РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260769/10.03.2021 г., постановено по гр. дело №
1218/2021 г. по описа на ПРС, ХІХ граждански състав, е осъдена
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати
на С. А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 000 лева (две хиляди
лева), представляваща разликата между платеното от ответника обезщетение
и действително претърпените имуществени вреди, причинени на лекия
автомобил, негова собственост в резултат на ПТП от 22.08.2019 г., които
включват общата стойност, необходима за подмяна на всички увредени
детайли и стойността на труда и боядисването им, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба 15.01.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от общо 820 лв.
разноски в производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, който обжалва
1
решението чрез пълномощника си адв. В.Д., АК Пловдив. Обжалва
решението частично - за присъдената сума над 1600,13 лв. до пълния уважен
размер от 2000 лв., или за сумата от 399,87 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и
присъдените разноски за уважаване на тази част от иска, като неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения, че стойността на действително
претърпените вреди от ищеца са в размер на разликата между пазарната
стойност на автомобила от 2622 лв. и остатъчната му стойност, която е в
размер на 500 лв., или 2122 лв., от която са заплатени преди завеждане на
производството сумата от 521,87 лв., поради което искът е основателен и
доказан до размера на 1600,13 лв., а в останалия уважен размер от 2000 лв.
искът е неоснователен, съответно решението, с което е уважен, е неправилно.
Моли да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част и да
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за
застрахователно обезщетение за имуществени вреди за сумата над 1600,13 лв.
до пълния присъден размер от 2000 лв., както и съразмерно за присъдените
разноски. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. А. Я.,
чрез адв. Д.П., с който счита жалбата неоснователна, а решението правилно.
Излага съображения за правилно приложение на закона от районния съд, с
присъждане на среднопазарната стойност на увреденото МПС, доколкото
законът не предвижда задължение за продажба на увреденото МПС и
получаване на остатъчната му стойност, а преценка на собственика е дали да
доплати и да го възстанови, поради което обезщетението е определено в
пълно съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно
Решение № 260769 от 10.03.2021 г. по гр. дело № 579/2020 г. по описа на РС
Пловдив. Моли за присъждане на разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от
КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от
съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или
въззиваемата страна.
Не е спорна между страните приетата от РС Пловдив фактическа
обстановка, въз основа на представените писмени доказателства по делото,
неоспорени от страните, а именно протокол от 22.08.2019 г. и преписка по
1511-500-19-305075/19 г. Въз основа на тях е установено, че на 22.08.2019 г. в
гр. Асеновград, на кръстовище бул. „България“ и ул. „Васил Левски“ е
настъпило ПТП между управлявания от Г.И.Ч. микробус, марка „Ивеко“, и
лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д“, управляван от С. А. Я., който е имал
застраховка „Гражданска отговорност“ в „Бул Инс“ АД, а Ч. в ЗК „Лев Инс“
АД. Безспорно е и, че вина за ПТП имал водача Г.И.Ч., който при завой в
кръговото движение неправомерно навлязъл в лявата лента за движение и
ударил лекия автомобил на Я., при което настъпили материални щети -
увредена предна дясна врата; лайсна предна дясна врата; преден десен
калник; лайсна преден десен калник; преден десен мигач; преден десен
подкалник; кормилна рейка; десен фар за мъгла; десен държач предна броня;
предна дясна лайсна под фар; лайсна предна броня; биалета; бленда десен
фар. Не се спори и по отношение на установеното с приетата САТЕ, че
стойността на ремонта за възстановяване на щетите по процесния автомобил е
2720,62 лв. с ДДС, а среднопазарната стойност на автомобила е 2622 лв.,
както и, че при предаването му в автоморга би се получила сума от 500 лв.
Безспорно е установен и факта, че жалбоподателят е уважил претенция за
заплащане на обезщетение за причинените от ПТП вреди в размер на 521,87
лева, която сума е заплатена на въззиваемия Я..
3
Не се оспорва извода на съда в постановеното решение, че е възникнало
за застрахователя задължение да обезщети причинените вреди на автомобила,
като пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от
застрахования при въззивника водач, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Не се спори
и по отношение на приетия размер на среднопазарната стойност на
автомобила, както и на общата стойност за възстановяване на автомобила от
описаните увреди. Така от заключението на вещото лице стойността на
ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 2720,62 лв. с ДДС, като е
възможно да бъдат установени и други увреди. Среднопазарната стойност на
изследвания марка и модел автомобил възлиза на 2622 лв. Според
заключението стойността на действителната щета е 2122 лв.
Спорен между страните е въпроса дали размерът на дължимото
обезщетение следва да се формира, като от установената от вещото лице
среднопазарна стойност на автомобила се приспадне стойността му като
метални отпадъци при евентуално закупуване на останките след увредата.
Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ е
налице тотална щета на моторното превозно средство, тъй като стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност, като в конкретния случай надвишава действителната стойност на
автомобила. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквито не са налице в случая. Съдът възприема
стойността, посочена от вещото лице в приетата без възражения експертиза за
действителна стойност на причинените вреди в размер на 2122 лв., като
съответна на действителната стойност по смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Въззивният съд счита, че действителният размер на щетите следва да се
определи като разлика между стойността на справедливата пазарна стойност
на автомобила и стойността на останките на автомобила при цялостното му
изкупуване от вторични суровини, както е посочило и вещото лице в
заключението си, или стойността на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие е равна на сумата от
4
2122 лв., в какъвто размер е и дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди, съгласно цитираната
разпоредба. Противното би довело до неоснователно обогатяване на
увреденото лице, в какъвто смисъл е налице и формирана съдебна практика
относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при
настъпила тотална щета. Страните не спорят, че жалбоподателят е платил
застрахователно обезщетение в размер на 521,87 лв., която сума следва да се
приспадне от дължимото застрахователното обезщетение. Разликата възлиза
на 1600,13 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
Или за присъдената от районен съд сума от 399,87 лв., над дължимото
застрахователно обезщетение, жалбата е основателна, а постановеното
решение неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът за сумата над 1600,13 лв. бъде отхвърлен.
Следва да бъде отменено постановеното решение и в частта за
разноските, съразмерно на отхвърлената част от иска, каквото искане е
направено във въззивната жалба, или за горницата над сумата от 656,05 лв.,
която е дължимата сума за сторените разноски от ответника в
първоинстанционното производство, съответно на уважената част от иска му.
Или за сумата от 163,95 лв. решението в частта за присъдените му разноски
следва да бъде отменено.
При този изход на спора – изцяло уважаване на подадената въззивна
жалба, жалбоподателят има право на пълния размер на сторените разноски,
съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 25 лв. за заплатена
държавна такса.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260769/10.03.2021 г., постановено по гр. дело №
1218/2021 г. по описа на ПРС, ХІХ граждански състав, в частта с която е
осъдена „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
да заплати на С. А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 1600,03 лева
(хиляда и шестстотин лева и три стотинки) до сумата от 2000 лв.,
представляваща разликата между платеното обезщетение и действително
претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП от 22.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба
15.01.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта
за присъдените разноски над сумата от 656,05 лв. (шестстотин петдесет и
шест лева и пет стотинки) до присъдените 820 лв. разноски в производството,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата над
1600,03 лева (хиляда и шестстотин лева и три стотинки) до сумата от 2000
лв., представляваща разликата между платеното от ответника застрахователно
обезщетение и действително претърпените имуществени вреди, причинени на
лек автомобил, негова собственост в резултат на ПТП от 22.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба
15.01.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата от
25.00 лв. (двадесет и пет лева) направени по делото разноски за заплатена
държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7