорно основание на претенцията за
заплащане на сумата от 210 000 лв. с ДДС, основана в исковата молба на
общото правило на чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата О.Б. не е подала отговор на
въззивната жалба.
В с. з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. З.,
която поддържа жалбата и представя писмено становище по основателността
й съобразно изложените в нея възражения.
За въззиваемия се явява пълномощник – адв. Д., който оспорва жалбата,
3
без да излага конкретни доводи и възражения срещу нея.
Бургаски апелативен съд, със свое определение от 14.07.2021 г. прие, че
жалбата е допустима. По основателността й, съобразно правомощията си по
чл. 269 ГПК, извърши служебно проверка за валидност и допустимост на
решението, но не намира основание за постановяване на решение по чл. 270,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
По правилността на решението, като съобрази възраженията в жалбата,
засягащи решаващия извод на първостепенния съд – за погасяване на
предявените искове по давност, Бургаски апелативен съд, намира следното:
Производството е образувано по предявените от „Н.И.” ЕООД против О.
гр. Б. осъдителни искове за вземания в размер на сумата от общо 274 010 лв.,
в т.ч. главница - 210 000 лв. представляваща неплатено възнаграждение,
дължимо по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет: Изработване на работен проект за обект „Реконструкция на
вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с
пречиствателно съоръжение на с. М." (Договор №48/30.06.2010 г. за
възлагане на обществена поръчка), прехвърлено на ищеца с Договор за цесия
от 27.06.2015 г. и мораторна лихва върху главницата - 64 010 лв. за периода
07.12.2015 г. – 07.12.2018 г., както и законна лихва върху претендираната
главница от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2018 г.,
до окончателното плащане. В условията на евентуалност и при извод за
нищожност на договора за обществена поръчка, респективно – при извод за
несъществуване на цедираното вземане, се претендира сумата 210 000 лв. с
ДДС, представляваща паричната равностойност на направените разходи и
средства (материали, труд, консумативи и транспортни разходи), вложени за
изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с. М.", като въззиваемата О. се обогатила, като е спестила
разходи до размера на обедняването на изпълнителя по договора, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 10.12.2018г. до пълното погасяване на задължението. Във
връзка с евентуално съединените искове са наведени и развити доводи, за
недобросъвестност на кредитора.
4
Въззивникът - ищец претендира заплащане на сумите като цесионер по
договор за цесия от 27.06.2015 г., сключен с „Ц.“ ООД като цедент за вземане,
възникнало въз основа на извършеното в срок изпълнение на работен проект,
възложен по посочения договор, прието от О. гр. Б. като възложител на
19.07.2010 г. без възражения. Въз основа на това е било издадено разрешение
за строеж. Възнаграждението за изпълнената и приета работа - в размер на
210 000 лева, следвало да се извърши след приемане на работата, но не по-
рано от постъпване на сумата от Разплащателната агенция по сметката на
О.та и след уведомяване за постъпилата сума на изпълнителя.
Плащане не било извършено и до момента О. гр. Б. не е уведомила
изпълнителя - цедент за причините. Министерството на земеделието и
храните обявявало неколкократно и най-късно в периода 02.12.2013 –
09.12.2013 г. срокове за прием на заявления за подпомагане по Национална
програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., като последния прием
на заявления по тази програма, съгласно Заповед №03-РД 12902 от 21.11.2013
г. на МЗХ и по-конкретно за инвестиции свързани със строителство на
канализационни съоръжения за пречистване на отпадни води.
Към момента на сключване на договора за цесия, вземането е било в
размер на общо 239 750 лв., за заплащане на която на 27.05.2015 г. от „Ц."
ООД до О.Б. е била изпратена нотариална покана, връчена на 01.06.2015 г. В
исковата молба е бил наведен довод, че като е пропуснала да кандидатства по
Програмата, включително и в рамките на последната предвидена за това
възможност, О.Б. е неизправна страна по договора за обществена поръчка,
като с поведението си е станала причина за невъзможност да изпълни
задълженията си, докато изпълнителят – цедент по договора, е бил изправна
страна.
Предявените искове са оспорени от ответника – въззиваемата О. гр. Б. с
възражение по чл.120, вр. с чл.110 и сл.от ЗЗД - за погасяване по давност на
вземането, като е поддържано, че същото е за труд и е уговорено под условие
– само постъпване на финансов ресурс в касата на О. гр. Б. от
Разплащателната агенция, каквито средства не били постъпвали, предвид
отказ за финансиране по Национална програма за развитие на селските
райони 2007-2013 г., мярка 321 „Основни услуги за населението и
5
икономиката в селските райони", съгласно техническо задание и оферта на
изпълнителя, която била неразделна част от договора. Отказът бил
постановен със Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на изпълнителния
директор на ДФ ”Земеделие”-РА-гр. София, съобщена на 28.12.2011 г. и
влязла в сила с изтичането на 14 – дневния срок за обжалването й, от който
момент според въззиваемия - ответник е текъл срокът на погасителна давност.
Поддържано е твърдение, че за О. гр. Б. не била налице възможност да
кандидатства, тъй като в обявения със заповед № 03-РД/2902 от 21.11.2013 г.,
в приложение 2в били определени общините, които имат право да
кандидатстват и О.Б. не била сред тях. Освен поради погасяване по давност, е
поддържано и възражение, че заплащане, съгласно чл. 5, ал. 2 от Договор
№48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка не се дължи, тъй като
било уговорено само в случай на осъществяване на посоченото в тази
разпоредба условие, което не се е сбъднало.
Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към
релевантните за спора факти и повдигнатите с въззивната жалба въпроси,
Бургаски апелативен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно е и се установява от доказателствата по делото, че на
30.06.2010 г. между О. гр. Б. като възложител и "Ц." ООД като изпълнител е
бил сключен Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.М.", за кандидатстване за финансиране съгласно условията
на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007-2013 г., мярка
321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“,
съгласно техническо задание и оферта на изпълнителя, която е неразделна
част от договора, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да изработи възмездно работният проект, при условия,
срок, цена и начин на плащане съобразно договорните клаузи.
В чл.4 ал.1 от договора, възнаграждението е определено в размер на 210
000 лв. с ДДС, с уговорен в чл. 5, ал.2 от договора падеж - след приемане на
изпълнението на поръчката от възложителя, но не по рано от постъпване на
6
финансов ресурс в касата на О.Б. в резултат на одобрение на проект
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на
канализация с пречиствателно съоръжение на с.М." от Разплащателната
агенция. Изрично във второто изречение на чл. 5, ал. 2 от договора е
предвидено задължение на възложителя, в срок от 10 дни от постъпване на
сумите да уведоми изпълнителя за издаване на данъчна фактура, като
плащането е следвало да се извърши в срок от 45 дни след представяне на
фактурата.
Валидността на договора за обществена поръчка е бил оспорна с
възражения за сключването му в нарушение на ЗОП. Съгласно чл. 17, ал. 2
ГПК, обаче, съдът разглеждащ гражданско – правния спор се произнася
инцидентно само по валидността на административните актове, но не и по
тяхната законосъобразност, освен когато се такъв акт се противопоставя на
страна по делото, която не е участвала в административното производство по
издаването и обжалването му. Спорът за валидността на договора за
обществена поръчка не се поддържа от страните пред настоящата инстанция,
като във връзка с чл. 17, ал. 2, пр. 1 ГПК следва да се посочи, че вкл. с
отговора на исковата молба не е поддържано възражение и от своя страна
въззивният съд на констатира нарушение на императивна норма, което да
опорочава проведената процедура по възлагане на обществена поръчка и
сключения въз основа на това договор до степен на нищожност. Всяко едно от
възраженията е основано на твърдения за нарушения, които по същността си
за незаконосъобразност на административния акт – Решение № РД – 5 -
206/03.05.2010 г. на Кмета на О.Б. и са непротивопоставими на въззивника –
ищец от страна на въззиваемата О..
Видно от представения Приемо-предавателен протокол от 19.07.2010 г. и
Референция, издадена на изпълнителя "Ц." ООД възложената работа по
Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка е била
предадена. Възражението, че работата не е била приета в съответствие с чл.
11 от Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка от
ОЕСУТ е неоснователно. Назначаването на общински експертен съвет по
устройство на територията и свикването му за приемането на извършената
работа е изцяло и само в правомощията на възложителя, като от друга страна
по делото са налице доказателства за фактическо приемане на работата по
7
смисъла на чл. 264, ЗЗД. От съдържанието на издаденото разрешение за
строеж №17/22.10.2010 г. става ясно, че дейностите са били одобрени от гл.
архитект на О.та и въз основа на предадените от изпълнителя проекти
последната е кандидатствала за финансиране пред Държавен фонд земеделие
– Разплащателна агенция с подаденото на 22.10.2010 г. заявление. Относно
срока за изпълнение и предаване на възложените за изработване проекти, по
делото са събирани гласни доказателства, но нито от тях, нито от други
писмени доказателства не се установява след извършване на преглед и
приемане на работата възложителят да е заявил възражения, които да
изключват факта на приемане на работата съгласно чл. 264, ал. 3 във вр. с ал.
2 ЗЗД.
Във връзка с подаденото заявление пред ДФЗ – РА, със Заповед №03-
РД/3186 от 16.12.2011 г. на изп. директор на ДФЗ - РА, получена в О. гр. Б. на
28.12.2011 г. е отказано финансиране по мярка "Основни услуги за
населението и икономиката в селските райони" по НПРСР 2007-2013 г.,
поради недостатъчен бюджет по мярката, която заповед е влязла в сила като
неоспорена пред МЗХ, съответно – пред СГАдмС по правилата на АПК с
изтичането на 14-дневен от уведомяването. Изрично в постановената заповед
за отказ, обаче, е посочено, че „съгласно правилата на Програмата“, О.Б. има
право на следващо кандидатстване, като по делото няма въведено твърдение и
не се установява въззиваемата О. да е кандидатствала отново. Със заповед №
03-РД/2902 от 27.11.2013 г. е бил обявен последният прием на заявления за
подпомагане по реда на Наредба № 25 от 29 юли 2008 г., за конкретни
общини, посочени в приложение 2в, но липсват доказателства за подобно
ограничение при обявяване на друг прием – след постановяване и влизане в
сила на Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г.
Няма спор и се установява от приложени по делото писмени
доказателства – преписи от ВАД № 181/2015 г., че изпълнителят – „Ц.“ ООД
като изпълнител по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена
поръчка не е имал достъп до информация и предоставянето на такава му е
била отказана изрично – писмо изх. № 02-2600/7723 от 13.09.2013 г. по
отправено от него искане на 30.08.2013 г. По делото нито е въведено
твърдение от въззиваемата О., нито се установява от събраните по делото
доказателства последната като възложител да е уведомила изпълнителя „Ц.“
8
ООД относно извършените от нея действия за кандидатстване по НПРСР
2007-2013 г.
На 17.06.2014 г. с вх. № 70-00-201 от изпълнителя „Ц.“ ООД е било
връчено писмо, а на 27.05.2015 г. е била изпратена и на 01.06.2015 г. е била
връчена нотариална покана на О.Б. чрез нотариус К.К., рег. № 451, като е
поискано да се извърши плащане на възнаграждението по чл. 4, ал. 1 от
Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка – в размер на
210 000 лв. с ДДС, като е изтъкнато, че по НПРСР 2007-2013 г. са били
обявени няколко приема на заявления. Едва в писмо изх. № 1100-
385/05.06.2015 г. изпълнителят „Ц.“ ООД е бил уведомен, както относно
постановения със Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на изп.директор на
ДФЗ – РА отказ за финансиране и определянето на конкретни общини за
кандидатстване със заповед № 03/2902/21.11.2013 г. на, като в същото писмо,
наличието на задължение за плащане е оспорено с оглед уговорката в чл. 5 от
договора, поради липсата на получено финансиране.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Договор № 48/30.06.2010 г. за възлагане на
обществена поръчка изпълнителят „Ц.“ ООД е предявил пред АС при БТПП
искова молба вх. № 1065/19.06.2015 г., с която е поискал осъждането на О.Б.
да заплати сумата 210 000 лв. като възнаграждение по същия договор или
обезщетение за изработения и предаден инвестиционен проект, както и
обезщетение за забава, в размер на 29 750 лв. за периода от 10.12.2013 г. до
19.06.2015 г.
След завеждане и в хода на делото пред АС при БТПП – на 26.07.2015 г.
между „Ц.“ ООД като цедент и въззивника – „Н.И.“ ЕООД като цесионер е
сключен договор за цесия, с който възникналото вземане в размер на 210 000
лв. с ДДС е прехвърлено възмездно, срещу цена от 15 % върху вземането и
поемането на всички разходи и такси по воденото пред АС при БТПП дело
Длъжникът – „О.Б.“ е била уведомена за цесията писмено, с писмо от
10.08.2015 г.
С решение от 06.11.2015 г. по ВАД 181/2015 г., след отказ на ответника –
О.Б., за заместване на ищеца от цесионера в арбитражното производство,
претенцията е била отхвърлена с мотив за отпадане на материално правната
легитимация на ищеца съгласно договора за цесия и действието й спрямо
9
длъжника, считано от 11.08.2015 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна
Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че предявените от
въззивника „Н.И.” ЕООД главни искове – на основание чл. 99 вр. чл. 266, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД са основателни и доказани и следва да се уважат.
От доказателствата по делото и съобразно техния анализ – изложен по-
горе, се налага изводът, че сключеният между въззиваемата О. гр. Б. и цедента
- „Ц.“ ООД Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка е
действителен, а с оглед несъмнено установения по делото факт на
извършената престация – приета от възложителя съгласно чл. 264 ЗЗД без
възражения, за последния е възникнало задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да
заплати договореното възнаграждение .
Във връзка с подадената въззивна жалба, въззиваемата О. гр. Б. не е подала
отговор, с който да оспори изводите на първоинстанционния съд за валидност
на клаузите относно дължимото възнаграждение и начина на определяне на
неговия падеж, но доколкото същите факти са правопораждащи и са
относими към правопогасявящото възражение относно вземането, поставено
като основен спорен въпрос пред въззивната инстанция, Бургаски апелативен
съд намира следното:
По въпроса относно възможността страните по един договор да поставят
действието му в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие,
ВКС се е произнесъл на основание чл. 290 ГПК с Решение № 77 от 8.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 2/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К., в
решаващите мотиви на които е застъпено становището, че подобно условие
няма характер на модалитет на договора. В мотивите на решението по
отношение на застрахователния договор, а настоящия състав на БАС намира,
че това се отнася и за всеки възмезден договор, какъвто е договорът за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, плащането представлява
иманентна част на изпълнението и с оглед на принципа, че договорите се
сключват за да се изпълняват, то условията, съобразени от страните в рамките
на добросъвестно упражнената свобода на договаряне, не представляват
бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Противното би
означавало, че изпълнението на задълженията по страните по договора е
10
винаги несигурно и всички договори са сключени под условие. Дори и при
потестативно прекратително условие, осъществяването на фактите по което е
предоставено на волята на една от страните, то събитието следва да е
различно по вид от изпълнението или неизпълнението на основното
задължение на тази страна по договора.
В този смисъл е и постановеното Решение № 15 от 22.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2404/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията И.Д., в което във връзка
с разпоредбите на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 303а ТЗ – предвиждаща възможност
за отлагане на плащанията по търговски сделки в аспекта на транспонираните
във вътрешното ни законодателство европейски норми, насочени към
гарантиране сигурността на търговския оборот - Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки - (преработена версия), (ОВ, L
48/1 от 23 февруари 2011 г.), отменила предхождащата я, като наднационална,
съюзна уредба на същите отношения, свързани с борбата със забавяне на
плащанията по търговски сделки, Директива на Европейския парламент и на
Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на
плащане по търговските сделки, се приема, че уговорката, че възложителят
ще плати, когато на него - в качеството на изпълнител, му заплатят, не е
нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които
страните са визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия
търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата
на кредитора - следва да се счита времето, обичайно необходимо или
уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за
спора лице. Ирелевантно е, дали възложителят е изпълнил в срока спрямо
това трето лице, дали е изпълнил точно и дали изпълнението му е прието.
Съобразявайки горните принципи и разбирания, по конкретния правен
спор БАС намира, че с клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор №48/30.06.2010 г. за
възлагане на обществена поръчка, не се поставя под условие възникването на
задължението на възложителя да плати. Задължението му по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
е възникнало съобразно посочените в вр. чл. 264 ЗЗД предпоставки –
приемане на изпълнението без възражения, което в случая е налице, съгласно
подписания приемо – предавателен протокол от 19.07.2010 г. и издадената на
изпълнителя референция, както и от фактическото възползване на
11
възложителя от изпълнените проекти, въз основа на които е било издадено и
разрешение за строеж №17/22.10.2010 г. В посочената разпоредба от договора
страните са уговорили специфични и съобразени с конкретния му предмет
предпоставки - осигуряването от длъжника на финансиране, което да се
получи в рамките на Национална програма за развитие на селски райони
(НПРСР) 2007 – 2013 г., които предпоставки имат отношение не към
възникването, а към падежа на задължението, който следва да се счита
отсрочен в рамките на обичайно необходимото време за осигуряване на
финансиране чрез Национална програма за развитие на селски райони
(НПРСР) 2007 – 2013 г. е добавено и изискването длъжникът да извърши
съответните уведомления до кредитора.
От принципа, че е недопустима злоупотреба с права на кредитора, падежът
на вземането в случая се определя както от обичайното необходимото време
за възложителя да осигури финансиране в рамките на действие на
Националната програма за развитие селски райони в периода след престация
на изпълнението и до края на 2013 г., така и от предвиденото в договора
съдействие при добросъвестност и съобразяване на добрите търговски
практики. С оглед отговора по въпроса за допускане на касацията с Решение
№ 15 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2404/2014 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията И.Д., съотнесен към конкретния случай налага извода, че собственото
поведение на длъжника, изразяващо се в добросъвестното или не подаване на
заявления за финансиране, осигуряване или пропуск да представи
необходимите документ в изпълнение на условията по НПРСР 2007 – 2013 г.,
извършването на необходимите действия или пропуск да обжалва евентуален
отказ, не могат и нямат отношение към поставянето му в забава към
кредитора, съответно – по въпроса за изискуемостта на вземането. Както вече
се посочи, изискуемостта настъпва в рамките на изрично предвиденото в
договора или обичано необходимото време за получаване на финансиране
или до изчерпване на всички възможности, които факти да е възможно да са
станали достояние на кредитора или като общоизвестни, или в изпълнение на
поставените в договора изисквания към длъжника за уведомяване. Изрично
изискуемото от длъжника поведение в аспекта на неговата добросъвестност и
грижа от страна като възложител, съгласно второто изречение на чл. 5, ал. 2
от Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка, е да
12
уведоми кредитора – изпълнителя „Ц.“ ООД, в 10-дневен срок от
получаването на финансиране, за да издаде фактура и да извърши плащане в
срок от 45 дни след представянето й. Добрата грижа с оглед правата на
кредитора изискват придържане към посоченото в договора поведение както
при получаване на средства чрез финансиране, така и при отпадане на
възможността да се получи такова финансиране преди изтичане на обичайно
необходимия и общо известен период по НПРСР 2007 – 2013 г. От това и от
принципа, че договорът, който е сключен като възмезден от възложителя, за
да се изпълни , т. е. – да извърши плащане, като съгласно правилото на чл. 81,
ал. 2 ЗЗД, липсата на парични средства не го освобождава от задължението да
плати, следва че при окончателно отпадане на възможността да се получи
финансиране, преди изчерпване на възможностите за кандидатстване по
Национална програма за развитие на селски райони 2007 – 2013 г., съгласно
чл. 5, ал. 2, изр. 2 от договора за възлагане на обществена поръчка
възложителят, както и при получаване на финансиране, също е следвало
добросъвестно да уведоми кредитора си, за издаване на фактура, по която да
плати в 45 дневен срок от представянето й.
Възможността за кандидатстване по различните програми за
финансиране в периода 2007 – 2013 г. е отпаднала окончателно с последния
определен срок за подаване на заявления, за който кредиторът е могъл да се
осведоми като общоизвестен и да издаде фактура. При настъпването на други
– специфични обстоятелства преди това, възложителя е следвало в 10 дневен
срок да уведоми изпълнителя „Ц.“ ООД, да издаде фактура, което не е
сторено от О. гр. Б.. От своя страна и при липсата на уведомяване за
постъпило финансиране, кредиторът „Ц.“ ООД не е бездействал и е извърши
постъпки да се информира, но с писмо изх. № 02-2600/7723 от 13.09.2013 г.
по отправено от него искане на 30.08.2013 г. предоставянето на такава
информация му е било отказано. Изрично уведомяване на изпълнителя е
извършено едва с писмо изх. № 1100-385/05.06.2015 г. в отговор на
отправената на 27.05.2015 г. и връчена на 01.06.2015 г. покана.
Липсата на уведомяване от възложителя за отпадането на възможността
да се получи финансиране като условие за извършване на плащането,
представлява недобросъвестно поведение, поддържано както в отклонение на
дължимата, така и в разрез с изрично изискуемата от договора грижа, на
13
който факт длъжникът не може да се позовава в оспорване правата на
кредитора. При липсата на изрично предоставена информация,
общоизвестният релевантен спрямо правата на кредитора момент, към който
следва да се счита отпаднала възможността за финансиране по НПРСР 2007 –
2013 г. е края на 2013 г., като след Заповед №03-РД 12902 от 21.11.2013 г. на
МЗХ, с която е обявен срок за подаване на заявления до 09.12.2013 г., до края
на 2013 г. е било възможно, но не е бил обявяван нов прием на заявления за
финансиране Иначе казано, изискуемостта на задължението за плащане по чл.
5, ал. 2 от Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка,
следва да се счита настъпила в края на 2013 г., който момент се определ като
краен и съобразно конкретните условия, при които е сключен процесния
Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка следва и от
обвързването му с Национална програма за развитие на селски райони
(НПРСР) 2007 – 2013 г.
След тази дата вземанията са прехвърлени валидно на въззивника с
договора за цесия от 26.07.2015 г.
Във връзка с извода за така възникналите парва на въззивника – ищец, да
получи плащане като цесионер по договор за цесия от 27.06.2015 г. на
прехвърленото му вземане на цедента - „Ц.“ ООД, възникнало съгласно чл. 5,
ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на
обществена поръчка за приетото от въззиваемата О. изпълнение като
възложител, предявените искове по чл. 99 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
са основателни и следва да се уважат в пълния им размер, за който страните
нямат спор.
Вземането се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок
по чл. 110 ЗЗД, а не в с изтичане на краткия – тригодишен давностен срок по
чл. 111, б. „а“ ЗЗД. Макар изпълнението по договор, сключен на основание чл.
258 ЗЗД да включва в себе си възнаграждение за труд, същото се отличава
както от характерната повтаряемост и перманентност на възнаграждението
по трудово правоотношение, така и предмета на договора, във връзка с който
се дължи заплащането му.
Съобразно определената по-горе изискуемост на задължението, 5
годишния срок на погасителна давност по чл. 110 ЗЗД изтича към 31.12.2018
14
г., като исковата молба, съобразно правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се
счита подадената по пощата на 07.12.2018 г., т. е. подадена е пред изтичането
му. Срокът на погасителна давност не следва да се счита изтекъл вкл. при
съобразяване на последния срок – до 09.12.2013 г. вкл., за прием на заявления
съгласно Заповед №03-РД 12902 от 21.11.2013 г. на МЗХ. Дори в този случай
срокът на погасителна давност е започнал да тече от 10.12.2013 г. и съгласно
правилото на чл. 60, ал. 5 във вр. с ал. 2 ГПК е изтекъл в края на съответния
ден от годината – 10.12.2018 г., на който ден исковата молба е постъпила в
съда.
Във връзка с обстоятелствата, при които съдът следва да извърши
преценка за основателност на възражението за давност, следва да се посочи,
че твърдението във въззивната жалба за разглеждането му в нарушение на
диспозитивното начало в процеса, е неоснователно Практиката на Върховния
касационен съд е категорична, че за допустимостта на възражението за
погасителна давност е достатъчно ответникът да се е позовал на нейните
последици - Определение № 1 от 3.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60019/2016
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.М.. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД не изисква
изложението на конкретни твърдения нито за вида на давностния срок (общ
или кратък), нито за неговите начало или край. Липсата на такива твърдения
не се свързва нито от материалния, нито от процесуалния закон с определени
неблагоприятни последици и при своевременното му въвеждане в процеса
съгласно съдът дължи произнасяне при съобразяване на всички установени и
релевантни факти по делото съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение, с което са разгледани и
евентуално съединените искове следва да се отмени изцяло, като с решението
на настоящата инстанция да се уважат предявените главни искове, с
произтичащите от това последици във връзка с претендираните от страните
разноски.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260023 от 15-ти март 2021 г. постановено по
т. д. № 93/2018 г. по описа на Ямболски окръжен съд ИЗЦЯЛО и вместо това
15
постановява:
ОСЪЖДА О. гр. Б. да заплати на „Н.И.” ЕООД гр. София с ЕИК ***** със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Л.К.“ № 5, вх. В, ет. 1, чрез адв. Д. З. на осн.
чл.99, вр. чл.266 и чл.86 ЗЗД сумата 274 010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв.
представляваща неплатено възнаграждение, дължимо по Договор
№48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:
Изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно
съоръжение на с.М.", прехвърлено с Договор за цесия от 27.06.2015 г.;
мораторна лихва върху главницата от 64 010 лв. за периода 07.12.2015 г. -
07.12.2018 г., както и законна лихва върху претендираната главница от датата
на предявяване на иска – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА О. гр. Б. да заплати на „Н.И.” ЕООД гр. София с ЕИК ***** със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Л.К.“ № 5, вх. В, ет. 1, чрез адв. Д. З. сумата
19 600 лв. (деветнадесет хиляди и шестстотин лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение и 16 440.60 лв. (шестнадесет хиляди, четиристотин и
четиридесет лева и 60 с.) – държавни такси.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок то
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16