Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 762 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между М.НА
О.и „С.И Т.– МО“ ЕООД е сключен комисионен договор № УД-07-65/16.05.2008 г., по
силата на който ищецът има задължение да сключи договор за продажба на
имущество собственост на М.НА О.. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора имуществото
се продава във вида, в който се намира, франко склад на Министерство на
отбраната. Посочва, че по силата на договор № 56/10/2008 г. от 02.10.2008 г.,
сключен между него като продавач и ответника като купувач, последният поел
ангажимент да заплати и получи стоки франко ненатоварено превозно средство от
складовете на продавача по вид, количества и цена съгласно спецификация към
договора. С чл. 9.1. от договора уговорили срок на договора – 3 месеца, считано
от датата на подписването му. С последващи анекси срокът на договора бил
удължаван до 30.03.2010 г. Твърди, че съгласно договора ответникът имал
задължение да изтегли неполучените изделия по договора, като срокът за това бил
няколко пъти променян, като с последното допълнително споразумение от
01.12.2012 г. „С.К.“ АД се задължило да изтегли изделията не по-късно от 6
месеца, считано от датата на издаване на нарежданията от компетентния орган на
Министерство на отбраната, като в противен случай ще следва да заплати
неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените количества с ДДС за
всеки просрочен започнат месец. Посочва, че на 27.02.2012 г. било издадено
нареждане от М.НА О., със срок на изпълнение до 27.08.2012 г., след изтичането
на който ответникът дължи неустойка. Твърди, че „С.К.“ АД изпълнило
задължението си по фактура № 572/09.10.2008 г., но не изпълнило задължението си
по § 5 от споразумението от 05.12.2011 г. да изтегли стоката в уговорения в § 3
шестмесечен срок от издаване на нарежданията. Така към 27.08.2012 при обща стойност на договора 144 000
лева с ДДС останали неизтеглени стоки на стойност 92 928 лева с ДДС.
Посочва, че на 05.06.2015 г. изпратил нотариална покана до длъжника, с която
поискал последният да изпълни доброволно задълженията си по договора, но
доброволно изпълнение на задължението не било осъществено. Въз основа на
подадена от него искова молба било образувано т.д. № 1160/2016 г. на СГС, VІ-12
състав, като делото приключило със спогодба, одобрена от съда в протокол от
04.11.2016 г. С подписаното споразумение ответникът признал исковата претенция
за периода до 18.02.2014 г. и приел доброволно да заплати договорената
неустойка. С настоящата искова молба търси заплащане на неустойка за периода от
18.02.2014 г. до 17.02.2017 г., чийто размер, с оглед неизтеглените количества
стойки, възлиза на 102 396,19 лева. Твърди, че доказателство за
неизтегленото количество боеприпаси и неправомерното поведение на ответника се
съдържат и в докладна записка към 20-30-6819.08.2015 г. от вицеадмирал Р.Н..
Посочва, че от докладна записка от Д.Т. с вх. № към В-1076/03.11.2016 г. „С.К.“
АД има да изтегля още 289 тона боеприпаси по процесния договор, които не са
изтеглени и до настоящия момент. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 102 396,19
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за изтегляне на
закупеното от него имущество за периода от 18.02.2014 г. до 17.02.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и заплащане на мораторна лихва. Претендира
разноски. С допълнителна искова молба ищецът уточнява, че размерът на
претендираната мораторна лихва е 15 775 лева за периода от 18.02.2014 г.
до 17.02.2017 г. Възразява срещу неправилното, според него, и противоречиво
тълкуване от ответника на параграфи от 2 до 5 от споразумението от 01.02.2012
г. Оспорва твърдението, че с подписване на съдебното споразумение от 15.09.2016
г. са уредени всички отношения между страните. С протоколно определение от
28.05.2018 г. е допуснато увеличение в размер на предявения иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата 28 948,22 лева.
Ответникът оспорва исковете
като неоснователни. Счита, че не е възникнало правото на ищеца да иска
неустойка, съгласно § 3 и § 4, тъй като по споразумението е възникнало
задължение на ответника за изтегляне на стоките, но не е възникнало правото на
ищеца на неустойка. Твърди, че във воденото между страните друго дело по
никакъв начин не е признал възникването и дължимостта на неустойката по
договора. Посочва, че искането на неустойки, надвишаващи многократно стойността
на стоката, е прекомерно, и страните съзнавайки това, са стигнали до
извънсъдебно споразумение, с което са разрешили и бъдещи спорове. Оспорва, че с
нотариална покана, която му е връчена на 02.07.2015 г., е бил поканен да
заплати претендираната сума за неустойка за периода от 18.02.2014 г. до
17.02.2017 г. Моли да се оставят исковете без уважение. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху претендираното обезщетение.
По отношение иска с правно
основание чл. 92 ЗЗД:
За да бъде уважени иска за неустойка, е необходимо
да се установят по делото следните елементи от фактическия състав на чл. 92 ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ
облигационна връзка между тях, ищецът да е изпълнил задълженията си, да е
налице неизпълнение на договорно задължение от ответника и да съществува
валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на това задължение.
Страните не спорят, а това се
установява и от приетите писмени доказателства, че на 16.05.2008 г. между „С.И
Т.– МО“ ЕООД, като комисионер и М.НА О., като доверител, е сключен комисионен
договор № УД-07-65/16.05.2008 г., по който комисионерът се е задължил от свое
име и за смета на доверителя да сключи договор за продажба на имущество,
включено в „Списъка на ненужните и неполагащи се по щатовете и табелите
въоръжение, бойна техника и материални средства в БА“ на обща стойност 97 5000
лева без ДДС – съгласно Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 1, ал. 1 от
договора, имуществото се продава във вида в който е, франко склад на доверителя.
Видно е, че в изпълнение на
задълженията си на комисионер, ищецът е сключил с ответника процесния договор
за покупко-продажба № 56/10/2008 от 02.10.2008 г., по който „С.К.“ АД се е
задължило да заплати и получи стоката по вид, количество и цена описани в
Приложение № 1 към договора, на обща стойност 144 000 лева с включен ДДС. В
чл. 3.1. от договора е предвидено, че стоката се доставя франко ненатоварено
превозно средство в складове на поделения на ГЩ на БА, като собствеността върху
стоката и рискът преминават върху купувача с предаването й на последния в
поделение на БА след подписване на съответните документи – чл. 4.1. Съгласно
чл. 9.1, срокът на действие на договора е три месеца от датата на подписването
му от двете страни. Към договора е приложена спецификация, двустранно подписна
от ищеца и ответника, в която е посочено наименованието на стоката, количество,
цена и стойност.
Не се спори, че цената по договора е
заплатена от купувача, за което е издадена фактура № ********** от 09.10.2008
г.
От ангажираните доказателства безспорно се установи,
че тримесечният срок на договора за покупко-продажба е продължен с допълнителни
анекси съответно до 30.04.2009 г. и до 30.03.2010 г. Със споразумение от
23.04.2010 г. с § 3 купувачът се е задължил да изтегли неполучените изделия по
договора не по-късно от 30.06.2010 г., като с писмо от 28.06.2010 г. „С.К.“ АД
е информирало ищеца, че към 28.06.2010 г. не са теглили стока и оставащото
количество за изтегляне е 15000 бр. 100 мм изстрели. С анекс № 1 от 29.06.2010
г. към споразумение срокът е удължен до 30.12.2010 г.
Видно е, че на 01.02.2012 г. между
страните е подписано споразумение, с което са приели за установено с § 1, че
срокът на сключения между тях договор, и анекс № 1 от 29.06.2010 г. към
споразумение от 23.04.2010 г., е изтекъл на 30.12.2010 г. по причини, за които
отговорност носи купувачът, и същият не е получил част от изделията, предмет на
договора за покупко-продажба № 56/10/2008 от 02.10.2008 г. Ищецът е поел като
ангажимент, в срок от 15 дни след подписване на споразумението да направи
искане до компетентния орган на МО за издаване на нови нареждания за получаване
на неполучените изделия по договора /§2/, а ответникът се е задължил да изтегли
неполучените изделия не по-късно от шест месеца, считано от датата на издаване
на нареждания от компетентния орган на МО - § 3. С § 5 от споразумението е
уговорено, че в случай, че купувачът не изпълни задължението си да изтегли
стоката от поделенията на БА в рамките на срока на действие на споразумението,
същият заплаща на продавача неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените
количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от седем дни след
началната дата на забавата. След изтичане на срока по § 3 купувачът е длъжен да
заплати неустойка за толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срока
на изпълнение на настоящото споразумение. Съгласно § 6, срокът, определен в § 3
може да бъде удължен преди неговото изтичане, като купувачът заплати на
продавача неустойката, определена в § 5 за времето, с което купувачът иска да
бъде удължен този срок.
Установява се, че на 06.02.2012 г.“С.И
Т.– МО“ ЕООД е изпълнило задължението си по споразумението да поиска удължаване
срока на действие на нареждането или издаване на ново такова, като на
27.02.2012 г. е издадено ново нареждане по процесния договор. Видно е, че ново
нареждане, което отменя това от 27.02.2012 г., е издадено и на 12.02.2014 г.
От приетите доказателства – докладна
записка от вицеадмирал Р.Н., началник на отбраната и Д.Т., постоянен секретар
на отбраната от 11.08.2015 г.; писмо от 25.05.2016 г. до ищеца; паметна бележка
от 28.10.2016 г. от полковник М.Г.; докладна записка от Д.Т. от 02.11.2016 г. и докладна записка от М.М.от 13.03.2017 г., във
връзка с проведени срещи в присъствието и на „С.К.“ АД, че са налице
боеприпаси, които не са изтеглени и извозени от ответника.
От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че по данни от делото и представени
документи от „Съвместно командване на силите“ към М.НА О.на Република България,
предмет на процесния договор за покупко-продажба от 02.10.2008 г. между ищеца и
ответника са „100 ММ изстрели с кумулативен невъртящ се снаряд за ТО –
15 000 бр.“, съхранявани във военно формирование 28130 – гр. Стражица. До
дата 18.04.2014 г. по договора не са извозвани боеприпаси, по данни от
„Съвместно командване на силите“ към МО. В периода от 18.02.2014 г. до
17.02.2017 г. ответникът е изтеглил боеприпаси общо 7 372 броя.
Неизтеглените боеприпаси към 17.02.2017 г. са 7 628 броя. Изчислената
неустойка по § 5 от споразумението от 01.02.2012 г. върху стойността на
неизтеглените количества боеприпаси за процесния период от 18.02.2014 г. до
17.02.2017 г. е 102 364,40 лева. Изчислената мораторна лихва върху
стойността на неизтеглените количества боеприпаси за процесния период е
28 948,22 лева.
От така ангажираните доказателства
съдът намира за доказано по делото, че страните са обвързани от валидно
правоотношение по договор за покупко-продажба, по което ответникът не е
изпълнил задължението си да изтегли боеприпасите в уговорения между страните
срок, последно със споразумението от 01.02.2012 г., от складовете, в които се
намират така, както е уговорено, с оглед на специфичния предмет на продажбата.
Неизпълнението на задължението за изтегляне на стоката е скрепено с валидна
клауза за неустойка, уговорена в § 5 от подписаното между страните
споразумение.
Налице е също така извънсъдебно
признание от страна на ответника, съгласно приетите като доказателства записки,
което кореспондира и с установеното от вещото лице, че ответникът към края на
периода, за който се търси неустойка, не е изпълнил задължението си по договора
да изтегли всички количества боеприпаси. Не са ангажирани доказателства, нито
се твърди, това да е направено и на по-късен етап. Неизпълнението на поетото с
договора задължение е основание за ангажиране договорната отговорност на
купувача за заплащане на неустойка за забава.
В процеса ответникът въвежда
възражения, че съгласно клаузите на споразумението от 01.02.2012 г. неустойка
не се дължи; че в предходен процес не е признал задължението си и че е налице
уреждане на отношенията и че извънсъдебното споразумение за предходен период е
поради прекомерност на размера на неустойката.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че съгласно подписаното споразумение, не е
възникнало право на ищеца да търси неустойка, тъй като не е уговорено такова
при неизпълнение на задълженията по § 3 от споразумението от 01.02.2012 г. При
буквалния прочит на клаузите от § 2 до § 6 от споразумението от 01.02.2012 г.
би могло да се приеме, че неустойка ще се дължи само, ако купувачът поиска
продължаване на срока за изпълнение и то за тези месеци занапред, но това би
обезсмислило въобще нейното предвиждане, тъй като би дало право на неизправната
страна сама да се освободи от собствената си забава като не поиска нов срок за
изпълнение. Съобразно правилото на чл.
20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля
на страните, като отделни уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Уговорените задължения
в договора за покупко-продажба за ответника са да плати цената и да получи
стоката. Тъй като стоката не е получена и в удължения срок, страните са
подписали споразумение от 01.02.2012 г., в което са уговорил срок за изпълнение
6 месеца след издаване на нарежданията да се изтеглят изделията. Целта на
споразумението е да се изпълни това задължение, а в случай, че това не бъде
направено, забавата да се санкционирана с предвидената в него неустойка, която
е уговорено да се дължи за всеки просрочен започнат месец. Ако се възприеме
становището на ответника, че правото на неустойка възниква при кумулативното
наличие на неизпълнение на задължението за изтегляне на процесните стоки и
изявление на ответника за продължаване срока на споразумението, то по този
начин би се преодоляла забавата на ответника да изпълни задължението си и би се
стигнало до „оневиняване“ на виновното му поведение, което обаче противоречи на
правната и житейска логика. При тълкуване клаузите на договора за
покупко-продажба и последващите му изменения, настоящият съдебен състав счита,
че волята на страните е стоките да бъдат изтеглени от складовете на БА, което е
задължение на купувача. Именно това изпълнение обезпечава уговорената между
страните неустойка, която има за цел да стимулира ответникът да изпълни в срок
или при неизпълнение да понесе отговорността за вредите от забавеното
изпълнение. Ето защо съдът намира, че това е действителният смисъл, в който
следва да се тълкуват договорените между страните клаузи от подписаното на
01.02.2012 г. споразумение. В посочения смисъл по идентични спорове има и
постановена съдебна практика – решение № 924 от 20.04.2017 г. по т.д. №
6213/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13
състав, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 199 от
18.04.2018 г. по т.д. № 3085/2017 г. на Върховния касационен съд, І Т.О. и
решение № 1385 от 16.06.2017 г. по т.д. № 1026/2017 г. по описа на Софийски
апелативен съд, 13 състав, което не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 211 от 10.04.2018 г. по т.д. № 2536/2017 г. на Върховния
касационен съд, ІІ Т.О. С оглед изложеното и предвид установеното по делото
неизпълнение от страна на ответника да изтегли количествата боеприпаси, за
ищеца е възникнало правото да търси заплащане на претендираната с исковата
молба неустойка.
Второто
възражение на „С.К.“ АД срещу иска, че във воденото предходно производство
между страните по т.д. № 1160/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-12
състав, което е образувано по същия иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, но за
предходен период от 27.08.2012 г. до 12.02.2014 г., приключило между страните
със съдебна спогодба, по никакъв начин не е признал възникването и дължимостта
на неустойката по договора, съдът намира за неотносимо към настоящия спор.
Видно е, че приключилото между страните производство се отнася до друг период и
в обективираната в съдебния протокол спогодба страните изрично са заявили, че
нямат претенции, но за периода, който е бил предмет на делото. В тази връзка
напълно неоснователно е заявеното в отговора на исковата молба от ответника, че
с подписаното съдебно споразумение страните са разрешили и бъдещи спорове,
което напълно се опровергава от съдържанието на подписаната между страните
съдебна спогодба.
Съдът
намира за неоснователно и последното възражението на „С.К.“ АД, че неустойката
надвишава многократно стойността на стоката и е прекомерна. Безспорно страните
са търговци и съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Причината,
поради която предходен процес между страните е приключен със спогодба е
ирелеванта към предмета на делото.
Предвид
всичко изложено дотук и доколкото купувачът не е изпълнил задължението си да
изтегли в уговорения срок процесните стоки, дължи заплащане на неустойка по § 5
от споразумението от 01.02.2012 г. в размер на 3 % месечно от стойността на
неизтеглените количества боеприпаси, която съгласно заключението на вещото лице
възлиза на 102 364,40 лева. До този размер искът по чл. 92 ЗЗД се явява
основателен като за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне
като недоказан. Съдът намира, че върху уважения размер на неустойката следва да
бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й плащане. Задълженото за неустойка се поражда от факта
на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва се поражда от неизпълнението на вече възникналото и неизпълнено
задължение за неустойка. В посочения смисъл е и постоянната практика на
Върховния касационен съд – решение № 73 от 29.06.2011 г. по т.д. № 683/2010 г.
на ВКС, І Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК и др.
По
отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Дължимата
от ответника неустойка представлява отнапред уговорено обезщетение за
неизпълнение на задължението на купувача да изтегли стоката. Обезщетението в размер на законната
лихва върху неустойката се дължи от деня на забавата и тъй като липсва
определен срок за изпълнение на задължението, ответникът ще изпадне в забава
след поканата – аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото
не са ангажирани доказателства това да е направено по отношение претендираната
в настоящото производство неустойка, тъй като представената към исковата молба
нотариална покана не касае процесното вземане, а друга не се твърди да е
изпращана. С оглед изложеното и доколкото ответникът не е бил поканен преди
завеждане на производството да заплати процесната сума, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва се отхвърли като неоснователен
По отношение на разноските:
Двете страни
претендират разноски. От страна на ищеца се доказаха разноски в общ размер на
10 847 лева, от които 5 254 лева за държавна такса /4 096 лева,
първоначално внесена; 631 лева с ДИМ и 291 лева за увеличения размер/, 500 лева
за депозит за вещо лице и 5 093 лева за адвокатско възнаграждение /3 602
лева и 291 лева за исковото производство, и 1 200 лева за отговор по
частната жалба при обжалване на допуснатото обезпечение/. С оглед уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 8 453,70 лева. От
страна на ответника са извършени разноски в общ размер на 7 338,08 лева,
от които 15 лева за държавна такса по частната жалба и 7 323,08 лева за
адвокатско възнаграждение /4 560 лева за исковото производство и 2 763,08
лева за обезпечителното производство/. С оглед отхвърлената част от исковете на
ответника се дължат разноски в размер на 1 619,08 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД „С.К.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати
на „С.И Т.– МО“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „********,
сумата 102 364,40 лева /сто и две хиляди триста шестдесет и четири лева
и четиридесет стотинки/, представляваща дължима неустойка по § 5 от
споразумение, подписано между страните на 01.02.2012 г., за неизпълнено
задължение на ответника да изтегли закупените стоки в уговорения срок,
начислена за периода от 18.02.2014 г. до 17.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 17.02.2017 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 102 364,40 лева до пълния предявен размер от 102 396,19
лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „С.И Т.– МО“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес:
гр. София, ул. „********, срещу „С.К.“ АД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, за заплащане на сумата 28 948,22 лева /двадесет и осем хиляди
деветстотин четиридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху неустойката за периода от 18.02.2014 г. до
17.02.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.К.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „С.И Т.– МО“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес:
гр. София, ул. „********, сумата 8 453,70 лева /осем хиляди
четиристотин петдесет и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.И Т.– МО“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „С.К.“ АД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, сумата 1 619,08 лева /хиляда шестстотин и деветнадесет
лева и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: