Решение по дело №344/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от В.С.Н. ***, действащ чрез пълномощника адв. Георги Георгиев от АК-Видин, съдебен адрес:***, офис 4, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 280.00 лева срещу Регионална дирекция по горите гр. Берковица (РДГ-Берковица), представляващи част от адвокатско възнаграждение, платено в производството по АНД № 308/2017 г. по описа на Районен съд Белоградчик (БРС). Твърди се, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка последица от поведението на ответника, предвид частичната отмяна на НП № 934/17.11.2017 г., издадено от директора на РДГ-Берковица, в частта, в която са отменени наложените две административни наказания "глоба" в размер на по 250.00 лева, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, както и в частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на вещта, послужила като средство за извършване на нарушението – тов. автомобил „ГАЗ 53”, рег.№ М6103АН, а е оставено в сила по отношение на частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушенията – 10.00 пр.м³ дърва за горене от видове цер (дъб) и благун.

Иска присъждане на съдебни разноски в размер на 310.00 лева, представляващи 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лева държавна такса за настоящото производство.

Ответникът РДГ-Берковица, чрез пълномощника гл. юрисконсулт М.оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава становище за основателност на исковата молба.

Административен съд Видин, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

По същество исковата молба се явява частично основателна, поради следното: от представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 934/17.11.2017 г., издадено от директор на РДГ-Берковица, на ищеца са наложени две административни наказания "глоба" в размер на по 250.00 лева, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за извършени нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, и е постановено отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението 10.00 пр.м³ дърва за горене от видове цер (дъб) и благун, както и на вещта, послужила за извършване на нарушенията – тов. автомобил „ГАЗ 53”, рег.№ М6103АН.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Белоградчик, за което е образувано АНД № 308/2017 г. по описа на съда. С решение № 45/06.03.2017 г., влязло в сила на 30.03.2018 г., Съдът е отменил наказателното постановление в частта му, с която на нарушителя са наложени две административни наказания "глоба" в размер на по 250.00 лева, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, както и в частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на вещта, послужила като средство за извършване на нарушението – тов. автомобил „ГАЗ 53”, рег.№ М6103АН, а го е потвърдил по отношение на частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушенията – 10.00 пр.м³ дърва за горене от видове цер (дъб) и благун.

В производството пред БРС ищецът е бил представляван от адвокат, видно от приложения по делата договор за правна защита и съдействие, за което производство му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 300.00 лева. Установява се и че процесуалния представител на ищеца е взел участие в две открити заседания пред първоинстанционния съд и е представил писмено становище.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение по повод оспорване на НП № 934/17.11.2017 г., издадено от директор на РДГ-Берковица, частично отменено с решение № 45/06.03.2018 г., постановено по АНД № 308/2017 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 30.03.2018 г. поради необжалването му.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК, тъй като регионалните дирекции по горите към ИАГ са юридически лица на бюджетна издръжка съгласно изричната разпоредба на чл.158, ал.2 от ЗГ.

Въпреки, че наказателното постановление не е административен (правоприлагащ) акт, а е правораздавателен акт, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, то е в резултат на административна дейност на държавни или общински органи, поради което исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В хода на настоящето производство съдът изиска АНД № 308/2017 г. на БРС и установи, че в производството по обжалване на процесното НП жалбоподателят В.С.Н. е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Георги Георгиев, в който е отразено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Производството по оспорване на посоченото постановление е приключило в три открити съдебни заседания, на две от които е присъствал така упълномощеният процесуален представител, който е представил и писмено становище по съществото на правния спор.

По отношение основателността на претендираното обезщетение, съдът намира следното: на основание чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По отношение обстоятелството, че в настоящия случай атакуваното пред БРС НП е било само частично отменено, Съдът намира следното: законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на дадено наказателно постановление. В тежест на ищеца е да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи. В настоящия случай съдът намира, че предявеният иск е допустим, независимо че наказателното постановление е изменено, като е отменено частично. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановления, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част или изменени. Следователно ако разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. При тълкуване на чл.204, ал.1 от АПК следва да се приеме, че наличието на частично отменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

Представеният договор за правна защита и съдействие е частен документ, който съдържа изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, но не е бил оспорен от ответника във въззивното производство. В самия договор изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева е било платено към момента на сключването му, а процесуалният представител е взел участие в открито съдебно заседание. Решението на БРС не е било обжалвано пред касационната инстанция. Настъпилата имуществена вреда е във връзка с платено адвокатско възнаграждение заради обжалване на НП, частично отменено от съда като незаконосъобразно. Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на НП пред Районен съд-Белоградчик се явява причинена имуществена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът доказа по категоричен и безспорен начин настъпила имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от упълномощаването на адвокат, който да го представлява и защитава в цитираното съдебно производство пред БРС.

Поради изложеното исковата претенция се явява основателна, а по отношение на претендирания размер съдът съобрази следното: въпреки, че плащането е доказано като извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. по описа на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", като е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от същата наредба върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лв. В настоящия случай е уговорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер.

При това положение обезщетението е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на БРС (30.03.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл са неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника.

Макар че размерът на заплатеното през БРС адвокатско възнаграждение е в законоустановения минимум, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредбата, възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния му размер би имало за резултат неоснователно обогатяване на ищеца, предвид частичното потвърждаване на атакуваното НП. С оглед на това, както и предвид, че делото пред БРС не представлява особена фактическа и правна сложност, както и че е приключило в три съдебни заседания, а участието на адвоката се е изразявало единствено в участие в две от тях, като касационно производство не е развито, предявената искова претенция следва да бъде уважена до претендирания размер, намален съразмерно на уважената част от жалбата срещу наказателното постановление, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, а именно до 280.00 лева. Само до този размер вредата е в причинна връзка с незаконосъобразния и частично отменен акт.

При този изход на спора направеното от ищеца искане по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за присъждане на разноски в настоящето производство е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 310.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящето дело и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.203, ал.1 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и на основание чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Берковица да заплати на В.С.Н. ***, обезщетение в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 308/2017 г. по описа на Районен съд-Белоградчик, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Берковица да заплати на В.С.Н. ***, съдебни разноски в размер на 310.00 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: