Решение по в. гр. дело №602/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2593
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20201100500602
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

                                                          гр.София,23.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на двадесет и трети април  2020 година в състав:

                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                          :ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                      като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гр. дело № 602 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                      Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК.

                      Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп. дело №2019********** по описа на ЧСИ М. П.с рег. № 851 срещу постановеното от него разпореждане с изх. № 55150/23.10.2019 г., с което е отхвърлено частично искането на длъжника за намаляване на адв. възнаграждение от 350 на 200 лв.

                      Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение следвало да бъде в размера посочен в чл. 10, т. 1 Н № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лв., тъй като действията на взискателя са ограничени само до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело.Въз основа на изложеното иска намаляване възнаграждението за адвокат по изп. дело до 200 лв. и преизчисляване на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

                       Взискателят „Ф.С.М.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна, тъй като хонорарът е съобразен с размерът на адвокатските възнаграждения по Н №1/ 2004 г. и предприетите действия по делото, включително и изваждане на изпълнителен лист.

                       По чл. 436, ал. 2 ГПК ЧСИ М. П.с рег. № 851 счита жалбата за неоснователна.

           Съдът констатира от фактическа страна следното:

                       Жалбата е подадена от легитимирано лице, в установения от закона срок, срещу действие, което подлежи на обжалване.

           Изп. дело № 2019********** по описа на ЧСИ М. П.е образувано по молба от 25.09.2019 г. на „Ф.С.М.“ ЕООД за събиране на вземането по приложен изпълнителен лист в размер на 350 лв., ведно с 5, 91 лв. – ДТ за издаване на листа и 350 лв. – адвокатско възнаграждение по изп. дело. Поискано е запориране движимите вещи на длъжника, налагане на възбрана и запор на дружествени дялове. На 26.09.2019 г. длъжникът е получил ПДИ, в която са отразени следните търсени суми: 350 лв. – главница; 356, 91 лв. – разноски по изпълнителното дело и 168, 83 лв. – такса по ТТРЗЧСИ. На същата дата взискателят с нова молба е поискал налагането на запор на банкова сметка ***. На 03.10.2019 г. длъжникът е депозирал възражение по повод размера на адвокатското възнаграждение, което е уважено частично на 23.10.2019 г. от ЧСИ   - намалено на 300 лв. По повод предприетото обжалване акта на ЧСИ, взискателят е поискал на 15.11.2019 г. намаляване възнаграждението на неговия адвокат на 230 лв., което е уважено от ЧСИ.

         При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

                          Съгласно чл. 10, т. 1 Н-ба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв., а според т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Действието на процесуалния представител на взискателя се е изчерпало  единствено с подаването на молбата за образуване изпълнителното дело. Последвалата само един ден по-късно молба за налагане запор на банкова сметка *** първоначално по-висок размер на адв. възнаграждение, но в никакъв случай не може да изпълни хипотезата на т. 2 от Н № 1/2004 г., която би оправдала адвокатския хонорар в търсения размер. Неоснователно е възражението, че впоследствие усилията на представителя са били ангажирани да изготвя становища по предприетото обжалване, което е право на длъжника и което е станало именно по повод неоснователно завишения размер на търсеното от процесуалния му представител възнаграждение.

                           Поради изложеното адв. възнаграждение следва да бъде редуцирано до 200 лв., а таксата по чл. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена на 61, 20 лв.

                           Водим от горното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

                      ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 80268/04.11.2019 г. по описа на ЧСИ М. П., с рег. 851, от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждането от 15.11.2019 г., с която е отказано намаляване на приетите по делото разноски, представляващи адв. възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изп.дело 201998510402147 и вместо него постановява:

                      НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изп. дело 201998510402147 от 230 лв. на 200 лв. и  редуцира таксата по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ до 61, 20 лв.

                          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

   

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

                                                                                                                                     2.