Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 10 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба И.М.П.,***, чрез адв.
Я.С. ***, против решение № 235 от 24.11.2021 г., постановено по АНД № 1572/2021
г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 3220660, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на И.М.П., на
основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр с чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лв.
Недоволен от решението на районния съд, И.М.П. го
обжалва, като излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебни разноски,
сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР
– Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, за представител изпраща адв. Я.С. ***. Поддържа жалбата
и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
се представлява от гл. юрисконсулт З.В.. Оспорва касационната жалба. Пледира,
че приложените в административната преписка доказателства кореспондират помежду
си, а нарушението е доказано по безспорен начин. Иска съда да остави в сила
решението на първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд
е приел за установено от фактическа страна следното: На 04.12.2019 г., в 11:57
часа, на територията на община Перник, на път I-1, км 286+300, при паркинг „Бостфаст“, в района на с.
Д., жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство (МПС)
– лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВР, със скорост от 75 км/ч, при
ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, валидно за населено място.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер № 11743d0. След преустановяване
на извършвания контрол на посоченото място бил
изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.), регистриран на 09.12.2019 г., в който било
удостоверено използването на посоченото АТС на процесната дата и в посоченото
населено място, периода от време, през който същото е работело – от 10:30 до
12: 30 часа, посоката на задействане (в двете посоки), режим на измерване –
стационарен, ограничението на скоростта в пътния участък – 50 км/ч, както и
липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено
място. При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства било установено, че автомобилът, чиято скорост на движение е
отчетена, е собственост касатора. В отсъствие на последния, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, срещу него бил издаден процесният ЕФ, в
който след приспадане на толеранс от 3 км/ч, относимо към максимално
допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост
била редуцирана на 75 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата
скорост на движение било с 25 км/ч, поради което за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв. Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП. Тези факти районният съд приел за
установени без съмнение въз основа на приетите по делото писмени доказателства,
представляващи административнонаказателната преписка по издаване на оспорвания
ЕФ, които решаващият съдебен състав кредитирал в цялост. Настоящият състав
споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира
същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна районният съд, след обсъждане и мотивирано отхвърляне на доводите
на наказаното лице приел, че деянието е
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
за което на извършителя му – собственик на МПС, с което нарушението е извършено
(чл. 188, ал. 1 от ЗДвП), е наложено
предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно
наказание – „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по реда на чл.
218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал.
2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на материалния
закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са изложените от касатора доводи за
неправилни изводи в решението за законосъобразност на ЕФ, които доводи се
основават в непосочване в ЕФ на посоката на движение на автомобила, управляван
от касатора, и в наличие на противоречие в съставения във връзка с проверката
протокол за използване на АТС относно посоката на движение на МПС. Тези доводи
са изтъквани и пред въззивния съд и същият обосновано ги е отхвърлил.
Изложените в тази връзка изводи напълно се споделят поради което се препраща
към тях.
Без основание са и доводите на касатора срещу
техническото средство, с което е установено процесното нарушение. Съвкупният
анализ на относимите доказателства е довел районния съд до правилен извод, че
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването
и заснемането на нарушението посредством използването на техническо средство от
одобрен тип, годно за използване като преминало последваща проверка за
съответствие с одобрения тип и техническите изисквания. Видно е от протокол №
52-С-ИСИС/30.09.2019 г. (л. 12 от АНД), същият удостоверява съответствие с одобрения
тип средство за измерване – „ARH CAM S1“ (удостоверение на л. 14 от АНД), на
средство за измерване „ARH CAM S1“ с фабричен номер № 11743d0, което
кореспондира с отразеното в ЕФ, макар и съставляващо непълно описание на
използваната за установяване на нарушението АТС.
С оглед горното, противно на доводите в жалбата,
правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че производството по
издаване на ЕФ не е опорочено, включително не е ограничено правото на защита на
наказания водач, а деянието е доказано. По делото са събрани достатъчно и
убедителни доказателства за това, че на 04.12.2019 г., в 11:57 часа, в
населеното място с. Д., община Перник, на път I-1, км 286+300, при паркинг
„Бостфаст“, собственият на жалбоподателя лек автомобил „***“ с рег. № РК ***
ВР, е управляван със скорост от 75 км/ч (изчислена след толеранс от 3 км/ч в
полза на водача), при ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, общо
валидно за населено място.
По приложимия материален закон:
Отговорността на касатора правилно е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Извършената от
касационния съд служебно проверка за правилно приложение на материалния закон
не доведе до различен извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния
съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Управлението на ППС със
скорост от 75 км/ч в населено място, за което валидно е общо ограничение на
скоростта до 50 км/ч, съставлява нарушаване на забраната, въведена с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За същото в санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 3 от ЗДвП – превишаване на максималната
разрешена скорост със стойности в диапазона от 21 до 30 км/ч, или в случая с 25
км/ч, е предвидено налагането на административно наказание „глоба“, налагано по
административен ред. Извършено е административно нарушение по смисъла на чл. 6
от ЗАНН. За същото е предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП налагането на
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, каквото по вид и
в какъвто размер наказание с процесния ЕФ е наложено в качеството му на собственик на МПС-то, с
което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Решението е съответно на
приложимия материален закон.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на
съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост. Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно
производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще
се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на
съдебни разноски в полза на касатора е без основание.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 24.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1572/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/