№ 23
гр. Р. , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "Р.Б." ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ***, чрез адв. А.В. със съдебен
адрес гр. С., ***, против Решение №260611/18.12.2020 г. по гр.д. № 779/2020
г. на РС – Р., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника иск срещу
"Е.Е." ЕООД, ЕИК: ***, за установяване дължимостта на сумата от 1 486,42
лв. – представляваща сбор от суми, събирани от "Е.Е." ЕООД за доставка на 6
бр. пратки с наложен платеж, която е била предмет на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3430/02.12.2019 г. по ч.гр.д. №
7157/2019 г. на РС – Р..
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, поради
нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необосновано.
Първоинстанционният съд счел, че процесната сума била платена на ищеца
само и единствено на предположението на вещото лице, че такова плащане
било извършено, а не на конкретни факти и обстоятелства, които да доказват
по безспорен начин дали такова плащане е извършено. Съществуването на
вземането било доказано по безспорен начин от представените с исковата
1
молба писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и
приетите съдебносчетоводни експертизи. Според свидетелските показания на
св. Любомир Ботев за изплащането на суми на клиенти по наложени платежи
се генерирал разходен касов ордер от електронната система на ответника,
който се разпечатвал и се давал за подпис на клиента, като с това се
удостоверявало точното изпълнение на ответника за изплащане на сумите по
наложените платежи. Вещото лице заявило в експертизата си, че не можело
да се потвърди верността на извършваните записвания в системата на
ответника, защото трябвало да са налице първични счетоводни документи,
които да служат като основание за извършване на съответния запис. В
електронната система на ответника се установявало, че „Е.Е.“ ЕООД е
събрало сумите от наложените платежи и дължи плащането им към ищеца, но
не и че тези суми му били реално платени и получени от упълномощен негов
представител. Липсвало първичните счетоводни документи, с които можело
да се докаже плащането към „Р.Б.“ ЕООД. Районният съд бил допуснал като
доказателства приложените към второто заключение на вещото лице справки
от електронната система на ответника, въпреки че същите били недопустими
като доказателства, защото изхождали от ответника и той следвало да ги
представи още с отговора на исковата молба. Същите представлявали частни
свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за ответника факти, поради
което те нямали материална доказателствена сила и не следвало да бъдат
кредитирани от съда. Констативният протокол от 06.08.2018 г. за унищожени
книжа на ответника поради обилен валеж в гр. Р. на 21.07.2018 г. не отговарял
на действителността, защото според приложените справки от интернет
страницата на НИМХ на 21.07.2018 г. в района на гр. Р. нямало валежи. От
доказателствата по делото освен това не можело да се установи дали
ответникът е платил на упълномощен от „Р.Б.“ ЕООД представител, поради
което бил приложим класическият принцип „който плаща зле, плаща два
пъти“, защото изпълнението към неовластен представител погасявало дълга
само след потвърждение на кредитора. Районният съд не бил посочил въз
основа на кои факти и обстоятелства е достигнал до правния извод, че
ответникът е изпълнил задължението си точно, плащайки на упълномощен
представител на ищеца. Моли за отмяната на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което искът срещу „Е.Е.“ ЕООД да бъде уважен
изцяло. Представя писмени доказателства към жалбата. В съдебно заседание
2
моли за присъждането на разноски съгласно представения списък.
Въззиваемата страна "Е.Е." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Р., *** чрез адв. Р.С. от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., ***,
е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения 2-седмичен
срок, в който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и
моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Представените с жалбата писмени доказателства били
недопустими, защото липсвали предпоставките за тяхното приемане по чл.
266 ГПК. Жалбоподателят не е въвел твърдения пред първоинстанционния
съд, че на посочената дата е нямало валежи на територията на гр. Р., нито е
искал събиране на доказателства в тази насока. В условията на евентуалност,
при приемане на писмените доказателства на въззивника, въззиваемият
представя и моли да бъдат приети Метреорологична справка № 24/18.02.2021
г. на НИМХ, Метеорологична обсерватория Р., която доказвала, че за периода
19.07.2018 г. – 22.07.2018 г. количеството паднали валежи в гр. Р. било 2,2
пъти над нормата. При валежи с голяма интензивност било възможно да
настъпи събитие, като описаното в констативния протокол. Правилно
районният съд е допуснал събирането на гласни доказателства за
установяване на обстоятелства, че съставените документи били унищожени
не по вина на въззиваемия ответник „Е.Е.“ ЕООД. От факта, че в
електронната система на ответника съществували записвания, отразяващи
изплащането на процесните суми на конкретен ден и час, следвал изводът, че
това действително е било осъществено, тъй като в противен случай
записвания нямало да има. Въпросът дали сумите са били изплатени на
упълномощени от ищеца лица бил повдигнат за пръв път с въззивната жалба,
поради което за това обстоятелство не можели да се събират никакви
доказателства. Фактът на предявяване на иска за суми от доставки,
осъществени през 2015 г., едва през 2020 г. сочел за не много добра
финансова дисциплина при въззивника. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като претендира и направените по делото
разноски, за което е представила списък.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
3
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Няма спор по делото, че ищецът е възложил на ответника да извърши
доставка на стоки с наложен платеж, съгласно товарителници № *********,
описани във фактура № **********/26.10.2015 г. до получателя „Б.“ ЕООД на
обща стойност 582,96 лв. с ДДС, № *********, съгласно фактура №
**********/05.11.2015 г. до получателя „Б.“ ЕООД на обща стойност 579,35
лв. с ДДС, № *********, съгласно фактура № **********/18.11.2015 г. с
получател „В.Г.“ ЕООД на обща стойност 163,82 лв. с ДДС, № *********,
съгласно фактура № **********/24.11.2015 г. до получателя П.П. на обща
стойност 16,16 лв. с ДДС, № *********, съгласно фактура №
**********/25.11.205 г. до получателя Л.Ц. на обща стойност 27,54 лв. с ДДС
и № *********, съгласно фактура № 10000568225/30.11.2015 г. до получателя
„Б.“ ЕООД на обща стойност 116,59 лв. с ДДС – всичко на обща стойност
1 486,42 лв. Този размер се претендира от ищеца като дължим съгласно
извършените доставки с наложени платежи и е предмет на настоящото дело.
За процесния размер ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като предвид оспорването от страна на ответника е инициирано
настоящото производство във връзка с предявен иск по чл. 422 ГПК.
Разпитан е свидетелят Л.Т.Б., който дава информация относно това как
биват генерирани РКО от електронната система на ответника, като посочва,
че първо се генерира такъв в системата, а едва след това се разпечатва на
хартиен носител и се подписва от съответните лица на ръка. Посочва, че
плащането на пари се удостоверява с разписване на документ от клиента,
след което платежните документи се архивират.
По делото е представено писмено доказателство – Констативен
протокол, според който 62 бр. кашони с оригинални документи са били
унищожени от вода в следствие на обилен валеж на 21.07.2018 г., като
ответникът твърди, че сред тях са били и РКО по горепосочените фактури и
товарителници.
4
Назначената съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че
горецитираните товарителници са осчетоводени при ответника, а фактурите
по тях не се осчетоводяват в счетоводството на куриера, а като задължение по
товарителниците. Вещото лице е посочило, че не са му били представени
оригиналните документи като РКО и банкови извлечения, на които да има
подпис на получателя. При ищеца „Р.Б.“ ЕООД фактурите били надлежно
осчетоводени като приход, платен е дължимият ДДС и били на салдо на
сметка вземания по наложени плащания, т.е. са незакрити като дължими
суми. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че съгласно справките за
движението на товарителниците ответникът дължал плащане по тях, като не
може да се ангажира със становище дали са платени или не поради липсата на
оригиналните платежни документи. Назначената допълнителна съдебна
счетоводна експертиза ставало ясно, че наложените платежи са изплащани в
офис в гр. С. на „Е.Е.“ ЕООД „Вас метал“. Вещото лице е пояснило в съдебно
заседание, че от информацията в електронната система на ответника било
видно, че е налице плащане, на сумите по наложените платежи, но дали това е
било платено на ищеца не може да отговори по категоричен начин, поради
липсата на първични счетоводни документи.
От представения Констативен протокол от 06.08.2018 г., в който е
посочено, че поради обилен валеж на 21.07.2018 г. са били унищожени 62 бр.
кашони с оригинални документи, сред които са били и товарителници,
разходни касови ордери и разписки за прием на парични преводи за периода
01.04.2013 г. – 31.11.2017 г. не може да се направи категоричен извод, че
процесните товарителници и фактури, както и издадените въз основа на тях
РКО, с които е следвало да се удостовери плащането на събраните наложени
платежи на ищеца, са били сред унищожените документи. В протокола липсва
пълна индивидуализация на документите, които са били унищожени. Освен
това същият представлява частен свидетелстващ документ, който е подписан
само и единствено от представители на ответното дружество, поради което
съдът не може да кредитира изцяло отразената в негова информация
доколкото същата е непълна и недостатъчно ясна, за да бъде придадена
доказателствена стойност, още повече че е доказателство, създадено
едностранно от ответника, което го ползва изцяло.
Видно от заключенията на назначените съдебни счетоводни експертизи,
5
както и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание, не става ясно,
щом са били налице плащания по товарителниците от страна на ответника, на
какви лица е било платено. Възраженията на въззиваемия ответник за това, че
едва пред въззивната инстанция се навеждат твърдения за плащане на
неупълномощено лице, са неоснователни, тъй като с разпределението на
доказателствената тежест районният съд е посочил, че ответникът следва да
докаже извършените от него плащания. Доказването на извършено надлежно
плащане включва и представянето на доказателства относно това към кого е
било извършено плащането, за да може ищецът да заяви дали и поради какви
причини оспорва плащанията и за да може надлежно да се приложи
евентуално презумпцията по чл. 301 ТЗ. В настоящия случай липсва каквато и
да е информация относно получателя на плащанията, като не става ясно дали
това е бил упълномощен или неупълномощен представител на „Р.Б.“ ЕООД
или изобщо чуждо на правоотношенията между двете дружества трето лице.
Това обстоятелство е следвало да бъде установено с обичайно сочените за
това доказателства като разходни касови ордери или банкови извлечения, но
такива не са били представени нито като доказателства по делото, нито на
вещото лице при изготвянето на експертизата, поради което настоящият съд
приема, че ответникът не е доказал успешно при условията на пълно и главно
доказване твърденията си, че е платил задълженията по процесните
товарителници. Наличието на представени от вещото лице разпечатки от
електронната система на ответника при изготвянето на експертизата също не
попълва тази доказателствена празнина, защото, макар и в тях да е отразено
извършено плащане, липсва посочването на получателя на паричните
средства.
Поради тези съображения настоящият въззивен съд намира предявения
иск за основателен, а твърдението на въззиваемия за това, че сумите са били
платени – за недоказано. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск за признаване дължимостта на сумата в размер на 1 486,42
лв. – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 3430/02.12.2019 г. по ч.гр.д. № 7157/2019 г. на РС – Р., да бъде
уважен.
Предвид окончателния изход на спора на ищеца следва да бъдат
6
присъдени разноските, сторени пред първата и втората инстанция, както и
направените в заповедното производство такива. Пред заповедният съд
разноските му са 29,73 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение. В същия размер са и сторените от ищеца разноски и пред
двете съдебни инстанции за всяка една от тях, поради което ответникът
следва да му заплати 389,73 лв. разноски за заповедното производство и
779,46 лв. разноски за двете инстанции.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №260611/18.12.2020 г. по гр.д. №
779/2020 г. на РС – Р., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че "Е.Е." ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Р., *** ДЪЛЖИ на "Р.Б." ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ***, сумата от 1 486,42
лв. – представляваща сбор от суми, събирани от "Е.Е." ЕООД за доставка на 6
бр. пратки с наложен платеж, която е била предмет на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3430/02.12.2019 г. по ч.гр.д. №
7157/2019 г. на РС – Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА "Е.Е." ЕООД, ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Р.Б." ЕООД,
ЕИК: ***, сумите 389,73 лв. – разноски за заповедното производство, и
779,46 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7