Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 08.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при
секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от
Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 748 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) №
43-0000390
от 23.09.2020 година на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) – град Стара
Загора,
с което на Е.Ф.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii)
от Приложение „Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят М.
моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен, както и постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон и в противоречие с материалния закон – не бил извършил
процесното нарушение, бил депозирал възражение, което не било взето предвид от Административнонаказващия
орган (АНО), липсвало подробно, конкретно и точно описание на
обстоятелствата, при които било извършено нарушението и АНО не бил съобразил
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С Писмена молба – становище моли Съда
да отмени обжалваното НП на основанията, посочени в Жалбата, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
АНО
(въззиваемата страна) – Директорът на РД „АА” – град Стара Загора - Антон Ставрев
Ставрев, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП,
тъй като било съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването
му.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на
делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е
пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите
Д.И.З. и Г.М.Г. ***), според тях, на 01.08.2020 година около 01.30 часа в
района на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, извършват проверка на
автобус марка „Мерцедес” с български регистрационен
№ К 24 16 ВМ – собственост на „Люкс йонджа” ООД (видно от Свидетелство за
регистрация, част II и Справка от Търговския
регистър относно актуалното състояние на дружеството), управляван от
жалбоподателя Е.Ф.М. (, работещ в „Люкс йонджа” ООД като шофьор), извършващ
международен превоз на пътници по редовна автобусна линия от град Бурса,
Република Турция до град Кърджали, Република България (видно от Разрешително№
**********, валидно до 04.01.2022 година, приложено в кориците на преписката),
попадащ в обхвата на AETR и оборудван с дигитален тахограф марка „Siemens
VDO” със сериен номер 144807
(видно от Протокол за контролна проверка № ВG38 0004375 от 13.10.2018 година). При
проверката на картата на водача, констатират, че за периода от 00.00 часа до 13.52 на дата 01.08.2020
година в резултата на отсъствие от превозното средство, не е можел да използва
контролния уред и не е въвел с използване на функцията за ръчно въвеждане,
осигурена от записващото оборудване периодите от време за почивки. В момента на
проверката водачът не представя и ръчен запис или Удостоверение по образец.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Д.И.З. – Инспектор в отдел „Контрол” към РД
„АА” – град Стара Загора, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2019 с
бланков № 272355. Това процесуално действие извършва
и с участието на Г.М.Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на
фактическото нарушение, свързано с липсата на запис на периодите на почивки,
което е следвало да бъде сторено чрез използване на функцията за ръчно въвеждане,
осигурена от записващото оборудване когато в резултат на отсъствие на
превозното средство не може да се ползва контролния уред, монтиран в същото,
както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му, като посочва че проверката, при която е констатирано
нарушението е на дата 01.08.2020 година в 01.30 часа и че констатираното
нарушение касае периода от 00.00 часа до 13.52 часа на дата 01.08.2020 година. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” към AETR, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя, който вписва, че има възражения против констатациите в
Акта.
Срещу
Акта постъпва Възражение, наименовано Молба, към
която е приложено Удостоверение за дейности, Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета
от 15 март 2006 година
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета
(Регламент 561) или на AETR от дата 01.08.2020 година
за жалбоподателя М., в което е посочен периода от 17.00 часа на 31.07.2020 година
до 18.00 часа на 01.08.2020 година, но не става ясно какво е правил водачът в
този период, както и е посочено, че водачът в посочения период не е управлявал
превозно средство, попадащо в обхвата на посочените Регламент и Спогодба и
липсва подпис на водача, наличен е печат на дружеството-работодател на
жалбоподателя - „Люкс
йонджа” ООД.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН с № 272355, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА”- град Стара Загора, издава процесното НП № 43-0000390 на 23.09.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, като правната квалификация на нарушението
посочва по следния начин: чл. 12,
§ 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр AETR ДВ 28
от 1995 г., като посочва че
проверката, при която е констатирано нарушението е на дата 01.08.2020 година в
01.30 часа и че констатираното нарушение касае периода от 00.00 часа до 13.52
часа на дата 01.08.2020 година. За констатираното нарушение на
основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр
(, действащ към датата на издаване на НП) на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. НП е
редовно връчено на жалбоподателя, на 11.11.2020 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка
(АНП), с отбелязване и на името на получателя му, а именно, че е
получено лично от нарушителя. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
В
кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат
право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти
на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 1308 от 30.07.2020 година на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от
която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е временно преназначен на длъжността „Директор на РД „АА” – град
Стара Загора”,
считано от 04.08.2020 година за
срок от 1 година,
т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра
на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред
с административен акт - Заповед.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на
депозиране в деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във
връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с моторни
превозни средства (МПС) с българска или чуждестранна регистрация, се съставят
от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 01.08.2020 година
актосъставителят Д.И.З. е заемал длъжността „Инспектор
в отдел „Контрол” при РД „АА” – град Стара Загора към Изпълнителна
агенция „АА””. В този смисъл са и изявленията на
свидетеля З. направени в открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.З. безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна
агенция „АА”, което има правомощията по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП –
Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор
на РД „АА” – град Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок от 1
година и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РД „АА” – град Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и
Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
1. НП следва да се отмени, тъй като от една страна е
налице несъответстие между правните норми, посочени като нарушени в АУАН (чл. 12,
§ 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред”
от AETR, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр) и в
НП, а от друга страна в НП нарушените правни норми са посочени по следния
начин: чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii) от
Приложение „Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр AETR ДВ 28 от 1995г. - след записа „чл. 78, ал. 1, т.2 от ЗАвПр”
е добавен запис „AETR ДВ 28 от 1995 г.” . При така дадената правна квалификация в
НП се създава неяснота относно законовите разпоредби, които се
твърди да е нарушил жалбоподателят. По начина на изписване на същите - чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” е посочен във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, се
създава впечатление че нормата (на чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред”) е от ЗАвПр. Такава разпоредба обаче в ЗАвПр не съществува.
Дописването в НП на Спогодбата AETR също не дава основание да се приеме,
че нормата на чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” е именно от този нормативен акт. Яснота относно правната
квалификация на нарушението няма в НП, доколкото нормите са изписани без да се
посочва връзката на Спогодбата с някоя от тези норми. Освен това разпоредбата
на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, във връзка с която е посочена тази на чл.
12, § 2, б. „б”, т. (ii) от
Приложение „Контролен уред”, не визира конкретно
правило за поведение, а въвежда най-общо задължение за
спазване изискванията на Регламент 561 и на AETR. Така по никакъв начин не се изяснява
задължението си по коя правна норма и от кой нормативен акт се твърди жалбоподателят
да не е изпълнил, за да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Действително с посочването в Акта и в НП на разпоредбата на чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” се извлича, че има препращане към AETR. Това обаче не е достатъчно да
преодолее неяснотата в правната квалификация на санкционираното
деяние. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не
може да се извлича по тълкувателен път. За разлика от административното
производство, където е допустимо да не се посочи точно правното основание за
издаване на Акта, тъй като Съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена
от административния орган, то в административнонаказателното производство
посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от
съдържанието на НП. Последното е от значение както за адекватната защита
на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се
вменява, така и за контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от Съда.
В случая с оглед начина, по който са
изписани нарушените правни разпоредби в НП не може да се приеме, че нарушението
е ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото
на защита на наказаното лице.
Непосочването на нарушените законови
разпоредби, респ. неправилното им посочване, не е сред нередовностите по акта,
за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на
изискванията по чл. 57, ал. 2, т. 6 от ЗАНН, което опорочава
административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на
финализиращото същата НП. В този смисъл е и Решение № 85 от 12.03.2014 година,
постановено по КАНД № 31/2014 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Ива Байнова.
За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че правилно нарушените
материални норми са посочени в АУАН и така е трябвало да бъдат посочени и в НП.
2. На следващо място Съдът намира, че на
практика не е спазен и редът за съставяне на АУАН, респ. за издаване на НП.
Това е така защото периодът на констатираното нарушение е последващ спрямо
времето на проверката, т.е. проверката е извършена преди да е извършено
нарушението – няма как проварката да е извършена на дата 01.08.2020 година в
01.30 часа и да е констатирано, че е налице нарушение за периода от 00.00 часа
до 13.52 часа на същата дата.
Посоченото е съществено процесуално нарушение, тъй като в настоящото производство не
може да се поправят грешки на АНО, пък били те технически, очевидни или явни. В
административнонаказателното производство е непознат института на фактическа (техническа)
грешка и е недопостимо съществуването на
такава когато се касае до дата на извършване на проверката. Извеждането на
датата на проверката от други доказателства по делото е недопустимо, а и в
случая е невъзможно, до колкото липсват такива доказателства. Ако се приеме
обратното то би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат твърденията
на АНО. Ето защо Съдът намира, горното за съществено процесуално нарушение, тъй
като е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение, свързано с правната квалификация на деянието.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура и че са спазени
предвидената форма и процесуален ред, поради които биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. В този ред на мисли за неоснователно Съдът би приел възражението,
наведено в Жалбата относно липса на описание на обстоятелствата, при които е
извършено процесното нарушение.
За пълнота на настоящото
изложение би следвало да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. Би следвало също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в
НП е посочил, че намира така подаденото възражение за неоснователно.
Правилна би била и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай Съдът би
приел, че е сторено.
Безспорно установено е че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на чл. 1, б. „й” от AETR. В чл.
1, б. „й” от AETR е дадена легална дефиниция на
термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че
АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането
му в движение. В случая свидетелите – служители
на РД „АА” – град Стара Загора са категорични, че именно Е.Ф.М. е бил
водач на процесния автобус, тъй като той е бил на шофьорското място и на него
са състави АУАН.
В случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство,
поради което и Съдът би приемел, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Видно от събраните в хода на производството доказателства, Съдът би
приел, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен автомобилен
превоз по смисъла на AETR, попадащ в обхвата на Спогодбата, поради и което
следва да намерят приложение разпоредбите на същата. AETR е ратифицирана от България и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби
от българското законодателство. Разпоредбата
на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка
договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко
превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на
територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR
договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции
на водачи за нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и
за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на
територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на пътници по маршрут град Бурса,
Република Турция до град Кърджали, Република България би се установил от разпита
на свидетелите З. и Г., както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство. Фактът на преминаване през
държавната граница на която и да било страна в тази на друга, изпълва признака
за международен превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус
е с българска регистрация,
като Република Турция е една от договарящите страни по Спогодбата, поради което биха били приложими именно разпоредбите
на AETR. От друга страна Република България
също е една от договарящите страни по Спогодбата и като такава, чрез
компетентните контролни органи, е задължена да предприема всички подходящи
мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази Спогодба.
От събраните по
делото и кредитирани писмени и гласни доказателства по категоричен и безспорен
начин би се установил фактът, че е липсвал запис на периодите на почивки, което жалбоподателят - водачът Е.Ф.М. на МПС, извършващ
превоз, попадащ в обхвата на AETR, е следвало да стори чрез използване на функцията за
ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване когато в резултат на
отсъствие на превозното средство не може да се ползва контролния уред, монтиран
в същото. Съдът не би приел, че представеното
към Жалбата Удостоверение оборва този извод, тъй като в същото липсва подпис на
водача и не става ясно за посочения в Удостоверението период какво е правил
водача М., а само на базата на неговото заявление, че не е управлявал
превозното средство, Съдът не би приел, че е налице липса на нарушение.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него
деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Съдът би приел, че е бил напълно наясно, че като водач
на МПС, извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, следва да има запис
на периодите на почивки, което е следвало да стори чрез използване на функцията
за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване когато в резултат на
отсъствие на превозното средство не може да се ползва контролния уред, монтиран
в същото.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО
за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по
убеждение на решаващия Съдебен състав не би разкрило характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради
което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици.
Съдът би приел, че липсват каквито и да било
доказателства, представени от оспорващата страна, които да сочат и да
обосновават наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Отделно от това самото нарушение касае дейност, строго
регламентирана от международното право, имаща за цел осигуряване безопасността
на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с оглед осигуряване
безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия
характер на защитаваните от нея обществени отношения. Ето защо Съдът би приел, че нарушението не разкрива белези на
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. В този смисъл не биха били налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от
чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение.
Съгласно чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр (изменен – ДВ бр.60
от 2020 година, в сила от 07.07.2020 година) санкцията „Глоба” е в размер на 500
лв.
Съдът би приел, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не би съществувала
предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
би липсвало основание за определянето
му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил
за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Изложената фактическа обстановка, обективирана
в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, би се
установила от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 02.02.2021 година свидетели – Д.И.З. и Г.М.Г..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като
би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на Д.И.З. и Г.М.Г.. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП №
43-0000390
от 23.09.2020 година на Директора
на РД „АА” – град Стара Загора, с което на Е.Ф.М. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 12, § 2, б. „б”, т. (ii)
от Приложение „Контролен уред”, вр.чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр AETR, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)