№ 37
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000464 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa на КАТЛИ-2 ЕООД – гр.Варна,
представлявано от управителя Х. С., чрез адв.А. от ВАК, срещу решение
№251/24.06.2022г., постановено по т.д.№192/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд, поправено с решение № 281/12.07.2022г., с което съдът е
уважил предявен съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД иск от "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД - гр.София, подпомагана от встъпилия на
страната на ищеца „БГ ЛЕНД КО“АД – гр.Варна срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД"
ЕООД – гр.Варна, представлявано от управителя В. К. и „КАТЛИ- 2"ЕООД –
гр.Варна, представлявано от управителя Х. С., като е обявил за
недействителна по отношение на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА"АД -гр.София възмездната сделка за непарична вноска, извършена с
учредителен акт и съгласие по чл.73 ТЗ, вписани с вх.№ 823 от 17.01.2018г,
акт № 82 том. II, дело №142/2018г., с която „ДЕВНЯ ТРЕЙД"ЕООД, ЕИК
*********, чрез управителя Е. П. С. е прехвърлил на новоучредено „КАТЛИ -
2" ЕООД, ЕИК *********, собствеността върху застроен недвижим имот, а
именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII -308, находящ се в кв.42 по
плана на ЗПЗ в гр.Варна, обл. Варненска, бул. "Вл. Варненчик" № 281, с площ
8 710 кв.м., при граници: улица по неприложена улична регулация: УПИ Х-
308; ПИ 1058; ПИ 1057; ПИ 1056; ПИ 1435; ПИ 1433; ПИ 1432; ПИ 1191;
1
УПИ VI-38, съгласно нот.акт № 57, том LXV II, дело № 15376, рег.№ 21550
от 05.12.2003г. издаден от Служба по вписванията - гр.Варна, а съгласно
Скица на поземлен имот, издадена от СГКК - гр.Варна №15- 547831-
03.11.2017г., ПИ с ид.№10135.4510.571 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
изпълнителния директор на АК, с площ от 8 710 кв.м., начин на трайно
ползване - за административна сграда, комплекс, ведно с построените върху
него ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА /склад/ със застроена площ от 935 кв.м. и
производствен НАВЕС със застроена площ 88 кв.м., съгласно Нотариален акт
№ 57, том LXVII, дело № 15376, рег.№ 21550 от 05.12.2003 г. издаден от
Служба по вписванията гр.Варна, а съгласно скици на сграда, както следва:
1.сграда с идентификатор 10135.4510.571.10 със застроена площ 206 кв.м.,
брои етажи: 2, предназначение: административна, делова сграда; стар
идентификатор: 10135.4510.571.1; 2.сграда с идентификатор 10135.4510.571.2
със застроена площ: 469 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена
сграда 3.сграда с идентификатор 10135.4510.571.3, със застроена площ: 13
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена страда 4.сграда с
идентификатор 10135.4510.571.4 със застроена площ: 16 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: Промишлена сграда 5.сграда с идентификатор
10135.4510.571.5 със застроена площ: 338 кв.м.; брой етажи: 1,
предназначение: Промишлена сграда 6.сграда с идентификатор
10135.4510.571.6 със застроена площ: 91 кв.м.; брой етажи: 1,
предназначение: Промишлена страда 7.сграда с идентификатор
10135.4510.571.7 със застроена площ: 3 кв.м.; 8. брой етажи: 1,
предназначение: Промишлена страда 9.сграда с идентификатор
10135.4510.571.8 със застроена площ: 14 кв.м.; брой етажи: 1,
предназначение: Промишлена сграда 10.сграда с идентификатор
10135.4510.571.9 със застроена площ: 14 кв.м.: брой етажи: 1,
предназначение: Промишлена сграда, 11,
сключена при общо знание на прехвърлителя и приобретателя,
действали чрез едно и също лице за увреждане на правата на кредитора с
парично вземане по банкови кредити /два договора за кредитни линии/,
поради затрудняване възможността за принудително изпълнение на дълга, по
иск, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД.
Въззивникът, чрез адв.А., намира обжалваното решение за неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. С подробно изложени съображения счита, че не са
налице предпоставките обуславящи основателността на Павловия иск, с който
съдът е сезиран, а именно: наличие на вземане /защото такова преди апорта
банката не е имала спрямо ответника или липсва дълг към датата на
разпоредителната сделка/; действие, с което да е увреден кредитора
/недоказано намира твърдението, че с извършения апорт се е намалило
имуществото на кредитора или обективно това е застрашило кредитора/;
знание за увреждането от страна на длъжника както и на третото лице, с
2
което е договаряно /в случай на възмездна сделка/. В заключение,
възразявайки категорично да е бил налице умисъл за увреждане чрез
разпоредителната сделка твърди, че целта на разпореждането с процесния
имот е била оптимизация на дейността на ответника и реализиране на
инвестиционни намерения – отдаване под наем, в резултат на което са били
реализирани и приходи. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
него да отхвърли исковата претенция като недоказана. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар пред двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ПЪРВА
ИНВЕСТИОНИОННА БАНКА АД, чрез адв.К., с който се оспорва
основателността на въззивната жалба. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли съда да потвърди същото, оставяйки
жалбата без уважение. Претендира присъждане на сторените разноски пред
двете инстанции.
Постъпил е отговор на жалбата и от страна на третото лице- помагач на
ищеца БГ ЛЕНД КО АД, чрез адв.К., за неоснователност на жалбата.
Претендира се отхвърлянето ведно с присъждане на сторените разноски във
въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.А., която
поддържа жалбата на изложените основания.
Въззиваемата страна и третото лице –помагач не се представляват, но
депозират молби с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е
образувано по искова молба на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД,
ЕИК *********, гр.София, подпомагана от встъпилия на страната на ищеца
„БГ ЛЕНД КО“АД, ЕИК *********, гр.Варна, срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от
управителя В. К. и „КАТЛИ-2" ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна,
представлявано от управителя Х. С., за обявяване по реда на чл.135 ЗЗД
недействителността по отношение на ищеца като кредитор на „ДЕВНЯ
ТРЕЙД" ЕООД на възмездна сделка, сключена с учредителен акт и съгласие
по чл.73 ТЗ, вписани с вх.№ 823 от 17.01.2018г, акт № 82 том. II, дело №
142/2018г., с която първият ответник е прехвърлил на втория ответник право
на собственост върху застроен терен и сгради като непарична вноска за
покритие на записан капитал при договаряне на насрещните страни с общо
знание за увреждане на кредитора, чрез волеизявление на едно и също лице.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за увреждане интересите
му като универсален правоприемник на кредитор с парично вземане,
породено от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя „ДЕВНЯ
ТРЕЙД"ЕООД, получил от банката -праводател търговско финансиране по
два договора за кредитни линии, съответно №030-176/02.12.2009г. и №30-
24/26.3.2013г., изменяни периодично с анекси, обезпечени с поемане на
3
задължения от различни солидарни длъжници. Сочи, че след като се снабдил
със заповеди за изпълнение, издадени по ЧГД №3019/2020г. и ЧГД
№3020/2020г., които не били оспорени от длъжника при връчване от съдебен
изпълнител по образуваните изпълнителни дела №20207180400246 и
№20207180400247, е насочил изпълнение срещу кредитополучателя,
съдлъжниците „ЗС Механизация“ЕООД и „ЕМО“ЕООД и свързани с
длъжника "Корпус груп“ЕООД и „Катли“ЕООД, но не е успял да получи
удовлетворение от издирените активи. Ищецът твърди, че длъжникът е
намалил наличното към момента на възникване на дълга имущество, като се е
разпоредил с имот на значителна стойност в полза на свое дъщерно
предприятие с едностранно изявление за учредителен апорт на едноличен
собственик, чрез С. С. /представляващ както вносителя, така и
новоучредяваното дружество/. Встъпилият в процеса приобретател на дълга
/цесионер/, чието принудително изпълнение кредиторът защитава с Павловия
иск, чрез пълномощника си адв.К., поддържа становище за увреждаща
сделка, договорена след възникване на дълга при отпускане на заема на
кредитополучателя. Сочи, че длъжникът се е разпоредил с всички свои
недвижими имоти, един от които е процесния, а другия е също предмет на
Павлов иск. По същество пледира бланкетно за уважаване на конститутивния
иск. Излага доводи за изцяло доказано потестативно право на кредитора да
отмени сделка, сключена от длъжника след възникване на задължение по
кредита при признато от него знание за намаляване възможността за
удовлетворяване от имуществото му и безспорна свързаност на собственик и
дружество.
Ответникът „ДЕВНЯ ТРЕЙД"ЕООД, в срока за отговор, признава
изцяло иска, чрез законния си представител и управител В. К..
Ответникът „КАТЛИ-2"ЕООД, чрез адв.Стоянова, оспорва претенцията.
Сочи, че при сключване на сделката нито длъжникът, нито учреденото от
него дружество са възнамерявали да увреждат кредитора си, като поддържа,
че кредитополучателят регулярно е обслужвал кредитната линия и при всяко
револвиране предходните му задължения са новирани, така че към датата на
апорта не е имало известно изискуемо задължение. Позовава се на анекси
№№12 и 13 по първия договор и анекси №№6 и 7 -по втория договор, с които
страните са уговаряли допълване на обезпеченията със залог на парични
вземания от текуща дейност и с имущество на трети задължени лица след
като кредиторът е бил запознат с вече извършените учредявания на дъщерни
дружества, като с тези уговорки е постигнал защита на своя интерес.
Възразява, че длъжникът се е разпореждал с имуществото си след като е
уведомявал кредитора, поради което е считал, че оповестеният апорт е бил
одобрен от банката. Това убеждение е поддържано и от самата банката със
следващите анекси. Сочи, че в настоящия процес ищецът злоупотребява с
конститутивния иск като черпи права от собствената си небрежност при
новиране на дълга и оценката на дадените обезпечения, а помагачът му и
останалите задължени лица, чрез общия им пълномощник са координирали
4
общи действия да избегнат своята отговорност, като насочат претенциите на
кредитора към тази сделка. По същество се претендира отхвърляне на
претенцията като неоснователна.
Допълнително в писмени бележки ответникът твърди недоказване на
факта на съзнателно увреждане на кредитора при апортиране на имота.
Коментира събраните гласни доказателства като индиция за несъмнено
съгласуване с банката кредитор на всички управленски намерения на
кредитополучателя, касаещи имуществото му, включително процесното
учредяване на дъщерно дружество като част от инвестиционна програма,
насочена към оптимизиране текущо отчитана пред банката дейност. Сочи
явно противоречие в интересите на двамата ответници, очертано поради
трайно ползване на услуги на довереника, обслужващ в настоящия процес
интересите на насрещната страна.
По делото са обективирани съгласия на ПИБ АД и на Девня трейд
ЕООД, за заместване на ищеца ПИБ АД от встъпилото лице БГ ЛЕНД КО
ЕООД, на основание чл.226, ал.2 ГПК, съгласно искане на последното вх.
№16420/18.08.2021г./л.177/ Налице е противопоставяне на заместването
поради оспорване на цесията от страна на другия ответник КАТЛИ -2 ЕООД
/л.246/ Поради изложеното, с определение от 23.09.21г. е отказано
заместването на ищеца от встъпилото трето лице помагач – частен негов
правоприемник по договор за цесия от 08.07.2021г.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, в пределите на въззивното обжалване, настоящият състав
достига до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение
правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Решението е обжалвано изцяло, поради което и преценката на фактите е
в обема на първоинстанционното производство като въззивният съд следва да
формира свои изводи относно наличие на увреждане имуществото на
длъжника чрез атакуваната с Павловия иск сделка, знанието и съгласието с
атакуваната сделка от страна на кредитора, възникване на вземането на ищеца
преди датата на апорта, умисъл на договарящите по атакуваното
действие/сделка.
Пред въззивния съд не са правени искания за събиране на други
доказателства, а приобщените по делото са достатъчно за преценка на
5
релевантните по иска факти.
Искът по чл.135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно
право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на посочения в
разпоредбата фактическия състав: ищецът да е кредитор на длъжника;
длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е
налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание
и на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането, когато
действието е възмездно.
Няма спор, че банката - ищец е универсален правоприемник на
преобразувана чрез вливане банка –кредитодател МКБ Юнионбанк АД, която
е предоставила целево финансиране на търговеца Девня Трейд ЕООД по два
договора за кредитни линии, съответно №030-176/02.12.2009г. и №30 -
24/26.3.2013г., изменяни периодично с анекси и обезпечени с поемане на
задълженията от съдлъжници както и учредени вещни обезпечения върху
вземания, движими вещи и недвижими имоти.
Безспорно е снабдяването на кредитора със заповеди за изпълнение в
две заповедни производства – по ЧГД 3019/2020г. и ЧГД 3020/2020г. Няма
спор, че кредиторът е упражнил правото си на принудително изпълнение
срещу кредитополучателя Девня Трейд ЕООД и съдлъжниците „ЗС
Механизация“ЕООД и „ЕМО“ЕООД и свързани с длъжника "Корпус груп“
ЕООД и „Катли“ ЕООД, но е насочил изпълнение върху ипотекирания от
"Корпус груп“ЕООД промишлен обект в гр.Девня, вземания на главния
длъжник, дялове, притежавани от всички длъжници в други дружества и е
поискал запор на движимите им вещи и банкови сметки. Тъй като тези лица
са солидарно задължени, то кредиторът може да насочи изпълнението си
спрямо кое да е от тях, без спазване на някаква поредност съгласно чл.122
ЗЗД. Поради това, кредиторът разполага и с потестативното право да
обезпечи имущество на длъжника, от което да се удовлетвори, т.е. с
преобразуващото право да предяви иска по чл.135 ЗЗД. С това право
разполага и неговият цесионер БГ ЛЕНД КО АД, Варна, конституиран в
производството като помагач поради прехвърляне на вземането в хода на
процеса /на 08.07.2021г./ и на основание чл.226 ГПК. /ТР №2/2021г. по т.дело
№2/2019г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът споделя изложените в първоинстанционното решение мотиви за
постановяване на акта по реда на чл.235 ГПК, при спорно, състезателно
производство, независимо от признанието на иска от страна на длъжника
Девня трейд ЕООД, поради оспорване на основателността от другия
необходим ответник Катли -2 ЕООД.
При твърдения за погасяване на вземането на ищеца, в тежест на
оспорващата страна е установяването на това обстоятелство, а такива
доказателства не са ангажирани по делото. Напротив, по делото са
6
представени и изискани от съда справки, с които съдебният изпълнител е
удостоверил, че след продажбата на ипотекиран от солидарен длъжник имот
/л.227/ и конституиране на новия взискател /цесионера, заместил банката/,
към 16.03.2022г. солидарният дълг не е погасен до размера от 884 890.58 лева
по първата заповед и 2 388 351.63 лева, по втората. Този извод следва
убедително и от изслушаната счетоводна експертиза, коментирана по-долу.
Установено е вписване на извършения от Девня трейд ЕООД апорт в
капитала на новоучреденото еднолично дружество Катли -2 ЕООД, от
17.01.2018г., в СВп. Придобиване собствеността върху имота от
новоучреденото дъщерно дружество „Катли 2“ЕООД е уговорено в
учредителен акт, като волята за внасяне на капитала чрез непарична вноска от
учредителя - едноличен собственик „Девня трейд“ООД, е изявена от С.
Петров С., на 09.01.2018г. Същото лице подписало като управител и
нотариално заверено на същата дата 09.01.2018г. съгласие на дружеството-
собственик за внасяне собствеността на имота в капитала на новото
юридическо лице срещу записани 10 446 дяла по 100 лв., съответно на
извършена оценка на правата на вносителя по реда на чл.72 ТЗ. Съгласието и
учредителния акт са регистрирани в книгите за вписванията за имота в СВ –
Варна, на 17.01.2018г. /л.86-93/, след довършване на учредяването с
вписването на новото дружество в ТРРЮЛНЦ на 11.01.2018г.
Дъщерното дружество „Катли 2“ЕООД е било учредено на 9.01.2018г.
като при регистрация в търговски регистър е било представено съгласието за
непарична вноска по чл.73 ТЗ, дадено за вносителя чрез управителя на
вносителя Девня трейд ЕООД С. П.С., чийто подпис е нотариално заверен на
същата дата.
Въз основа на изложеното, въззивният състав намира, че длъжникът
Девня трейд ЕООД е извършил валидно разпоредително действие –
апортиране на недвижимо имущество в капитала на новоучредено дружество
с едноличен собственик –вносителя на апорта, предмет на предявения
отменителен иск.
Извършеното действие следва по време възникване на задълженията
спрямо кредитора – ищец по двата договора за кредитна линия. Не е
необходимо за упражняване на потестативното право на кредитора, кредитът
да е обявен за изискуем. Съществуването на вземането следва и от
спецификата на договора за револвираща кредитна линия, при който в
рамките на определен период кредитополучателят може да ползва
определената като лимит сума. Тези задължения са възникнали и съществуват
във времето до апорта, считано от 2009г., съответно 2013г., когато са
сключени договорите за кредит. Следва да се отбележи, че подписаните към
тях анекси представляват споразумения между страните за преструктуриране
на дълга, но не и новационни споразумения съгласно чл.107 ЗЗД.
Същевременно не се установява в счетоводните регистри на банката в нито
един момент да е налице погасяване на заетата сума. Поради това не може да
7
се приеме, че е налице преустановяване действието на договорите преди или
към датата на извършване на апорта. В нито един от представените по делото
анекси не е видно съгласие на страните за новиране на задълженията по
договора за кредит промяна на предмета или основанието им. Поради това и
възражението на въззивника за липса на изискуемо задължение към ищеца
преди и към датата на апорта, не намира опора в събраните доказателства.
С подписаните към договорите за кредитни линии Анекси е извършено
предоговаряне на крайния срок за погасяване на средствата от кредита като
действието им е било продължено и към момента на извършения апорт,
съответно до 28.02.2020г. /по двата договора/.
В приложените уведомления на ЧСИ С. К. – Д. е отразено
съществуването на остатък в значителен размер на солидарно непогасено
задължение към конституирания в изпълнението взискател БГ Ленд Ко
ЕООД, цесионер на ПИБ АД. /л.385/ и по двата договора.
Същевременно, изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза
установява, че съгласно записите в регистрите на ПИБ АД, към датата на
предоставяне на апорта с вписване в АВп на 17.01.2018г. салдото по сметка
„Предоставени търговски кредити“, показващо вземането на банката към този
момент, е положително, в размер на 2 105 944.69 лева по първия по време
договор за кредитна линия и 894 055.31 лева по втория договор. На сумата от
3 000 000 лева възлиза и салдото по сметка „Заеми от финансови
предприятия“ в счетоводните регистри на Девня трейд ЕООД. Не е
установено в нито един от момент пълно погасяване на главницата по
кредитните линии. /т.2 от ССЕ, л.393/ В устните си обяснения вещото лице
посочва, че в периода /който е по-голям от заданието/, в който няма записи,
не е имало движение по кредитите. Вещото лице не е констатирало разлика в
отчетените задължения и при сравнение на предоставените от банката с тези
на длъжника Девня трейд, въпреки липсата на аналитична отчетност на
задълженията по двата договора и промяната в счетоводните сметки и
сметкоплана на длъжника. При приемо-предаване на активите /поради
вливане на банковите институции/ е засечена счетоводната информация
относно длъжника при праводателя и правоприемника – ищец и също не е
констатирано разминаване. Към датата на предоставяне на апорта, в
регистрите на банката са отразени значителни вземания и по двата договора:
2 105 944.69 лева и 894 055.31 лева. Сумата по задълженията нараства и към
март 2020г. като е аналогична на отразената при насрещната страна Девня
трейд.
Съгласно заключението /т.2/, сумите по кредитите са първоначално
усвоени непосредствено след подписване на договорите като само по
договора от 2009г. е налице момент, предхождащ апрота, в който е налице
пълно погасяване на заетата сума до 09.11.2016г., когато е усвоена нова. По
договора от 2013г. не е констатирано пълно погасяване на задължението в
нито един момент до настъпване на крайния падеж през 2020г. Тези
8
констатации на експертизата установяват безпротиворечиво съществуването
на дълга към датата на разпоредителното действие. Освен това, съгласно
устните обяснения на вещото лице, последното е извършило самостоятелни
проверки и засичания на информацията от счетоводните регистри на
насрещните страни, както и информацията, подавана към Кредитния регистър
на БНБ, съпоставена е хронологията на регистрираните действия, приложена
е разшифровка на кореспондентски сметки от двустранно отчитани операции
и заключението е резултат от тези действия. Поради това и заключението се
цени като обективно и професионално дадено.
По делото са събрани показанията на св.К.М., от които се установява,
че „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД е поддържал регулярна комуникация с
кредитодателя както с писмени изявления, регистрирани като официална
кореспонденция, така и с електронни документи, ползвани текущо като
заявки за усвояване на средства, предлагано погасяване и доказване
дейността на предприятието във връзка с мониторинг за следващ период на
револвиране. Свидетелката М. отрича категорично да е получавала
предварително уведомление от предприятието за намерението му да участва в
учредяване на дъщерно дружество, съответно за извършеното апортиране на
имущество. Такава информация е била получена по-късно във връзка с
установено от банката намаляване на активите, отразени в инвентарните
книги, а други доказателства за дадено от кредитодателя съгласие за
разпоредителната сделка, не са ангажирани /не се и твърдят/. Дори тези
показания да бъдат игнорирани съгласно чл.172 ГПК /свидетелката е и
понастоящем служител на кредитодателя/, съдът намира, че конкретният факт
не е от значение за основателността на иска.
Въз основа на горното, съдът намира, че не е опровергано качеството
кредитор на ищеца, предявил Павловия иск, съотв. легитимацията на неговия
цесионер, участващ като помагач в производството. Установява се извършена
валидна разпоредителна сделка с имущество на длъжника Девня Трейд ЕООД
чрез учредителен апорт в капитала на второто дружество Катли -2 ЕООД.
По въпроса дали има увреждане на кредитора при всяко
разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава
достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е
постановено решение по чл.290 от ГПК №320 от 05.11.2012г. по гр. дело
№1379/12г., на ІV г.о. на ВКС, което настоящият състав споделя. С
решението ВКС приема, че увреждане има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане
е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.
Ирелевантно за тази преценка е дали длъжникът след разпореждането
9
притежава имущество и на каква стойност. Без значение за спора е, че
сделката е сключена с оглед осъществяваната търговската дейност на
страните по нея. /за оптимизиране на същата и с цел реализиране на
инвестиционни намерения/ Поради това, възраженията на Катли 2 ЕООД, че
длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, че
кредиторът е насочил и може да се удовлетвори и от имуществото на трети
лица -солидарни длъжници и поръчители както и от имущество на
залогодатели и ипотекарни длъжници, са без правно значение за спора. Избор
на кредитора е спрямо кого да насочи изпълнението си като хипотетично
цялото имущество на длъжника по кредитите служи за обезпечение на
кредиторите му. Знаейки че има кредит, подлежащ на обслужване, длъжникът
знае, че разпореждайки се с имуществото си, създава затруднения за
удовлетворяване на кредитора.
Съгласно решение по т.дело №3484/2014г. на Второ т.о. на ВКС,
апортът или непаричната вноска в акционерно дружество представлява
правно действие по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на
вещ с транслативен ефект за правото на собственост. С апортиране на
недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от
патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, като
собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на
дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции/или
дялове от учреденото дружество.
При апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се
затруднило удовлетворяване на кредитора поради това, че се намалява
ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в
новоучредено търговско дружество, стойността на които зависи изцяло от
имущественото състояние на това дружество, представляващо динамична
величина, и принудителното изпълнение спрямо които акции е по-трудно
осъществимо. Обявената относителна недействителност възстановява в
отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на
длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото,
предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на
чл.133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредиторите му.
Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент
за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и
кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово
състояние на длъжника и само, когато последният /длъжникът/ не разполага с
друго имущество или същото е недостатъчно, само тогава да може да
упражни иска по чл.135 ЗЗД. Удовлетворяване от недвижимо имущество има
по-висока ликвидност от тази на удовлетворяване от трансформирането му в
дружествени дялове или акции от капитала на едно новоучредено дружество.
За кредитора съществува неизвестност относно стойността на финансовия
актив, в който е трансформирано недвижимото имущество. В контекста на
изложеното по-горе, не е необходимо да има реално увреждане, а е
10
достатъчно да се създава затруднение за кредитора за удовлетворяване на
вземането му и такова дефинитивно е налице.
По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките
за увреждането:
С оглед съществуване на задълженията по двата договора за кредитна
линия към датата на апорта, извършен от законния представител на
дружеството –длъжник Девня трейд ЕООД, С. С., което дружество е и
едноличен собственик на капитала на новоучреденото Катли 2 ЕООД,
знанието на длъжника за увреждане на кредитора следва да се приеме за
установено. Като знае, че е длъжник по кредити в значителен размер,
дружеството чрез органния си представител съзнава, че уврежда
кредитодателя си, тъй като съществува неяснота относно стойността на
дяловете като финансов актив. По отношение на длъжник – юридическо лице,
знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на съответния
орган знаят за него. В случая не може да се изключи знанието на вносителя на
апорта. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на
кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно,
например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден
договор. При едностранните правни сделки едната страна прави
волеизявление, поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че
уврежда кредитора. Ако договорът е безвъзмезден също е достатъчно
знанието на длъжника. Ако договорът е възмезден, необходимо е
съконтрахентът на длъжника също да знае, че договорът уврежда кредитора.
По смисъла на цитираното по-горе решение по т.дело 3484/2014г. на ВКС,
апортът в дружеството представлява особен вид отчуждаване на вещ с
транслативен ефект, който се осъществява с оглед постигане на определена
цел – участие в друго дружество. В този смисъл апортът е акт на
разпореждане и когато се извършва преди дружеството да е учредено, е
необходимо да се завърши фактическият състав на учредяването съгласно чл.
73, ал. 4 ТЗ, тъй като не може да бъде извършено прехвърляне или учредяване
на право, ако липсва правен субект – приобретател. Извършването на апорта
се състои в поемане на задължение на вносителя да престира непарична
вноска в имуществото на дружеството, а изпълнението на апорта
представлява изпълнение на задължение за прехвърляне на собствеността,
респективно друго право и предаване на непаричната вноска във владение на
дружеството. Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на
имота при учредителния апорт /както е в случая/ се обективира в два акта – в
устава и съгласието на собственика с описание на непаричната вноска,
изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, съгласно чл.115
ТЗ, чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 ТЗ. Когато учредителният апорт се извършва чрез
вземане на решение за учредяване на ЕООД и устав, той има характер на
сделка – решение. Волеизявленията на учредителите на дружеството,
включително волеизявлението на учредителя, който участва с апортна вноска,
не са насрещни. Те не са насочени към създаване на взаимни
11
правоотношения, а целят постигане на определен правен резултат, а именно
създаване на нов правен субект – съответното дружество. В този смисъл
волеизявленията на учредителя на учредителното събрание и в устава нямат
престационен характер помежду си и останалите учредители не придобиват
насрещни права и не поемат насрещни задължения срещу апорта, извършен
от друг учредител - акционер. В случая дори се касае за възникване на
еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто собственик е именно
вносителят на апорта. Принципно, поради разместване в имуществената
сфера на вносителя, апортът има възмезден характер. При учредителния
апорт обаче при вземане на решенията за учредяване на дружеството, в което
единственият съдружник прави непаричната вноска, дружеството още не е
възникнало, а изразеното от учредителя съгласие не представлява договаряне
по смисъла на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, тъй като съдружниците/акционерите не
са насрещни страни и между тях не се създават насрещни права и
задължения. Знание на акционерите по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД не е
необходимо да се изследва при учредителен апорт, тъй като насочването на
изпълнението срещу апортираното имущество се търпи от новоучреденото
дружество, но не и от неговите акционери/съдружници. В случая обаче е
налице и еднолична собственост върху капитала за вносителя, идентичен в
представителството с учредителя. Въз основа на изложеното съдът намира, че
при този вид апорт /учредителен/, за настъпване на неговото действие не е
необходимо съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване,
респективно на неговия бъдещ представител. Съгласно чл.73, ал.4 ТЗ при
учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от
момента на възникване на дружеството. Действията на учредителите при
извършване на непаричната вноска не се извършват от името на дружеството,
а от лично име с еднопосочна цел – учредяване на дружеството. Изразеното
от учредителите съгласие в решението на учредителното събрание и устава
относно учредяване на дружество с определен капитал, разпределен в дялове,
вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, и останалите взети
решения от учредителите обвързват дружеството от момента на неговото
възникване, от който момент същото придобива собствеността върху
апортната вноска /чл.73, ал.4 ТЗ/. Поради това, при предявен иск за обявяване
за недействителен спрямо кредитора на учредителен апорт не е необходимо
установяване знание за увреждане на кредитора нито от страна на
дружеството в процес на учредяване, нито от останалите учредители. /съгл.
цитираното решение на ВКС/
Изложеното сочи на установени всички материални предпоставки на
иска по чл.135 ЗЗД. За пълнота, настоящият състав препраща и към
изложените от първата инстанция мотиви съгласно чл.272 ГПК. След
преценка на обсъдените доказателства въззивният състав достига до извод за
основателността на иска, съответно неоснователност на жалбата на Катли 2
ЕООД. Поради достигане до идентични правни изводи, решението на ВОС
следва да бъде потвърдено.
12
Съобразно този резултат, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемата страна ПИБ АД, но въпреки искането, страната не е
представила доказателства за сторени такива. По отношение на третото лице
помагач БГ Бенд ко ЕООД, представлявано от адв.К., също не са ангажирани
доказателства за направени разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №251/24.06.2022г., постановено по т.дело
№192/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13