ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 12.05.2021г.
Административен
съд – Хасково,
в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:ПЕНКА КОСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Костова Адм. дело №257 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.166, ал.4 от АПК, във връзка с чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
Образувано е по искане с вх. №
2979/07.05.2021г. от
ЕТ „А. М. А.“, със седалище и адрес на управление с. М. б., бул.“В. Л.“ №24,
подадена чрез пълномощник адв. К. от САК за спиране на предварителното
изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №23/311/01170/01/04/01
с изх. № 01-6500/8858 от 20.10.2020г., издаден от изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ до окончателното произнасяне по спора с влязъл в сила
съдебен акт.
Искането е обосновано с новонастъпили
обстоятелства. Сочи се, че в процесния случай, след издаването на АУПДВ са
настъпили нови факти и обстоятелства, които не са взети предвид нито при
постановяване на АУПДВ, нито при постановяване на Определение №
4938/19.04.2021г. по адм. дело №3444/2021г. на ВАС, с което е отменено
Определение от 01.03.2021г., постановено от Административен съд Хасково по адм.
дело №257 по описа за 2021г. и вместо него е отхвърлено искането на молителя за
спиране предварителното изпълнение на АУПДВ №23/311/01170/01/04/01, издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В искането отново се
развиват съображения свързани със срока на обявената в страната извънредна
епидемична обстановка за ограничаване разпространението на COVID-19, като се сочи, че удължаването на срока на
извънредната епидемична обстановка с изтичането на всеки месец, за още един
месец ще доведе до невъзможност ЕТ „А. М. А.“ на практика да отвори за гости
семеен хотел за селски туризъм „О.“, съответно това ще доведе до все по-голямо
увеличение на разходите на ЕТ и запазване на липсата на приходи на търговеца от
неговата основна дейност. На следващо място в искането се сочи, че в
Определение № 4938/19.04.2021г. по адм. дело № 3444/2021г. по описа на ВАС,
съдът приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение не е
подкрепено с доказателства, поради това към настоящото искане искателят
представя информация за регистрираните туристи в Хотел „О.“ през календарните
2019г. - 2020г. и сочи, че от същата е видно, че през 2019г. в семеен хотел за
селски туризъм „О.“ са регистрирани общо 2115 гости, а през 2020г. са
регистрирани 227 туристи или спадът на туристи в обекта е около 10 пъти, като
за 2021г. не са регистрирани туристи. Съответно от сметка 703 „Приходи от
хотелиерска дейност“ се установява, че през 2019г. търговецът е имал приходи от
хотелиерска дейност в размер на 105 253.24 лв., а през 2020г. същите
възлизат на 11 922.08 лв. или приходите от хотелиерска дейност на
търговеца за една година са намалели с около 10 пъти, а за 2021г. не са
реализирани никакви приходи. Сочи се намаляване и на паричните наличности по
банковите сметки на търговеца на половина. Изтъква се и обстоятелството, че тъй
като обектът е бил затворен дълго време се нуждае и от извършване на сериозен
вътрешен ремонт, което отново е свързано със съответни разходи. Предвид това
искателят счита, че следва да се приеме, че са налице нови факти и
обстоятелства, които са настъпили след постановяване на определението на ВАС и
които обосновават необходимост от спиране на предварителното изпълнение на
издадения АУПДВ. Намира, че преустановяването на търговската дейност на семеен
хотел „О.“ и генерирането на допълнителни публични държавни вземания безспорно
представляват значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която ще бъде налице, ако не бъде спряно предварителното изпълнение на
издадения АУПДВ.
Административен съд Хасково в настоя
състав намира, че искането за спиране е процесуално допустимо – направено е от
оспорващ, в хода на висящо съдебно производство, по отношение на акт, чието
предварително изпълнение не е спряно.
Разгледано по същество искането е
неоснователно.
Искането за спиране по чл.166, ал.4 от АПК
е второ по ред, след като с Определение № 4938/19.04.2021г., постановено по адм.
дело №3444/2021 г. на ВАС е отменено Определение от 01.03.2021г. на
Административен съд Хасково, постановено по адм. дело №257 по описа за 2021г. и
вместо него е отхвърлено искането на ЕТ „А. М. А.“ за спиране предварителното
изпълнение на АУПДВ №23/311/01170/01/04/01 с изх. № 01-6500/8858 от
20.10.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В тези случаи съдебната
практика константно приема, че няма пречка при наличие на нови обстоятелства,
във връзка с които изпълнението причинява значителни или трудно поправими
вреди, да бъде поискано повторно спиране на
изпълнението, като в тежест на ЕТ е да докаже условията по чл.166, ал.2 АПК и
да посочи нови обстоятелства, извън наведените в първоначалното искане
отправено до съда. В искането си от 07.05.2021г. ЕТ „А. М. А.“ обосновава
повторното искане за спиране с новонастъпили обстоятелства, като се позовава на
удължаване срока на обявената епидемична обстановка в страната свързана с
ограничаване разпространението на COVID-19, спада на приходите
от хотелиерска дейност през 2020г. и 2021г., сравнени с тези през 2019г., както
и със спада на паричните наличности по банковите му сметки, съответно
разходите, които се правят за изплащане на трудовите възнаграждения на наетия в
семейния ходел персонал и тези, които следва да бъдат направени за вътрешен
ремонт на хотела.
Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27
ЗПЗП и чл. 162 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г.
- обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ или от
оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е
възпроизведена или не в АУПДВ, по силата ѝ, жалбата срещу АУПДВ няма
суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Поради това и
допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по
реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл.
166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол,
каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа.
Допуснатото предварително изпълнение по
силата на закона презюмира наличието на предпоставките, визирани в чл.60, ал.1 АПК, като за отмяната му се изисква настъпване на значителна или
труднопоправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес. За
да бъде спряно предварителното изпълнение, адресатът на акта следва да заяви и
докаже липсата на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК, както и вида и
вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да
се прецени дали са значителни като основание за спирането му, като установи, че
от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или
трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.
Твърдените в искането за спиране факти не са нови. Едноличния търговец не сочи
и не доказва нови факти и обстоятелства, настъпили след издаването на акта,
които в контекста на предварителното изпълнение могат да му причинят значителна
или трудно поправима вреда.
Разпоредбата на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 АПК
изисква съдът да установи дали поради настъпили нови факти или обстоятелства
предварителното изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е преминало
рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси
на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото,
чиято защита се търси. Но законодателят е ограничил правомощието на съда
единствено до въздействието върху предварителното изпълнение на нови
обстоятелства, а не до въздействието на самото предварително изпълнение.
Преценката за въздействието на последното е направена от самия законодател чрез
допуснатото по закон предварително изпълнение.
Във връзка с посоченото по-горе изложените в
искането доводи, свързани с ограниченията в сферата на туризма с оглед на
противоепидемичните мерки не могат да бъдат споделени. Въпросните обстоятелства
не са били нови към момента на издаване на АУПДВ. Ограниченията свързани с
въвеждането на противоепидемични мерки са публично известен факт, който
действително влияе на икономическата обстановка в страната. Но като продължение
в тази сфера е публично известно и обстоятелството, че поради естеството си
/сравнително малък брой на леглата и местата на хранене/ къщите за гости/
семейните хотели са в най-малка степен засегнатите от тези мерки в сферата на
туризма.
Наведените в искането аргументи, свързани с необходими
средства за извършване на ремонт като ново обстоятелство по смисъла на чл.166,
ал.2 от АПК, също не могат да бъдат споделени, тъй като към настоящия момент
вече е факт издадения АУПДВ, съществува епидемична обстановка и поемането на
допълнителни задължения от търговеца ще бъде извършено по негова преценка и
риск.
На следващо място дори и спада в
резервациите, съответно и приходите от нощувки за посочения период 2020г. -
2021г. не може да бъде приет като ново обстоятелство, тъй като дори при една
обичайна обстановка би могло от страна на туристите да няма голям интерес към
обекта за отдих.
Размерът на установеното публично държавно
вземане също не е обстоятелството, което да послужи като основание за спиране
на допуснатото по закон предварително изпълнение. Чрез изложените в искането
доводи по същество се цели променя волята на законодателя заложена в чл.28,ал.7
ЗПЗП за приоритет на обществения интерес и предварителното изпълнение във
всички подобни хипотези би следвало да бъде спирано, което е лишено от правна
логика. В същото време по делото не се съдържат данни, въпросният хотел да е
бил запечатан и лицето да е отстранено от него, което води до извод, че същия
може да бъде ползван и да носи доходи, още повече, че към настоящия момент
противоепидемичните мерки вече са по либерални.
В заключение следва да бъде посочено още и
това, че в случай на отмяна на издадения АУПДВ поради наличие на множество
пороци задълженото лице ще има възможност да защити правата си за причинени
вреди от допуснато предварително изпълнение по предвидения в закона ред.
В конкретния случай настоящия състав на съда
намира, че евентуалните вреди, които ще настъпят за едноличния търговец не са
от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 от АПК и не са противопоставими
на защитимия държавен интерес по допуснатото със закон предварително изпълнение
на акта. Твърденията изложени в искането, не съставляват вреди, които по
интензитет да надвишават защитимия интерес за допускане на предварително
изпълнение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
приема искането на ЕТ „А. М. А.“ за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на АУПДВ №23/311/01170/01/04/01 с изх. № 01-6500/8858
от 20.10.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, Административен
съд Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ЕТ „А. М. А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. М.
б., ул. „В. Л.“№.., общ. М. б., обл. Х., чрез пълномощник адв. К., за спиране
предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане
№23/311/01170/01/04/01 с изх. № 01-6500/8858 от 20.10.2020г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на ЕТ “А. М. А.“, ЕИК *********е
установено публично държавно вземане в размер на 391 160.00 лева.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: