№ 832
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110132201 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
07.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 32201/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДОе“ ЕАД срещу С., в която се твърди, че на 13.09.2020
г. в гр. София, при движение по ул. „Кукуш“ срещу сградата на Сименс било настъпило
ПТП, като лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег. № СА ......... РТ, управляван от С.Г. бил
1
попаднал в необезопасена и необозначена дупка в следствие на което били нанесени вреди
по автомобила. Поддържа, че към датата на ПТП-то за автомобила била сключена валидна
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440119213137689 с период
на застрахователно покритие от 28.12.2019 г. до 27.12.2020 г. Навежда доводи, че във връзка
с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132024659
по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 86,58 лева
– с платежно нареждане от 18.09.2020 г., като били сторени и обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че ответника отговарял за поддръжката
на пътя, като в случая отговарял по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че с плащането на застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че е поканил
ответника да заплати претендираната сума, но последния бил отказал. Иска ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Твърди, че е недоказано наличието на причинно-следствена връзка, съответно не
е установено наличието на застрахователно събитие, което да е настъпило. Поддържа, че по
делото не са ангажирани доказателства досежно твърдения механизъм на ПТП-то. Навежда
доводи, че няма данни местопроизшествието да е посетено от служители на КАТ или такива
на ищеца, като липсвал и изготвен протокол в който да е отразен механизма на ПТП-то и
причините за него, както и че действително е налице дупка на пътя с определени размери и
какви вреди са произлезли от случилото се. Излага съображения за липсата на причинна
връзка, както и недоказаност на настъпилия застраховетелен риск. Твърди, че с оглед
техническите характеристики на автомобилните гуми било налице неустановеност на
причинната връзка. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава подробно. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба е направени искане за привличане на трети лица-
помагачи, като е предявен обратен иск срещу „НС“ ЕООД и „...............“ ООД, като се
поддържа, че страните се намирали в облигационни правоотношения по договор за
поддръжка и ремонт на уличната мрежа, като ул. „Кукуш“ била включена в улица предмет
на договора. Поддържа, че по договора ответниците били поели задължения за извършване
на дейности по поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения, който
следвало да се изпълняват за срок от 48 месеца, считан от 23.07.2019 г. Навежда доводи, че
ответниците по обратния иск не били изпълнили задълженията си по сключения договор,
което обосновава като сочи, че ответниците били действали при условията на ДЗЗД. Развива
аргументи, че ответниците по обраните искове отговаряли при условията на солидарна
отговорност. Иска ответниците по обратния иск да бъдат осъдени да заплатят
претендираната сума при условията на солидарност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба по обратният иск от
„НС“ ЕООД, в който се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като
сочи, че изплащането на застрахователно обезщетение не можело да бъде основание за
предявяването на регресен иск, освен това претенцията на ищеца била недоказана.
2
Поддържа, че не е налице доказано застрахователно правоотношение, което обосновава.
Навежда доводи за недоказаност на твърдените вреди и техния размер, тъй като не бил
ангажиран протокол за ПТ, респ. наличието на необезопасена дупка на пътя, както и че в
следствие на това по автомобила са нанесени вреди. Освен това сочи, че са налице
основания застрахователят да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Излага
съображения, че причина за ПТП-то била единствено поведението на водача на автомобила.
Твърди, че по делото не е установен механизма на ПТП-то, както и че не са изпълнени
изискванията на ЗДвП досежно уведомяването на органите на КАТ. Прави възражение за
съпричиняване. По отношение на обратния иск сочи, че не следвало да бъде конституиран
като трето лице-помагач, доколкото от сключения между ищеца и ответника договор било
изяснен неговия предмет, съответно, че е налице изпълнение по договора. Сочи, че самия
ищец е ангажирал доказателства, че е приел изпълнението на работата по договора, което
обосновава. Аргументира, че само ищеца по обратния иск носел отговорност за ПТП-то и
само последният отговарял по предявените искове. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба от ответника
„...............“ ЕООД и не е изразено становище по предявения обратен иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
I. По отношение на предявения главен иск:
СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в
правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност
заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата
на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при
3
действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ,
тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и
съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния
резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено за
безспорно, че: 1) към датата на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440119213137689 с период на
застрахователно покритие от 28.12.2019 г. до 27.12.2020 г.; 2) че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132024659 по която било
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 86,58 лева – с платежно
4
нареждане от 18.09.2020 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер
на 15,00 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С.Г..
От разпита на св. Г. се установява, че през м.09.2020 г. бил управлявал автомобил
„Фолксваген Джета“, който бил личният му автомобил с рег. № СА ................ РТ.
Свидетелства, че бил спукал гума при пропадане в дупка на пътя, което се случило в ж. к.
„Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“. Изяснява, че се движем от ж.п. прелез в посока към
мобилния оператор А1, като имало остър завой под 90 градуса и като влязъл в завоя пред
него се появила дупка и не успял да реагира, като автомобила пропаднал в дупката. След
това усетил, че гумата започнала да бие на джанта, отбил и сменил гумата, като сложил
резервната. Установява, че улицата била двупосочна. Дупката била дълбока около 20 см.,
защото пропадането на автомобила било осезателно и се отразило доста като друсане на
колата, а широчината била около 50 см. Сочи, че се движел с около 50 км./ч. Свидетелства,
че за дупката нямало сигнализация, нито знак, че пътят е в ремонт, като инцидента настъпил
около обяд. Изяснява, че тъй като бил в завой нямал възможност да маневрира, тъй като
срещу него идвал друг автомобил.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се установява, че механизма на
ПТП-то е следния на 13.09.2020 г., около 12:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег.
№ СА ................ РТ се движи по ул. „Кукуш“ с посока и срещу сградата на „Сименс“,
превозното средство преминава през дупка на пътното платно с размери 40 см./50 см. и
дълбочина около 15 см. Изяснено е, че в пряка причинно-следствена връзка по автомобила
са били нанесени вреди – спукана предна лява гума. Експертът е посочил, че размера
необходим за възстановяване на вредите по средни пазарни цени към момента на ПТП-то е в
размер на 89,92 лева, а обичайните ликвидационни разходи са в размер на 15,00 лева. В
открито съдебно заседание вещото лице е изяснило как ищцовото дружество е определило
размера на вредите. Също така вещото лице е посочило, че ако е налице удар с бордюра при
скорост по-ниска от 10 км./ч. ще се получи такова увреждане, защото при по висока скорост
5
щяло да се увреди и джантата. Експертът, присъствайки при разпита на свидетеля е посочил,
че свидетелските показания по никакъв начин не променят заключението, като същите
потвърждават механизма на ПТП-то.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на С. (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка. Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
6
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В
случая за ПТП-то е съставен надлежен протокол за ПТП, което удовлетворява нормативните
изисквания.
Неоснователни са доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача, поради което било налице съпричиняване. По делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства в тази насока – че с поведението си водачът е допринесъл обективно
за настъпването на ПТП-то и вредоносните последици, поради което, съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Ирелевантни са доводите на ответника във връзка с условията по застрахователния
договор и общите условия. Ответникът с оглед относителното действие на облигационните
отношения – арг. чл. 20 ЗЗД, не може да черпи възражения и права от чужда облигационно
правоотношение.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимото регресно вземане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
II. По отношение на обратните искове:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно и пасивно, субективно
съединени осъдителни (обратни) искове с правно основание: чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр.
чл. 82 ЗЗД.
Обратният иск е форма на защита на страната в процеса, като същата цели в едно
производство да разреши евентуално възникналия правен спор с третото лице-помагач, при
положение, че бъде уважен предявения главен иск. Тоест, обратният иск срещу третото-лице
помагач винаги е под вътрешнопроцесуалното условие, че главният иск е основателен.
Тоест, в случая с оглед изложеното по-горе за основателност на главният иск, съдът намира,
че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявените обратни
искове.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за обществена поръчка с предмет поддържане на процесния
пътен участък; 2) виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника –
неизпълнение на задължения по договора 3) настъпването на имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да докаже, че е намалял активът му, че се е
увеличил пасивът му или че е сторил разноски по процесния договор за поддръжка на
пътния участък обект, който да е бил валидно сключен и с достоверна дата за процесния
период с оглед неизпълнението на задължението на ответника, и 4) причинна връзка между
7
виновното неизпълнение на договорното задължение за ответника и настъпването на
вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
Приложен е Договор от 23.07.2019 г., сключен между С. от една страна, в качеството
на възложител и „София Зона 3“ ДЗЗД от друга страна в качеството на изпълнител, като
съдружници в гражданското дружество са посочени „НС“ ЕООД и „...............“ ООД. По
силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава на територията на
С., включващи райони „Люлин“, „Връбница“, „Възраждане“ и „Илинден“ да извършва
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоражения в
съответствие с техническа спецификация на възложителя. В договора е посочено, че улиците
и булевардите са посочени в приложение № 6 към договора, а дейностите включват:
- текущ ремонт и поддръжка на пътната настилка в това число и тротоарите;
- дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътни съоръжения – мостове, пасарелки,
водостоци, пешеходни подлези;
- ремонтно-възстановителни дейности при аварийни ситуации, целящи незабавно
възстановяване на минимално ниво на обслужване след възникнало аварийни ситуации
(пропадания, срутвания, изравяния, разрушение на мостови съоръжения и др.);
- съпътстващи поддържането дейности, представляващи условие, следствие или
допълнение към него, като: доставка влагане на необходимите и съответстващи на
техническата спецификация материали и строителни продукти; извършване на
необходимите изпитвания и лабораторни изследвания; отстраняване на проявени дефекти
през гаранционните срокове, определени в договора за възлагане на обществена поръчка.
В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора страните са уговорили, че дейностите по
договора ще се извършват в период от 48 месеца.
Според договореното в чл. 5 от договора дейностите се възлагат от възложителя на
изпълнителят с годишни, срочно и извънредни задания, с които се определят сроковете за
изпълнение.
По делото е представено приложение № 6 към договора, като съдът констатира, че в
същото не фигурира ул. „Кукуш“.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с обективирани в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения
– арг. чл. 180 ГПК.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
8
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
Представен е план за възлагане на дейности по текущ ремонт от 23.11.2016 г. (л. 51-
52 в кориците на делото), като възложителят по договора е възложил на изпълнителя
дейности за ул. „Кукуш“, свързани с асфалтова кръпка и обкантяване на дупка с битумна
паста, както и дейности във връзка с паважа на улицата.
От представени сравнителна таблица, акт обр. 19 и сметка обр. 22 (л 55-57 в кориците
на делото) се установява, че ищеца по обратния иск – С. е приела и е одобрила работата
извършена от страна на изпълнителя, която е била за ул. „Кукуш“. Тоест, налице е
извънсъдебно признание на факти, че изпълнителя по договора е изпълнил същия, което
признание е направено от възложителя по договора. А извънсъдебното признание на факти е
едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в
съвкупност с останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че не са
доказани пълно и главно материалните предпоставки на предявените обратни искове,
поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. На първо място не може да се направи категоричен извод, че ул. „Кукуш“
действително е попадала в обхвата на договора. На следващо място трябва да се отбележи,
че дори настоящият съдебен състав да приеме, че ул. „Кукуш“ е попадала в обхвата на
договора, то от ангажираните писмени доказателства се установява, че ответниците по
обратния иск са изпълнили същия, доколкото с оглед уговореното, за да се извърши ремонт
и поддръжка на улицата е необходимо възлагане от страна на възложителя – ищец по
обратния иск. В тази насока безспорно е установено, че възложените дейности са изпълнени
от изпълнителя по договора и са приети от възложителя. Тоест, не е налице виновно
неизпълнение по договора, за да може да се ангажира гражданската отговорност за вреди на
изпълнителят по договора.
9
Следователно, обратните искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат ищеца и единият от ответниците по обратния иск.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди
сумата от 498,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът по обратния иск „НС“ ЕООД е поискал присъждането на деловодни
разноски, като с оглед правилото на чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., с адрес: гр. ............... да заплати на „ДОЕ“ ЕАД, ЕИК: .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ...................., на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 101,58 лева, представляващи регресно вземане и
обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) №
44012132024659 за ПТП, което е настъпило на 13.09.2020 г., около 12:00 ч., католек
автомобил „Фолксваген Джета“, рег. № СА ................ РТ се движи по ул. „Кукуш“ с посока и
срещу сградата на „Сименс“, като превозното средство преминава през дупка на пътното
платно с размери 40 см./50 см. и дълбочина около 15 см., в следствие на което се спуква
предна лява гума, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С., с адрес: гр. ............... срещу „НС“ ЕООД,
ЕИК:.................., със седалище и адрес на управление: гр. ................... и „...............“ ООД,
ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: гр. ......................, за солидарно
осъждане на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от
101,58 лева, представляващи имуществени вреди, под формата на претърпени загуби,
поради виновно неизпълнение на Договор от 23.07.2019 г., сключен между С. от една
страна, в качеството на възложител и „София Зона 3“ ДЗЗД от друга страна в качеството на
изпълнител, със съдржници в гражданското дружество „НС“ ЕООД и „...............“ ООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С., с адрес: гр. ............... да заплати на
„ДОЕ“ ЕАД, ЕИК: .................., сумата от 498,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП С., с адрес: гр. ............... да заплати на „НС“ ЕООД, ЕИК:..................,
сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи „НС“ ЕООД и
„...............“ ООД на страната на ответника С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11