№ 661
гр. София, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600298 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от
НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу
определение на СГС, 4-ти състав, постановено в разпоредителна заседание на
25.01.2022 г., по НОХД № 2891/2021 г. по описа на същия съд.
Прокурорът поддържа с протеста, че престъпната деятелност описана в
предявените обвинения, пресъздадена и в обвинителния акт, се свежда до ясно
посочено време, място и начин на извършване, форми на съучастие, като прецизно е
изяснена и фактическата обстановка. Не са налице противоречия между
обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт.Предявените обвинения са
ясни, конкретни и точно сочат действията по изпълнителните деяния и на двамата
обвиняеми, поради което не може да се приеме, че последните не могат да разберат в
какво са обвинени и от тук да организират защитата си.Коментираните от съда
въпроси, като установяване на налични доказателства за неистинност на конкретен
документ и др. касаят разглеждане делото по същество, и следва да се обсъдят в
предвидената за това фаза на съдебното следствие. Прокурорът предлага
определението в разпоредително заседание на СГС, 4 състав от 25.01.2022 г. по НОХД
№2891/2021 г., с което съдебното производство е било прекратено и делото е било
върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на СГС за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде
разгледан депозираният протест по същество. Атакуваното определението е
постановено в разпоредително заседание на 25.01.2022 г., а протестът е постъпил в
СГС преди да изтече 7 дневния срок за атакуването му и от орган, който има
правомощия по закон да го атакува пред по горна съдебна инстанция.
От делото е видно, че на 25.01.2022 г., в разпоредително заседание, с участието
на страните по делото,4-и наказателен състав на Софийски градски съд е прекратил на
осн. чл. 249, ал. 2 НПК съдебното производство за отстраняване на съществени
1
нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, който не
отговаря на изискванията на процесуалния закон, визирани в чл. 246, ал. 2 от НПК по
отношение яснотата на повдигнатите обвинения срещу подсъдимите А. и С.. В
определението е посочено, че не е посочено в обвинителния акт къде, кога и колко
пъти подсъдимия С. е осъществил възприетата от СГП деятелност по подпомагане на
А. при осъществяване на инкриминираното престъпление. Съдът е приел също, че е
налице неяснота относно съставомерен признак на деянието, вменен с диспозитива на
акта - неверността на сведенията. Твърди се, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се съдържат каквито и да било твърдения в насока, по какви
съображения представителят на СГП счита, че второто от инкриминираните
удостоверения — за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на А.
И. А., като физическо лице, представлява невярно сведение - обстоятелство, което е
въздигнато в съставомерен признак относно предмета на престъплението.
След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата инстанция
апелативният съд намери, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, поради следните причини:
При провеждане на досъдебното производство и при изготвяне на
обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които ограничават правото на защита на подсъдимите А.А. и Г.С..
Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено
мястото и начина на придобиването на два броя неистински удостоверения за наличие
или липса на задължения /стр. 2 от обвинителния акт/. Отбелязано е, че подс. „С. дори
се похвалил с противоправните си действия на св. Демирев, като заявил, че изготвил
неистинските документи на цветен принтер.“ Същевременно в диспозитива на
обвинителния акт е записано, че: „На неустановена с точност дата в периода от
11.09.2014 г. до 19.09.2014 г. в гр. София, в офис на „Сосиете Женерал Експресбанк“
ЕООД, находящ се в гр. София на бул. „Ал. Стамболийски“ №73, в съучастие като
помагач, умишлено улеснил, /като набавил средства - два броя неистински
Удостоверения…“. От редакцията на диспозитива на обвинителния акт се остава с
впечатление,че С. е набавил удостоверенията в офиса на банката, което е в
противоречие с твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това
обстоятелство несъмнено прави обвинителния акт процесуално негоден, тъй като е
недопустимо представянето на алтернативно формулирани от фактическа страна
обвинения, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК. Така се прави
невъзможно пълноценното упражняване на правото на защита на подсъдимия. В тази
част на обжалваното определение заключенията на първоинстанционния съд са
правилни и обосновани, а протестът формален, декларативен и в противоречие с
фактите по делото.
По отношение на втория порок на обвинителния акт изводите на
първоинстанционния съд са основателни. Обвинението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК
предполага представянето на „неверни сведения“. Описаният в обвинителен акт
документ удостоверение — за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от
ДОПК на А. И. А., като физическо лице се твърди, че е неистински. Никъде в
обвинителния акт не е отразено твърдение, че той съдържа нещо невярно и какво е то и
дори при наличието на това твърдение от страна на обвинителната власт е
задължително да се посочат „доказателствените материали, от които се установяват
посочените обстоятелства“ /чл. 246, ал. 2 НПК/. Така описано това обвинение не прави
разликата между неистински документ и документ с невярно съдържание, съдържащ
изискуемите от състава на чл. 248а ал. 2 НК неверни сведения. За това обвинение по
НК е възможно документът да е истински и пак да съдържа неверни сведения, както и
2
да е неистински с такива сведения. При всички случаи основен елемент на
обвинението е наличието на неверни сведения, а не истинността на документа. По
отношение на това обстоятелство в обвинителния акт липсват каквито и да са дори
формални твърдения. Така по отношение на това обвинение обвинителният акт е
необоснован, като в обстоятелствената си част дори не съдържа изискуемите от закона
атрибути на предявеното с него обвинение. В тази част протестът на прокурора не в
съответствие с фактите по делото и е също неоснователен.
Поради тези причини атакуваното определение на СГС следва да бъде
потвърдено, а протестът оставен без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.1 във вр. чл. 249, ал.3 от НПК ‚
Апелативен съд- София, НО, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор от Софийска градска
прокуратура срещу определение, постановено в разпоредителна заседание на 25. 01.
2022 г.., по НОХД № 2891/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3