П
Р О Т
О К О Л
гр. Пловдив, 17. 10. 2019 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
с участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА, в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВ. РАНЧЕВ НД /В/ № 472 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 10:06 часа се явиха:
Осъденият И. В. Ч. се явява лично и с адв. В. В..
Получено е допълнение към искането за възобновяване на наказателното дело.
ПРОКУРОРЪТ – считам, че ход на делото не следва да се дава с оглед гледането му в състав, защото е пропуснат срокът по чл. 421 ал. 3 НПК и в тази насока са Р 494/2009 г., н. д. 553/2009 г., 3 н. о. на ВКС, съгласно което срокът по чл. 421 ал. 3 НПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правната възможност осъденото лице да иска възобновяване на наказателното производство. Срокът за иницииране на извънредния способ за контрол започва да тече от датата на постановяване на съдебния акт, а не от датата на узнаването му. Решение № 269/16. 05. 2015 г. на ВКС, н. д. 424/2015 г. на 1 н. о., съгласно което разпоредбата на чл. 421 ал. 3 изр. 2 НПК се отнася само за сроковете по възобновяване на наказателно производство по искане на задочно осъдения по чл. 423 НПК, а не за производството по чл. 422. Това решение на ВКС е по казус абсолютно идентичен с нашия, задочно осъден на първа инстанция, на втора с присъствието на упълномощен защитник и искане по 422, затова считам, че 6-месечния срок от постановяване на съдебния акт е отдавна е изтекъл и не може да се иска възобновяване и може би в този контекст ВКС не е изпратил делото на АС, а го е върнал директно на РС П..
Адв. В. – Моля да дадете ход на делото. Считам възраженията на представителя на прокуратурата за неоснователни.
Двете решения, които се цитират първото е твърде общо и не намира проекция в настоящия казус, а второто се базира на пропускане на коректното тълкуване на текста, което дава възможност на задочно осъдения да атакува съдебния акт не само от деня на постановяване на акта, на узнаването и то става въпрос за процесуалните нарушения фактически за касационните основания.
Другото, което е характерно в случая и го прави по-различен, в решението на испанския съд за предаването му изрично беше записано, че се предава във връзка с допускане на възобновяване на производството. Това основание, при тази уредба, която е абсолютно несъвършено създадена и то от доста години съществуваща, дава компетентност на ВКС за основанията, които бяха посочени още в първото искане до ВКС и е в рамките на 6-месечния срок от узнаването на осъждането, което сме посочили кога е в И., когато е запознат във връзка със задържането му и връщането му в РБ. В искането до ВКС изрично сме изложили и основанията за разглеждане на делото от АС за възобновяване. По логиката на закона има някакво степенуване на компетенциите и затова и първоначално сме внесли искането във ВКС на основание, на което той може да разгледа делото като именно, за да не се пропусне срокът за разглеждане на тези основания, за които сега сме тук, те са посочени пред Вас в искането, тъй като по правилата на процеса сезирането на друга инстанция прекъсва срока като за нея съществува задължението да изпрати делото след това при Вас.
Вярно е, че ВКС в случая не е изпратил делото направо на АС, но това по никакъв начин не означава обвързване в самото решение, по което той се е произнасял по искането за възобновяване във връзка с решението на испанския съд, не обсъжда тези основания, които са от компетентността на АС. Намирам това за напълно нормално.
Искането е внесено в 6-месечния срок след узнаване на присъдата, текстът и решението, което цитира представителя на обвинението е за искания при задочно осъждане и на базата на отсъствието при задочното осъждане, а не на другите основания, които са в НПК. Това решение, което се цитира за мен е порочно, освен че не е задължително, защото при него все едно не съществува текстът по чл. 422 за разглеждане на делото в 6-месечния срок от узнаването. Другата разпоредба тя е специална, тя е само в случаите на задочно, когато се иска преразглеждане, поради незнанието на задочно осъдения за осъждането му и на тази база, това решение което се цитира, то некоректно цитира закона, не е задължително, за мен е и изолирано като практика. Ние нямаме друга правна възможност или сме избрали тази - в рамките на 6-месечния срок, сезирайки съдилищата първо в лицето на ВКС да се произнесе по това, за което е компетентен, изрично е вписано и в искането, ако ВКС не уважи - да го гледаме по този ред, който е в компетенциите на Апелативния съд.
Смятам, че е абсолютно допустимо разглеждането на това производство.
Моля на стр. 2 от допълнителното изложение, което съм представил към искането на ред 23 да се отрази вместо свид. Н. Ж., че става въпрос за св. Н. З..
Пловдивския
апелативен съд, след кратко съвещание, намира за установено следното:
Първоначално производството е образувано пред ВКС по реда на чл. 423 от НПК по искане на задочно осъдения И.В.Ч., чрез упълномощения защитник – адв. В. В. от АК – С. за възобновяване на нохд № 368/2012 г. на Районен съд – П. и отмяна на влязла в сила присъда № 266/10. 07. 2012 г. по същото дело.
В искането пред ВКС, изрично е посочено, че в случай на неприемане наличието на основанията на чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, молят същото да се счита за подадено и на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, тъй като при разглеждането на нохд № 368/2012 г. от РС – П. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и е налице явна несправедливост на наложените наказания, като делото бъде изпратено на Апелативен съд – П..
С Решение № 103 от 12. 08. 2019 г. по н. д. № 401/2019 г. на 3 н.о. на ВКС е било оставено без уважение искането на задочно осъдения Ч. за възобновяване на нохд № 368/2012 г. на ПРС.
На 02. 09. 2019 г. е отправена молба от другия защитник на осъдения Ч. - адв. В. ***, чрез ПРС до Пловдивския апелативен съд за произнасяне по алтернативното искане за възобновяване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
В настоящия случай, основополагащо се явява искането за възобновяване на наказателното производство по искане на задочно осъдено лице, поради неучастието му в наказателното производство – основание по чл. 423 НПК. И това е довело до сезирането на ВКС за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК, наред с което обаче се поставя и въпросът за наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В този смисъл, съгласно очертаната рамка на компетентност по делата за възобновяване на наказателните дела по чл. 424, ал. 1 НПК, апелативните съдилища биха могли да разгледат подобно искане, ако то е отправено директно към тях. Но, ако е по повод и на другото водещо по характеристиката си основание по чл. 423 от НПК, тогава според чл. 424, ал. 2 от НПК първоначално компетентен да го разгледа е ВКС, който би могъл впоследствие да прецени, дали да се произнесе изцяло и по допълнителното искане или да го препрати по компетентност на съответния апелативен съд.
В конкретния случай в Решение № 103 от 12. 08. 2019 г. по н. д. № 401/2019 г. на 3 н. о. на ВКС е преценено, че не са налице условията за възобновяване по чл. 423, ал. 5, пр. 1 от НПК, като се касае за искане по чл. 423, ал. 1 от НПК, което се явява неоснователно. Но липсва изобщо произнасяне по отправеното алтернативно искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК или изпращането му по компетентност на съответния апелативен съд, което препятства възможността пред настоящия състав да го допусне до разглеждане и да се произнесе по същество. В този смисъл следва искането да се остави без разглеждане.
Поради което Пловдивският
апелативен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ отправената молба от адв. И.В. *** за възобновяване на наказателното производство по нохд № 368/2012 г. на ПРС на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по НД /В/ № 472/2019 г., по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Заседанието се закри в 10:44 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: