Р    Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

№ 462

 

     гр. Русе, 12.11.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на  9 ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА                                                           Членове:        ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                      НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора                            

като разгледа докладваното от съдията Н. Чокоева                                                          в. гр. дело № 645 по описа за 2018 год.,  за се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

          С.Д.К., чрез особения си представител адв. В. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 311/2018 г., с което е уважен предявеният против него иск по чл.422 от ГПК и е признато вземането на ищеца за главница и лихви, присъдено в заповедното производство по ч. гр. д. № 7641/2017 г. по описа на РРС. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, а предявеният иск – да се отхвърли.

          Ответникът не взема становище по основателността на жалбата.

          Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

          Процесното вземане е присъдено в полза на ответника по реда на  заповедното производство, по което е образувано ч. гр. д. № 7641/2017 г. по описа на РРС. След подадено от жалбоподателя възражение, в законния срок кредиторът е предявил иск по чл.422 от ГПК, с който е поискал съдът да признае, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Представените по делото доказателства установяват, че през процесния период жилището на жалбоподателя е било присъединено чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на дружеството, и че вземането на ищеца е било определено съобразно правилата за дялово разпределение. Несъстоятелни са възраженията, че липсва договор за доставка на топлинна енергия. Установено е,  че жалбоподателят е абонат на ищцовото дружество, поради което дължи сумите за процесния период. Следователно вземането на ищеца е установено от представените писмени доказателства и от назначената техническа експертиза, поради което подадената въззивна жалба не следва да се уважава.

Разноски не са претендирани от ответника по жалбата за въззивната инстанция.

Съгласно чл.280 ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

          Мотивиран така, Окръжният съд

 

                                              Р           Е     Ш      И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1130 от 02.07.2018 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 311/2018 г.

         

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: