МОТИВИ към Присъда № 30/11.02.2020г.
по НОХД 3903/2019г. по описа на РС-***Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.А.Ш., роден на ***г. във ***, с който същият е обвинен в това, че
на 28.08.2019г. около 01.30 часа в гр. ***на кръстовището на ул.„***“ и ул.„***“,
в посока бензиностанция „Шел“ управлявал МПС-лек автомобил марка „***“ с peг. №
***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на
хиляда установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с
фабр. № ARBB 0029 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Пред съда делото протече
по общия ред, в отсъствието на подсъдимия. Съдът положи максимални усилия за
установяването на Ш., като той беше търсен на посочения от него адрес в
страната и на посочения от него мобилен телефон, но без резултат. Беше направен
опит за връчване на съдебните книжа по пощата на известния адрес на Ш. във ***,
но пратката беше върната с отбелязване, че лицето не я е потърсило. Подсъдимият
беше обявен за издирване, като преди това спрямо него бяха изискани всички
възможни справки за установяването му, но въпреки положените усилия - ОИМ по
издирването му не дадоха резултат. На последно място съдът направи опит за
призоваване на лицето и по реда на международната правна помощ, като определи
три резервни дати за провеждане на съдебните заседания, но на нито една от тези
дати Ш. не се яви, а въпреки изтеклия дълъг срок не е получен отговор и от
френските съдебни власти. Подсъдимият е бил наясно с това, че спрямо него има
повдигнато обвинение за извършено престъпление, както и че му е взета МНО
„Подписка“, но въпреки това, очевидно е променил посочения от него адрес без да
уведоми съответните органи и се дезинтересирал от делото, което мотивира настоящия
състав да приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в
отсъствието на подсъдимия.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му
се наложи наказание „Лишаване от свобода“ около минимума от 1 година, чието
изпълнение да бъде отложен с изпитателен срок от 3 години, както и да се наложи
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер отново около минималния,
предвиден в закона.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. И.Х. – БАК също счита, че вината на неговия подзащитен е
доказана по несъмнен начин. Присъединява се към становището на прокурора,
относно подходящите наказания, като само добавя, че евентуалното налагане на
глоба би било безцелно, доколкото реално тя би била несъбираема.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
М.А.Ш. е роден на ***г. във ***. Той
е французин, френски гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование,
безработен, с адрес за призоваване в страната: гр. ***, местност ***, пощенски
код 8230 и постоянен адрес: ***. Ш. е неправоспособен водач, като никога не е притежавал
валидно СУМПС.
В края на месец Август 2019г.
подсъдимият заедно с негови приятели пристигнали в България на почивка и решили
докато са тук да наемат лек автомобил – т.нар. „рент-а-кар“, с който да се
придвижват из страната. Спрели се на лек автомобил марка „***“ с peг. № ***,
който наели в гр. ***и поели към гр. Бургас. На 28.08.2019г., около 01.30 часа подсъдимият
М.А.Ш. управлявал въпросния лек автомобил в гр. Бургас, въпреки че преди това
бил употребил алкохол. Заедно с него в колата пътувал и приятеля му - Д.С.,
също френски гражданин. Когато били в района на кръстовището на ул. „***“ и ул.
„***“ и се движели към бензиностанция „Шел“ подсъдимият бил спрян за проверка
от патрулиращите полицейски полицаи, служители на Първо РУ ***- К.С.Д. и П.С.Д..
Повод за проверката било обстоятелството, че лекият автомобил се движел на
дълги светлини в града. При проверката на полицаите им направило впечатление,
че подсъдимият мирише силно на алкохол. Поради това полицейските служители
извикали за съдействие служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР и на място
бил изпратен св. С.Д.Р.. Той проверил Ш. с техническо средство - уред „Алкотест Дрегер“ с фабр. №ARBB 0029, който
отчел концентрация на алкохол в издишания въздух в размер на 1.39 /едно цяло и
тридесет и девет/ на хиляда. Техническото средство било годно и калибрирано. На
Ш. бил връчен талон за медицинско изследване № 0067027. Подсъдимият не желаел
да даде кръвна проба и се подписал на графата „приемам“ в документа, като преди
това всички действия и последици от тях му били надлежно обяснени на английски
език от полицейските служители.
На място на Ш. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 332741/28.08.2019г. Актът
бил подписан от подсъдимия без възражения. С него било иззето свидетелството за
регистрация на лекия автомобил, както и двете му регистрационни табели. След
това обвиняемият бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, а за случая било
образувано бързо производство № 431 ЗМ 636/2019г. по описа на 01 РУ-Бургас,
пор. № 2072/2019г. на РП-Бургас. В хода на производството Ш. бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и в последвалия разпит
в присъствието на защитник и преводач направил пълни самопризнания, заявявайки,
че много съжалява за постъпката си.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показания на свидетелите П.Д. (л. 81 от съдебното производство),
вкл. и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т.2 НПК показания,
дадени пред орган на разследването (л. 17 от ДП); показанията на св. С.Р. (л. 81 гръб от съдебното
производство), вкл. и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т.2 НПК показания, дадени пред орган на разследването (л. 15 от ДП) и от приобщените по реда на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т. 2 НПК обяснения на подсъдимия М.Ш.
(л. 11 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 79 от съдебното
производство); АУАН (л. 21 от ДП), талон за медицинско изследване (л. 22 от
ДП); протокол за медицинско изследване (л. 23-26 от ДП); талон за медицински
преглед (л.27 от ДП); заповед за задържане (л. 28 от ДП); протокол за
техническа проверка (л. 30 от ДП); копие от паспорт (л.15 от съдебното
производство); справка от ОДМВР-***(л.63 и л. 68 от съдебното производство).
Съдът кредитира всички гласни
доказателствени средства, доколкото ги намира за безпротиворечиви,
последователни и логични. Двамата полицейски служители правдиво пресъздават
възприятията си за случая, които напълно кореспондират с описаните по-горе
писмени доказателства, поради което и съдът им се доверява изцяло. Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП. Същите са в пълен
синхрон с останалия доказателствен материал, поради което и съдът не намира
причина да не ги цени.
Настоящият състав кредитира и всички
събрани писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения за
това ред, не са оспорени по никакъв начин от страните и напълно кореспондират с
вече обсъдените гласни доказателствени средства.
Като цяло в хода на производството не е
събран доказателствен материал, който да е противоречив и който да налага съдът
да излага подробни мотиви защо кредитира някои доказателства за сметка на други.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
„управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по предвижване на
автомобила в гр. Бургас, по ул.„***“ и ул.„***“, в посока бензиностанция „Шел“ изпълват със съдържание понятието „управление” на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС,
дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място
от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил - „***“ с peг. № ***, който подсъдимият
е управлявал, е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
На последно място,
за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на
МПС да се осъществява, след като същият е употребил алкохол и то с концентрация
в кръвта си – над 1,2 на хиляда, който факт следва да е установен по „надлежния
ред”.
В съдебната
практика на ВКС по повод приложението на чл.343б, ал.1 от НК, като например - Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н.
д. № 646/2008 г., II н. о., безпротиворечиво е изяснено, че „надлежен ред“
за установяване на употреба на алкохол е този, залегнал в Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС (отм.), която е действала към датата на деянието и
която в относимата част е аналогична със сега действащата Наредба № 1 от
19.07.2017г. (Наредбата) Този „надлежен ред“ е разписан в релевантната Наредба,
като в чл.1, ал.3 изрично е посочено, че употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Това води до извода,
че използването на техническо средство е еднакво възможно и приложимо, наред с
медицинското изследване (Решение № 188
от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о.). Следователно за
да бъде осъществен състава на чл.343б, ал.1 от НК се изисква употребата на
алкохол от водача да бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № 1,
който ред гарантира обективност и достоверност на резултата.
В конкретния случай
се доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано техническо средство
се е установило, наличие на алкохол у водача Ш. в концентрация 1.39 на хиляда.
В този случай нормата на чл. 7 от Наредбата задължава длъжностното лице от
съответната служба за контрол да издаде талон за медицинско изследване и да
придружи водача до медицинското заведение. Спазвайки този ред подсъдимият е бил
транспортиран до МБАЛ-***и му е бил издаден талон за медицинско изследване № 0067027,
като по този начин му е била дадена
възможност да даде кръвна проба, ако желае. Подсъдимият осъзнато, доброволно и
целенасочено е отказал да даде кръвна проба, приемайки показанията на Дрегера,
като отказът му е надлежно документиран. При това положение, съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал.9 от Наредбата - употребата на алкохол законосъобразно
може да се установи въз основа на показанията на техническото средство.
В обобщение, на
база на приетата по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че не са допуснати
нарушения на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол от водача,
поради което и настоящият състав приема, че количеството на алкохол в кръвта на
подсъдимия е надлежно доказано.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на
чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Ш. е съзнавал общественопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда
в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от
волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е
употребил алкохол.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което
подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една до три години и „Глоба” от двеста до хиляда лева, а
съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и
наказание „Лишаване от право”.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54,
ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на Ш., изразеното съжаление и
признание в рамките на ДП. Съдът отчита и обстоятелството, че концентрацията на
алкохол в кръвта му не е много над тази, която законът предвижда като долна
граница за съставомерността на деянието, както и фактът, че управлението на МПС
е било по време, когато по улиците не е имало засилен трафик.
Като отегчаващи отговорността обстоятелство
съдът отчита факта, че подсъдимият е неправоспособен водач и освен, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол, то той е сторил това и без да
притежава нужната правоспособност.
С оглед горното съдът счита, че следва да
определи наказание около минималното предвидено в закона, а именно 1 година „Лишаване
от свобода”. Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, като ръководен отново от горните
съображения съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 200
лева. Съдът не споделя доводите на защитата, че не следва да се налага глоба,
защото потенциално тя не може да се събере. Дали наказанието ще бъде изпълнено
или не е въпрос, който стои извън преценката на съда при индивидуализацията на
наказанието, поради което и настоящият състав счита, че не следва само на това
основание на подсъдимия да не се налага предвиденото в закона наказание, още
повече, че санкцията е комплексна и всеки път при определянето й по реда на чл.
54 НК (за разлика от хипотезата на определяне на наказание по реда на чл.55 НК)
съдът е длъжен да наложи и двете наказания, включени в нея.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно
ще способства за поправянето и превъзпитанието на Ш. и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се
явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. Ш. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът счита, че не следва
да налага кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37,ал.1, т. 7 НК,
доколкото никой не може да бъде лишен от упражняването на права, които не
притежава към момента на постановяването на съдебния акт/ Решение № 561/ 1986 г. ІІІ н.о. и Решение № 244/ 2012 г.на ІІ н.о.на
ВКС/. Видно от приобщените доказателства – подсъдимият е неправоспособен водач
поради което, съдът не би могъл да го лиши от право да управлява МПС, каквото
не притежава.
По
разноските:
По делото няма сторени разноски, които да
следва да се възложат на подсъдимия. Направени са разходи във връзка с
извършване на превод, но съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 НПК –
разноските за преводач в досъдебното производство са за сметка на съответния
орган, а в съдебното производство са за сметка на съда, поради което и така
направените разходи следва да останат за сметка на прокуратурата и съда.
По
веществените доказателства:
По
делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне от
съда.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно
с оригинала: М.Р.