№ 73
гр. гр.Велинград, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200090 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Печенег“ № 9, чрез адв. С.М., против Наказателно
постановление № 21-0367-001558/31.08.2021 г. на ВПД Началник РУ-
Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя Т. В. Д. са
наложени следните административни наказания: 1) административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 185 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и 2)
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Твърди се, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.Д., чрез процесуалния си
1
представител адв. С.М., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, редовно
призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено атакуваното НП. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на жалбоподателя и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. В. Д. е санкциониран за това, че на 11.03.2021 г., в
22:59 часа, в гр. Велинград на бул. „Съединение“ е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № РА8929КМ, с включени дълги светлини на
осветен участък от пътното платно на по-малко от 150 метра от движещо се
пред него моторно превозно средство, като и за това, че управлявал
посоченото МПС с неизправно шумозаглушително устройство. Автомобилът
бил забелязан да се движи на дълги светлини и спрян за проверка от свид.
ХР. Г. Г., който работил като смесен автопатрул с колегата си свид. АЛ. Р. Р.,
нощна смяна, като при проверката било установено, че жалбоподателят
управлява посоченото МПС с неизправно шумозаглушително устройство.
Контролните органи приели, че неизправността на шумозаглушителното
устройство на управлявания от жалбоподателя автомобил е значителна.
За констатираните обстоятелства свид. Х.Г., в присъствието на колегата
си АЛ. Р. Р. – свидетел-очевидец при установяване на нарушението и на
нарушителя Т. В. Д., съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 346317/11.03.2021 г. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. На същата дата –
11.03.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (ред. преди изм. ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., действаща към датата на извършване на
нарушението) жалбоподателят депозирал възражение срещу издадения
АУАН, в което изложил своята позиция по случая.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя Т. В. Д. са наложени следните административни
наказания: за извършено нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и
за извършено нарушение чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
25.02.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Х.Г. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от
свид. Х.Г. се потвърждава от показанията на свид. А.Р. – очевидец на
установяване на нарушенията. И двамата свидетели сочат, че жалбоподателят
е управлявал автомобила с включени дълги светлини, както и че моторното
превозно средство е било с неизправно шумозаглушително устройство, без да
излагат повече подробности по случая. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Х.Г. и А.Р., както и приетите писмени доказателства по делото,
тъй като намира същите за достоверни, логични и непротиворечиви помежду
си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Стоян Димитров
Кюпов – ВПД Началник на РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице – свид. ХР. Г. Г., заемащ длъжността
„младши полицейски инспектор“ при РУ - Велинград. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за
това са следните:
По отношение на нарушението по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП:
Административнонаказващият орган е приел от обективна страна, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с включени
дълги светлини на осветен участък от пътното платно на по-малко от 150
метра от пред него движещо се МПС, с което е нарушил нормата на чл. 70,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба използването на дългите
светлини е забранено при движение на осветени участъци по пътя. Според
чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДвП използването на дългите светлини е забранено при
разминаване, като в този случай превключването от дълги на къси светлини
става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150
метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез
превключването на светлините, а съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
използването на дълги светлини е забранено при движение зад друго моторно
превозно средство на разстояние, по- малко от 50 метра.
Съдът намира, че НП в частта му по т. 1 не отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно,
точно и ясно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които
очертават неговата обективна съставомерност. От начина, по който е описано
нарушението в АУАН и НП не става ясно кое е другото движещо се МПС,
както и автомобилът, управляван от жалбоподателя, зад въпросното друго
движещо се МПС ли се е движел или е бил срещу него, като жалбоподателят
е използвал дълги светлини при разминаване на двупосочен пътен участък,
4
когато разстоянието между двата автомобила е било по-малко от 150 метра.
Всъщност при фактическото описание на нарушението се забелязва едно
смесване на разпоредбите на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 70, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП и чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. При съставяне на АУАН и издаване на НП
са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Налице е
изначална липса на надлежно повдигнато и предявено административно
обвинение, поради което порокът при описанието на нарушението не би
могъл да се санира от събраните доказателства. Нещо повече,
актосъставителят Х.Г. и свид. А.Р. не наведоха посредством показанията си
по-подробни данни от тези, отразени в АУАН и НП относно извършените от
жалбоподателя нарушения, като възприетите от тях факти не са
възпроизведени акуратно в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП. Неясният предмет на доказване препятства извършването на съдебен
контрол, а липсата на надлежно описание на нарушението ограничава правото
на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да научи конкретните
факти, очертаващи състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорноста му и правилно да организира защитата си. По изложените
съображения съдът намира, че НП е незаконосъобразно в частта си по т. 1, с
която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и следва да бъде
отменено в тази част.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани
в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности
като са предвидени различни по тежест административни наказания за
незначителни, значителни и опасни неизправности - понятия, дефинитивно
определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Според § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
5
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия.
Още по - детайлно съдържание на понятието „значителна неизправност“
се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, съгласно който значителни са неизправностите, които оказват
отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или
оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците
в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство.
Видът на неизправността се определя от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства - Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В процесния случай
административнонаказателното обвинение е за неизправност на
шумозаглушителното устройство на управлявания от жалбоподателя
автомобил, поради което приложима е т. 8.1.1 от визираната Методика, която
регламентира неизправностите при системата за намаляване на шума на
превозното средство, като в зависимост от конкретната причина за
неизправността се прави и оценката на незначителна, значителна или опасна
неизправност. Съгласно посочената Методика неизправността на
шумозаглушителното устройство може да се отнася до нивото на шума, което
да превишава допустимото, съгласно изискванията, както и до състоянието на
системата за намаляване на шума, като част от системата е хлабава,
повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин,
който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Във
всички тези случаи неизправността се оценява като значителна.
Съдът намира, че процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в частта, в която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като в тях липсва
6
пълно, ясно и точно описание на нарушението. От фактическа страна
нарушението е описано като „управлява МПС с неизправно
шумозаглушително устройство – значителна неизправност“. В АУАН и НП
обаче не е посочено в какво точно се изразява неизправността на
шумозаглушителното устройство на управлявания от жалбоподателя
автомобил и защо тя е преценена от административнонаказващият орган като
значителна. За да е изпълнено изискването за пълно, точно и ясно описание
на нарушението е следвало в АУАН и в НП да се опише в какво точно се
изразява твърдяната неизправност на шумозаглушителното устройство на
управлявания от жалбоподателя автомобил – в това, че нивото на шума
превишава допустимото според нормативните изисквания или че системата
за намаляване на шума е неправилно монтирана, хлабава, че част от нея
липсва, изменена е по неправомерен начин и т.н. Преценката за вида
неизправност на шумозаглушителното устройство на автомобила се прави въз
основа на конкретно осъществили се факти от обективната действителност,
като нарушителят следва да бъда запознат с всички обстоятелства от
вмененото му административно обвинение преди да бъде санкциониран с НП.
Установяването на действително осъществилите се факти има значение за
правилното приложение на материалния закон, за преценката относимостта
на приложената санкционна разпоредба и за това дали правилно е определен
размера на наложеното на нарушителя наказание, който с разпоредбата на чл.
179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида на неизправността на
автомобила. Допуснатият изначален порок при описанието на нарушението
не може да бъде саниран в хода на въззивното производство. Липсата на
надлежно описание на нарушението води до невъзможност на
санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и
срещу какви факти да се защитава, което несъмнено нарушава правото му на
защита. Пряка последица от неприцизното описание на нарушението е и
изначалната неяснота в предмета на доказване по делото. Същото препятства
и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП.
Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
необосновано и в частта си по т. 2, с която на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. и следва да бъде отменено в тази част.
По разноските:
7
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 300,00 лв.,
съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които да се присъдят в полза на адв. С.М. - АК
Пазарджик, за осъществено процесуално представителство на
жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001558/31.08.2021 г.
на ВПД Началник РУ-Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с което на
жалбоподателя Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Печенег“ № 9, са наложени следните административни наказания: 1)
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), на
основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на адвокат С.Й. М. – АК -
Пазарджик, с личен № **********, със служебен адрес: гр. Велинград, бул.
„Хан Аспарух“ № 21, бл. „Б“, ет. 1, ап. 10, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в размер на 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8