№ 1856
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501980 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 293189/06.07.2021 г., подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, чрез адв. Н.Б. - ВАК, срещу Решение №
261965 от 15.06.2021 г., постановено по гр.д. № 15488/2020 г. по описа на РС - Варна, XXXI
състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс - Е, срещу О.П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност
Боровец-Юг № 47, искове за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5632,86 лева, представляваща стойност на потребена,
но неотчетена електрическа енергия по фактура № **********/17.02.2020 г. за периода от
06.06.2016 г. до 27.11.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност
Боровец-Юг № 47, с абонатен № ********** и клиентски № **********, както и сумата от
211,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.02.2020 г.
до 07.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10213/2020 г. на ВРС, XXXI състав, на осн. чл. 422 ГПК.
Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД счита постановеното решение за
неправилно, необосновано и в разрез със събрания по делото доказателствен материал, като
настоява за неговата отмяна и присъждане на разноски. Заявява, че процесната фактура е
издадена, съответно констативният протокол е съставен на името на лицето М.М., тъй като
последният към момента на извършване на проверката - 27.11.2019 г., е титуляр в системата
на ищцовото дружество на процесната партида - за имот, находящ се в гр. Варна, м-т
Боровец-Юг № 47, с абонатен № ********** и клиентски № **********. Сочи, че едва на
24.04.2020 г. е депозирано Искане № 5385347 за смяна на титуляра на горепосочения обект.
1
След извършена проверка в имотен регистър към Агенция по вписвания е установено, че
имотът е собственост на ОГН. П. К., като същият е бил собственик и ползвател на
процесния имот както към момента на извършване на проверката, така и към момента на
периода на корекцията, поради което и дружеството-ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу него. Твърди, че е налице
правно основание за съществуването на вземането на „Електроразпределение Север“ АД, а
именно чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задълженията му
по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ответника и документирането и,
́
законосъобразно изчисляване на количеството потребена ел.енергия, остойностяването и
фактурирането и. Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична
́
годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в невизуализирания
регистър 1.8.3. в размер на 31400 кВтч, на стойност 5632,86 лв.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ОГН. П. К. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание въззивната страна „Електроразпределение север“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Х.И.. Поддържа въззивната жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззиваемият ОГН. П. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Х.Я.. Оспорва въззивната жалба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, срещу срещу
О.П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност Боровец-Юг № 47, искове за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5632,86 лева, представляваща стойност на потребена, но неотчетена електрическа
енергия по фактура № **********/17.02.2020 г. за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2019 г.
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност Боровец-Юг № 47, с абонатен №
********** и клиентски № **********, както и сумата от 211,24 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.02.2020 г. до 07.08.2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 10213/2020 г. на ВРС, XXXI състав, на осн. чл. 422 ГПК.
Ищецът излага, че на 27.11.2019 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа
проверка на СТИ в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север“ АД в
присъствието на един свидетел, при която е установено наличие на електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 031400 кВтч; за проверката е съставен
констативен протокол в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ. Излага още, че след
проверката процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в
Български институт по метрология, Регионален отдел – Русе, за експертиза, при която при
софтуерно четене е констатирано, че е осъществена намеса в тарифната схема на
електромера, като се установява наличие на преминала електроенергия в невизуализираната
на дисплея на СТИ тарифа 1.8.3 в размер на 031400,617 кВтч. Сочи, че установеното
количество електроенергия е реално доставено от ищцовото дружество и потребено от
абоната и съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати
неговата цена, като същата е дължима и на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Уточнява, че към
момента на процесната проверка титуляр на партидата е М.Ж.М., на чието име е издадена
корекционната фактура, но при извършена проверка в Имотен регистър към Агенция по
вписванията е установено, че процесният имот е собственост на О.П. К. от 2012 г., поради
2
което именно ответникът дължи заплащането на начисленото количество електроенергия.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О.П. К. чрез адв. Х.Я. - ВАК, депозира писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че за да бъдат уважени
предявените искове, ищецът следва да докаже, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение, както и че проверката е извършена
законосъобразно. Оспорва представените с иска констативен протокол и фактура,
доколкото като частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не установяват как е
формирана исковата сума. Отделно оспорва, че твърдяното количество електроенергия е
потребено в процесния обект. Изтъква, че ищецът не установява по категоричен начин, че
показанията по регистър 1.8.3 са били нулеви при монтажа на процесния електромер, тъй
като в КП са отразени само показанията за нощна и дневна тарифа. Счита, че не са налице
предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за
период, по-дълъг от 3 години. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен на сочените
основания. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане от 26.08.2020 г. по гр.д. №10213/2020 по описа на РС – Варна, ХХXI
състав, съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение № 4440/26.08.2020 г., с която
съдът разпорежда длъжникът О.П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност
Боровец-Юг № 47, да заплати на кредитора „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата от 5844,10 лева, от която 5632,86 лева –
главница за незаплатена ел. енергия за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2019 г. за обект на
потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда - 24.08.2020 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 211,24 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 28.02.2020 г. до 07.08.2020 г.; както и направените съдебно-деловодни разноски,
от които 116,88 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение с вх. №
59377/28.10.2020 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422 от ищцовото дружество.
Видно от Справка № 80436/18.08.2020 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания по данни за лицето ОГН. П. К.,
ЕГН **********, същият на 18.07.2012 г. е придобил в качеството си на купувач от С.Ф.М.
и М.Ж.М. недвижим имот, площ по док. – 650 кв. м., местност Боровец-Юг/ кв. „Галата“,
обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, с номер по предходен план: 561, както и построената в
него сграда, предназначение – вилна сграда, площ по док. – 39 кв. м.
Видно от искане № 5385347/22.04.2020 г. до „Електроразпределение Север“ АД, със
същото М.Ж.М., ЕГН **********, чрез С.Ф.М., ЕГН **********, с пълномощно № 753,
заверено от нотариус Д.Б., рег. № 012, заявява волята си за прекратяване на договорните
отношения с дружеството по клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес:
Варна, местност Боровец № 47, тъй като имотът е продаден преди 9 години.
Видно от Констативен протокол № 1094051, на 05.06.2016 г. на процесния обект от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1114021666180553, тип ISKRA ME 162, с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В
протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по
отчетен регистър 1.8.3. Като клиент в протокола е записан М.М.. Протоколът е подписан от
Д.К., представител на клиента.
3
В Констативен протокол № 1106031 е отразено, че на 27.11.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на процесния обект, при която са отчетени следните показания: по
нощна тарифа – 002857 кВтч; по дневна тарифа – 007701 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 031400
кВтч., по тарифа 1.8.4. – 0 кВтч, и по тарифа 1.8.0 – 041959 кВтч. Посочено е, че
електромерът е демонтиран и подменен с нов, като демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 560922 за изпращане за експертиза в БИМ.
Като клиент в протокола е записан М.Ж.М.. Протоколът е подписан от двама служители на
оператора и един свидетел, представен с три имена и населено място, без посочен адрес.
Видно от Констативен протокол № 153/06.02.2020 г. БИМ, Регионален отдел – Русе,
от метрологичната експертиза на електромера, при извършените проверки на точността на
отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на технически
характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 031400,617 кВтч.
Отразено е, че експертизата е извършена въз основа на заявление № АУ-000029-68804 от
05.12.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на електромера е
установено съответствие с КП № 1106031/27.11.2019 г., както и че няма механични дефекти
на кутията, на клемите и клемния блок и че необходимите означения на табелката на
електромера са налични. В графа „Допълнителна метрологична маркировка и
идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването, изписани върху
капака на електромера“ е отразено: СЕ М16 1304.
Видно от Становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление на
електрическа енергия, същото е издадено на 13.02.2020 г. въз основа на КП №
153/06.02.2020 г. на БИМ, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел.
енергия в общ размер на 31 400 кВтч за периода 06.06.2016 г. – 27.11.2019 г., разпределено
на подпериоди, както следва: от 06.06.2016 г. до 30.06.2016 г. – 618 кВтч; от 30.06.2016 г. до
06.04.2016 г. – 6923 кВтч; от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 2102 кВтч; от 01.07.2017 г. до
30.06.2018 г. – 9024 кВтч; от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. – 9024 кВтч; от 01.07.2019 г. до
27.11.2019 г. – 3709 кВтч. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура №
********** от дата 17.02.2020 г. за сумата от 5632,86 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114021666180553, тип ME 162, монтиран на процесния обект,
е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г. (М 16), като срокът на
метрологична годност за този тип електромери е 6 години. Вещото лице излага, че съгласно
КП № 1094051 от 05.06.2016 г., процесният електромер, произведен през 2016 г., е монтиран
като „нов електромер“, с нулеви показания по нощна и дневна тарифа, като от горното
следва и останалите тарифи да са с нулеви показания. Сочи, че според констатациите в КП
№ 153/06.02.2020 г. на БИМ – Русе, е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3 - 31400 кВтч. Прави заключение,
че процесната намеса представлява по своята същност софтуерно препрограмиране на СТИ
посредством въвеждането на още една тарифа към заводските Т1 и Т2, в която се отчита
част от потребената електроенергия. Уточнява, че процесът се постига с помощта на
специализирана техника и парола за достъп. Изтъква, че при нормална (неманипулирана)
схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана ел. енергия да преминава през измервателната схема на СТИ и да се
отчита. Сочи, че в КП от процесната проверка не е констатирана намеса или промяна в
схемата на СТИ, от което следва, че отчетеното в тарифа Т3 количество електроенергия в
размер на 31400 кВтч е доставено, преминало през измервателната схема (мост) на СТИ и е
регистрирано, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея по заводска настройка.
4
Потвърждава, че сумата по фактура № ********** от 17.02.2020 г. е изчислена на база
становището за начисление на ел. енергия от дата 13.02.2020 г., като разбиването на
подпериоди на отчетеното в тарифа Т3 количество електроенергия е необходимо предвид
промените в цените. Потвърждава, че процесното СТИ може да отчита ел. енергия, чрез
която се захранват мощности до 20 кВ.
В съдебно заседание на 18.05.2021 г. вещото лице заявява, че технически е възможно
при нулеви показания по дневна и нощна тарифа показанията по регистър 1.8.3 да са
различни от нулеви, но по принцип електромерите се монтират нови, като дори се
разопаковат на самото място, така че всъщност не може да се говори, че някой е напълнил
тарифа 3 предварително.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Към датата на процесната проверка партидата за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Варна, местност Боровец-Юг № 47, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, е с титуляр М.Ж.М., на чието име и са издадени документите по корекционната
процедура, проведена от ищеца „Електроразпределение Север“ АД: Констативен протокол
№ 1094051/05.06.2016 г., Констативен протокол № 1106031/27.11.2019 г., Констативен
протокол № 153/06.02.2020 г. на БИМ – Русе, фактура № **********/17.02.2020 г.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установи безпротиворечиво, че
считано от 18.07.2012 г., собственик и ползвател по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОУ на ДПЕЕЕМ
на процесния имот е ответникът ОГН. П. К..
По възражението на последния, че за да бъдат уважени предявените искове, ищецът
следва да докаже, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, съдът намира следното:
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което е извършено
нормативно тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката, е прието, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Начинът, по който Законът урежда
договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 97,
ал.1, т. 4 от ЗЕ, сделките с ел. енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между
крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Чрез цитираните разпоредби ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди.
Съответно, при прехвърляне на правото на собственост на имота длъжник е новият
собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в правоотношението по
регламентираната от закона сделка (така Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
439/2018 г., III г. о., ГК.).
Оспорването на Констативен протокол № 1106031/27.11.2019 г. на
„Електроразпределение Север“ от процесната проверка като частен свидетелстващ документ
настоящият съдебен състав намира за основателно по следните съображения:
Служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидата
5
на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 04.05.2019
г., които са подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 83, ал. 1 ,т. 6 ЗЕ, за
регламентиране принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както
и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Според разпоредбата на ал. 2 на цитирания законов текст, преизчисляването по ал. 1 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл. 49 ПИКЕЕ. Последният урежда подробно процедурата за извършване на проверката, в
резултат на която сметката на клиент може да бъде коригирана при доказано неточно
отчитане на потребената електроенергия.
В съответствие с цитираните разпоредби, процесната сума е дължима, ако са налице
две кумулативни предпоставки: измерено при метрологична проверка след монтажа на
СТИ количество електроенергия в невизуализиран регистър; извършване на проверката в
съответствие с установените в подзаконовия акт процедурни правила, гарантиращи правата
на страните.
Съгласно чл. 49, ал. 2 на ПИКЕЕ, Констативният протокол за проверката се подписва
от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
С ал. 3 на същия член е уредено, че при отсъствие на ползвателя или на негов представител
при съставянето на протокола или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора.
В отделните хипотези на ПИКЕЕ, за защита както на обществения, така и на личния
интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, законодателят е
предвидил съответен способ, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. В хипотезата на чл.
55 на ПИКЕЕ такъв способ е удостоверяването на количеството неточно отчетена
електроенергия с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за
метрологичен надзор. Такъв способ се явява и подписването на констативния протокол за
проверката, извършена от електроразпределителното дружество, от независим свидетел,
удостоверяващо, от своя страна, релевантните за самата проверка обстоятелства: че
показанията, отразени в протокола, са именно снетите от СТИ към момента на
демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и запечатано с пломба в
състоянието, в което е демонтирано, и в момента на демонтажа; че номерът на пломбата е
отразен правилно в протокола; че самият протокол е съставен в момента на демонтирането.
Смисълът на нормата е да се гарантира обективност и коректност на проверката, извършена
от оператора на съответната мрежа в отсъствието на ползвателя, както и предостатвянето на
СТИ за цитираната проверка от компетентния орган по метрологичен надзор в състоянието,
в което го е оставил потребителят.
С оглед на горното, свидетелят, подписал констативния протокол, следва да може да
бъде идентифициран. За целта същият трябва да бъде индивидуализиран в протокола поне с
три имена и точен адрес.
В конкретния случай, видно от Констативен протокол № 1106031/27.11.2019 г.,
лицето Б.Б.П. , подписал същия в качеството на свидетел, е представен с адрес, включващ
6
единствено населено място: гр. Варна, местност Боровец. Липсва улица и № на същата или
№ на парцел. Вписаните в протокола данни са недостатъчни, за да може свидетелят да бъде
идентифициран – още повече, че голяма част от лицата, притежаващи имоти или
пребиваващи в такива в посочената местност, имат адресна регистрация другаде.
При така изложеното, съдът намира, че не са налице реквизитите на Констативен
протокол № 1106031 от процесната проверка на 27.11.2019 г., съобразно изискванията на
чл. 49 ПИКЕЕ. Същият представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, поради което, когато е съставен в нарушение на процедурата,
обективирана в подзаконовия нормативен акт, не може да бъде противопоставен на
ответника за доказване на релевантните за проверката обстоятелства, посочени по-горе. С
оглед на последното, не може да бъде преценено и дали констатациите в КП №
153/06.02.2020 г. от експертизата на БИМ са относими към състоянието на СТИ именно в
момента на неговото демонтиране от процесния обект.
По изложените съображения, съдът, като констатира липсата на една от двете
кумулативни предпоставки за дължимост на сумата, намира, че въззиваемият/ответник не
дължи на въззивното дружество/ищец сумата от 5632,86 лева, представляваща стойност на
потребена, но неотчетена електрическа енергия по фактура № **********/17.02.2020 г. за
периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
местност Боровец-Юг № 47, с абонатен № ********** и клиентски № **********, както и
сумата от 211,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
27.02.2020 г. до 07.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10213/2020 г. на ВРС, XXXI състав, на осн.
чл. 422 ГПК.
Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а
решението на първоинстанционния съд, поради съвпадение на крайния резултат, макар и по
несъвпадащи мотиви - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 600,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като
претендираният размер от 600,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261965 от 15.06.2021 г., постановено по гр.д. №
15488/2020 г. по описа на РС - Варна, XXXI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Електроразпределение Север“ АД –
гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, ДА ЗАПЛАТИ на О.П. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, местност Боровец-Юг № 47, сумата в размер на 600,00 лева (Шестстотин лева),
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8