Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 16.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
единадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на
секретаряАся Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 495/2018 г.
по описа на АРС, I нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №17-1030-004111/04.06.2018
г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив с
което на С.В.Д., ЕГН ********** са били наложено административни наказания,
както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от нея нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от него нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателя, чрез процесуалния
представител адв. М. обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на делото.
Асеновградският
районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и
съображения, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
конкретния случай жалбоподателя е бил санкциониран за това, че на 12.05.2018
г., около 10,00 ч.в гр- Садово е управлявал лек автомобил Ауди Ку7 с рег. №
049М443, собственост на Аутомобиле ЕООД с временни регистрационни номера, чиято
валидност е изтекла на 31.12.2017 г. Същият не носи и СУМПС.
В хода на
съдебното следствие беше разпитан актосъставителят. П.К.. Съдът кредитира депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап
от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
От
представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателя е
правоспособен водач на МПС.
Относно
нарушението по чл. 140 ЗДвП.
Съдът
намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателката е извършила нарушение по
ЗДвП, тъй като на процесния ден е управлявал лекия автомобил АУДИ КУ 7, като
същият е бил с изтекъл срок на временни регистрационни табели.
В хода на
административно-наказателното производство обаче, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан.
Разпоредбата
на чл. 42 т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН предвиждат, че в АУАН и НП
следва да се съдържат законните разпоредби, които са нарушени.
Видно от
АУАН с бл. № 155118 се установява, че в същия като нарушена правна разпоредба е
посочена тази на чл. 141, ал. 1 ЗДвП.
Видно от
обжалваното наказателно постановление се установява, че като нарушена
разпоредба е посочена тази на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По този
начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере коя правна
норма е нарушило. Разпоредбите на чл. 141, ал. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП
представляват отделни нарушения. В случая коректната правна квалификация е тази
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но едва с наказателното постановление същата е била
посочена, като по този начин жалбоподателя не е бил в състояние да разбере коя
разпоредба от ЗДвП е нарушил, както и не е бил в състояние да се защитава по
тези факти. Гореспоменатото води и до самостоятелна отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Ето защо,
в тази му част наказателното постановление следва да се отмени.
Относно
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Тази
разпоредба въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства да носят свидетелство за управление на пътно
превозно средство
Видно от
показанията на разпитания актосъставител, същият посочи, че поддържа отразеното
от него в АУАН. Последният по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила, поради което и следва да се приеме, че отразеното в него
отговаря на действителността. Ето защо, се достигна до извод, че на процесния
ден, жалбоподателя не е носел в себе си свидетелството за регистрация на МПС,
като следва да се отбележи, че това не се и оспорва по същество, а се излагат
доводи за допуснато разминаване в описанието на нарушението.
Правилно
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева.
Процесният
случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото същият не се
откроява от останалите такива случаи с по-ниска степен на обществена опасност.
Ето защо, в тази му част наказателното постановление следва да се потвърди.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №17-1030-004111/04.06.2018 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив като
ОТМЕНЯ
НП, в частта, в която на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останалата част, в която на жалбоподателя за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е нложена
„глоба“ в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: