Определение по дело №117/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение Рег.№ 92 / 28.02.2025 по ЧНД № 117/2025г. на СлОС
Производството е по реда на чл. 62, вр. чл. 64 от НПК.
Образувано е по искане на ОП – С., в което се твърди, че в Окръжна прокуратура - С.
се води Досъдебно производство № 302/25г. по описа на РУ на МВР - С., вх. № 396/25г., пор.
№ 39/25г. на Окръжна прокуратура – С., образувано на 25.02.2025г. за престъпление по
чл.354а ал.1 изр. 1 предл.4 от НК. В хода на разследването, в качеството на обвиняем е
привлечен К. М. М. от гр. С., ул. „Х.К. *, за това че на 25.02.2025г., в гр. С., без надлежно
разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - канабис
(марихуана) с приблизително тегло 5 грама и метамфетамин с приблизително тегло 1 грам.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.354а ал.1 от НК е лишаване от
свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. От събраните по делото гласни и
веществени доказателства можело да се направи обосновано предположение, че обв. М.
извършил престъплението, в което бил обвинен. Освен това, той бил осъждан с влязъл в
сила на 17.05.2024г. съдебен акт по НОХД № 617/24г. на Районен съд – С. за престъпление
по чл.343б ал.3 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца с тригодишен изпитателен срок и процесното деяние било извършено в този
изпитателен срок. Касаело се за престъпление с изключително висока степен на обществена
опасност, което ведно с тежестта на предвидената санкция, давали основание да се приеме,
че целта на мерките за неотклонение по смисъла на чл.57 от НПК - да се попречи на
обвиняемия да продължи престъпната си дейност или да се укрие, можело да бъде
постигната с вземането на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Предвид наличието на
основанията на чл.63 ал.1 от НПК искането е съдът на основание чл.62 ал.2 вр. чл.64 ал.1 от
НПК да вземе по досъдебно производство № 302/25г. по описа на РУ на МВР - С., вх. №
396/25г., пор. № 39/25г. на Окръжна прокуратура - С. мярка за неотклонение „Домашен
арест“ на обв. К. М. М., която да бъде изпълнявана на адрес гр. С., ул. „Х.К. * и контролът
по спазването й да се извършва чрез средства за електронно наблюдение.
В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането по съображенията, изложени в
него и моли съда да го уважи.
Защитникът на обвиняемия се солидаризира със становището на
прокурора по отношение на обв. М. да бъде взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“ като счита същата за адекватна към настоящия момент, тъй
като обвиняемият бил осъждан, процесното деяние било извършено в
определения му изпитателен срок и било с висока степен на обществена
опасност. Моли съда да уважи искането на ОП – С., което било в интерес на
обвиняемия. Счита, че с тази мярка за неотклонение, действително той ще
бъде осигурен за извършване на процесуално следствените действия, и ще се
предотврати възможността да извърши друго престъпление или да се укрие.
Прави и алтернативно искане, в случай, че съдът счете, че са налице
основанията за вземане на мярка за неотклонение „Подписка“, да вземе такава
мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия.
Обв. М. заявява, че е съгласен с предложението на ОП – С..
С.ският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на страните, запозна
се с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата събрани в
хода на разследването и прецени наличните по делото данни, направи следните
1

ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:
Досъдебно производство № 302/25г. по описа на РУ на МВР - С., вх. № 396/25г., пор.
№ 39/25г. на Окръжна прокуратура – С. е образувано на 25.02.2025г. С постановление на
разследващия орган от 26.02.2025г., предявено на същата дата, в качеството на обвиняем е
привлечен К. М. М. за престъпление по чл.354а ал. 1 изр. 1 предл.4 от НК за това, че на
25.02.2025г. в гр.С., без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества – канабис (марихуана) с приблизително тегло 5 грама и метамфетамин
с приблизително тегло 1 грам. За престъплението, за което на обв. М. е повдигнато
обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години и
глоба в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв., т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК.
Обв. К. М. М. е на 23г., български гражданин, със средно образование, неженен, не
работи. Няма други неприключили наказателни производства. Има постоянен адрес – гр. С.,
ул. „Х.К. *. В декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние е
декларирал, че няма доходи и имущество. Осъждан с влязло в сила на 17.05.2024г.
споразумение по НОХД № 617/2024г. на СлРС за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
По делото са приобщени гласни, писмени и веществени доказателства. Обвиняемият
е дал обяснения, в които твърди, че намереното количество марихуана е негово, за лична
употреба, а метамфетаминът не бил негов и не знае как е попаднал в дома му. Разпитани са
свидетели – Димитър Думанов, Деян Стефанов и Димитриос Будаков. Показанията на
свидетелите са безпротиворечиви, относими към предмета на доказване по делото и от тях
се установява, че обв. М. се занимава с разпространение на наркотични вещества.
Приложени са протоколи за извършени процесуално – следствени действия. Изготвени са
веществени доказателствени средства, а именно фотоснимки към съответните протоколи.
Приобщени са справка за съдимост на обвиняемия, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, както и веществени доказателства.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за установени въз основа на наличните
по делото данни и всички събрани до момента доказателства. Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го уважи. По
отношение на обв. К. М. М. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Безспорно от събраните доказателства
може да се направи обосновано предположение, че обв. М. е извършител на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение (законът не изисква категоричен извод в тази насока).
Последното е с висока степен на обществена опасност и за извършването на престъпление
по този текст от закона се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 8
години и глоба от 5000 до 20 000лв. Привличането му като обвиняем се явява резултат от
събраните посредством проведените до момента в рамките на досъдебното производство
процесуално-следствени действия, писмени, гласни и веществени доказателства и
доказателствени средства, които установяват обвинителното твърдение на прокуратурата,
като по досъдебното производство, което е в начална фаза предстои извършването и на още
действия по разследване, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв. М. да се укрие или да
2

извърши престъпление, предвид следните обстоятелства: - престъплението, за което му е
повдигнато обвинение е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
наказуемо с „лишаване от свобода“ и кумулативно наказание „глоба“ и е извършено в
изпитателния срок, определен му с влязъл в сила съдебен акт; - видно от показанията на
разпитаните свидетели, обвиняемият системно разпространява наркотични вещества; - няма
работа или друг легален източник на доходи.
С оглед процесното количество наркотично вещество, наличието на постоянен и
настоящ адрес, на който обвиняемият живее с родителите и сестра си и липсата на други
неприключили наказателни производства, съдът счете, че целите по чл.57 от НПК могат да
се постигнат и с по – лека по тежест от задържането под стража мярка за неотклонение.
Съобразявайки критериите по чл. 56 ал. 3 от НПК, съдът прецени като такава по вид мярка
за неотклонение „Домашен арест“, състояща се в забрана обвиняемият да напуска жилището
си без разрешение на съответния орган. Тази мярка за неотклонение следва да се изпълнява
на адреса на обв. М. – гр. С., ул. „Х.К. *, като с нея ще се постигне необходимия баланс
между обществения и личния интерес. За да се парират всички възможности обв. М. да се
укрие с цел да се отклони от правосъдието и да осуети приключването на наказателното
производство в разумен срок, изпълнението на мярката „Домашен арест“ следва да се
обезпечи и с поставяне на електронно устройство за наблюдение и проследяване.
Предвид изложеното, съдът взе по отношение на К. М. М., обвиняем по Досъдебно
производство № 302/25г. по описа на РУ на МВР - С., вх. № 396/25г., пор. № 39/25г. на
Окръжна прокуратура – С. мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява
на посочения по – горе адрес: гр. С., ул. „Х.К. * и контролът по спазването й да се
осъществява чрез средство за електронно наблюдение.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – С.:
3

Номер на акта:	92
Дата:	28 февруари 2025 г. (в сила от 5 март 2025 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20252200200117
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 февруари 2025 г.

Определение по дело №117/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите