Р Е Ш Е Н И Е
№140
гр.
Велико Търново, 24.8.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на седми август две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С.и
в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно
НАХД № 10 137/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по касационна жалба на Х.И.Д. чрез *** И.Д.,***, офис 3 против Решение №
252/17.03.2020г. по НАХД 1238/219г. по описа на Районен съд Велико Търново, с
което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш, серия К № 2169246 на ОД
на МВР В. Търново, с който на касатора ,в качеството му на управител и законен
управителя на „Орел –Х.И.Д. „ ЕООД за
извършено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр.
с чл. 182, ал.1,т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50
лева.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон,при допуснато съществено нарушение на производствените правила, поради липсва на проведено съдебно следствие и несъобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест ,поради което фактическата обстановка е останала неизяснена, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1,т.2 от НПК. Счита, че ВТРС е приключил съдебното следствие, без да е открил такова, не е събрал допустимите и относими доказателства за спора. На следващо място, не се е съобразил , че изрично изисканата и представена от ответника ежедневна форма за отчет за 30.6.2018г. по чл. 75, ал.2, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. на МВР освен , че не е подписана, но и не фигурират в нея данни за нито едно констатирано нарушение през времето от 10 до 12 часа, което дискредитира доказателствената стойност на атакувания ЕФ. ВТРС не е събрал доказателства за оспореното време, отразено в ЕФ, тъй като липсва достоверно време на вреви печат съгласно Регламент ЕС910/2014г. Незаконосъобразно не е уважено искането за предявяване на въпросното техническо средство в съдебната зала, с цел извършване на констатация дали са спазени императивните изисквания на чл. 44, т.3 от ЗИ.ВТРС не е съобразил, че и петте файла, съдържащи снимков материал за твърдяното нарушение, един от които е приложен към самия ЕФ прегледани в съдебно заседание са първоначално създадени на 11.09.2019г. в 10,52 часа, което няма нищо общо с процесната дата на нарушението 30.6.2018г.съдът не е съобразил, че самото административно- наказателно производство е проведено при радикални процесуални нарушения, тъй като съгласно Заповед № 366з-758/12.3.2018г. на комисар Х. за определяне на полицейски служители, които да извършват заснемане с процесното техническо средство е нищожна, като издадена във време, когато този издател не е бил оправомощен да замества директор на ОД на МВР В.Търново, като се съобразява със съдържанието на Заповед № 366з-533/16.2.2018г. като не са събрани доказателства за отсъствието на Директор на ОД на МВР В. Търново за периода от 19.2.2018г. до 12.3.2018г. Не на последно място съдът не е съобразил едно от главните възражения, че твърдяното в ЕФ нарушение е несъставомерно и недоказано в т.ч. въведеното ограничение на максималната скорост , не е посочено и изпълнителното деяние, за което е вменена отговорност по ЗДвП. По тези аргументи иска отмяна на решението на ВТРС и връщане на делото на друг състав на съда , алтернативно отмяна на ЕФ. В съдебно заседание редовно призован не се явява, представлява се от *** Д., който поддържа така подадената жалба.
Ответник жалба- ОД на МВР В. Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените пороци на съдебното решение, съдът е изискал всички възможни доказателства и въз основа на тях е направил верен извод за извършеното от касатора нарушение, като не са налице твърдените пороци при оценката на доказателствата от съда. Не са налице и процесуални нарушения при издаване на ЕФ,като макар ,че ежедневната форма да не съдържа данни за нарушението , същото се доказва по несъмнен начин от всички обстоятелства, поради което съдът правилно е приел, че то е доказано.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 252/17.03.2020г. по НАХД
1238/219г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш, серия К № 2169246 на ОД на МВР В. Търново, с
който на касатора ,в качеството му на управител и законен управителя на „Орел –Х.И.Д.
„ ЕООД за извършено нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1,т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 30.6.2018г. в 11,01 часа в гр.В.Търново,бул“България“до НВУ „В. Левски“ в посока Център е установено управление на товарен автомобил “ Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег. № ВТ 79 70 ВН от 66 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ ч, при ограничение на скоростта от 60 км/ ч. Нарушението е установено с техническо средство АТСС ARH CAM S 1 с фабричен номер 11743 СВ, преносим уред за контрол на скоростта, ,за използването на който е представен Протокол 175р-6076 от 6.7.2018г. Протокол рег.№ 255-ИСИ/11.12.2017г. на БИМ за проверка на системата, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 с валидност до 7.9.2027г. ежедневна форма на отчет. След проверка в регистъра на КАТ е установено ,че собственик на МПС е дружество „Орел Х.И.Д.“ ЕООД и е издаден ЕФ на неговия управител и законен представител.
Съдът в хода на съдебното следствие е изискал от ОД на МВР В. Търново веществено доказателство диск, който при проверка на един от петте файла е идентичен с приложените по делото.
За доказване компетентността на органа да издава ЕФ е представена Заповед № 366 з-533/16.2.2018г. на Директор ОД на МВР В.Търново , с която е възложено на комисар Х. да изпълнява функцията на директор от 19.2.2018г. до 12.3.2018г. и Заповед № 366з-758/12.3.2018г. на последния, с която са определени служителите , които да заснемат административни нарушения със стационарно преносим уред за контрол на скоростта.
По делото са разпитани участвалите в проверката служители на ОД на МВР В.Търново, като за П. Х. е представен сертификат , че е преминал обучение за работа с такъв вид система.
ЕФ е връчен на касатора на 3.6.2019г,. като в срок е подадена пред ВТРС въззивна жалба.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът е намерил подадената жалба за неоснователна и е потвърдил оспорвания пред него ЕФ по следните мотиви. ЕФ има законоустановените реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция, самото нарушение е достатъчно ясно описано по време, място, начин и съставомерни признаци. ВТРС е посочил, че визираната правна норма е специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка относно формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата приложение специална норма. Само по отношение на неуредените случаи и то единствено по отношение на АУАН и НП намират приложение общите правила съгласно чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. Въз основа на това, съдът не е констатирал формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез ЕФ, за нарушение, установено с техническо средство, тъй като процесния такъв отговаря на всички лимитативно изброени реквизити с оглед нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В специалната норма липсва изискване за посочване на длъжностното лице, автор на материализираното изявление в ЕФ, полагането на подпис и посочване дата на неговото издаване. Това сочи, че законът предвижда особена форма на документ, който въпреки, че се отклонява от общите разпоредби на ЗАНН е годен да предизвика правни последици, като липсва изискване за посочване на възможността, срокът и начин за обжалването му. ВТРС е намерил, че доколкото нарушението е установено със статично монтирана камера, която е одобрен тип и в съответствие с метрологичните изисквания, което се установява от приложените доказателства и е отчетен предвидения за техническото средство толеранс от 3 км/ ч, то не се налага допълнително обсъждане в тази насока. Приел е, че съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимката, изготвена от техническа система, записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила е веществено доказателствено средство, поради което снимковия материал се явява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. ВТРС е приел, че ЕФ е издаден в рамките на 6 месеца, считано от извършване на нарушението. От обективна страна съдът е намерил, че е доказано извършването на нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП , като правилно е приложена санкционната норма и наложеното наказание е в рамките на законоустановеното такова. Намерил е ,че правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора, в качеството му на законен представител на дружеството собственик на МПС, доколкото не е установено друго лице да е управлявало последното.
Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Не се подкрепят от доказателствата по делото, твърденията на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, поради което липсват каквито и да било годни доказателства. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК в хода на съдебното следствие страните следва да приемат доказателства за включените в предмета на доказване обстоятелства; страните имат възможност да направят своите доказателствени искания и да развият тезите си по обвинението; съдът има задължение да постанови съдебен акт при пълно и задълбочено обсъждане на доказателствените материали. От данните по делото се установява, че в съдебно заседание на 2.9.2019 г. пред първоинстанционния съд, в което за първи път е даден ход на делото, са извършени действията по чл. 271 - 275 от НПК. Макар да не е посочено изрично след това е даден ход на съдебното следствие и то е започнало с доклад на съда по делото по аргумент на чл. 276 от НПК. Съдът е пристъпил към разпит на свидетелите, произнесъл се по приемане на писмените доказателствени средства с надлежен съдебен акт –определение, след приемане на всички доказателства и като е приел, че делото е изяснено ,съдът е приключил надлежно съдебното следствие и е обявил съдебния акт. Следователно не е налице твърдяното процесуално нарушение, защото макар да не е посочил изрично , че дава ход на съдебното следствие, правата на страните не са били нарушени, доколкото на същите е разпределена доказателствената тежест и е указано, че следва да ангажират допустимите и относими доказателствени средства. В подкрепа на този извод е, че всички искания на касатора за събиране на доказателства са били уважени. Третото оплакване в касационната жалба е, че съдът не е събрал достатъчно доказателства за оспореното време, отразено в ЕФ, поради което не е установено достоверното време и времеви печат, което е в противоречие с инструкцията за ползване на техническото средство и изискванията на директно приложимия Регламент ЕС 910/2014г. :на първо място макар наименованието да е електронен фиш, същият няма качеството на електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, а именно: че електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Изрично в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е посочена възможността за издаване на ЕФ, определени са реквизитите на последния, сред които липсва наличие на квалифициран подпис на издателя на ЕФ. След като в закона липсва такова изискване, не може да се твърди , че ЕФ е електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП, поради което е неприложим и горецитирания Регламент касаещ достоверно време и времеви печат. Не съставлява процесуално нарушение неуважаване на искането за предявяване на техническото средство, с цел да сеустанови спазването на чл. 44, т. 4 от ЗИ, доколкото по делото са приети необходимите писмени доказателства, които установяват съответствието на техническото средство, неговото сертифициране и съответно проверка за неговата изправност. Тези писмени доказателства не се били оспорени от страна на касатора, поради което съдът ги е приел и ценил. С оглед на горното ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство.
Настоящата инстанция изцяло споделя горепосочените мотиви на ВТРС досежно задължителните реквизити на ЕФ визирани в специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които изключват приложението на изискванията за формална законосъобразност на акта по чл. 57 от ЗАНН. Съдът правилно е посочил, че в ЕФ не следва да се посочват органа издал акта, дата на неговото издаване, срокът на обжалване, тъй като същите не са предвидени в специалната норма. Правилна са изводите на съда досежно доказаността на нарушението – чрез изправно автоматизирана стационарна радарна система, неговото авторство.
Конкретно по наведените в касационната жалба възражения. Изисканата от ответник жалба ежедневна форма за отчет на дейността на наряда съгласно , която представлява приложение № 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1 от Инструкция № 8121-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е приета като доказателство по делото. В същата не са въведени извършените от наряда констатации за извършени административни нарушения по ЗДвП, което по същество представлява дисциплинарно нарушение на полицейския орган. Но същото не може да елиминира доказателствената стойност на приложените и приети по делото веществени доказателства. Петте файла съдържащи снимковия материал прегледани в съдебно заседание не са създадени както твърди касатора на 11.09.2019г., доколкото същите са презаписани на тази посочена дата за нуждите на административно- наказателното производство, което се установява от датата на първото по делото заседание 2.9.2020г.
Неоснователно е и оплакването,че Заповед № 366з-758/12.3.2018г. на комисар Х. за определяне на полицейски служители, които да извършват заснемане с процесното техническо средство е нищожна, като издадена във време, когато този издател не е бил оправомощен да замества директор на ОД на МВР В.Търново, като се съобразява със съдържанието на Заповед № 366з-533/16.2.2018г. като не са събрани доказателства за отсъствието на Директор на ОД на МВР В. Търново за периода от 19.2.2018г. до 12.3.2018г. След като изрично в последната заповед е посочено времето за отсъствие на титуляра, не е било необходимо изискване на други доказателства за отсъствието му. Обратния би бил извода на съда, ако оправомощаващата заповед е издадена без посочен времеви интервал на нейното действие, като в този случай наистина е следвало да се събере доказателство за отсъствието на титуляра.
Не се споделя от настоящата инстанция и твърдението за несъставомерно поведение от страна на касатора, доколкото не е доказано наличието на ограничение на максималната скорост на движение. В самия ЕФ, в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че касаторът е бил заснет да управлява МПС на посочената дата в рамките на населеното място, магазин „Метро“ до ВНУ“Васил Левски“- център, които са в рамките на населеното място, като максимално допустима в населено място е от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В самия ЕФ наистина не е посочено изрично описание на изпълнителното деяние- управление на МПС със скорост над максимално допустимата такава. Това обаче се извежда от описание на самото нарушение- нарушение за скорост при разрешена от 50 км/ ч , установена от 66 км/ч. Това е абсолютно достатъчно за касатора да разбере в какво е обвинен, поради което не е нарушено правото му на защита, така и на формалния характер на административно- наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/17.03.2020г. по НАХД 1238/219г.
по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш, серия К № 2169246 на ОД на МВР В. Търново, с
който на жалба на Х.И.Д. в качеството му на управител и законен управителя на
„Орел –Х.И.Д. „ ЕООД за извършено
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182,
ал.1,т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.