МОТИВИ към Присъда на КРС по НЧХД № 840/2020
г. на КРС
Делото е образувано по повод депозирана в Районен
съд Кюстендил частна тъжба от Б.И.Б., с ЕГН – ********** *** срещу Л.В.Б. ***,
с предмет – престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
Подсъдимата дава обяснения по
случая и не се признава за виновна.
Тъжителят, чрез своя упълномощен
представител, поддържа тъжбата и изразява становище, че подсъдимата следва да
бъде призната за виновна, да й бъде наложено съответно наказание.
Кюстендилският районен съд, след
като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна
доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Частният тъжител Б. и подсъдимата
Б. сключили граждански брак на 04.05.2018 г., като от брака си имат родено едно
дете – Б. Б.Б., с ЕГН – **********.
През 2020 г. частният тъжител
подал искова молба за прекратяване на
брака му с Л.Б., след което последната
напуснала семейното им жилище в гр. София и се преместила да живее , заедно с
малолетното им дете, в гр.Кюстендил, в дома на своите родители.
Към настоящият момент няма постановен съдебен
акт, с който бракът между Б. и Б. да е прекратен.
С Определение
№707/30.04.2020 г., постановено по гр.д.525/2020 г. по описа на Районен съд
Кюстендил са постановени привременни
мерки по отношение на упражняването на родителските права , местоживеенето
, режима на лични контакти и на издръжка на малолетния Б. Б. , до приключване
на делото с окончателен съдебен акт,
които мерки са в следния смисъл :
до приключване на делото със съдебен акт по същество упражняването на
родителските права е предоставено на
майката – Л.Б.; определен е режим на лични контакти на бащата с малолетното му
дете при следните условия - всяка първа и трета събота и
неделя на месеца във времевия интервал от 09:00 часа до 20:30 часа, по 7
/седем/ часа дневно, с прекъсване през времето за обяд и следобедна почивка на детето,
като контактите следва да се осъществяват на територията на гр. Кюстендил, на места,
подходящи за посещение с оглед възрастта на детето и да са съобразени с действащите
към момента на постановяване на горецитираното определение ограничения,
въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., като в съботния ден
майката има право да присъства, ако желае, а в неделния контактите се осъществяват без нейно
присъствие, а взимането и предаването на детето да се осъществява от и в дома на майката Л.Б., на адрес: ***.
Определението на съда е
влязло в законна сила от датата на постановяването му – 30.04.2020 г.
След влизане в сила на съдебния
акт , уреждащ режима на лични контакти на тъжителя с детето му, още на 16.05.2020
г. Б.Б. се обадил на подсъдимата и майка на детето им, за да
й каже, че ще отиде да вземе детето на следващия ден. В този разговор Б. помолила частния тъжител да не идва още в 9:00 ч., тъй
като детето спи до по-късно. Към тази дата детето било на 1 година и 6
месеца. Уговорили се бащата да дойде в
10:00 ч., в който час майката се
ангажирала детето да е готово за срещата
с баща си. В този първи ден от уикенда, в който бащата имал право на личен
контакт с детето си подс. Б. извела детето пред дома им с намерението да
го предаде на бащата. Според съдебното
решение в този ден тя имала право да присъства на срещата. В момента , в който Б. предавала
детето на бащата от автомобила , с който тъжителят пристигнал
слязла неговата майка – св. З. И.. Тя тръгнала към детето и поскала да го вземе.
Подсъдимата Б. отказала да предаде на
нея детето, като заявила, че срещата
трябва да е между бащата и детето
и то в нейно присъствие. Категоричен отказ за даване на детето на
бащата не е имало от страна на подсъдимата. Единственото, което тя заявила пред
Б. било, че не желае на срещата да присъстват неговите родители. Разразил се
спор между тях, като тъжителят заявил, че няма да вземе детето без родителите
му. След 5-6 мин. На улицата излезли и свидетелките М. Х. и Я. Х., съответно –
майка и сестра на подсъдимата. При излизането си двете видели, че Л. е силно притеснена, а детето плаче. Подсъдимата помолила тъжителя да закара
родителите се в парка и да се върне да вземе нея и детето. Заради скандала, на който станало свидетел
детето се разстроило още повече, поради което
св. М.Х. го взела и го дала на
своя съпруг , за да го прибере в къщата. В този момент св. И. , майка на
тъжителя, казала : „ Остави ги ! Отиваме
в полицията“.
Бил подаден сигнал на тел.112 за препядстване на лични контакти с дете и в сградата
на РУ Кюстендил е подадена жалба
срещу Л. Б. за това, че не е разрешила среща на детето с бащата. Веднага след подаване на сигнала, с патрул
на РУ Кюстендил, в състав– свидетелите И. и Ч., тъжителят и родителите му се
върнали на адреса , на който живее
подсъдимата. В присъствие на полицейските служители подсъдимата обяснила, че няма против да даде
детето на баща му, но иска срещата между тях да бъде без присъствието на
родителите на Б.. Полицаите също
посъветвали Б. да се съгласи да се срещне с детето и майката, без присъствието
на родителите му , но той категорично отказал.
Служителите на реда, виждайки колко разстроено е детето, което дядото
държал зад оградата, приели ,че няма смисъл да
го притесняват повече и си тръгнали.
Тъжителят и неговите родители също си тръгнали.
На следващия ден – 18.05.2020 г. в 10:00
ч. Б.Б., отново със своите родители отишъл на адреса, на който живеят детето и майката. Подсъдимата излязла и му казала, че детето е
спало малко повече и в момента закусва. Помолила да изчака около
30 мин., за да може да го нахрани
и да го подготви за срещата. Св. И., майка на тъжителя, реагирала доста остро на тази молба, като заявила, че
изобщо няма да чакат, а направо отиват в полицията. Отново бил подаден сигнал на тел.112 и е подадена нова жалба в РУ Кюстендил. Около
10:00 ч. тъжителят, родителите му и
полицейски патрул в състав Я. и К. отишли на адреса , на който живеят майката и
детето. Подсъдимата извела малкия Б. и
го предала на баща му.
Диспозитивът на тъжбата включва три
отделни дати, като в съдебно заседание
тъжителят, чрез своя процесуалне представител заяви, че поддържа обвинението само за датите 16 и 17 май 2020
г., на които според тъжителят подсъдимата е осъществила състава на
твърдяното престъпление – чл. 182, ал.2 от НК.
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетели, посочени от всяка една от страните, които свидетели съдът условно групира в две групи: свидетели
посочени от тъжителя – З. И. – майка на тъжителя, И. И. – негов баща, както и В.И.,
Д.Ч. , М.Я. и Б.К. *** и втора група свидетели, посочени от подсъдимата – М. Х. - нейна майка, Я.Х. –
сестра на подсъдимата.
В случая основните
свидетелите на страните са техни близки, което не налага категорично
подлагане на съмнение на обективността на
показанията им им, но те следва да се обсъждат
с особено внимание и да се съпоставят с останалия съвкупен доказателствен
материал.
Емоционално
неангажирани със случая са само полицейските служители, които са посетили
адреса на подсъдимата по повод подадените
от тъжителя сигнали и жалби, поради което и техните показания съдът приема за
изначално за годни доказателствени
средства, бидейки обективни и непротиворечиви.
За да приеме за установена описаната по-горе
фактическа обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В.И., Д.Ч., М.Я., Б.К., М.Х. и Я.Х.,
както и обясненията на подсъдимата - Б..
Показанията на свидетелите
З. И. и И. И. съдът кредитира отчасти. От
показанията им се извлича информация за влошените отношения между Б.Б. и Л.Б.,
които отношения са довели и до раздялата
между двамата, които отношения обаче не са предмет на настоящото дело и не се
налага да бъдат обсъждани изложените подробности
в тази посока. От значение в
случая е дали на инкриминираните дати Б.
е осуетила изпълнението на съдебно решение, уреждащо режима на лични контакти
на тъжителя със сина му. Според показанията на тези свидетели на 16.05.2020 г.
подсъдимата е извела детето , за да го предаде на тъжителя, но е поставила условие на срещата да не присъстват родителите на
тъжителя. Относно причините за
поставянето на това условие, обаче съдът не кредитира показанията им,
доколкото те обясняват поставеното условие с нежелание на Б. да предаде детето
на бащата. Видно от показанията на всички
останали свидетели, обаче, вкл. на полицаите посетили адреса на 16.05.2020 г.
подсъдимата е имала желание да предаде детето на бащата за осъществяване на личен контакт, съобразно
съдебното решение. Детето е било приготвено – нахранено и облечено за излизане.
В хода на съдебното
следствие са представени от страните множество писмени доказателствени средства
касаещи други образувани между тях дела – за развод, за домашно насилие, които
съдът няма да обсъжда и взема в предвид,
доколкото те удостоверяват изключително
влошените отношения между страните, който факт е установен непосредствено от
настоящия съдебен състав, в хода на това производство.
Съобразявайки горното, и
подлагайки на подробен анализ събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени средства , съдът приема, че обвинението повдигнато с тъжбата, не бе доказано по
безспорен и категоричен начин. Безспорно се установи, че на 16.05.2020 г. не е
осъществен личен контакт между тъжителя
и неговото дете, съгласно съдебното
определение регламентиращо режима на лични контакти между тях, което покрива обективните признаци
на престъплението, за което с тъжбата е привлечена да отговаря Л.Б.. Събраните
по делото доказателства, обаче сочат не за липса на воля от страна на Б.
да съдейства за реализиране на срещата
между бащата и детето , а за нежеланието
й на тази среща да присъстват други лица, с които тя има изключително влошени отношения.
За втората инкриминирана дата,
съдът не намери доказателства от обективна страна за извършено престъпление от
страна на Л.Б., доколкото , макар и един час по-късно тя е предала детето на бащата.
Действително отново е бил подаден сигнал
в РУ Полиция и адресът е посетен от
полицейски служители, като детето е предадено
в тяхно присъствие, но за необходимостта
часът да бъде по-късен Б. е уведомила
тъжителя още на 15.06.2020 г. , обяснявайки тази необходимост с режима на детето.
От обективна страна безспорно се установи наличие на влязло в сила съдебно определение
№707/30.04.2020 г. по гр.д.№525/2020 г.
по описа на Районен съд Кюстендил, с което са уредени и въпросите
свързани с упражняването на родителските
права по отношение на роденото по време на брака между страните дете. Съгласно цитираното
определение упражняването на родителските права е предоставено на майката – Л.Б.,
а на бащата, тъжител в настоящото производство, е бил определен режим на лични
отношения с детето - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца във времевия интервал от 09:00 ч. до 20:30 ч. , по 7 часа дневно, с
прекъсване през времето за обяд и следобедна почивка на детето , като
контакта се осъществява само на
територията на гр.Кюстендил , на места подходящи за посещение с оглед възрастта
на детето , контакта съобразен с действащите
ограничения от Закон за мерките и действията по време на извънредно положение
, обявено с решение на НС на Р България
от 13.03.2020 г., съботния ден по
желание на майката – и в нейно присъствие, а в неделния ден – без нейно присъствие, като взимането и предаването на
детето ще се осъществява от и в дома на майката.
Установи се също така, че в един
от дните определени за такива лични контакти
, а именно на 16.05.2020 г., такава среща между детето и неговия баща не е осъществена, с което обективно е
реализиран състава на престъплението по
чл. 182, ал.2 от НК, изразило се в непредаване на детето от подсъдимата на другия родител за осъществяване на личните
контакти с него . По отношение на втората
посочена дата – 17.05.2020 г. деянието
не е съставомерно и от обективна страна,
доколкото на тази дата среща между детето и бащата е проведена.
Посоченото по-горе неизпълнение на съдебното
решение на 16.05.2020 г.,съдът намира за несъставомерно от субективна страна. В подкрепа на този извод са всички свидетелски
показания, вкл. показанията на свидетелите , посочени от
тъжителя. Дори тези свидетели не
отричат, че майката е извела детето , за да го предаде на бащата, но след като
е видяла, че с него са и родителите му е поставила условие те да не присъстват
на срещата. Отказът на бащата да остане
насаме с детето в рамките на отреденото му време е изтълкувано от тъжителя като
осуетяване на срещата му с детето .
Анализирайки в горния смисъл събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, съдът
възприе посочената по-горе липса
на вина у подсъдимата , което прави
деянието несъставомерно.
Както вече бе посочено, обективно е налице
неизпълнение на съдебното решение от
подсъдимата – само на една от посочените дати – 16.05.2020 г., но това престъпление може да бъде извършено
само при форма на вината – пряк умисъл,
какъвто както вече бе посочено и
мотивирано у подсъдимата липсва. За да е
извършено престъплението от субективна страна подсъдимата трябва
да не е изпълнила съдебното
решение относно личните контакти
на другия родител с детето, като обективно трябва да съзнава, че единственият резултат, който постига с това си поведение е да лиши
другия родител от контактите му с детето.
В случая се доказа, че личната мотивация на Б. не е свързана с действия
насочени срещу тъжителя.
Не са налице доказателства за
наличие на противоправния резултат, който деецът на престъпление по чл. 182,
ал.2 от НК би трябвало да преследва, за да е осъществил от субективна страна
състава на това престъпление. Обратното,
доказа се от показанията на всички свидетели, че на 16.05.2020 г. Л.Б. е
приготвила и извела детето за срещата му
с бащата.
Натрупаните
негативни впечатления и изграден
страх от родителите на тъжителя, правят
поведението на Б. житейски логично. И
доколкото се установи, че това е мотивът на поведението й, а не принципно
неизпълнение на решението на съда , то съставомерността на деянието , за което е привлечена да
отговаря, от субективна страна остана
недоказано.
По така
изложените съображения за субективна несъставомерност на обвинението , съдът намери и призна
подсъдимата за невиновна по
повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал.2
от НК .
Районен съдия :