РЕШЕНИЕ
№198
гр.Поморие,
08.10.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 09 септември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Веселин
Белев
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 74 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е за спорна съдебна администрация и се
провежда по общия исков ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Ю.А. ***. Същият участва в производството лично и
чрез упълномощен процесуален представител – адвокат Т.Я. ***. Ищци по делото са
и децата Ф.А. и Е.А., представлявани от баща си Ю.А..
Ответник е Д.Л. ***. Същата е уведомена за заведеното
срещу нея дело чрез залепване на съобщение на регистрирания неин адрес, на
който не е била открита. От името и за сметка на ответницата по делото участва
особен представител по чл.47 ал.6 ГПК – адвокат Е.Т. ***.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на
съпружески начала в с.Б., в къщата на родителите на ищеца, без сключен
граждански брак, за период от седем години. В този период на страните се родили
децата Ф. и Е.. През месец май 2012г. един ден след работа ищецът се прибрал и
установил, че ответницата с децата е напуснала жилището. Ищецът отишъл да я
потърси при родителите и в с.М.. Тя не пожелала да се върне с него, но той взел
със себе си децата. До настоящия момент ответницата не е търсила децата, не
осъществявала контакти с тях и не давала издръжка. Ищецът се грижи за тях с
помощта на родителите си. Исканията са съдът да предостави на ищеца
упражняването на родителските права върху двете деца, да присъди месечна
издръжка по 80лв. за всяко от тях, която да се заплаща от майката и да определи
режим за лични контакти на майката с децата. Иска се и присъждане на издръжка
за минало време – от месец май 2012г. до предявяването на иска, а именно по
720лв. за всяко от децата. Представят се доказателства.
Правното основание на искането за предоставяне
упражняването на родителски права е чл.127 ал.2 СК.
Правното основание на искането за издръжка е чл.143 ал.1 СК.
Правното основание на искането за присъждане на издръжка
за минало време е чл.149 СК.
Ответницата, редовно призована чрез залепване на
съобщение по реда на чл.47 ал.6 ГПК, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща представител. Назначеният и особен представител, не оспорва наличието
на основание за предоставяне упражняването на родителските права на бащата.
Счита, че претендираният размер на издръжката е завишен и не следва да се
уважава в пълен размер. Счита за основателно искането съдът да определи режим
за свиждане на майката с децата. Не сочи нови доказателства.
ДСП Поморие въз основа на дадени от съда указания е
представила социален доклад, с който описват установената фактическа обстановка
във връзка с условията за отглеждане на децата при бащата. Не взимат становище
по същество на делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.
Представени са заверени по реда на ЗА преписи от
удостоверения за раждане, от които се установи, че детето Е. Ю. А. ЕГН:**********
е родено на ***г***, а детето Ф. Ю. А. ЕГН:********** е родено на ***г***.
Родители на децата са Ю. А. и Д.Л..
Представена е служебна бележка от която се установи, че
детето Ф.Л. посещава редовно от 01.06.2011г. до момента ЦДГ Сребърно звънче в
с.С.
Като свидетел по делото е разпитана Е. Й., съседка на
имота, в който живее бащата с децата. От него и родителите му разбрала, че
ответницата от около една година е напуснала жилището и отишла да работи в
Гърция. Децата останали при бащата и родителите му.
Като свидетел по делото е разпитана К.К., също съседка на
жилището на ищеца. Тази свидетелка също потвърждава, че бащата на децата,
заедно с тях и родителите си, живеят в едно домакинство на адреса в с.Б..
Домакинската работа и непосредствената грижа за децата се поемала от бабата, а
дядото и бащата на децата работели. Свидетелката виждала, че бащата излиза на
разходка с децата. Майката не била виждана от свидетелката от година и няколко
месеца.
В социалния си доклад, след извършено проучване на място
и анкети, социалният работник е установил следното. Малкото дете Е. е в добро
здравословно състояние и правилно физическо развитие. Не говори български език.
Не съобщава за физиологични нужди, ползва бебешки пелени. По-голямото дете Ф.
говори български език, но е срамежливо и затова – затруднено в контактите си.
Има диагностициран физически проблем на лява бедрена глава, поради което куца
при ходене. Децата има личен лекар и са имунизирани съобразно изискванията.
Социалният работник е провел телефонен разговор с бащата
на ответницата П. Л., който е потвърдил, че дъщеря му работи в Гърция. Л.
заявил, че майката редовно изпраща парични средства за издръжка на децата си.
Родителите на ищеца са заявили подкрепата си в
отглеждането на двете деца. Всички живеят на посочения в исковата молба адрес в
тухлена жилищна сграда. Условията за живот са приемливи, предвид ниските и
непостоянни доходи на домакинството.
По делото не се събраха конкретни доказателства относно
доходите на страните.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.127 ал.2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася
по посочените въпроси.
В случая единственото законосъобразно решение е децата да
живеят при бащата и той да упражнява родителските права спрямо тях. Това е
така, защото майката понастоящем пребивава в чужбина, където работи. В жилището
на бащата, при отглеждането на децата от него, е на разположение и грижата на
неговите родители. Това фактическо положение е непроменено от момента на
напускането на домакинството от страна на майката, което е станало през м.май
2012г.
Предвид липсата на установени специфики в отношенията на
децата с майката следва да се постанови обичаен режим на лични отношения с
децата, а именно всяка първа и трета седмица от месеца от 9ч. в събота до 18ч.
в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск. Децата следва да бъдат взимани от дома на бащата и довеждани обратно
там от майката.
Предвид предоставянето на родителските права на бащата,
претенцията за издръжка на децата, изплащана от майката чрез него, е
основателна. Следва да се присъди издръжка, която майката да дава на децата си
чрез техния баща и законен представител, тъй като чл.143 ал.2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл.142 ал.1 СК –
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от минималната работна
заплата за страната.
Поисканият от бащата размер от 80лв. месечно за всяко от
децата съдът счита за адекватен на установената фактическа ситуация. Нуждите на
децата, които са в рамките на нормалните за дете на съответната възраст, предполагат
суми, значително надвишаващи посочените. Тези суми обаче следва да се
редуцират, като се съобразят с възможностите на майката да дава издръжка. По
делото няма данни за реалните доходи на ответницата, при което следва да се
приеме, че тя може да си набавя доходи в размер на средните за страната. Затова съдът прие, че издръжката на всяко от
децата следва да е в рамките на поисканото, а именно по 80лв. месечно.
Основателна е претенцията за заплащане на издръжка за
минало време. Установи се по делото, че след напускането на общото домакинство
от страна на майката, децата са останали и са били отглеждани от бащата.
Ответницата не доказа да е давала издръжка от м.май 2012г. до предявяването на
иска, което е в нейна тежест. Затова съдът прие, че по повод направеното искане
следва да се присъди издръжка за всяко от децата за 9 месеца преди
предявяването на иска, по 80лв. месечно, или общо по 720лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА ИСКА на Ю.В.А. ЕГН:********** *** .., със съдебен адрес
гр.Поморие ул...., адвокат Т.Я., действащ в качеството си на законен представител
на двете си малолетни деца Ф.Ю.А. ЕГН:********** и Е.Ю.А. ЕГН:**********,
против майката на децата Д.П.Л. ЕГН:**********, с регистриран постоянен и
настоящ адрес в с.Б. ул.. .., отсъстваща, с особен представител по чл.47 ал.6 ГПК адвокат Е.Т. ***, като ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на децата да е при бащата, който ще упражнява родителските права
спрямо тях.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката с децата всяка първа
и трета седмица от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя, както и един месец
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Децата следва да бъдат
взимани от дома на бащата и довеждани обратно там от майката.
ОСЪЖДА Д.Л. да заплаща на дъщерите си Ф.А. и Е.А., чрез баща им
и техен законен представител Ю.А., месечна издръжка в размер по 80лв. от м.февруари
2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА Д.Л. да заплати на дъщерите си Ф.А. и Е.А., чрез баща им
и техен законен представител Ю.А., издръжка за минало време, а именно за
периода от м.май 2012г. до м.януари 2013г., по 720лв.
ОСЪЖДА Д.Л. да заплати на държавата по сметка на ПРС д.т. по 115.20лв.
върху присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: