№ 9602
гр. ., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110127724 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен от „Д............” ЕАД срещу ЗД „Б......” АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2810,70 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски/– непогасено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско“ на л.а. „......“ с ДК № ..... за вреди, настъпили в резултат
на ПТП от 10.07.2020г. в гр. ., причинено виновно от водача на л.а. „.......“ с ДК № ........, чиято
„гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане и на разноските за
производството.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор, в който последният оспорва иска по основание и размер. Оспорва представения
по делото двустранен протокол за ПТП относно механизма на процесното ПТП. Оспорва вида,
характера и степента на уврежданията по автомобила, причинна връзка между ПТП и вредите.
Ответникът не оспорва факта, че отговорността на лицето, управлявало увреждащия автомобил е
застрахована при него, но оспорва наличието на виновно поведение на водача на л.а. „.......” с рег.
№ ........, като твърди вината да е изцяло на водача на л.а. „......“ с рег. № ...... Не се оспорва
заплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от страна на ищцовото
дружество в твърдения размер, но се твърди, че същият е силно завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
1
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
В настоящия случай съдът намира посочените предпоставки да са налице.
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните: че на 10.07.2020г. е реализирано ПТП с участници
л.а. „.......” с рег. № ........ и л.а. „......“ с рег. № .....; ищецът плаща на собственика на увредения л.а.
„......“ с рег. № ..... сумата 2810,70 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/ за отстраняване на
повредите по автомобила; гражданската отговорност на водача на л.а. „.......” с рег. № ........ е
застрахована при ответника.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства /разпит
на св. К. – участник в ПТП-то, чиито показания са преки, последователни и подкрепящи се от
събраните писмени доказателства и които съдът намира за обективно дадени и кредитира с
доверие/, в т.ч. и заключението на авто-техническата експертиза, /приета като компетентно и
изготвена и неоспорена от страните/, по безспорен начин се установи и механизма на настъпване
на ПТП, както и че виновен за настъпването му е водача на л.а. „.......” с рег. № ........ – М. С. Г..
Ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 3, б. Б от ЗДП). Самият
протокол представлява извънсъдебно признание на виновния водач за механизма на ПТП, в случая
това е М. Г.. Участниците в ПТП-то К. К. и М. Г. са подписали протокола без забележки. Съгласно
заключението на в.л. по приетата и неоспорена САТЕ, при извършен анализ и съпоставяне с
данните по делото, от техническа гледна точка възможният и вероятен механизъм на настъпване
на процесното ПТП и следният – „на 10.07.2020г. в гр. . на бул. „Президент Линкълн“ в района на
светофарната уредба в кръстовището с ул. „Монтевидео“ водачът на МПС „......“ с рег. № ..... е
спрял в лентата за посока на движение направо. До него в съседната лява лента, предназначена
за движение с маневра завой наляво е спрял водачът на МПС „.......” с рег. № ......... При зелен
сигнал на светофара за посоката на движение направо по бул. „Президент Линкълн“ водачът на
МПС Тойота потегля. По същото време при червен сигнал за лентата, предназначена за завой
наляво, водачът на МПС Мицубиши потегля с движение направо, при което навлиза в лентата за
движение на МПС Тойота и между двата автомобила се осъществява ПТП с материални
щети“. При установената противоправност на действията на водача на л.а. „.......” с рег. № ........
(нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДвП) вината му за настъпване на
вредите от описаното ПТП се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗДД. Ответникът не обори
презумпцията за виновност. Не е спорно също, че М. Г. е управлявала МПС, за което е имало
сключен с ответното дружество договор за застраховка “Гражданска отговорност”.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, приета от съда като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че действителният размер на
вредите за собственика на лекия автомобил „......“ с рег. № ....., причинени като пряка и
2
непосредствена последица от процесното ПТП, възлиза на сумата от 2795,70 лв. (средната пазарна
цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по автомобила). Платеното
от ищеца обезщетение по договора за имуществено застраховане съвпада с тази сума и по
отношение на него ищецът има регресно право по чл. 411 КЗ.
В този смисъл заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски /чл. 411, ал. 1, изр. 1, предл. 2 КЗ/, в размер от 15 лв., който въз основа на приетата САТЕ
приема за обичаен при определяне на застрахователни обезщетения от застрахователите, на обща
стойност 2810,70 лв. е дължим от ответника и при липсата на данни за заплащането на тази сума,
релевираната главна претенция е изцяло основателна и следва да се уважи, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2021г., до окончателното
изплащане.
Относно разноските за производството
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК
на разноските, които е направил за производството, установени в общ размер от 845,10 лв.
/заплатени държавна такса, възнаграждения за вещо лице и свидетел и адв. възнаграждение, с
вкл. ДДС/, съгл. приложен и неоспорен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б......” АД с ЕИК .... и съдебен адрес гр. ., бул. „....” № 87 – адв. Г..., да
заплати на „Д............” ЕАД с ЕИК .. и съдебен адрес гр. ., ул. „.......“ № 37, ет. 1, офис 3 – чрез адв.
П., на основание чл. 411 КЗ сумата от 2810,70 лв. /с вкл. 15,00 лв. ликв. разноски/, представляваща
непогасено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
по застраховка „Автокаско“ на л.а. „......“ с ДК № ..... за вреди, настъпили в резултат на ПТП от
10.07.2020г. в гр. ., причинено виновно от водача на л.а. „.......“ с ДК № ........, чиято „гражданска
отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 19.05.2021г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 845,10 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3