№ **
гр. Благоевград , 01.0*.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ *0*01*00501346 по описа за *0*0 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от адв. Г.А.К., АК
Благоевград, с адрес гр.П., ул.“Г.Д.“ № *, ет.*, в качеството й на особен представител на С.
Й. М., с ЕГН **********, с адрес *860, с. К., общ. П., ул.“А.“ № * срещу Решение №
435/*9.06.*0*0г., постановено по гр.д. № 1037/*019г., по описа на Районен съд – П., с което
е уважен изцяло предявения установителен иск, с правно основание чл.4** от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.
Релевират се доводи, че липсват доказателства, че е съществувало валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, като ищецът не е представил доказателства
установяващи наличието на такива правоотношения.
На следващо място е изложено, че уговарянето на толкова висок размер на годишен
процент на разходите – 49,88, съответно годишен лихвен процент 41,17 и лихвен процент
на ден 0,*, както и на допълнителен пакет услуги и лихви към него е незаконосъобразно и
се иска да бъдат обявени тези клаузи за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и
за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Излага се, че не е налице индивидуално
уговаряне на клаузи, като същите са били изготвени предварително и поради това
потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не е доказано от
ищеца същото. Поради това се твърди и че договорната клауза за неустойка също е
1
нищожна. На следващо място се излагат доводи, че в исковата молба липсват твърденията
относно това какво представлява избран и закупен пакет от допълнителни услуги и в какво
се изразяват същите, поради което исковата претенция в частта, която включва и сумата за
допълнителен пакет услуги и лихви върху същата е неоснователна.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания
съдебен акт и отхвърляне в цялост на предявените искови претенции, като се претендира
заплащане на разноски.
В срока по чл. *63, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия
„Профи кредит България“ ЕООД, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Посочва се,
че наведените в жалбата възражения и твърдения са голословни, недоказани и
неоснователни, с оглед на което се иска същата да бъде оставена без уважение. Излага се,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са
взети предвид всички фактически обстоятелства, твърдения на ищеца и възражения на
ответника. С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните не изпращат
представител или процесуален представител.
С писмено становище жалбоподателят С.М. чрез особения си представител поддържа
изцяло въззивната жалба по съображенията изложени в нея.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.0*.*018г. в гр.П. между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и С. Й. М.
като клиент-длъжник е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№30*83*174 при следните параметри на отпуснатия заем, съгласно чл.6 от Договора: сума
по кредита – 600 лв.; размер на погасителна вноска – 66,40 лв.; срок на кредита – * месеца;
дата на погасяване – 8-ми ден на месеца; ГПР – 49.88%; годишен лихвен процент – 41.17%;
лихвен процент на ден – 0.*%. Страните по договора са постигнали съгласие длъжникът да
заплати на кредитора и сумата от 660,55 лв., платима на вноски всяка в размер на 60,05 лв.,
по избран и закупен пакет от допълнителни услуги. По този начин общото задължение по
договора за кредит и по пакета допълнителни услуги се равнявало на сумата от 1390,95 лв. и
общ размер на месечната вноска – 1*6,45 лв. Страните подписали Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит
№30*83*174, в което уговорили правото на клиента да ползва една или няколко от
описаните в същото допълнителни услуги срещу уговорената цена по чл.6 от Договора за
потребителски кредит. С полагане на подписа си под договора ответникът С.М. декларирал,
че е получил екземпляр от Договора, от погасителния план и от Общите условия, които били
подписани на всяка страница. Съгласно погасителния план към договора за кредит
задълженията по него са платими на * месечни вноски, описани по размер, с първа
2
погасителна вноска – на 08.04.*018г. и последна погасителна вноска – на 08.0*.*019г. В
чл.1*.3 от ОУ било предвидено, че кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: клиента
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, или е предоставил
неверни сведения в която и да е от декларациите или в предоставената информация, във
връзка с която е отпуснат кредитът. Договорът за кредит бил сключен въз основа на
подадено от клиента С.М. Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №30*83*174 от 08.0*.*018г. и предоставен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, ведно с Допълнителна
преддоговорна информация – приложение към формуляра, касаеща условията по
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Видно от преводно нареждане за кредитен
превод от 09.0*.*018г. по сметка на ответника е преведена от ищеца сумата от 600,00 лв. с
основание за плащане –номера на сключения между страните договор.
От Извлечение по сметка от 01.07.*019г. към Договор за потребителски кредит
№30*83*174 се установява, че не е погасена нито една вноска по погасителен план.
С уведомително писмо от 13.06.*018г. изпратено от ищеца до ответника, последния е бил
уведомен, че поради нарушаване на задълженията по Общите условия, задължението
съгласно договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото е връчено на
*.08.*019г. на Йорданка Манолова, майка, видно от обратна разписка ИД PS 1734 00 L1J4 5.
На *9.03.*019г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал в Районен съд-П.
заявление с вх.№1310/*9.03.*019г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника С. Й. М., по което е образувано ч.гр.д.
№4*8/*019г. по описа на Районен съд-П.. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на
заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение №645/0*.04.*019г.
по ч.гр.д.№4*8/*019г. по описа на Районен съд-П. за сумата от 1430,01 лв., от които: 1390,95
лв. - главница по Договор за потребителски кредит №30*83*174/09.0*.*018г.; 30,00 лв. –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от
09.04.*018г. до 1*.06.*018г., сумата от 9,06 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /*9.03.*019г./ до изплащане на
вземането, както и сторените по делото разноски, от които сумата от *8,60 лв., заплатена
държавна такса и сумата от 50,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. В указания едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.4** във вр. с чл.4* от
ГПК, предмет на разглеждане по настоящото дело.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. *69 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 1* от ГПК, излага следните правни
3
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. *69 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед на обхвата на обжалването е и процесуално допустимо.
Предявения положителен установителен иск е с правно основание чл.4**, във връзка с
чл.4* от ГПК, във връзка с чл.4*0 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.4*, ал.4 от ГПК от заявителя в
заповедното производство против длъжника, на който заповедта за изпълнение по чл.410
ГПК е връчена чрез залепване на уведомление.
Установи се, че по ч.гр.д.№4*8/*019г. по описа на Районен съд-П. в полза на заявителя-
ищец „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника-ответник С.М. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №645/0*.04.*019г. за сумата от
1430,01 лв., от които: 1390,95 лв. - главница по Договор за потребителски кредит
№30*83*174/09.0*.*018г.; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени за периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., сумата от 9,06 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.04.*018г. до 1*.06.*018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/*9.03.*019г./ до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски. Заповедта е
била връчена на длъжника С.М. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК,
поради което на основание чл.4*, ал.1, т.* от ГПК с Разпореждане на заповедния съд на
заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си. В указания
срок заявителят е подал в Районен съд-П. искова молба, по която е образувано гр.д.
№1037/*019г. по описа на съда. Със същата ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е
предявил установителен иск с правно основание чл.4** във вр. с чл.4* от ГПК за вземането
по издадената заповед за изпълнение в размер на 1390,95 лв. – главница по договор за
потребителски кредит, като в обстоятелствената част на исковата молба са изложени
фактически твърдения, че по силата на сключения между страните договор за потребителски
кредит ответникът се е задължил да върне на ищеца общо задължение от 1390,95 лв., от
които 600 лв. – предоставена в заем главница по договора за кредит.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и
несъмнен начин, че кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнил добросъвестно
и точно поетите със сключения договор между страните по делото задължения, като е превел
на длъжника и по посочената в договора сметка сумата от 600лв. отпусната като кредит.
Договорът за заем е реален договор и същият произвежда правното си действие от
предаването на отпуснатата като кредит сума от кредитора на длъжника. Така за въззивника
Манолов като кредитополучател, от момента на превеждането на отпуснатата му като
4
кредит сума, е възникнало задължението за погасяване на получения кредит чрез внасяне на
погасителни вноски, уговорени по размер и начина на внасяне с приложения към договора
погасителен план.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че е последвало
неизпълнение от страна на длъжника на поетите с процесния договор за кредит задължения
за погасяване на получения кредит, като същият не е извършил нито едно плащане по
договора. Безспорно е налице неизпълнение на задължението на длъжника по валидно
възниквал договор за потребителски кредит, при ясно и точно уточнени между страните по
делото параметри на сключения договор. Установен е по делото и размера на дължимата
главница по договора за кредит за сумата от 600,00лв.
В Тълкувателно решение №4/18.04.*014г. по т.д.№4/*013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки
за надлежното му упражняване. Предмет на делото по установителния иск е съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за
предаване на вещ – чл.410, ал.1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.41*,
т.6 от ГПК. Установителният иск по чл.4** във вр. с чл.4* от ГПК е пряко обвързан със
заповедното производство по чл.410 и сл. от ГПК и има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Преценката за
идентичност между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск
следва да бъде извършена от съда, сезиран с иска по чл.4** от ГПК, съобразно
обстоятелствата, въведени от страна на заявителя – ищец.
Категорично следва да се приеме в казуса, че предявения иск е само за главница, макар в
цената му да са включени и възнаградителни лихви и суми по допълнителен пакет услуги,
защото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение паричното вземане е описано
като главница. В частта от заявлението, в която следва да се индивидуализират
задълженията за лихва по договор и други претенции заявителя не е заявил искане за
издаване на заповед. За сумите предмет на заявлението за мораторна лихва и такси с
предявената искова молба изрично е посочено, че кредиторът се отказва да ги търси, поради
липса на материален интерес. В издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
заповедния съд е описал вземането за сумата от 1390,95 лв., по начина по който е заявено в
заявлението, а именно като главница по Договора за кредит. В исковото производство от
събраните доказателства се установява, че горепосочената сума включва главница,
възнаградителна лихва и цена за закупен пакет от допълнителни услуги, последните две от
които не са били заявени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това
предмет на иска по чл.4** от ГПК е единствено главницата по договора за кредит. С оглед
на това, въззивния съд намира, че първоинстанционното решение, с което е уважен иска в
пълния му предявен размер е неправилно и следва да бъде отменено. В тази насока следва да
5
се отбележи, че не следва да бъдат разглеждани възраженията на жалбоподателя за наличие
на неравноправни клаузи в договора, тъй като по силата на чл.*3 от ЗПК, дори когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, но
не и лихва или други разходи по кредита. Т.е в казуса ответника дължи връщане на
дължимата и незаплатена сума единствено за главница. Установи се, че главницата от 600
лв. е била преведена на ответника по банковата сметка, като същия не е извършил нито
едно плащане на задължението. Установи се, че е настъпил крайния падеж на задължението,
поради което вземането за главница е изискуемо в пълния му размер, с оглед на което
предявения иск следва да бъде уважен единствено до размер на сумата от 600 лв., над който
да предявения от 1390,95 лв. следва да бъде отхвърлен, с оглед изложеното, че претенциите
формиращи общата претендирана сума не са били предмет на издадената заповед за
изпълнение. Предвид изложеното постановеното решение от РС П. следва да бъде
отменено, в частта с която е уважен иска за главница над сумата от 600 лв. и в частта за
разноските и вместо това иска като неоснователен над сумата от 600 лв. до уважения
размер от 1390,95 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 30*83*174/09.0*.*018г. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящото производство и на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца за
образуваното заповедно производство следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от предявеният иск в размер на част от претендираната държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 3*,98 лв. разноски по заповедното производство.
Решаващият състав намира, че следва да бъдат ревизирани и присъдените разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от иска, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 196,69 лв. съобразно уважения размер от иска.
За настоящата инстанция разноски от страна на въззивника не са направени, поради което
не следва да бъдат присъдени. От страна на въззиваемия не е заявено искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Жалбоподателят С.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на БлОС сумата от *,8*
лв., представляваща дължимия размер на държавната такса за образуваното въззивно
производство, по подадена въззивна жалба от назначения му особен представител,
съобразно изхода от въззивната проверка, а въззиваемия следва да бъде осъден да заплати
сумата от 1*,00 лв. държавна такса съобразно уважената част от жалбата.
Водим от изложеното и на основание чл. *71, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
6
Отменя решение № 435/*9.06.*0*0 г., постановено по гр.д. № 1037 по описа за *019 г. на
РС-П., в частта с която е уважен иска за главница над сумата от 600 /шестстотин/ лв. и в
частта за разноските и вместо това постановява:
Отхвърля като неоснователен предявеният от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7
срещу ответника С. Й. М., с ЕГН **********, от с.К., общ.П., ул.“А.“ № *, иск за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата над размера от 600 /шестстотин/ лв. до
уважения размер от 1390,95 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 30*83*174/09.0*.*018г.
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда С. Й. М., с ЕГН **********, с адрес *860, с. К., общ. П., ул.“А.“ № * да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7 сумата от 3*,98 /тридесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки/ лв. разноски за заповедното производство и сумата от 196,69
/сто деветдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ лв. разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважения размер от иска.
Осъжда С. Й. М., с ЕГН **********, с адрес *860, с. К., общ. П., ул.“А.“ № *, да заплати
по сметка на Окръжен съд Благоевград сумата от *,8* /петнадесет лева и осемдесет и две
стотинки/ лв., представляваща държавна такса за образуваното въззивно производство, по
подадена въззивна жалба от назначения му особен представител, съобразно изхода от
въззивната проверка.
Осъжда ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7 да заплати по сметка на Окръжен
съд Благоевград сумата от 1*,00 /дванадесет лева/ лв., представляваща държавна такса за
образуваното въззивно производство, по подадена въззивна жалба от назначения на
ответника особен представител, съобразно изхода от въззивната проверка.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
*._______________________
7