Р E Ш Е Н И Е
град
София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение- брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно
заседание на единадесети февруари
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 1357 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на
чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 277150 от 18.11.2019 г., постановено
по гр. дело № 15878 по описа за 2019 г. на СРС, Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е изменил,
на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), размера на дължимата месечна издръжка от М.А.Н., ЕГН **********, определена с Решение № 67 от 22.06.2016 г. по гр. дело №
127/2016 г. на Брезнишки районен съд, в размер на 150.00 лева в полза на А.М.Н.,
ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Л.Й.Н.,
ЕГН **********. Осъдил е М.А.Н. да заплаща на А.М.Н., чрез неговата майка и
законен представител Л.Н., месечна издръжка от 210.00 лева, считано от
датата на исковата молба – 19.03.2019 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване. Отхвърлил е иска за разликата над
увеличения размер от 210.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева.
Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.А.Н. да заплати на ищеца А.М.Н.,
действащ чрез неговата майка и законен представител Л.Н., сумата от 210.00 лева
– представляваща разноски в процеса. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А.М.Н.,
действащ чрез неговата майка и законен представител Л.Н., да заплати на ответника
М.А.Н. сумата от 90.00 лева - разноски по делото. Осъдил е, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, М.Н. да заплати по сметка на СРС сумата от 86.40 лева – държавна
такса върху присъдената издръжка. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Ищецът А.М.Н. (въззивник в настоящото
производство), действащ в процеса чрез неговата майка и законен представител
Л.Й. Н., е останал недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна
жалба, вх. № 5203017 от 03.12.2019 г. по описа на СРС, в отхвърлителната му част – за разликата над увеличения размер от
210.00 лева до пълния заявен размер от 300.00 лева. Поддържа, че решението
в обжалваната част е неправилно и необосновано. От първата инстанция не били
взети предвид обстоятелства относно възможностите на ответника да заплаща
издръжка в размер на 300.00 лева. Бащата имал имот в град Ботевград, притежавал
МПС, а детето имало нужда от допълнителни средства за медицински прегледи, закупуване на очила, за
посещение на ски – училище, зелено училище и др. Същевременно майката
реализирала месечен доход в размер на 656.00 лева, с който следвало да покрива
нуждите на детето, своите нужди и да заплаща наем в размер на 400.00 лева за
обитаваното от нея и детето жилище. Съобразно изложеното моли въззивния съд да
отмени Решението в обжалваната част и да уважи изцяло иска по чл. 150 СК.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът М.А.Н. (въззиваем в настоящото производство) е
депозирал в срока по чл. 267, ал. 1 ГПК отговор на така подадената въззивна
жалба, с който е оспорил същата като неоснователна по изложените в нея
оплаквания за неправилност на съдебния акт в атакуваната част. Не претендира
присъждане на разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 150 СК до размера на
сумата от 210.00 лева; в частта, с която е допуснато предварително изпълнение
по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК относно присъдената издръжка и в частта за
разноските, като необжалвано, е влязло в сила.
Софийският
градски съд,
като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:
При постановяване на съдебния акт в
обжалваната част, Софийският районен съд е приел, че
ответникът М.А.Н. е баща на малолетния ищец А.М.Н., роден на *** г. (удостоверение
за раждане на л. 4 от първ. дело). С влязлото в сила на Решение № 67 от
22.06.2016 г. по гр. дело № 127/2016 г. по описа на Брезнишки районен съд (л. 5
от първ. дело) била присъдена
издръжка на ищеца А.Н. в размер на 150.00 лева. От писмо, изх. №
1046-40-1771 от 03.06.2019 г. на НОИ, се установило, че бащата има месечен
доход за периода м. 06.2018 г. – м. 04.2019 г. в размер около 2 032.00 лева.
Доходите на майката са установени в размер от 656 лева (л. 90 и сл. от първ.
дело). Писмени доказателства, приети по делото от първата инстанция сочат, че
майката Л.Н. работела като П.ант в архитектурно бюро. От ангажирани от
ответната страна документи - билети за концерти и билети за културни събития е
видно, че бащата водел ищеца на тези мероприятия. Същевременно от социалния доклад, изготвен на основание чл.
15, ал. 6 ЗЗДт се установило, че детето е привързано към бащата и същият заплаща
редовно първоначално определената месечна издръжка. Малолетният ищец бил ученик
в трети клас и посещавал курсове по английски, които възлизали на сумата от
273.50 лева месечно, съгласно представени фактури за заплащането им (л. 7 от
първ. дело).
Първата инстанция е уважила частично иска, увеличавайки издръжката до
размера на сумата от 210.00 лева, като е обосновала, че с нарастване на
малолетния ищец нараства и нуждата му издръжка. Същата се дължи и от двамата
родители, независимо при кой от тях живее детето. Бащата прекарвал време със
сина му, заедно ходели на почивки, концерти и театър. Ответникът се интересувал
от детето и освен да заплаща
определената в размер на 150.00 лева издръжка, заплащал и разходи за малолетния
ищец, като по този начин задоволявал нуждите му.
От писмени доказателства, приети в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция се установи, че майката и бащата на детето А. Н. живеят в жилища под
наем; че бащата притежава МПС – лек автомобил с марка ”Фолксваген”. Модел ”Пасат”,
както и, че притежава жилище в град Ботевград.
Въззивният съд
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира
основания за изграждане на различни изводи при така приетата доказателствена
съвкупност. Освен това, първоинстанционният съд е събрал всички поискани от
страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от
фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства
и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя
съдебен акт.
Във въззивната
инстанция са ангажирани писмени
доказателства, установяващи актуалните доходи на законния представител на
въззивника А.Н., както следва: от 2 броя удостоверения (на
л. 30 и л. 31 от въззивното дело), издадени от ”Т.П.”ООД,
е видно, че Л.Й. Н. за периода м. 10.2019 г. – м. 01.2021 г. е получавала
брутен месечен доход в размер на 1 100.00 лева.
Други допустими
и относими доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са
ангажирани по делото.
Въззивният съд, в рамките на
своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на
преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове,
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е неоснователна по изложените в нея оплаквания за
неправилност на съдебния акт в обжалваната отхвърлителна част.
Не могат да се споделят изложените във
въззивната жалба оплаквания, че неправилно от първата инстанция не е
съобразено, че ответникът М.Н. реализира високи месечни доходи; че притежава
имот в град Ботевград и МПС, както и че малолетният ищец има нужда от средства
за зелено училище, ски училище и средства за медицински прегледи. Константната
съдебна практика, включително и ППВС
5/1970 г. приема, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание
за даване на издръжка, наред с нуждите на лицето, което има право на издръжка и
е показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна.
Безспорно е, че тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на
задълженото лице, както и от други обстоятелства според случая. Относно
притежаваното от въззиваемия - ответник имущество – апартамент в град Ботевград
и лек автомобил, следва да се посочи, че при друга конкретика на казуса това
имущество действително би съставлявало критерий за по – големи възможности на
бащата Н.. В процесния случай обаче от ответника не е поддържана невъзможност
да заплаща издръжка на детето А.Н., а са релевирани възражения, че бащата
редовно осъществява разширени контакти с малолетния ищец и му осигурява
допълнително, над първоначално определената издръжка, средства за почивки, развлечения,
дрехи, обувки, телефон и пр. Действително съдебната практика е приела, че отглеждащият родител следва да поеме по принцип по - малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на децата.
В настоящия случай обаче, предвид сочения критерий, с влязлото в сила Решение №
67 от 22.06.2016 г. по гр. дело № 127/2016 г. по описа на Брезнишки районен
съд, на въззиваемия М.Н. е определен доста широк режим на лични контакти с
детето му А.Н., който се доближава с режима при споделено родителство. В тази
връзка е установено, а не е било и спорно в отношенията между страните по
делото, че така определеният разширен режим на лични отношения се спазва. Видно
от кредитираните писмени доказателства по делото бащата води сина си на почивки,
на театър, на концерти и други мероприятия, подходящи за възрастта и
социализирането му. Ето защо твърденията на ответника Н., че доставял средства
извън първоначално определената му издръжка, са доказани в процеса пълно и
главно, а от ищеца не са оспорени нито доказателствата, установяващи тези
твърдения, нито са наведени възражения, че същите са фактически неверни. В тази
връзка е правилен изводът на първоинстанционния съд, че бащата освен
определената издръжка в размер на 150.00 лева заплаща и други разходи на
детето, като по този начин задоволява потребностите му. Освен това, в случая е
съществено да се обосноват и немалките материални възможности на майката на
въззивника – ищец, с оглед нейната професия - архитект, което й позволява като
непосредствено отглеждащ родител да полага пълноценни грижи за детето, вкл. и
относно осигуряване на неговата издръжка. В тази връзка са неоснователни
твърденията в жалбата за реализиран нисък доход от майката, както и се доказа,
че и двамата родители правят разходи за заплащане на наем.
Неоснователни са и оплакванията на
въззивника, че първостепенният съд не съобразил здравословното му състояние,
налагащо правенето на по – големи разходи за медицински прегледи, както и че не
била взета предвид нуждата му от посещения на зелено и ски училище. Не е
доказано по категоричен и несъмнен начин от ищеца по делото, чиято е
доказателствената тежест за това, че му се налага регулярно, ежемесечно да
прави разходи за лечението му, които да доведат до необходимостта сумата, нужна
за поддържане на здравословното му състояние да следва да се включва в общия
размер на дължимата месечна издръжка. По отношение на посещенията на ски и
зелено училище следва да се посочи, че в правото на всеки родител е да избере
детето му да посещава допълнителни занимания с цел по - доброто му развитие, за
които се изисква и допълнително заплащане. То обаче не следва да бъде възлагано
в тежест на дължащия издръжка родител, в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Предвид което тези твърдени разходи за въззивника А.Н. за посещения на ски и
зелено училище не следва да бъдат включени в неговата обичайна издръжка. При
положение, че следва да бъдат подкрепени особен негов спортен талант, участия в
спортни състезания и други изяви, то подобни разходи попадат в категорията
негови изключителни нужди и като такива следва да бъдат претендирани като
добавка към издръжката му, по реда на чл. 143, ал. 4 СК, но в случая
липсват такива твърдения и съдът не е бил сезиран с такъв иск. Предвид което
тези заявени потребности на ищеца - въззивник, като част от неговата издръжка,
следва да бъдат изключени, респ. не следва да бъдат предмет на обсъждане заплащани
такси за зелено училище и ски училище.
Съобразно изложеното и поради това, че изводите на
първата и въззивната инстанция съвпадат, първоинстанционното Решение в обжалваната отхвърлителна част част за
разликата над уважения размер от 210.00 лева до пълния предявен размер от
300.00 лева е правилно и следва да бъде
потвърдено,
както и в частите относно разноските. Въззивната жалба следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
По разноските.
Въззивникът А.М.Н.,
действащ в процеса чрез неговата майка и законен представител Л.Н., е заявил
претенция за разноски, която при този
изход на спора не следва да бъде уважена – арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. Защитата
е осъществявана безплатно от адвокат Е.И., по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради което на същата
не следва да бъде присъждано претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото представляваната безплатно страна в процеса няма вземане за тези
разноски.
Въззиваемият М.А.Н.
не претендира присъждане на разноски, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съобразно ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277150 от 18.11.2019 г., постановено по гр. дело № 15878 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, III ГО, 149-ти състав, в обжалваната отхвърлителна част.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на
адвокат Е.С.И. – член на Адвокатска колегия – София, за присъждане на
възнаграждение,на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществена безплатна
защита на въззивника А.М.Н., действащ чрез неговата майка и законен представител
Л.Й.Н., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.