Р Е Ш Е Н И Е
№ 159 10.02.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателно отделение,
47-ми състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието
на секретаря *, като разгледа докладваното от съдия Митев НАХД № 4598 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано
по повод жалба на Т.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
против електронен фиш серия Г № 0000204 на ОД МВР гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1,т.1 от (Кодекс на застраховането), вр. чл. 638, ал. 4 КЗ, вр. Чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от , на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 250
лева.
Делото е върнато за ново разглеждане от Административен съд-Бургас
С жалбата се
моли за отмяна на електронния
фиш, като се посочват
доводи за неправилност и незаконосъобразност
и се оспорва правилността
на налагането на санкцията
с електронен фиш. Твърди се, че е била сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, изпраща надлежно упълномощен процесуален представител-
адв. К. ***. Последната заявява, че поддържа жалбата и моли електронният фиш
да бъде отменен по изложените в жалбата доводи.
Моли за присъждане на разноски.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законовия срок за обжалване (видно от разписката л.33-гръб,
ЕФ е връчен на жалбоподателя
на 21.11.2018г., а жалбата е
депозирана на 26.11.2018г). Жалбата
е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Т.Д. закупила лек
автомобил „Тойота Ярис”, който бил с италианска
регистрация на 07.03.2018 г. ( л. 32 от НАХД №
5584/2018 г. на БРС). На 08.03.2018 г., с
посредничеството на «Юнайтед брокер» ООД, била сключена застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите за автомобила със «ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве» АД (л. 11 от НАХД № 5584/2018 г. на БРС). В полицата с номер BG/30/118000752829 бил посочен период на застрахователно
покритие от 14:58 часа на 08.03.2018 г. до
23:59 часа на 08.03.2019 г. Цялата застрахователната премия в размер на
169,43 лева била заплатена на 08.03.2018 г. Впоследствие автомобилът бил
регистриран в България. На 11.04.2018 г. полицата била
прекратена от страна на застрахователя.
На 13.10.2018 г. около 11:49 часа в гр. Бургас, на ул.
„Янко Комитов”, посока МОЛ
«Галерия», към ул.
«Струга», жалбоподателката, управлявала
горепосочения лек автомобил
с рег. № *, като била заснета
с АТС САИРН m*SpeeDet 2D, което
отчело, че автомобилът е без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2018г.
Бил издаден Електронен
фиш за налагане
на глоба серия Г № 0000204 на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл.
483, ал.1,т.1 от КЗ (Кодекс на застраховането),
вр. чл.
638, ал. 4
КЗ, вр. Чл. 638, ал. 1, т.
1, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 250 лева.
Техническото средство
– АТС САИРН m*SpeeDet 2D, към
датата на заснемане на нарушението
било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение
(л.30- л.
31-гръб).
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:
При издаването
на обжалвания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати
нарушения. От формална
страна, електронният фиш съдържа всички
изискуеми по ЗАНН
реквизити, а именно съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
В случая, нарушението е установено от автоматизирана
система, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол, отговаря на изискването на Закона, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Логично е системата да не бъде оставяна без надзор от
полицейски служители, за да се гарантира нейното съхраняване, без обаче това да
влияе на процесът й на работа.
Безспорно
се установява управлението на автомобила без
застраховка от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния
процес. Видно от представените доказателства, системата прави автоматична
връзка при заснемането на автомобила, дали за същия има сключена застраховка. Нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае нарушение по КЗ, а именно управление на
автомобила, без валидна сключена застраховка „ГО“ за
2018г.
За да е налице административно нарушение от субективна
страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на
вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо
/съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Съдът намира, че в конкретния случай липсва този субективен признак.
По делото е безспорно установено, че действително на
08.03.2018г. е била сключена застраховка „ГО“ за горепосочения автомобил, като
към този момент, същият е бил с чуждестранна регистрация – италианска. Действително,
съгласно чл. 489, ал. 5 от КЗ при придобиване на моторно превозно средство,
което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на първоначалната регистрация
на моторното превозно средство по реда на действащото българско законодателство
задължително се сключва застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно
средство, като такава застраховка не може да се издава повторно.
В конкретния случай обаче, застрахователният договор е
бил сключен чрез застрахователен брокер, т.е. търговец, който по дефиниция
извършва посредничество при сключване на застрахователни договори и
предоставяне на застрахователни услуги. Идеята на подобни посредници
е лицата, които следва да сключват договори, да се освободят от част от
техническата дейност по сключването, доверявайки се на посредника, като професионалист
да извърши съответните действия. Видно е, че посредникът е предоставил на жалбоподателката полица, в която е бил посочен период на
покритие от една година, а не 30-дневен срок по чл. 489, ал. 5 от КЗ.
Последната разпоредба не е спомената никъде в полицата. Тук следва да се отбележи
и че самото застрахователно дружество,
което на 11.04.2018 г. е прекратило полицата на основание чл. 489, ал. 5 от КЗ,
е издало полицата с едногодишен срок на покритие. Вярно е, че незнанието на
правото не извинява, но в конкретния случай полицата, която е била предоставена
на жалбоподателката, е била договорена между
търговци, упражняващи съответната дейност, поради което не би следвало у
ползвателят на застрахователните услуги да остават съмнения относно
съответствието на договореностите със законодателството. Също така, по НАХД №
5584/2018 г. на БРС е била изискана цялата преписка по сключения
застрахователен договор, като липсват представени доказателства, че жалбоподателката е била уведомена за прекратяването му.
Предвид изложеното, съставът намира, че жалбоподателката
не е била и е нямало как да бъде наясно с обстоятелството, че сключеният на
08.03.2018 г. договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е бил
прекратен на 11.04.2018 г.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваният електронен фиш
следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 24 от
НАХД № 5584/2018 г. на БРС ), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4
от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то
следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения, на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен
фиш серия Г № 0000204 на ОД МВР гр.
Бургас, с който за нарушение
на чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ (Кодекс
на застраховането), вр. чл. 638, ал. 4 КЗ, вр. Чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, на Т.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***, е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.