МОТИВИ по НОХД № 30 412/09 г. по
описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият З. Л. Б. е обвинен в това, че на
28/29.03.2009 г. в с. М., област Монтана като непълнолетен, но могъл да
разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
отнел от владението на П. Г. Й. xxx. движими вещи – сумата 70 лева в български
банкноти с различен номинал, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване – казал й, че
“ще я утрепе”, ако не му даде пари – престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от .
Прокурора поддържа обвинението, пледирайки конкретно
по вид и размер наказание спрямо подсъдимия. Преди това представителя на РП
Монтана изрази съгласие делото да се разгледа и реши при условията на Глава 27 НПК.
Подсъдимият Б. се признава за виновен, твърди, че
съжалява за извършеното и, че стореното няма да се
повтаря. При условията на чл.371, т.2 НПК подс. Б. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези
факти съгласно чл.371, т.1 от НПК.
Защитника на подс. Б., назначен
при условията на чл.372, ал.2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл.372, т.1 НПК. Защитника излага подробни доводи в полза на
определяне на наказание “обществено порицание” спрямо подсъдимия.
Производството се разви при условията и реда на Глава ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие,
прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. З. Б. е не осъждан. До настоящия момент е видно от
приложената справка – характеристика, че няма налагани мерки по чл.13 от ЗБППМН спрямо Б..
На 28/29.03.2009 г. вечерта подс.
Б. xxx подсъдимия минал покрай дома на самотно живеещата и възрастна жена – св.
П. Г. Й.. Подсъдимия повлиян от употребен алкохол и знаейки, че периодично св. Й.
получава пари от внучката си, решил да влезе в дома на св. Й. и да вземе пари
от последната. Подсъдимия влязъл в чуждия дом през не заключената входна врата,
а после влязъл и в стаята на св. Й., където последната
спяла. При вида на подсъдимия, св. Й. се събудила, много се уплашила и
започнала да вика за помощ. Подс. Б. заплашително
казал на св. Й. да му даде пари, при което същата му дала банкнота от 10 лева. Подс. Б. видял обаче къде са парите на св. Й. и отново я заплашил
да му ги даде, защото щял да я пребие. Св. Й. уплашена
дала и останалите й 60 лева, които преди това й били изпратени от внучката й –
св. П. И. Ф.. Подс. Б. взел общо 70 лева и напуснал
стаята на св. Й., след което отишъл в заведение в с. М. и почерпил присъстващи.
Последното видял намиращия се по това време в заведението св. Г. М..
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303,
ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Деянието
от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.198,
ал.1 НК – “грабеж”, като от обективна страна е
извършено чрез “заплашване” по смисъла на чл.198, ал.2 от
НК изразяващо се в заплахата от страна на подсъдимия
спрямо пострадалата, че ако не му даде парите си, ще я пребие.
Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка и
при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подсъдимият З. Л. Б. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.198, ал.1 вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК:
- на 28/29.03.2009 г. в с. М.,
област Монтана, като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, отнел от владението на П. Г. Й. xxx
сумата 70 / седемдесет/ лева в банкноти от различен номинал, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимия
Б. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Макар
и непълнолетен подс. Б. към момента на извършване на
деянието, данните по делото сочат, че същия е разбирал свойството и значението
на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Причините за извършване на деянието са - неправилното
отношение към чуждата собственост и личността на другия, особено ако е
възрастен човек, както е в процесния случай, импулсивността
на непълнолетния подсъдим и не на последно място употребения преди деянието
алкохол, който е довел до отслабване на волевите задръжки у подсъдимия.
За извършеното от подс.
Б. престъпление съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на настоящата
присъда по радиовъзела в гр. Монтана, след влизането й в сила.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.58а
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” от НК
СЪОБРАЗЯВАЙКИ нормата на чл.373, ал.2 НПК.
Към момента на процесното
деяние подс. Б. е бил непълнолетен, а съобразявайки
новата редакция на чл.373, ал.2 от НПК и нововъведената разпоредба на чл.58а НК, съдът при условията на чл.372,
ал.4 НПК не може да наложи по – тежко предвиденото
алтернативно наказание “пробация” по чл.55, ал.1, т.2,
б. ”б” НК. Освен законовата забрана по чл.373, ал.2 вр.
с чл.372, ал.4 НПК, съдът отчете и събраните
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо подс.
Б. – последния не е осъждан, няма налагани спрямо него и възпитателни мерки по
чл.13 от ЗБППМН, няма настъпили телесни увреждания за
пострадалата и не на последно място подсъдимия се разкайва за случилото се и
изявява готовност за възстановяване на сумата от 70 лева на св. Й.. Всички тези
обстоятелства извън забраната по чл.58а НК, не дават основание съдът да
наложи по – тежкото предвидено алтернативно наказание “пробация” при приложение
на чл.55 НК.
При определяне на наложеното наказание, съдът намира, че
са съобразени целите по чл.36
при отчитане разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК и чл.58а НК, респ. степента
обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на
подсъдимия.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия както следва:
- от св. П. Г. Й. за сумата от 70 лева обезщетение за имуществени вреди.
Съдът намери предявения иск от св. Й. за изцяло
основателен.
По делото се събраха доказателства, които
доказват, че подсъдимия е отнел 70 лева от с. Й. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е
употребил заплашване. Заради горното и на основание чл.45
от ЗЗД сумата от 70 лева, която не бе оспорена от страните като размер, следва
да се присъди като обезщетение за имуществени вреди на св. Й..
Предвид горното съдът осъжда
подсъдимия З. Л. Б. да заплати на П. Г. Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата
70 / седемдесет / лева обезщетение за имуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 НПК,
съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия З. Л. Б. да заплати по сметка на
ВСС сумите – 17.50 / седемнадесет лева и 0.50 ст. / лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
След определяне и изплащане на адвокатското
възнаграждение от НБПП гр. София на назначения
служебен защитник, съдът ще се произнесе и за тези разноски, с определение по
реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: