Решение по дело №881/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1433
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20207050700881
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е


№ ……………………….

 

…………………………….., Варна

 


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на девети септември  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 881/2020г.

 

 

 

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 44 във връзка с  чл. 22 т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Делото е образувано по жалба на „А.Е.-И.“ ООД с ЕИК **, представлявано от управителя К. В. К.срещу решение № 32-110157/10.04.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ – Варна в Агенция „Митници“ към митническа декларация MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г.  на  „А.Е.-И.“ ООД.

С обжалваното решение е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г.  на  „А.Е.-И.“ ООД. Определена е митническа стойност на основание чл.74 §3 от Регламент № 952/2013г. във връзка с чл.140 от Регламент 2015/2447 за внасяната от дружеството стока по цитираната митническа декларация както следва: „форми за разсад – 77950 БР“, описана в ЕД 6/8 с код по ТАРИК ********** в размер на 0.92 лева/бройка. Разпоредено е да се коригира митническата декларация MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г., както следва: Е.Д. 8/6 Статистическа стойност да се чете 71714.00; Е.Д. 4/16 Метод да определяне на стойността да се чете: 6-стойност основана на налични данни /чл.74 параграф 3 от Кодекса/; данни в поле „Задължения за стока №1“ да се четат: основа за изчисляване на вземането 71714.00, мито /начислен и дължим размер/ 4661.41 лева, ДДС /изчислен и дължим размер/ 15374.83 лева. Заплатени на 20.12.2019г. мито – 1379.17 лева и ДДС – 4619.17 лева, внесен депозит в размер на 23003.45 лева. Установени за досъбиране: мито в размер на 3282.24 лева и ДДС в размер на 10755.66 лева ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 §1 и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 във връзка с чл.59 ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателят прави оплакване, че митническите органи неправилно са определили  митническата стойност въз основа на  „справедлива цена“, която възниква като определение на 01.01.2020г. в §1 т.40 от ДР на Закона за митниците /ЗМ/, докато процесния внос е осъществен на 11.12.2019г.  Самата „справедлива цена“ е определена на килограм, което е неприложимо в разглеждания случай, където стоката е индивидуализирана на единица бройка и е недопустимо продадените бройки да се преобразуват в килограми, защото такова остойностяване липсва както в договора, така и във фактурата. Спори се, че неправилно „справедливата цена“  е посочена за стока с тарифен номер 39269097, в която позиция са включени още 16 тарифни номера от ********** до **********, които имат различна пазарна цена и са с широк ценови диапазон, докато процесната стока е с тарифен номер **********.   Намира за незаконосъобразна формираната цена от 12.85 лева/кг за стоките по тарифни номера, обхванати от позиция 39269097, защото липсват доказателства, че тази цена се отнася точно за „форми за разсад“, както и няма доказателства, че митническите органи са имали „основателни съмнения“, за да не приемат декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от Митническият кодекс /МК/. Възразява се, че т.нар. „справедлива цена“ не попада в определението „митническа стойност“ ,дадена в чл.70 и чл.74 от МК. Оспорва се позоваването на решението по дело С-291/15 на СЕС, в което се говори за „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сходни стоки“, тъй като в обжалваното решение няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.нар. „справедлива цена“ касае сходни стоки, защото според жалбоподателя един и същ тарифен номер и държава на произход не означава, че стоките са сходни по смисъла на Митническия кодекс, а в конкретния случай, тарифната позиция обхваща повече от 16 различни вида стоки. Жалбоподателят оспорва довода на митническите органи, че декларираната стойност е авансово плащане, като твърди, че е  окончателно платена цена. Подчертава, че митническите органи трябва да приложат последователно методите, предвидени в чл.74 §2  от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, и само ако открият договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, могат да преминат към определяне на стойност по чл.74 §3 от Регламент /ЕС/ №952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Жалбоподателят изтъква, че това не е спазено и стойността е определена от сайт на интернет търговец  www.alibaba.com , което е напълно незаконосъобразно, вместо да бъде извършена проверка в счетоводството му, за да се обосноват съмнения в достоверността на декларираната от него митническа стойност, както изисква процедурата по чл.140 §1 от цитирания регламент. Жалбоподателят подчертава, че обжалваното решение е немотивирано в нарушение на чл.22 § 7 от МК и не е бил надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи относно договорената стойност, като нарушаване правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – решение от 13 март 2014г., Г.Т.Л.по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49. Дружеството изтъква в жалбата си, че митническите органи незаконосъобразно са се позовали на „рискова прагова стойност“, каквато не съществува като определение в никакъв нормативен акт. Същите доводи за отмяна на обжалваното митническо решение са изложени и в хода на устните състезания от пълномощника на жалбоподателя адв. Ж.. Иска се и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът -  директора на Териториална дирекция „Северна морска“, чрез процесуалния си представител Л. С. иска жалбата да бъде отхвърлена като  неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В пледоарията по същество и в писмено становище с вх.№ 11358/18.09.2020г., юрисконсулт С. сочи, че оспореното решение е издадено пир правилното прилагане на националното и европейското митническо законодателство. Изтъква, че при основателно съмнение относно декларираната стойност, правилно митническите органи са приложили чл.140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби от Регламент /ЕС/ 952/2013. Сочи, че за определяне на „справедлива цена“ е била използвана информация за четири последователни години от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, а за определяне на „рискова прагова стойност“ е използвана системата  THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия  (Joint Research Centre), като декларираната митническа стойност е по-ниска и от двете. Подчертава, че  договор № 2019FLL0919/10.09.2019г. не може да се обвърже с фактура №2019 FLL0910/28.10.2019г. Изтъква, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл.74 §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Иска се отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата срещу решение рег.№32-110157/10.04.2020г. към MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г. на началника на директора на Териториална дирекция Северна морска е постъпила на 24.04.2020г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Подадена пред компетентния  съд, от лице с активна процесуална легитимация,  при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Предвид приложените към жалбата писмени доказателства и тези, представени с административната преписка, както и събраните в хода на производството,  и с оглед  изявленията на страните,  съдът установява следното от фактическа страна:

На 11.12.2019г. в МП Пристанище Варна при ТД „Северна морска“ са представени от „А.Е.-И.“ ООД документи за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока: „форми за разсад – 77950 БР“,  декларирана под код ТАРИК **********, с произход Китай, бруто тегло 8231 кг, нето тегло 7959 кг и декларирана митническа стойност за един брой в размер на 0.27 лева или 2.67 лв/кг. Митническата декларация е регистрирана с MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г. и към нея са приложени: фактура за покупо-продажба №2019FLL0910/28.10.2019г., опаковъчен лист, фактура за морски транспорт №**********/06.12.2019г.  и фактура за терминални разходи  № **********/06.12.2019г. и фактура за такси за престой и задържане № **********/23.12.2019г., линеен коносамент № ONEYNB8ІІ5323500 от 01.11.2019г. и спедиторски коносамент WMS19102791 от 01.11.2019г. При регистриране на митническата декларация във връзка с провеждана операция SNAKE ІІ се е активирал профил № 7690-29/11/2019г. за стока класирана в код по КН 39269097 с произход Китай, тъй като за периода 2016г.-2018г. се е установило, че стойността на процесната стока за един килограм е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави-членки за наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за Европейския съюз за 1 кг за същия период, поради което е определена справедлива цена за ЕС 12.85 лв/кг и нова митническа стойност в размер на 0.92 лв/брой.

Според представения договор за продажба №2019FLL0919/10.09.2019г., „А.Е.-И.“ ООД купува от Китай тавички за разсад /черен цвят/  от рециклиран PS /полистирол/ общо количество 75000 +-10%, опаковани в картонени кутии, на цена 0.1416 щатски долари и доставка FOB Ningbo. Договорени са условия за плащане: 30% аванс преди производството и 70% баланс при предоставяне на копието от коносамента, в  периода на изплащане  60 дни след получаване на аванса. Приложено е извлечение от валутен превод SWIFT от жалбоподателя към китайската фирма – продавач по инвойс 20192019FLL0910/28.10.2019г. на стойност 7041.25 щатски долари. Според оригинала на фактура № 2019FLL0910/28.10.2019г. „А.Е.-И.“ ООД купува Taizhou Tianhua Plastics Machinery Co.,  Ltd China тави/форми за разсад 77950 брой на единична цена 0.1416 щатски долара за бройка и на обща стойност 11041.25 щатски долара  с общо тегло 8231 кг, опаковани в 543 кутии.

В хода на съдебното производство беше приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза с вх.№10599/01.09.2020г., изготвена от вещото лице К.К., според която: Видно от наличните в счетоводството на дружеството-жалбоподател първични счетоводни документи на 11.09.2019г. същото е наредило валутен превод от 4000 щатски долари по сметка в BANK of CHINA YUHUAN SUB-BRANCH, SWIFT code BKIHIHBJ92Jр сметка на клиента 96171422461 с основание: „2019FLL0910“. На 13.112019г. „А.Е.-И.“ ООД е наредило на същия преводач по същата банкова сметка ***ен превод от 7041.25 щатски долари. Двата валутни превода на обща стойност 11041.25 щ.д. са на стойността, вписана във фактура 2019FLL0910/28.10.2019г. За тях в счетоводството на дружеството са взети следните счетоводни записи: дебитна сметка 403/16 „Тайцхоу Китай“ 7 182.00 лева /4000 щ.д./ - кредитна сметка 503 „Разплащателна сметка във валута“ и дебитна сметка 403/16 „Тайцхоу Китай“ – 12582.71 лева /7041.25 щ.д./ - кредитна сметка 503 „Разплащателна сметка във валута“. За платените банкови такси на „SG Експресбанк“ АД са осчетоводени 237.82 лева по сметка 624 „Разходи по валутни операции“. За отразяване на митническата декларация са взети следните записвания: дебитна сметка 301/2 „Доставки Китай“ – 19526.89 лева – кредитна сметка 403/16 „Доставки по доставки при определени условия“. По процесната митническа декларация са платени 1379.17 лева мито и 4619.17 лева ДДС, като плащанията са отразени по дебита на сметка 301/2 и 4531 и по кредита на сметка 457 „Разчети с митница“. Според заключението на вещото лице,  осчетоводени са фактури №**********/06.12.2019г., №**********/06.12.2019г. и №**********/23.12.2019г. за извършен международен транспорт и терминални разходи. В обобщение, вещото лице е заключило, че плащането по фактура 2019FLL0910/28.10.2019г. е извършено чрез два валутни превода, съответно на 11.09.2019г. в размер на 4000 щ.д. и на 13.11.2019г. в размер на 7041.25 щ.д. или общо 11041.25 щ.д., като самото плащане е отразено по дебита на сметка 403/16 „Тайцхоу Китай“ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка във валута“ в размер на 19764.71 лева. В експертизата е направен извод, че е налице съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната митническа декларация ЕАД.

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – митническия орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение по реда на чл.84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците във връзка с  чл. 30 от Правилника за прилагане на закона за митниците, във връзка с чл.19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 във връзка с чл. 22 и чл.101 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно директора на митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение, и в предвидената от закона форма и реквизити.

В жалбата има оплакване, че при  подаване на декларацията получателят не е надлежно уведомен да представи допълнителна информация по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и за започнало производство за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност, като на основание чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не са му съобщени мотивите на евентуалното решение и не му е предоставена възможност да изрази становище в определен срок. Съдът намира тези оплаквания за неоснователни, доколкото в административната преписка са налични следните писма от ТД Северна Морска до „А.Е.-И.“ ООД: електронно писмо от 29.11.2019г. във връзка с митническа декларация 19BG002002021106R9, писмо с рег.№ 32-356822/11.12.2019г., писмо с рег.№ 32-368214/18.12.2019г., писмо с рег.№ 32-25854/24.01.2020г., становище с рег.№ 32-24201/23.04.2020г. от началник сектор „Митнически процедури“ в отдел „Митническа дейност“ при ТД Северна морска и  отговор от „А.Е.-И.“ ООД до ТД Северна морска с вх.№32-39157/05.02.2020г.

Решение рег. рег.№32-110157/10.04.2020г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към митническа декларация MRN: 19BG002002021106R9 от 11.12.2019г. е издадено вследствие на осъществен контрол на декларирането по смисъла на чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който е прието, че митническата стойност на внесените от „А.Е.-И.“ ООД стоки по посочения ЕАД не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а следва да бъде определена по реда на чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Между страните липсва спор по фактите. Спорът е правен и е формиран по два въпроса:  Каква е митническата стойност на стоката по митническа декларация  с MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г., получател по която е оспорващото дружество, и в частност обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. И правилен ли е извода на митническите органи, че декларираната митническа стойност е по-ниска от „справедливата цена“ на ЕС и съответно по-ниска от средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг за същия период.

Разпоредбата на  чл.195а  /“Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.“/ и определението в §1 т.40 от ДР на  Закона за митниците, касаещи понятието „справедливи цени“ /оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)/ са обнародвани в ДВ бр.102 от 2019г. и са в сила от 01.01.2020г., поради което на основание чл.142 ал.1 от АПК са неприложими при преценката на съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон.

Приложимата към процесните обществени отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, прието от Европейска комисия. Съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като според пар. 2 на същия член действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В чл. 70, пар. 3 от Митническия кодекс са изброени кумулативните условия, които следва да бъдат изпълнени, за да се приложи договорната стойност:

а)

не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните:

i)

ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза;

 

ii)

ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани;

 

iii)

ограничения, които не влияят значително върху митническата стойност на стоките;

 

б)

продажбата или цената не зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на подлежащите на остойностяване стоки;

 

в)

никаква част от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция;

 

г)

купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла върху цената.

Член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е озаглавен „Вторични методи за определяне на митническата стойност“ и в своя пар. 1 регламентира, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В пар. 2 на посочената разпоредба на правото на Европейския съюз /ЕС/ от буква „а“ до буква „г“ са изброени методите, по които се определя митническата стойност при невъзможност за определянето ѝ  съгласно член 70 от Митническия кодекс, както следва:

а)

 

договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

 

б)

договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

 

в)

стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или

 

г)

изчислената стойност, която се състои от сбора на:

i)

разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки;

 

ii)

сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;

 

iii)

разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).

От анализа на цитираните норми на правото на ЕС се налага извод, че при внос на стоки митническата им стойност се определя по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и само ако митническата стойност не може да се определи съгласно посочената разпоредба, се пристъпва към последователното прилагане на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тоест, чл. 74 от Митническия кодекс е субсидиарно приложим спрямо чл. 70 от същия нормативен акт на вторичното право на ЕС, респ. методът за определяне на митническа стойност по всяка следваща буква от пар. 2 на чл. 74 е субсидиарно приложим спрямо метода по предходната буква, доколкото европейският законодател е предвидил последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от пар. 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Следователно, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Основателно съмнение може да възникне, когато митническият субект не представи допълнителна информация по чл.140 от  РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, или представи документ с невярно съдържание или неавтентичен документ, или са налице факти от действителността, които да сочат, че декларираната митническа стойност не е реално платената или подлежаща на заплащане договорена цена. Доколкото актът, издаден в такова производство, е неблагоприятен за получателя и се основава на различни от декларираните от него данни, митническите органи носят тежестта за доказване на твърденията си, че са налице основателни съмнения и обстоятелства, които изключват прилагането на общия ред за определяне на митническата стойност, както и на твърденията си за стойността, приета за митническа стойност по правилата на чл. 74 от Митническия кодекс. Въпреки разпределената доказателствена тежест с разпореждане №4110/04.05.2020г. и с протоколни определения във връзка със събирането на доказателства, постановени в откритите съдебни заседания, ответникът не успя да докаже наличието на основателно съмнение, обосноваващо решението му, че стойността на стоката на „А.Е.-И.“ ООД не може да се определи по реда на чл.70 параграф 1 от Митническия кодекс, създаден с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година. Нещо повече, от приетата по делото и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна експертиза, става ясно, че в счетоводството на жалбоподателя е осчетоводена и налична фактура №2019FLL0910/28.102019г., във връзка с която са осъществени два валутни банкови превода към доставчика, чиито стойности съвпадат с фактурираните и с договорената продажна цена по договора за продажба №2019FLL0919/10.09.2019г. Изводът на вещото лице е, че е налице съответствие между фактурирания и декларирания вид стока, номера на фактурата за доставки и декларираната фактура в ЕАД, цената на стоката по фактурата и цената на стоката в ЕАД, видът на пакетирането по фактурата и по ЕАД – 543 броя кашони, бруто тегло по фактурата и по ЕАД – 8231 кг.

Според Специализирания митнически речник и съгласно определението в чл.66 ал.1 т.4 от Правилника за прилагане на Закона за митниците: „сходни стоки“ са „стоките, произведени в една и съща страна, които са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни части, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговията; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни.“. Същото понятие е обяснено в чл.1 §2 т.14 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА по следния начин: „В рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.“.

В обжалваното решение е посочено, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за „идентични стоки“, поради което е определена митническа стойност по реда на чл.74 §2 т.Б от същия регламент, като е използвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Въпреки това, съдът намира за необходимо да разясни понятието  „идентични стоки“, чието определение  е дадено в  Специализирания митнически речник и в чл.66 ал.1 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за митниците и това са  „стоки, произведени в една и съща страна, които са еднакви във всяко едно отношение, включително физически характеристики, качество и добро име“. Съгласно описанието на „идентични стоки“, дадено в чл.1 §2 т.4 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА, „В  рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични“.

С обжалваното решение не е претарифирана декларираната от жалбоподателя стока с тарифен код **********, поради което представената от митническите органи справка от митническата информационна система МИС ІІІ А за декларирани и приети митнически декларации в периода от 11.09.2019г. до 11.12.2019г. за стоки с тарифен код 39269097 не е достатъчно доказателство  за установяване на идентичност или сходност между стоките от справката и декларираните от жалбоподателя. Това е така, защото в групата с код 3926 90 97 има 15 различни подкодове: 05, 10, 15, 23, 25, 27, 30, 33, 34, 40, 50, 60, 70, 77, 90 и единствената характерна черта на стоките от група код от ТАРИК 3926 90 97 е това, че съдържат епоксидна смола, в която има 70% или повече процента силициев диоксид. Отделно от изложеното, процесните форми/тавички  за разсад са произведени от рециклиран PS /полистирол/, видно от договор за продажба №2019FLL0919/10.09.2019г., което обстоятелство не е отчетено при съпоставката със стоките в справката от информационна система МИС ІІІ А за декларирани и приети митнически декларации в периода от 11.09.2019г. до 11.12.2019г. за стоки с тарифен код 39269097. Не се нуждае от доказване общоизвестният факт, че използването на рециклирани материали води до поевтиняване на продукцията спрямо средностатистическата стойност на същата продукция, която не изработена от рециклирани материали. Не на последно място, неправилно и незаконосъобразно митническите органи са сравнявали  декларираната митническа стойност, която е за единица бройка със средностатистическа стойност в ЕС за 1 кг.

В оспорения индивидуален административен акт не са изложени никакви доводи относно приблизителната еднаквост на стоките, както и констатира ли се съответствие и по отношение на артикулите на декларираните и приетите за сходни стоки, с цел установяване еднаквостта на характеристиките, които биха позволили да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията, каквото е изискване е въведено в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Чл. 141, пар. 1 и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвиждат корекция на договорната стойност на сходни стоки, когато те се продават на различно търговско равнище или в различни количества, за да се вземат предвид разликите, за да се вземат предвид разликите в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Такива корекции в обжалваното решение не са обективирани, като липсват указания за начина на изчисляване на възприетата митническа стойност.

Следователно, стоките с код по ТАРИК  ********** не са нито идентични, нито сходни със стоките от останалите подгрупи от код по ТАРИК 39269097, поради което техните договорени стойности не могат да бъдат прилагани при изчисляване на митническата стойност на стока с код ********** по реда на чл.74 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Доказателствата, представени от „А.Е.-И.“ ООД не са анализирани в дълбочина и това е довело до неяснота относно причините, поради които  е приложен именно методът по чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 за „сходни“ стоки.  От съвкупния анализ на представените в административната преписка и в хода на делото доказателства се налага извод, че митническата стойност на процесните стоки може да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като според т. 30 от Решение 16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело C‑291/15, доколкото за целите на митническото остойностяване е отдаден приоритет на договорната стойност, този метод за определяне на митническата стойност се счита за най-подходящ и най-често използван. Още при оформяне на вноса е представена фактура към ЕАД, като посочената в нея цена съответства на декларираната в митническата декларация. В хода на съдебното производство, от изготвеното заключение по назначената по делото ССЕ, се доказва, че реално платената от вносителя цена е тази, която е била договорена между търговците и декларирана в ЕАД. Вещото лице К. е установила идентичност между фактурирания и декларирания вид и количество стока, номера на фактурата за доставка и декларираната фактура по ЕАД, видът на пакетирането и единичната цена на стоката по фактурата и по ЕАД, като е констатирала, че плащането е извършено по банков път и е осчетоводено в счетоводството на жалбоподателя.

Всичко гореизложено е довело до постановяване на административен акт в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, вменяващи на административния орган изясняване на всички факти и обстоятелства по случая и служебно събиране на доказателства. Това процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на административния орган и е имало за своя правна последица неправилното приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в противоречие с чл. 35 от АПК, във връзка с чл.220 от Закона за митниците, митническият орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Той е формирал извода си за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки при необоснована преценка на релевантните доказателства, обосноваващи изключването на чл. 70 и прилагането на методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съобразно предвидената в нормата последователност. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в:  решение № 516 от 15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 6104/2017 г.; решение № 9571 от 18.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2245/2017 г.; решение № 3901 от 29.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11264/2016 г.; решение № 13707 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 6382/2016 г.; решение № 9122 от 21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 541/2016 г.; решение № 7237 от 15.06.2016 г., постановено по адм. д. № 542/2016 г.; решение № 8442 от 7.07.2016 г., постановено по адм. д. № 14577/2015 година; решение №6600/07.05.2019г., постановено по адм.д.№ 15413/2018г., решение №2704/19.02.2020г., постановено по адм.д.№ 9523/2019г., решение №2282/12.02.2020г., постановено по адм.д.№ 9217/2019г., решение №1667/31.01.2020г., постановено по адм.д.№ 8197/2019г., решение №15298/12.11.2019г., постановено по адм.д.№ 6324/2019г., решение №5764/19.05.2020г., постановено по адм.д.№ 13141/2019г., решение №4044/13.04.2020г., постановено по адм.д.№ 12195/2019г., решение №8445/05.06.2019г., постановено по адм.д.№ 556/2019г., решение №6563/03.05.2019г., поставено по адм.д.№ 14524/2018г., решение №6562/03.05.2019г., постановено по адм.д.№ 14576/2018г., решение №5972/19.04.2019г., постановено по адм.д.№ 14690/2018г., решение № 5896/18.04.2019г., постановено по адм.д.№ 14115/2018г., решение № 5895/18.04.2019г., постановено по адм.д.№ 15204/2018г., решение  № 5370/10.04.2019г., постановено по адм.д.№ 14601/2018г., решение № 5301/09.04.2019г., постановено по адм.д.№ 14753/2018г., решение № 8632/01.07.2020г., постановено по адм.д.№ 10779/2019г., решение № 8091/24.06.2020г., постановено по адм.д.№ 9042/2019г., решение № 2251/12.02.2020г., постановено по адм.д.№ 8772/2019г., решение № 13231/08.10.2019г., постановено по адм.д.№ 6339/2019г., решение № 13205/07.10.2019г., постановено по адм.д.№ 3912/2019г., решение № 9914/27.06.2019г., постановено по адм.д.№ 4868/2019г., решение № 6775/08.05.2019г., постановено по адм.д.№ 522/2019г., решение № 6624/07.05.2019г., постановено по адм.д.№ 14574/2018г., решение № 6607/07.05.2019г., постановено по адм.д.№ 1105/2019г., решение № 6053/22.04.2019г., постановено по адм.д.№ 14449/2018г., решение № 5995/19.04.2019г., постановено по адм.д.№ 13949/2018г., решение № 5817/17.04.2019г., постановено по адм.д.№ 15670/2018г., решение № 1386/28.01.2020г., постановено по адм.д.№ 9497/2019г., решение № 16808/10.12.2019г., постановено по адм.д.№ 8140/2019г., решение № 8381/05.06.2019г., постановено по адм.д.№ 2276/2019г., решение № 6056/22.04.2019г., постановено по адм.д. №15274/2018г., решение  № 5375/10.04.2019г., постановено по адм.д.№ 14283/2018г., решение № 4056/13.04.2020г., постановено по адм.д.№ 12334/2019г., решение № 3477/06.03.2020г., постановено по адм.д.№ 9704/2019г., решение № 17259/17.12.2019г., постановено по адм.д.№ 8672/2019г., решение № 7164/14.05.2019г., постановено по адм.д.№ 1106/2019г. Съобразявайки трайната съдебна практика на Върховния административен съд, същото тълкуване на закона настоящия съдебен състав е приложил и в свое решение по административно дело №2007/2018г., оставено в сила с решение № 9914/27.06.2019г. на ВАС по административно дело №4868/2019г., чиито факти съвпадат с тези по настоящото дело и обосновават еднаквия правен извод при спазване на  европейските принципи на предвидимост на съдебните решения  и оправдани правни очаквания.

От горните съображения се налага обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което се дължи неговата отмяна. 

При основателност на оспорването, жалбоподателят има право да му бъдат възстановени, направените по делото съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските: 50 лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 1140 лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на юрисконсулт С. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид определения нов размер на мито от 4661.41 лева и ДДС в размер на 15374.83 лева и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 32-110157/10.04.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ – Варна в Агенция „Митници“ към митническа декларация MRN: 19BG002002021106R9/11.12.2019г.  на  „А.Е.-И.“ ООД.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на  „А.Е.-И.“ ООД с ЕИК **, представлявано от управителя К. В. К.съдебни разноски в общ размер от 1490  /хиляда четиристотин и деветдесет/ лева.

 

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: