Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
Гр. Перник, 16.11.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Мария Х.
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията- докладчик административно дело № 226 по описа за 2023
година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на ****ООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв****, представлявано от управителя
К.С.И. чрез адвокат С.А. със съдебен адрес:*** против Решение № КПК-5 от
09.06.2023 година, издадено от директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - гр. Перник, с което на основание чл. 117,
ал.3 от КСО е възобновил административно производство и е отхвърлил по жалба с
вх. № 1012-13-54 против Задължителни предписания № ЗД-1-13-01072622 от
09.02.2022 година на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно
поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. На първо място посочва, че няма как да се
подаде Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудово
правоотношение, защото никога между посоченото лице и дружеството не е сключван
трудов договор. Посочва, че в чл.405а, ал.3 от КТ законодателят е предвидил, че
отношенията между страните до издаване на постановлението по ал.1 се уреждат
като при действителен трудов договор, но само ако работникът или служителят е
бил добросъвестен при постъпване на работа, а в конкретният случай работникът
не е бил добросъвестен, доколкото самият той не е пожелал да бъде сключен
трудов договор. На второ място посочва, че няма как да се подаде Декларация
обр.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 година за С.Й.В.за периода 29.10.2021 до
11.01.2022 година, защото посоченият период от страна на административния орган
е неправилен. Според жалбоподателя е налице нарушение на разпоредбата на чл.35
от АПК. На трето място посочва, че по отношение на посоченото в задължителните
предписания искане да се подаде Приложение 9 към чл.8, ал.1 и чл.11 от НПОПДОО
за болничен лист Е20220253818 от 25.01.2022 година, издаден на С.Й.В.с ЕГН: **********
за периода от 30.10.2021 година до 11.01.2022 година, но посочва, че
дружеството е подало жалба по отношение на този болничен лист. Навява доводи,
че оспореният административен акт е издаден в противоречие с чл.59, ал.2, т.4
от АПК, доколкото в него не е отразена фактическа обстановка и липсват мотиви,
а така също е издаден и при несъответствие с целта на закона. С оглед на тези
доводи иска от съда да отмени оспорения административен акт като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, проведено на 19.10.2023 година
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.Х., която моли съда
да уважи така депозираната жалба и в съответствие с това да отмени решението.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
списък по реда на чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Перник,
редовно призован се представлява от юрисконсулт Й.С., която моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли така депозираната жалба и
потвърди като правилен и законосъобразен издаденият административен акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство по чл.108, ал.1, т.3 от
Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 година
за реда и начина за осъщестгвяване на контролно-ревизионната дейност от
контролните органи на Националния осигурителен институт е започнало във връзка
с подадена от страна на наследник Декларация за трудова злополука № 5101-13-5
от 07.02.2022 година, настъпила на 30.10.2021 година със С.Й.В.с ЕГН: **********
при осигурителя ****ООД, гр. Перник. /лист 83/. Към декларацията са приложени
показания с вх. № 5101-13-5#2 от 11.02.2022
година, дадени от страна на наследника Й.С. С.; болничен лист № Е20220253818 от
25.01.2022 година; препис- извлечение от акт за смърт с дата 12.01.2022 година.
На 09.02.2022 година старши инспектор по осигуряването
към ТП на НОИ- Перник е издал Задължителни предписания №
ЗД-1-13-01072622/09.02.2022 година, с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КТ е дал следните задължителни предписания на ****ООД с ЕИК: ****:
-
Да се подаде уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратено трудово
правоотношение със С.Й.В.с ЕГН: **********, считано от 12.01.2022 година;
-
Да се подаде декларация обр.1 по Наредба Н-13 от 17.12.2019 година с данни
за осигуряване по трудово правоотношение с вид осигурен 01 за С.Й.В.с ЕГН: **********
за периода от 29.10.2021 година до 11.01.2022 година включително, с данни за
начало на осигуряването в т.14-29-то число на октомври 2021 година, последен
ден в осигуряване в т.15-11-то число на януари 2022 година. Дните в осигуряване
и осигурителният доход да се впишат в съответствие на оформените от осигурителя
разчетно-платежни ведомости, в зависимост от начина на отчитане на работното
време - по график или по календарна норма. Останалите записи се извършват в
съответствие с нормативната уредба за 2021г. и 2022г.
-
Да се подаде Приложение 9 към чл.8, ал.1 и чл.11 от НПОПДОО за болничен
лист Е20220253818 от 25.01.2022 година, издаден на С.Й.В.с ЕГН: ********** за
периода от 30.10.2021 година до 11.01.2022 година. Дните с право на обезщетение
да се подадат в съответствие с оформените от осигурителя разчетно-платежни
ведомости, в зависимост от начина на отчитане на работното време- по график или
по календарна норма.
Определен е срок за изпълнение на задължителните
предписания, а именно 21 /двадесет и един/ работни дни от датата на
получаването им. Задължителните предписания са връчени на жалбоподателя на
10.02.2022 година, видно от представената чрез административната преписка
разписка /лист 81/.
Срещу така издадените задължителни предписания
дружеството е подало Жалба с вх. № 1012-13-54 от 28.02.2022 година, адресирана
до по- горестоящият административен орган, а именно Директора на ТП на НОИ-
Перник с искане същите да бъдат отменени като незаконосъобразни /лист 30/. С
Решение № КПК-11 от 24.03.2022 година Директорът на ТП на НОИ- Перник е спрял
административното производство по повод на депозираната жалба с мотив, че пред
Административен съд е депозирана жалба против Постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022 година, издадено от
директора на „Инспекция по труда“ – Перник, с което е обявено трудово
правоотношение между С.Й.В.с ЕГН: ********** и
****ООД, гр. Перник и съгласно представено съдебно удостоверение пред
Административен съд - Перник е образувано административно дело № 109/2022
година, като към момента на издаване на решението все още няма влязъл в сила
съдебен акт. С оглед на това административният орган е преценил, че е налице
хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК и е спрял административното производство
/лист 28/.
С Решение № КПК-5 от 09.06.2023 година, издадено на
основание чл.117, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО във вр.с чл.117, ал.2 от КСО
директорът на ТП на НОИ – Перник е възобновил административното производство и
е отхвърлил така депозираната жалба. В мотивите си горестоящият административен
орган посочва, че с решение № 5615 от 30.05.2023 година, постановено по адм.
дело № 9162 по описа за 2022 година на Върховен административен съд жалбата
против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
17.01.2022 година, издадено от директора на „Инспекция по труда“ – Перник е
отхвърлена, като това постановление е влязло в сила на 30.05.2023 година, като
с тези мотиви е възобновил административното производство. В решението се
приема, че е налице трудово правоотношение, което е установено от страна на
органите на ИА- ГИТ, Дирекция ИТ- Перник с влязло в сила постановление на
основание чл.405а, ал.1 от КТ, с което е обявено трудовото правоотношение между
****ООД и С.Й.В., изпълняващ длъжността „пазач портиер/ невъоръжен“ на обект
„Склад строителни материали“, с адрес: гр. Перник, ****, считано от 29.10.2021
година, предвид което осигурителят, т.е. ****ООД следва да изпълни издадените
задължителни предписания. Решението е връчено на жалбоподателя на 09.06.2023
година /лист 16/.
Чрез административната преписка като писмени
доказателства са представени и приети от съда: Решение № 5615 от 30.05.2023
година, постановено по адм. дело № 9162 по описа за 2022 година на Върховен
административен съд, с което е отхвърлена жалбата на ****ООД против
Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022
година, издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник. Решението е окончателно, което
означава, че е влязло в сила на 30.05.2023 година, а заедно с това в сила е
влязло и оспореното постановление /лист 19/. Представено е също и Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2023 година /лист
99/, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на
трудово правоотношение между С.Й.В.с ЕГН: ********** и ****ООД, считано от 29.10.2021
година. /лист 100/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена в
срок, от страна която има правен интерес от обжалването, срещу акт който
подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за допустимост на съдения
контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи
нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният индивидуален административен акт, предмет на
настоящото производство е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.117,
ал.3 от КСО. Издаден е при спазване на изискуемата от закона форма, поради
което е валиден. Задължителните предписания са издадени на основание чл.108,
ал.1, т.3 от КСО, която предвижда правомощие на контролните органи на
Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения да
дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейност, възложена на Националния осигурителен
институт. Задължителните предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ по
реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО и е постановил решение, с което жалбата срещу
тях е била отхвърлена, като неоснователна. С оглед на това оспореният акт не
страда от отменителни основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
При издаването на акта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не споделя
виждането, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК, а
именно, че административният орган е издал акта без да обсъди всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая. Изясняването на фактическата
обстановка и събирането на доказателства е законово задължение на компетентния
орган, което гарантира спазването на основните принципи на производството,
които са регламентиран в АПК. Съдът счита, че действията, които контролният
орган е извършил са достатъчни, за да бъдат събрани необходимите доказателства,
на база на които да се напрани правилен извод относно фактическата обстановка.
Предвид изложеното не се констатира да е налице отменително основание по
чл.146, т.3 от АПК.
Решението е съобразено и с материалноправните разпоредби
и съответства на целта на закона. Направените от решаващият орган правни изводи
напълно се споделят и от страна на съда, а аргументите за това са следните:
Спорното в настоящият случай се свежда до това, дали
изводът на административният орган, потвърдил издадените задължителни
предписания е направил правилна преценка, досежно обстоятелството за наличие на
осъществена трудова дейност по смисъла на чл.4 от Кодекса за социално
осигуряване, което от своя страна да послужи като извод за възникнало
осигурително правоотношение, ведно с всичките си права и задължения на страните
по него - както за осигурителя, така и за осигуреното лице, във връзка с които
са издадени те.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО за осигурено лице се счита всяко физическо лице,което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От друга
страна според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицето
започне да осъществява трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за
които са внесени или се дължат задължителни осигурителни вноски. Тоест от
изложеното следва, че упражняването на трудова дейност е в основата на
осигуряването на едно лице за част или за всички покрити от държавното
обществено осигуряване социални рискове. Следователно осигурителните
правоотношения са производни - тяхното възникване, съществуване, съдържание и
прекратяване зависи изцяло от възникването, съществуването и прекратяването на
първичното правоотношение, по което първично правоотношение е упражнява трудова
дейност по смисъла на КСО.
В настоящият случай съдът счита за безспорно установено
наличието на осъществена трудова дейност в периода от 29.10.2021 година до
12.01.2022 година от страна на лицето С.Й.В.с ЕГН: **********. В общия случай
установяването на наличие на трудово правоотношение, съществуващо между
работника и работодателя става чрез сключване на трудово договор и допускането
на работа на работника от страна на работодателя, в който именно момент работникът
започва да полага труд (разбиран като престиране на работна сила в полза на
работодателя). Не са малко обаче житейските случаи, при които с цел избягване
на трудовото и осигурителното законодателство лицата прикриват правоотношение,
което притежава белезите на трудово главно чрез сключване на граждански
договор, който по своят характер е един облигационен договор и от него не
възникват осигурителни отношения поначало. Именно с цел разкриване на такива
обстоятелства законодателят е предвидил производството по чл.405а, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ), т.е чрез издаване на постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от страна на органите на Инспекцията
по труда привидността на едно трудово правоотношение бива разкрита и то с
обратна сила, т.е. към датата на която се установи, че лицето за пръв път е
било допуснато до работа. В конкретният казус именно такова производство е било
проведено. Същото е завършило с издаване на Постановления за обявяване съществуването
на трудово правоотношение от 17.01.2022 година между С.Й.В.с ЕГН: ********** и ****ООД
с начална дата 29.10.2021 година /лист 99/. Постановлението е преминало през
съдебен контрол и същото и влязло в сила на 30.05.2023 година /лист 19/.
В това постановление както се посочи органите на
инспекцията по труда са посочили в мотивите си, че именно на 29.10.2021 година
лицето за пръв път е било допуснато на работа, т.е. това е началната дата от
която същият е получил качеството на осигурено лице, това е и началната дата от
която възниква облигационното правоотношение със съответните за това задължения
и права за страните по него. Осигурителното правоотношение е продължило да
съществува до настъпване на смъртта на лицето, в следствие на претърпяна
трудова злополука на 11.01.2022 година, респективно до 12.01.2022 година, на
която дата е издаден Актът за смърт /лист 87/. За допълнение съдът ще посочи,
че времето от 30.10.2021 година (датата на настъпване на трудовата злополука) до
12.01.2022 година (датата на настъпване на смъртта) се счита за осигурителен
стаж, доколкото е налице болничен лист № Е20220253818 с дата 25.01.2022 година,
от който е видно, че за времето от 30.10.2021 година до 11.01.2022 година
лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност, а по силата на чл.9,
ал.1, т.2 от КСО това време се счита за осигурителен стаж, респективно
приравнява се на хипотеза на полагане на трудова дейност.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав по
категоричен начин приема, че е налице полагане на трудова дейност от страна на
лицето С.Й.В.с начална дата 29.10.2021 година и крайна дата 11.01.2022 година,
респективно 12.01.2022 година когато е издаден Актът за смърт, което означава,
че същият е имал качеството осигурено лице, а настоящият жалбоподател
качеството осигурител.
На следващо място чл.108, ал.1, т.3 от КСО посочва, че
задължителните предписания представляват по своята правна природа указания за
изпълнение на възникнали правни задължения, непосредствено свързани със
спазването на законодателството. С Решение № КПК-5 от 09.06.2023 година,
директорът на ТП на НОИ- Перник е потвърдил Задължителни предписания №
ЗД-1-13-01072622 от 09.02.2022 година, които предвиждат: 1. Да се подаде
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратено трудово правоотношение със С.Й.В.с
ЕГН: **********, считано от 12.01.2022 година; 2. Да се подаде декларация обр.1
по Наредба Н-13 от 17.12.2019 година с данни за осигуряване по трудово
правоотношение с вид осигурен 01 за С.Й.В.с ЕГН: ********** за периода от
29.10.2021 година до 11.01.2022 година включително, с данни за начало на
осигуряването в т.14-29-то число на октомври 2021 година, последен ден в
осигуряване в т.15-11-то число на януари 2022 година. Дните в осигуряване и
осигурителният доход да се впишат в съответствие на оформените от осигурителя
разчетно-платежни ведомости, в зависимост от начина на отчитане на работното
време - по график или по календарна норма. Останалите записи се извършват в
съответствие с нормативната уредба за 2021г. и 2022г; 3. Да се подаде
Приложение 9 към чл.8, ал.1 и чл.11 от НПОПДОО за болничен лист Е20220253818 от
25.01.2022 година, издаден на С.Й.В.с ЕГН: ********** за периода от 30.10.2021
година до 11.01.2022 година. Дните с право на обезщетение да се подадат в
съответствие с оформените от осигурителя разчетно-платежни ведомости, в
зависимост от начина на отчитане на работното време- по график или по
календарна норма. Със същите се цели да бъдат осигурени в максимална степен
осигурителни права за осигуреното лице, произтичащи от осигурителното
правоотношение. На следващо място съдът счита, че следва да посочи, че
въпросните задължения са и нормативно регламентирани, както правилно е посочил
в мотивите си на оспорения административен акт административният орган.
Предвид изложеното правилно административният орган е
приел, че жалбоподателят следва да изпълни посоченото в Задължителни
предписания № ЗД-1-13-01072622 от 09.02.2022 година.
С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Перник е правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направени по делото съдебни разноски и в съответствие с това да
бъде уважено направено искане от страна на ответника по делото за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в
размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ****ООД
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв****,
представлявано от управителя К.С.И. против Решение № КПК-5 от 09.06.2023
година, издадено от директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - гр. Перник, с което на основание чл. 117, ал.3 от КСО е
възобновил административно производство и е отхвърлил жалба с вх. № 1012-13-54
против Задължителни предписания № ЗД-1-13-01072622 от 09.02.2022 година на
старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник, като неоснователна.
ОСЪЖДА ****ООД с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв****,
представлявано от управителя К.С.И. да заплати на Териториално поделение на НОИ
– Перник съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/