РЕШЕНИЕ
гр.С., 07.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Велизар Костадинов
при секретаря Валентина
Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа
докладваното от съдията в.гр.дело N: 16 610 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
С решение № 222402 от 26.09.2017
г., постановено по гр.д.№ 7 928/2017 г. по опи-са на СРС, ГО, 119 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените от А.Г.Н.-К., ЕГН ********** срещу „П.М.Б.ЗА
А.Л.– С.” ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на
заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на болницата; с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност – „лекар очни болести” и с правно осно-вание чл.344, ал.1,
т.3 КТ във връзка с чл.255 КТ за осъждане на „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД да й
заплати обезщетение при незаконно увол-нение за времето от 14.12.2016 г. до 14.06.2017
г. в размер на 3 164,53 лева, ведно със закон-ната лихва върху тази сума
от предявяването на иска на 09.02. 2017 г. до окончателното й заплащане.
Със същия акт А.Г.Н.-К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „П.М.Б.ЗА
А.Л.– С.” ЕАД на осно-вание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400,00 лева – разноски по
делото.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано изцяло от ищцата А.Г.Н.-К., гр.С.. Във въззивна жалба се
поддържа, че в атакува-ното решение е неправилно, тъй като е постановено при превратно
тълкуване и прилагане на материалния закон – на чл.71, ал.1 КТ във връзка с
чл.8 КТ и чл.70, ал.3 КТ; че прекра-тяването на трудовото правоотношение на
жалбоподателката-ищца не е извършено поради преценка на нейната непригодност да
извършва работата, а по чисто икономически при-чини – достатъчен брой лекари в
отделението. Твърди се и че СРС не е обсъдил доводите на ищцата за
заобикалянето на разпоредбите за съкращаване в щата чрез позоваването на чл. 71,
ал.1 КТ, съставлява злоупотреба с права по смисъла на чл.8 КТ; че идеята на клаузата
за изпитване е да се провери годността на работника и следователно само при
преценка на работодателя за негодност, може да се ползва от правото на чл.71 КТ, но не и по иконо-мически или каквито и да било други причини, който не са
свързани с годността да изпъл-нява работата. Излагат се доводи и че даденото от
СРС тълкуване в обратния смисъл е пряко нарушение на чл.70, ал.3 КТ и допускане
на възможността работодателят да заобика-ля разпоредбите за прекратяване на
трудово правоотношение по причина съкращаване на щата или всяка друга причина,
съотв. да се обезсмисли самата същност на договора със срок за изпитване и да
се превърне чл.71 КТ в средство работодателят да прекратява тру-довите
правоотношения на работниците без никакъв контрол, както и че не може да се спо-дели
тезата, че работодателят не е длъжен да обективира преценката за негодност в запо-ведта, т.е. да посочи, че работникът е
негоден /което не означава да излага доводи за извода за негодност/, още повече
в хипотеза, при която в самата заповед се препраща към нейното действително
основание – преценката на работодателя, че работникът не му е необходим, която
преценка не е направена с оглед годността му, а с оглед броя на работниците и
необ-ходимата работна сила. Сочи се и че прекратяването на трудовото
правоотношение на жалбоподателката в конкретния случай е фиктивно, предвид
съдържанието на прекратител-ната заповед, в която изрично е посочено, че се
издава на основание на рапорт № 6924/12. 12.2016 г. на началника на очно
отделение, в който рапорт се излагат само икономически причини за
прекратяването – достатъчен брой лекари в отделението, което позволява съ-щото
да функционира при спазване на медицинските стандарти, като с прекратяването се
цели единствено да се заобиколят разпоредбите на КТ, пораждащи задължение за
подбор при уволнение, поради съкращаване в щата, а това представлява
недобросъвестно упражня-ване на правата на работодателя по смисъла на чл.8 КТ.
Моли въззивния съд да уважи
жалбата и след като отмени атакуваното решение – да постанови друго по съществото на спора, с
което да уважи изцяло предявените срещу ответната болница искове по мл.344,
ал.1, т.1 – т.3 КТ. Претендира и присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „П.М.Б.ЗА
А.Л.– С.” ЕАД /”Първа МБАЛ-С.” ЕАД/, гр.С. в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депози-рал
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва в цялост като
неоснователна и се заявява искане първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила по съображения, релевирани в
отговора. Претендира присъждането на разноски.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
настоящият съ-дебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на зая-вените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Преценявайки събраните по делото
доказателства и становищата на страните, нас-тоящият
съдебен състав приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно, ку-мулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225 КТ за признаване на уволнението на ищцата А.Г.Н.-К.,
извършено на основание чл.71, ал.1 със заповед за прекратя-ване на трудово
правоотношение № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД и неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „лекар очни болести“ и за осъждане на
ответника да й заплати сумата 3 164,53 лева – обезщетение при незаконно
уволнение: за оставане на ищцата без работа и за разликата в получаваното при
ответника и новия й работодател от 09.01.2017 г. по-ниско възнаграждение, вследствие
на незаконното уволнение за период от 6 месеца, счи-тано от 14.12.2016 г. до
14.06.2017 г. /съгласно допуснатото изменение от СРС по реда на чл.214, ал.1 ГПК в откритото съдебно заседание от 19.04.2017 г./, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото
разноски.
В
исковата молба се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата е незаконно, тъй като видно от посочения като основание в заповедта за
прекратя-ване рапорт № 6924/12.12.2016 г. на началника на очно отделение,
причината за това прекратяване не е извършена от работодателя преценка на
нейната негодност да изпълнява работата по смисъла на чл.70 КТ; че съгласно
рапорта такава преценка изобщо не е извърш-вана, както и че действителното намерение на работодателя е да
извърши съкращаване на щатна бройка в рамките на длъжността, което е очевидно
от съдържанието на рапорта, кое-то за да обоснове уволнението й е насочено към
броя на лекарите в отделението и липсата на необходимост на щатната бройка,
заемана от ищцата. Поддържа се и че позоваването на чл.71 КТ е фиктивно и
единствено с цел да се заобиколят императивните разпоредби на КТ, задължаващи
работодателя да извърши подбор; че това позоваване представлява злоупот-реба с
право но смисъла на чл.8 КТ; че правото на работодателя по чл.71, ал.1 КТ може
да се упражни само, ако той счита, че работника е негоден да извършва работата,
която преценка не подлежи на съдебен контрол, но трябва да е извършена, за
което в случая няма данни; че чл.71 КТ не дава възможност на работодателя да
прекрати трудови договори по всякакви причини без предизвестие и без спазване
на разпоредбите за подбор, както и че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата е незаконосъобразно и поради нарушаване на нормата на чл.130а, ал.7 КТ, която е императивна.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД
/”Първа МБАЛ-С.” ЕАД/, гр.С. е оспорила
изцяло заявените срещу нея претенции, като е навела подробни съображения за
тяхната неоснователност. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Безспорно
е в производството, което се установява и от представените по него заве-рено
копие от трудов договор № 554/03.10.2016 г., че между страните в процеса е
съществу-вало трудово правоотношение по договор за неопределено време със срок
на изпитване шест месеца, установен в полза на работодателя, по силата на което
ищцата А.Г.Н.-К., считано от 03.10.2016 г. е изпълнявала длъжността „лекар очни болести”,
код по НКПД 22127025 в „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД, с място на работа: в.стационарен
блок, отделение по очни болести, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 640,00 лева и допълнителни възнаг-раждения за стаж и професионален
опит 7 % - 44,80 лева и хирургични – 120,00 лева.
С
допълнително споразумение № 615/02.11.2016 г. на основание чл.119 КТ,
счита-но от 01.12.2016 г. е променено трудовото правоотношение между страните в
частта относ-но допълнителното възнаграждение за хирургични, като е предвидено,
че неговият размер е до 120,00 лева на месец по усмотрение на н-к
клиниката/отделението.
Представена е и длъжностна характеристика относно заеманата от ищцата
длъж-ност, връчена на същата срещу подпис на 03.10.2016 г.
Не се спори и че трудово правоотношение на А.Г.Н.-К.е било прекратено със
заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, издадена на основание чл.71, ал.1 КТ и рапорт №
6924/12.12. 2016 г. на н-к Отделение по очни болести /прекратяване на трудово
правоотношение със срок за изпитване/, считано от 14.12.2016 г., която заповед
е връчена на ищцата на 13.12. 2016 г. – обстоятелство,
което е удостоверено от страна на последната с положен от нея подпис и не се
оспорва.
В заповедта
се съдържа и нареждане за изплащане на обезщетение на ищцата по чл. 224, ал.1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за шест работни дни за
2016 г.
С
исковата молба е прието и заверено копие от посочения като основание за
изда-ването на заповедта от 13.12.2016 г. рапорт № 6924/12.12.2016 г. на н-к
Отделение по очни болести д-р Д.П./неоспорен от
ответника/, с който последната уведомява дирек-тора на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, че в
Отделението по очни болести в съответствие с изискванията на съответния
медицински стандарт работят необходимия брой специалисти, които осъществяват
работния процес и че с оглед на горното му предлага трудовият дого-вор на д-р А.Г.Н.-К. – лекар, очни болести да бъде прекратен.
Същата е на изпитателен срок. Рапорт № 6924/12.12.2016 г. със същото съдържание
е при-ложен и с отговора на ответното дружество по чл.131, ал.1 ГПК.
По
искане на болницата са приети и протокол от заседание на Съвета на директорите
на „Първа МБАЛ-С.”
ЕАД от 12.12.2016 г., на което е разгледано предложението на изпълнителния
директор за закриването на отделението по урология; заповед на изпълни-телния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД № 640/13.12.2016 г. за закриване на отделе-нието по
урология към това медицинско заведение, считано от 15.12.2016 г., в която е раз-поредено
и на специалистите по здравни грижи и санитарите, работещи в закриващото се
отделение по урология, да бъде предложена работа на вакантни длъжности в
лечебното заведение; утвърдено разписание на длъжностните наименования в „Първа
МБАЛ-С.” ЕАД от 08.12.2016 г. до 31.12.2016 г., съгласно което в отделението по
очни болести са на-лице 5 щатни бройки за лекар очни болести и 3 щатни бройки
за лекар специализант, както и че общата численост на персонала е 616,00
бройки; извадка от поименно щатно разписа-ние на отделение по урология към
08.12.2016 г. и от разписание на длъжностните наимено-вания на „Първа МБАЛ-С.”
ЕАД – Отделение по урология към 08.12.2016 г., включ-ващо 29 щатни бройки;
утвърдено разписание на длъжностните наименования в „Първа МБАЛ-С.” ЕАД от
16.01.2017 г. до 31.12.2017 г., съгласно което броят на лекарите очни болести и
лекарите специализанти в отделението по очни болести е същия като по предходното
щатно разписание, а общият брой на персонала в болницата – 587 бройки.
Ответната страна е ангажирала и утвърдено разписание на длъжностните наимено-вания в
„Първа МБАЛ-С.” ЕАД от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г., съгласно което общата
щатна численост на това лечебно заведение е 616,00 броя; справка за персонала
на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, в която е посочено, че общият брой на персонала в
болницата към 30.11.2016 г. е 518 души, в т.ч. и лицата, работещи по договор за
допълнителен труд, а този към 31.01.2017 г. – 503 души, в т.ч. и работещите по
договор за допълнителен труд, както и че за периода от 01.12.2016 г. до
31.01.2017 г. са прекратени трудовите договори на 26 ду-ши, вкл. и на работещи
по договор за допълнителен труд, на следните основания: по чл.325, ал.1, т.1 КТ
– на 8 души; по чл.334, ал.1 КТ – 2 души; по чл.326, ал.1 и ал.2 КТ – на 7
души; по чл.71, ал.1 КТ – на 1 човек; по чл.328, ал.1, т.2 КТ – на 7 души, от
които 2 са с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и 5 служители – поради закриване на част от предприятието, и по чл.327,
ал.1, т.12 КТ – 1 човек.
Прието е и писмо с изх.№
1094-01-150 от 10.05.2017 г. на НАП, ТД на НАП С., Офис „Център” с приложена
към нея справка-актуално състояние на всички действащи трудови договори за
периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2017 г. в „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, от която е
видно, че в този период е регистрирано прекратяването на трудовите
правоотно-шения на 28 служители на болницата.
Във
връзка със становището на ответника по предмета на спора е представено и заявление
по чл.47, ал.1 ЗЛЗ – с вх.№ 40-44-15/06.03.2017 г., с което от изпълнителния
директор на същата е заявено желание за промяна на разрешителното за
осъществяваната дейност от „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, както
следва: ▪ закриване на отделение по уроло-гия, съгласно т.1 от протокол
от заседание на Съвета на директорите; ▪ в Трето отделение по вътрешни
болести се закрива дейност по „Ревматология”, като определените пет легла се преместват
в дейност „Пневмология и фтизиатрия”; ▪ в Клиниката по ендоскопска и обща
хирургия се закриват Отделение по ендоскопска хирургия и Отделение по обща
хирургия, като остава само Клиника по ендоскопска и обща хирургия при запазване
броя на леглата; ▪ че съгласно промяна в медицински стандарт „Клинична
патология”, Отделението по кли-нична патология към „П.М.С.” ЕАД отговаря на
второ ниво на компете-нтност, както и че от дейността на лечебното заведение се
премахват медико-козметични услуги, съобразно промяната в ЗЛЗ.
По искане на ищцата е приет и
трудов договор, сключен на 06.01.2017 г. между нея и „ДКЦ 15 – С.“ ЕООД на
основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, по силата на което същата е приела да изпълнява,
считано от 09.01.2017 г., длъжността „лекар офталмолог“ за неопре-делено време
с продължителност на работната смяна – 4 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение от 230,00 лева и 4,2 %
допълнително възнаграждение за трудов стаж – 9,66 лева или общо 239,66
лева.
Ангажирано е и заверено копие от допълнителен
трудов договор № 3, подписан на
22.02.2017 г. между А.Г.Н.-К. и управителя на „ДКЦ ХХІІ –
С.“ ЕООД, въз основа на който посоченото дружество в качеството на работодател
е възложило, а ищцата – като служител е приела, считано от 22.02.2017 г. да
изпълнява длъжността лекар очни болести при този работодател при условията на
непълно работно време – 40 часа месечно според вътрешния график на „ДКЦ ХХІІ-С.”
ЕООД, съобразен със смените, заместванията и почивките и КТ. От същият акт е
видно и че основното ме-сечно трудово
възнаграждение на служителя е 115,00 лева /т.2/.
Пред СРС е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.В.А.. От приетото
заключение на същата, неоспорено от страните, се установява, че последното
брутно трудово възнаграждение на А. Г.Н.-К. преди
процесното прекратяване на трудовото й правоотноше-ние е 804,80 лева, както и
че размерът на обезщетението по чл.225 КТ за времето от 14.12.2016 г. до
14.06.2017 г. за оставането й без работа до 09.01.2017 г. и разлика в
запла-тите за по-ниско платената работа в „ДКЦ 15-С.” ЕООД и „ДКЦ ХХІІ-С.” ЕООД
до 14.06.2017 г., възлиза на 3 164,53 лева.
В
съдебното заседание, проведено на 19.04.2017 г., първоинстанционният съд е из-вършил
констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата № 678, от която е ус-тановено,
че на стр.16 и стр.17 от същата има вписване на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, което
съвпада с представения по делото препис, както и че на същата страните не са
налице други вписвания.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките,
обуславящи основателността и дължимостта на заявените искове по реда на чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ за времето
от 14.12.2016 г. – 14.06.2017 г. в размер от 3 164,53 лева.
В
заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение е посочено, че
същото се извършва на основание чл.71, ал.1 КТ, в която норма е предвидено, че
до изти-чане на срока за изпитване страната, в чиято полза същият е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. В константната съдебна практика изрично се приема,
че в тази хипотеза независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да
се прекрати дейст-вието на трудовия договор, е достатъчно писменото изявление
на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна,
без да се излагат причините, мотиви-рали страната да прекрати договора. Т.е. съдебният
контрол не обхваща преценката на работодателя относно годността на съответния
работник или служител да изпълнява определена трудова функция при приложението
на разглеждания правен институт, когато срокът за изпитване е уговорен в полза
на работодателя, но съдът е компетентен да провери законността на уволнението
към момента на извършването му с оглед всички останали инвокирани
правно-релевантни факти, в която проверка се включва и контролът да не се
нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с
права по чл.8, ал.1 КТ, в който е предвидено, че трудовите права и задължения,
произтичащи от тру-довото правоотношение, се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на закона.
С нормата на чл.8, ал.2 КТ е
установена презумпция за добросъвестност, която обаче в дадения казус е оборена
от страна на жалбоподателката-ищца. От текста
на самата заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД се
констатира, че посоченото в нея основание за прекратяване на трудовото
правоотношения на А.Н.-К. е приложено във връзка с рапорт № 6924/12.12.2016 г. на н-к Отделение по очни
болести, от който пък се доказва, че предложението за прекратяване на договора
на ищцата е
кадровата обезпеченост на Отделението по очни болести с необхо-димия брой
специалисти за осъществяване на работния процес в съответствие с изисква-нията
на медицински стандарт в тази област. Съвкупната преценка на горните обстоя-телства
недвусмислено сочи, че ответникът-работодател при осъществяване на процесното
уволнение е действал недобросъвестно, тъй като с позволени от закона средства е
целял единствено уволнението на ищцата по облекчен ред, при заобикаляне на законовите
изисквания за реализиране на основанието за прекратяване на трудово
правоотношение „съкращение в щата“, в т.ч. и на установеното с императивната
разпоредба на чл.329 КТ задължение за извършването на задължителен подбор при
наличието на повече от една щатна бройка за длъжността „лекар, очни болести“.
От
изложеното следва, че прекратяването на трудовия договор на А. Н.-К. с процесната заповед по облекчения ред на чл.71,
ал.1 КТ по причини, които не са свързани с изпълняваната работа, е незаконно, и като такова на основание чл.344, ал. 1,
т.1 КТ последното следва да бъде отменено.
Признаването
на незаконосъобразността и отмяната на уволнението на А.Г.Н.-К. и обстоятелствата, че същата е работила по трудов
договор за неопределено време обуславят и основателността на заявената
претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ относно възстановяването й на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност „лекар очни болести” в „Първа МБАЛ – С.” ЕАД във
В.Стационарен блок, Отделение по очни болести.
Основателен е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка
с чл.225 КТ за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение за периода: 14.12.2016 г. – 14.06.
2017 г. В хода на процеса безспорно е
установено, че след уволнението й А. Н.-К. не е
работила и не е получавала трудови доходи по трудово правоотношение до 08.01.2017
г., а от 09.01.2017 г. до 14.06.2017 г. е работила на по-ниско платена работа –
с основна заплата съответно от 239,66 лева и 115,00 лева, както и че брутното
трудово възнаграждение на същата преди прекратяване на трудовия й договор с
ответника е в раз-мер на 804,80 лева. Тъй като са налице елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ –
противоправност на деянието /незаконно уволнение/, вреда и причинна връзка
между тях, на А.Н.-К. за исковия период от шест ме-сеца, начиная от 14.12.2016 г.
се дължи обезщетение при незаконно уволнение в размер на 3 164,53 лева.
Поради не съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на пър-воинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора,
атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, в т.ч. и в частта на
присъдените по реда на чл.78, ал.3 ГПК разноски в полза на ответника на
стойност 400,00 лева, и да се постанови ново, с което да се уважат заявените от
ищцата А.Н.-К. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ за времето от 14.12.2016 г. – 14.06.2017 г.
в размер от 3 164,53 лева, ведно със законната лихва от дата-та на
подаване на исковата молба в съда: 09.02.2017 г. до окончателното изплащане на
су-мата.
Ищцата не е ангажирала
доказателства за извършването на разноски по делото, по-ради което такива на
същата не се дължат по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
При приетия изход на спора „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ищцата – адвокат Б.Г.,
на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безп-латна правна
помощ в първоинстанционното производство в размер на 911,52 лева – опре-делено
в съответствие с правилата на чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС,
а на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски градски съд – сумата 429,87
лева, от които: 286,58 лева – държавна такса, дължима се за уважените искове и
143,29 лева – държавна такса за въззивното производство, съотв. по сметката на
Софийски районен съд сумата 200,00 лева – разноски за изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза.
На процесуалния представител на жалбоподателката-ищца
не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивното
производство, тъй като не са представени доказателства за постигната
договореност между тази страна и нейния пълномощник за осъществяването на
безплатна правна помощ в това производство.
При горния изход на делото на ответника
не се дължат разноски по производст-вото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 222402 от 26.09.2017
г., постановено по гр.д.№ 7 928/2017 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, с
която са отхвърлени
предявените от А.Г.Н.-К., ЕГН ********** срещу „П.М.Б.ЗА.А.Л.– С.” ЕАД искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на увол-нението й за незаконно и за отмяна на
заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния дирек-тор на „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.”
ЕАД; с правно основа-ние чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението й длъжност – „лекар очни болести” и с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.255 КТ за зап-лащане на обезщетение при
незаконно уволнение за времето от 14.12.2016 г. до 14.06.2017 г. в размер на
3 164,53 лева, и в частта, в която А.Г.Н.-К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400,00
лева – разноски по делото, като неправилно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А.Г.Н.-К., ЕГН **********, извършено със заповед № 700/13.12.2016 г. на изпъл-нителния
директор на „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.Г.Н.-К., ЕГН ********** на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на длъжността, заемана преди незаконното
уволнение: „лекар очни болести” в „П.М.Б.ЗА
А.Л.– С.” ЕАД във В.Стационарен блок, Отделение по очни
болести.
ОСЪЖДА „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на А.Г.Н.-К., ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата 3 164,53 лева /три хиляди сто шестдесет и четири лева и
петдесет и три стотинки/ – обезщетение при незаконно уволнение по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във
връзка с чл.225 КТ за периода: 14.12.2016 г. – 14.06.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 09.02.2017 г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на адвокат Б. Г. Г. – САК, с
адрес *** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 911,52
лева /деветсто-тин и единадесет лева и петдесет и две стотинки/ – адвокатско
възнаграждение за първоинс-танционното производство.
ОСЪЖДА „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ
по бюджетната сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 429,87 лева /четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и седем
сто-тинки/ – държавна такса.
ОСЪЖДА „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 200,00 /двеста/ лева – разноски за
съдебна експертиза по гр.д.№ 7 928/2017 г.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието
на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.