Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. София, ……………….2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІV въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ : АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Силвия Абаджиева и в присъствието на прокурора Албена Тараланска,
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНОХД № 1913 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
С
присъда от 21.12.2017 година по НОХД № 13275/2016 година, СРС, 22 състав, е
признал подсъдимия Б.Б.С. за виновен в извършването на престъпление по чл.209
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като му е наложил
наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на
основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от
подсъдимия чрез неговия защитник, с която се иска отмяна на присъдата и
оправдаване на същия. В жалбата се иска събиране на доказателства, а именно:
изискването на справка относно собствеността на мобилния телефонен номер, от
който е направен опит да бъде измамен пострадалия.
В
разпоредително заседание на 16.05.2018 година въззивният съд по реда на чл.327
от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В откритото съдебно заседание,
служебно назначеният защитник - адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея
и допълнението към същата съображения. Твърди, че първостепенният съд
неправилно е приел, че е налице субективна съставомерност на престъплението,
тъй като подзащитният му не е имал умисъл за осъществяването му, а е действал със
съзнанието, че извършва таксиметрова услуга, превозвайки от гр.София до
гр.Велико Търново документи, а не парична сума предмет на измама. Навежда
доводи за порочност на съдебния акт, приравняваща се на липса на мотиви,
доколкото при обсъждането на доказателствата, СРС е пропуснал дължимия анализ
на обясненията на подсъдимия. Желае отмяната на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова такава, с която въззивният съд да оправдае подзащитния
му, като го признае за невиновен в осъществяването на вмененото му с
обвинителния акт престъпление.
Представителят на прокуратурата
намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв, моли
за неговото потвърждаване. Намира жалбата за неоснователна, тъй като от
събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установяват, както авторството, така и вината на подсъдимото лице. Пледира за
потвърждаване на присъдата на СРС, включително по отношение размера на
наложеното наказание.
Подсъдимото лице, в правото си на лична
защита, поддържа изложеното от защитника си. При упражняване правото си на
последна дума изразява съжаление за пострадалото лице, но твърди, че е невинен
и желае постановяването на оправдателна присъда.
Софийски градски съд, като се съобрази
с доводите, изложени в протеста и тези в съдебно заседание и изцяло провери
присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на кои доказателства.
Допуснатото
„абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл.334 т.1
вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК, а именно като липса на мотиви към
така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да
са изложени мотиви, по същество същите са непълни, неясни и противоречиви до
степен, приравняваща ги на липса на такива.
В
мотивите, от фактическа страна, съдът не е посочил изобщо кои са фактите и
обстоятелствата, които приема за установени досежно съучастническата дейност на
подсъдимия, а обвинението касае именно престъпление извършено при условията на
съучастие. От фактическа страна е описано какви са били действията на
неустановените по делото лица, как същите са говорили по телефона с
пострадалото лице и са се опитали да го въведат в заблуждение, след което е
посочено единствено, че подс.С. се е намирал на инкриминираното място и при
контакта си с пострадалия се е представил като П.Д., лицето което е трябвало да
дойде и вземе уговорените парични средства. От изложената фактология обаче не
става ясно каква именно е връзката между неустановените по делото лица и подс.С.,
последният знаел ли е изобщо за тях и за техните действия по възбуждане на
заблуждение, действията му били ли са съгласувани с тези на другите
съучастници, имало ли е общност на умисъла при преследване на общия престъпен
резултат. Това са факти, които са от изключително значение за изхода на делото
и за детерминиране наказателната отговорност на подсъдимия, без установяването
на които не би могло изобщо до се решат съществените въпроси по казуса.
Непълнотата
на фактите е повлияла негативно и на анализа на доказателствата, които не са
били обсъдени достатъчно пълно и прецизно, съпоставени едни с други. Така
например по отношение на обясненията на подс.С. е подходено твърде шаблонно,
като най - общо е посочено, че противоречат на останалия доказателствен
материал, без да се конкретизирана кои точно доказателства се визират. Обясненията,
без каквито и да е било мотиви, са приети за житейски алогични и
неправдоподобни, при все че са напълно възможни и реалистични, с оглед
твърденията за извършвана куриерска услуга. Тоест от анализа на доказателствата
не става ясно защо съдът приема, че подс.С. е съучастник на неустановените по
делото лица и заедно с тях е допринесъл за извършването на престъплението,
както и защо не му се кредитират обясненията, които дава и версията, която
излага.
Тази
неяснота в мотивите продължава и в приетото от правна страна, където е посочено,
че подс.С. предварително, в една сравнително спокойна обстановка, заедно с
неустановеното по делото лице, е съставил план за осъществяване на
инкриминираното деяние и е обсъдил мотивите за и против. По делото подобни
факти и доказателства липсват, което на практика създава и своеобразно
противоречие в самите мотиви. Друго такова съществено противоречие в тях е и обстоятелството,
че в присъдата подс.С. е признат за виновен за извършване на инкриминираното
деяние в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, а в мотивите
се приема от фактическа страна, че въпросното неустановено лице, не е било едно,
а няколко – като са описани три неустановени лица. Тоест налице е противоречие
и неяснота дори и в броя на евентуалните съучастници, които се приемат от
районния съд да са реализирали деянието.
Констатираните
непълноти и вътрешни противоречия в мотивите към присъдата ограничават
възможността на страните и съответно втората инстанция да прецени какво
всъщност приема за установено районният съд, компрометира вътрешното убеждение
на съда по доказателствените изводи, а същевременно води и до противоречиви и неубедителни
изводи за наказателната отговорност на осъденото лице. Противоречията и
неяснотата в мотивите към присъдата не позволява да се разбере действителната
воля на съда за установеност и доказаност на фактите, приети от него за
установени.
Обсъдените
недостатъци в съдебния акт на първоинстанционния съд, поради противоречивите и
неясни мотиви на съда, обуславят извод, че присъдата е изготвена при несъответствие
с разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като осезаемо са засегнати правата на страните да
разберат как е формирано вътрешното убеждение на съда при решаване на спора.
Констатираните нарушения в работата на контролираната съдебна инстанция водят
до невъзможност настоящият състав да извърши проверка на работата на съда по
същество. Процесуалните нарушения, допуснати от първата инстанция, изразяващи
се в липсата на надлежни мотиви към присъдата представляват основание за отмяна
на съдебния акт от въззивната инстанция и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на
основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр. чл. 334 т.1 НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 21.12.2017
година по НОХД № 13275/2016 г. на СРС, НО, 22–ри състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.