№ 842
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330200714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, №4290337, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Ц. К. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ
и моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 18.12.2020г., в
14.58 часа, на Републикански път II-64, км. 34 –ти , в посока на движение
гр.Пловдив към гр.Карлово , при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен
знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 511 и отчетен толеранс от минус 3 км/
ч в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема
скорост 84 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 24 км/ час.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ –
Пловдив към АПИ , л. 14 и приложените констативен протокол и снимки / км.
34 + 000 на републикански път II - 64 в посоката гр.Пловдив към гр.Карлово
на посоченото километрично положение не е наличен пътен знак В26.Такъв
знак има поставен на км.34+605,който се намира на 600 м.след кръстовището
с.Ръжево Конаре в посока гр.Карлово са монтирани пътни знаци А-12
неравности на пътя,В26-/60км/ч/ограничение на скоростта и табелка Т1
/4000м/ за разстояние до което важат знаците.
В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.
1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто
текст „Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди
участъка от пътя, за който се отнася забраната“.
При положение, че на въпросния пътен участък-път ІІ-64 км.34-ти
липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с надлежно поставен
пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е
допуснато превишение на режима на скоростта.Такъв знак е поставен на
същия път на км.34+605 ,тоест след участъка ,в който е установено
нарушението и след този участък именно би могло да бъде установено
действието на знак В26, а не преди него.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да
2
предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската
пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е
зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано, че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е
наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по
чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.
Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:
- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на
извършване на нарушението в ЕФ.
- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното. Във всеки случай причината за това разминаване е
ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
3
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната
дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това
становище.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева,/съгласно договор за правна помощ/, което и било изплатено изцяло и в
брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза
жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №4290337, издаден от ОД на МВР
- Пловдив, с който на Ц. К. Д. ЕГН********** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К. Д.
ЕГН********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4