О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 759
гр.Бургас, 25.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №346 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2095/31.01.2020г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №3494 от 10.12.2019г., постановено по гр.д.
№6696/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора, с адрес: град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, да плати на П.В.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 1 421,34 лева
/хиляда четиристотин двадесет и един
лева, тридесет и четири стотинки/, представляща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 208,77 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него за периода от 08.08.2016 година до
07.08.2019 година нощен труд, сумата
183,79 лева /сто осемдесет и три лева, седемдесет и девет стотинки/,
представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ
размер от 1 421,34 лева /хиляда четиристотин двадесет и един лева, тридесет и
четири стотинки/, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на
подаване на исковата молба – 07.08.2019 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 1 421,34 лева /хиляда четиристотин двадесет и един лева, тридесет и
четири стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.08.2019
година до окончателното й плащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет
лева/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
Осъдена е Главна дирекция Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора, с адрес: град София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ №46, да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер
от 336,85 лева /триста тридесет и шест лева, осемдесет и пет стотинки/, от
която сумата 230 лева /двеста и тридесет лева/, представляваща възнаграждение
за вещо лице и сумата 106, 85 лева /сто
и шест лева, осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемия П.В.К..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №346 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.