Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Пловдив, 31 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА като разгледа адм. дело № 1696 по описа на съда за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.195б, ал. 1 и 2 и чл.194, ал.1, т.1, б.“а” от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на “Стомар Инвест” АД, ЕИК
*********, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
35/20.04.2022 год., издаден от Директора на Басейнова дирекция
“Източнобеломорски район”, с който на дружеството е установена дължима такса за водовземане
за периода 01.01.2016г. – 31.12.2018г. по разрешително № 31590468/31.08.2011г.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.А.-пълномощник,
която поддържа жалбата. Претендира се отмяна изцяло на акта, поради незаконосъобразност,
при евентуалност изменението му в частта на определените такси. Претендира
разноски. Допълнителни съображения по същество на спора се излагат в
представени писмени бележки.
Ответникът - Директор на
Басейнова дирекция - Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юриск. Н.Г.,
оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът намира жалбата за
подадена при наличие на правен интерес и в предвидения процесуален срок, при
което положение се явява допустима.
От събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателя е издадено Разрешително
за водовземане № 31590468/31.08.2011г., по
силата на което има правото за водовземане от подземни води, чрез 2 броя тръбни
кладенеца-ТК1, ТК2, с цел на водовземането- За други цели, с разпределение на
разрешеното водно количество годишно до 37792 куб.м., място на водоползването-
свинекомплекс „Белозем“, собственост на „Стомар Инвест“ АД, в имот № ****,
земище на с.Белозем, община Раковски, област Пловдив, при параметри на
разрешеното водовземане, разпределение на годишния обем, максимално допустимо
експлоатационно понижение на водното ниво и размер на дължимата такса, подробно
изложени в посоченото разрешително. Краен срок на действие- 31.08.2021г.
При извършена служебна проверка от експерти на
БД ИБР на 17.06.2019г., обективирана в Констативен
протокол(КП) № ПВ1-152 от 17.06.2019г., във връзка с дължими такси по
разрешително № 31590468/31.08.2011г., е констатирано, че не е заплатена
дължимата такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2016 г. до
31.12.2018г., както следва: за отчетен период 01.01.2016г.-31.12.2016г. в
размер на 5118,92лв. и лихва за забава- 2625,08лв.; за отчетен период
01.01.2017г.-31.12.2017г. главница в размер на 7588,66лв. и лихва за забава-
3122,14лв. и за отчетен период 01.01.2018г.-31.12.2018г. главница- 9035,29лв. и
лихва – 2911,60лв.
По делото са представени декларации
по чл. 194б от ЗВ(л.48 до л. 58) от управителя на дружеството-жалбоподател за
извършеното водовземане през процесните периоди. С писмо изх. №
ПО-02-743/30.07.2019г. КП № ПВ1-152/17.06.2019г. е бил връчен на „Стомар Инвест“ АД, гр.Пловдив. Дружеството е
било поканено да заплати доброволно сума в размер на 21742,87 лв.и прилежаща
лихва за периода 01.01.2016г.-31.12.2018г.
Било е депозирано Възражение вх. №
ПО-02-743(1) от 21.09.2021г. против писмена покана № ПО-02-743/30.07.2019г.,
като по повод възражението от администрацията е изпратено писмо №
ПО-02-743(3)/11.11.2021г., с което възражението не е прието и дружеството
отново е подканено да заплати дължимите такси за водовземане от подземни води.
С писмо изх. № ПО-02-743(4)/21.12.2021г.
дружеството е било уведомено за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Закона за водите за
периода 01.01.2016г.-31.12.2018г. В отговор е било депозирано ново Възражение №
ПО-02-743(5)/09.02.2022г.
Последвало е издаване на обжалвания
административен акт, с който са определени следните публични задължения: За отчетен период от 01.01.2016г.
-31.12.2016г. Главница: 5 118,92 лв. (пет хиляди сто и осемнадесет лева и
деветдесет и две стотинки) и дължимата законна лихва за периода на забава от
01.04.2017г. до 20.04.2022г. в размер на 2 625,08 лв. (две хиляди шестстотин
двадесет и пет дева и осем стотинки); За отчетен период 01.01.2017г. -
31.12.2017г. Главница: 7 588,66 лв. (седем хиляди петстотин осемдесет и осем
лева и шестдесет и шест стотинки) и дължима законна лихва за периода на забава
от 01.04.2018г. до 20.04.2022г. в размер на 3 122,14 лв. (три хиляди сто
двадесет и два лева и четиринадесет стотинки);За отчетен период 01.01.2018г.
-31.12.2018г. Главница: 9 035,29 лв. (девет хиляди тридесет и пет лева и
двадесет и девет стотинки) и дължима лихва за периода на забава от 16.02.2019г.
до 20.04.2022г., в размер на 2 911,60 лв. (две хиляди деветстотин и единадесет
лева и шестдесет стотинки). Актът е мотивиран с текстовете на чл. 195б, ал. 1 и
ал. 2 от ЗВ, вр.с чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ и чл. 194б, ал. 4 от с.з., връзка с
чл. 166 от ДОПК и чл. 1, т.1, б.“б“, чл.3, ал. 1, чл.6, ал.1, чл. 8, ал. 1, чл.
10, ал. 1, т. 6 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и
за замърсяване /ДВ бр. 50/2011г., отм. ДВ бр.2/2017г./ и чл.1, ал. 1, т. 1,
б.“б“, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал.1, чл. 11, ал.1, вр. чл.12, ал.2, т. 9 от Тарифа
за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, прието с
ПМС № 383/29.12.2016г., ДВ бр. 2/2017г.
По искане на жалбоподателя по делото
беше допусната ССчЕ, заключението по която беше прието без възражения от
страните. Вещото лице е определило дължимата такса за водовземане на годишна
база и е определило дължимите лихви за процесните периоди. След проверка в
счетоводството на „Стомар Инвест“ АД, експертът е установил, че няма извършени
плащания за разглежданите времеви периоди. Заявява, че в обекта се отглеждат
свине от различни възрастови групи.
От така приетото за установено
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
изискуемия 14-дневен срок. Тя е от легитимирана страна - адресат на акта,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
В пределите на
правомощията си по чл.168 от АПК и с оглед разпределението на доказателствената
тежест съобразно правилата по чл. 170 от АПК, Съдът намира жалбата за частично
основателна, по следните съображения:
Оспореният АУПДВ №
35/20.04.2022г. е издаден от компетентен орган, поради което е валиден. Предмет
на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо
такса за водовземане от подземни води по чл.194, ал. 1, т.1, б. "б"
от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган -
Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В тази
връзка съдът съобразява нормата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и
процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени
в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени
фактически и правни основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети
от дружеството води, начинът по който то е изчислено и въз основа на какви
доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното
основание за нейната дължимост. Спазени са били и регламентираните
административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон.
Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по съставяне на
акта, за което е получил уведомление. С него му е дадена възможност да
представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват
липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за
представени такива. Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се съставя
въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е
издаден въз основа на съставен констативен протокол № ПВ1-152 от 17.06.2019г.
за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл.194 от Закона за водите
и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията.
Спорният момент по
делото касае размера на начислените такси за водовземане в зависимост от целта
на водоползването.
Между страните няма
спор, че за процесният период дружеството-жалбоподател е използвало водни
количества за водоснабдяване на Свинекомплекс „Белозем“.
При това положение за
правото на използване на водите, на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ, жалбоподателят
дължи заплащане на такса за водоползване.
Основанието за
дължимостта на процесната такса за водовземане от подземни води е регламентирано със Закона за водите,
като в чл. 194, ал.6 ЗВ е предвидено конкретният размер на дължимата такса да
се определя съгласно подзаконов нормативен акт. В случая за отчетната 2016г. е
приложима Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011 г.,
изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г./. Съгласно чл. 3,
ал.1 на приложимата тарифа таксите за водовземане от повърхностни води и от
подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на
използване на водата.
В конкретният случай
въз основа на събраните доказателства по делото съдът приема, че целта на
използването на водата е за животновъдство – въпросното обстоятелство е заявено
още с придружаващите заявлението за издаване на разрешителното документи –
напр. разчет на необходимите водни количества за водоснабдяване на
Свинекомплекс „Белозем“ в землището на
с.Белозем при „Стомар инвест“АД Пловдив.
Следва да се посочи,
че в ДР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011 г.,
изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г./, § 1, т.6 е дадено легално определение по смисъла на
тарифата на целите на ползване на отнетата вода, като се сочи изрично
определение за животновъдство, когато черпената вода се използва за дейности,
свързани с развъждането и отглеждането на животни. А съгласно т. 8. под „други
цели“ се разбира когато черпената вода се използва за всички други цели извън
изрично посочените в т. 1 - 7 . В конкретният случай, предвид данните по
административната преписка и ползването на процесните количества вода за водоснабдяване на Свинекомплекс „Белозем“,
конкретно за дейности, свързани с отглеждането на свине, се налага изводът, че
черпената вода се използва точно за животновъдство, което е изрично посочено в
т.6. Като е приел, че тя се ползва за „други цели“ и е начислил размера на
дължимата такса на това основание, АО е постановил процесният АУПДВ в частта за 2016г. в нарушение на
материалния закон, съответно същият следва да бъде изменен като размерът
на дължимата такса за водовземане бъде
определен съобразно целта на използване на водата за животновъдство в
съответствие с изискванията на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр.50
от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016
г./. В тази връзка съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на ССЕ,
касаещо 2016г.
За периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. съгласно чл. 8, ал.1 от Тарифата се събира такса, определена
по формулата Т = Е х W, където Т е
размерът на дължимата годишна такса - лв.; Е -единичният размер на таксата в
зависимост от целта на водоползването съгласно таблицата по чл. 10 - лв./куб.
м; W - размерът на ползвания годишен воден обем -куб. м. За процесния период
дружеството има монтирани водомери и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от
действащата за периода тарифа и съобразяване на формулата по чл. 8, ал. 1 и
като се вземе единичният размер на таксата, по чл. 10, ал.2, т. 4- 0,01лв/куб.м.
за 2016г. се получава следното: по водомер № 00105-28465 куб.м. х 0,01лв.=
284,65лв. и по водомер № 00126- 366 дни х 9,64 куб.м. х 0,01лв.- 35,28лв. или
общо 319,93лв. и дължима лихва за забава от 01.04.2017г. до 20.04.2022г.-
164,07лв.
За отчетни периоди
2017г и 2018г.
В случая е приложима
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г.,
изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. -
бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. Съгласно чл. 3, ал.1 на
приложимата тарифа таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни
води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ.
В конкретният случай
целта на използването на водата се каза, че е за животновъдство в обект-
Свинеферма“Белозем“.
В ДР на Тарифата в §
1, б.“д“ е дадено легално определение по
смисъла на тарифата на целите на ползване на отнетата вода, като се сочи
изрично определение за животновъдство, когато отнетата вода се използва за
дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни. А съгласно б. „ж“
под „водоснабдяване за други цели“ се разбира, когато отнетата вода се използва
за всички други цели извън изрично посочените в б. „а“ – „е“. В конкретния
случай, предвид данните по административната преписка и ползването на
процесните количества вода за водоснабдяване на Свинекомплекс „Белозем“,
конкретно за дейности, свързани с отглеждането на свине, се налага изводът, че
отнетата вода се използва точно за животновъдство, което е изрично посочено в
б.“д“. Като е приел, че тя се ползва за „други цели“ и е начислил размера на
дължимата такса на това основание, административния орган е постановил
процесния АУПДВ в периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. в нарушение на
материалния закон, съответно същият следва да бъде изменен като размерът на
дължимата такса за водовземане бъде определен съобразно целта на използване на
водата за животновъдство в съответствие с изискванията на чл. 3, ал.1 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
В тази връзка съдът
кредитира изцяло приетия начин на изчисление на общо дължимата такса за
водовземане за 2017г. и 2018г., съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и
01.01.2018г.-31.12.2018г., за изчисляване на дължимата такса вещото лице взема
предвид разпоредбата на чл. 11, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване приета с Приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г. Съгласно
посочената разпоредба, таксата за водовземане за проценсия период по
измервателно устройство се изчислява по следната формула: Т = Е х W х К₁,
където Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м (ВЛ прилага цената посочена в чл. 12, ал 2,
т. 5 „водоснабдяване на животносъдство и аквакултури“); W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; К₁ е
корекционен коефициент за ползване на собствено съоръжение и за отчитане на
възстановяването на разходите за околна среда и/или ресурсните разходи равен на
1,001, а именно: за период от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. по водомер №
00105-34964 куб.м. х 0,03лв. х 1,001= 1049,97лв. и по водомер № 00126- 365 дни
х 9,64 куб. м./ден х 1,001=105,66лв. или общо дължима такса за 2017г. в размер
на 1155,63лв. и лихва за забава в размер на 475,45лв. За периода 01.01.2018г.
до 31.12.2018г. по водомер № 00105-42300 куб.м. х 0,03лв. х 1,001= 1270,27лв. и
по водомер № 00126- 365 дни х 9,64 куб. м./ден х 0,003лв. х 1,001=105,66лв. В
крайна сметка, ВЛ е извело заключение, че за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. се получава дължима такса за водовземане от подземни води в общ
размер на 1375,93 лева и лихва 443,39лв.
В обобщение на
изложеното, съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен в частта му относно
размерите на дължимото задължение - такса за водовземане за периодите
01.01.2016 г. - 31.12.2016г., 01.01.2017г. – 31.12.2017г. и 01.01.2018г. –
31.12.2018г. като същият следва да бъде изменен и размерите на задължението
бъдат определени, както следва: за 2016г. общ размер на главницата – 319,93
лева и лихва – 164,07 лева за периода от момента на забавата до издаване на
оспорвания акт, за 2017г. главница в размер на 1155,63лв. и лихва- 475,45лв. и
за 2018г. главница в размер на 1375,93лв. и лихва- 443,39лева.
По разноските:
Съобразно изхода по
делото, при направено и от двете страни искане за присъждане на разноски,
такива следва да се присъдят по съразмерност. Направените от жалбоподателя
разноските са общо в размер на 2150 лева /50 лв. заплатена държавна такса за
образуване на делото, 300 лв. - депозит за заключение по ССчЕ и 1800 лв.
адвокатско възнаграждение/. При това положение и съобразено с уважената част от
жалбата, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1870,50 лева.
Предвид отхвърлената част от жалбата и във
връзка с чл. 24, ал. 1, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 19,50 лв.
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата при
възнаграждение от 150лв.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане № 35 от 20.04.2022г.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, с
който се установяват по основание и размер задължения на „Стомар инвест“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“В.Левски“
№244, представлявано от С.Д.Н., КАТО НАМАЛЯВА
дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително №
31590468/31.08.2011 г., за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., от 5118,92
лева главница на 319,93 лева главница и лихва от 2625,08 лева на 164,07 лева
дължима лихва за забава, за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., от
7588,66 лева главница на 1155,63 лева главница и лихва от 3122,14 лева
на 475,45 лева дължима лихва за забава и за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г., от 9035,29 лева главница на 1375,93 лева
главница и лихва от 2911,60 лева на 443,39 лева дължима лихва за забава.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ гр.Пловдив да заплати на „Стомар инвест“ АД с ЕИК
*********, представлявано от С.Д.Н., сумата от 1870,50лв. /хиляда осемстотин и
седемдесет лева и 50 стотинки/ разноски.
ОСЪЖДА „Стомар инвест“АД с ЕИК *********,
представлявано от С.Д.Н., да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ гр.Пловдив сумата от 19,50 лева /деветнадесет лева и 50 стотинки/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/