№ 594
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500471 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от С. Г. В. с ЕГН: ********** против Решение №
35/06.01.2023 г., по гр.д. № 4476 по описа на БРС за 2022 г., в частта с която
са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.232, ал.2, чл.236, ал.2, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като С.
Г. В. е осъдена да заплати на Г. П. В. сумата от 625 лв. - сбор от неплатени
месечни наемни вноски, дължими за периода от 18.04.2020 год. до 18.05.2022
год., съгласно договор за наем на апартамент в гр.Б*****, сключен между
страните на 18.04.2020 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на
63.21 лв., начислена върху всяка от неплатените наемни вноски, за периода от
съответния падеж до 25.05.2022 год., както и законната лихва, начислена
върху сборната главница за наемни вноски, начиная от 13.07.2022 год. до
окончателното й изплащане; сумата от 14.17 лв. – обезщетение, за ползване
на наетия имот след прекратяване на договора за наем на апартамент в
гр.Б*****, сключен между страните на 18.04.2020 год. и въпреки
противопоставянето на наемодателя, за периода от 27.06.2022 год. до
13.07.2022 год., ведно със законна лихва върху посочената главница, начиная
от 13.07.2022 год. до окончателното й изплащане; сумата от 500 лв. –
договорна неустойка, дължима по чл.6, раздел IV от договора за наем на
апартамент в гр.Б*****, сключен между страните на 18.04.2020 год., ведно
със законната лихва, начиная от 13.07.2022 год. до окончателното й
изплащане.
1
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд
допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
недопускането на свидетели, сочени от ответника до разпит. Твърди се още,
че Г. от болничното заведение в Г* е споделил на ответницата, че с ищцата са
решили цялата наемна цена по договора да се плати директно на К. – голямата
дъщеря на Г. и внучка на ищеца, в резултат на което от м.04.2020г. до
м.05.2022г. цялата наема цена по договора за наем била платена. Оспорват се
фактическите изводи на първоинстанционния съд, както и изводите, че
ответницата е неизправна и че договора за наем е прекратен. Аргументирано
е становището, че ищцата не е изправна страна по договора, поради което не
може да го прекрати едностранно. Твърди се още, че ищцата не е дала и не
дава необходимото съдействие – да предостави банкова сметка, без което
ответника/длъжник по договора за наем не би могъл да изпълни
задължението си. В настоящия случай процесния имот имал четирима
съсобственици, като ищцата сама не можела да формира нужното
мнозинство, за да взема еднолични решения, касаещи управлението на
съсобствената вещ. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че жалбата е
изцяло неоснователна. Правилно първоинстанционният съд бил кредитирал,
анализирал и обосновал своите изводи в решението си на събраните по
делото доказателства. Възражението на ответницата относно недопускане на
свидетели, които да установят какви са договорките и отношенията между
наемодателите относно заплащането на наемната цена по писмен договор
били неотносими към предмета на спора. Неоспорим бил факта, че
ответницата не е заплащала дължимите по договора суми за наем на имота и
не било представено доказателство пред първата инстанция относно плащане
на наемната цена по договора. Налице били противоречия във твърдените от
въззивника факти. Възражението, че ищцата на била посочила банкова сметка
било направено за първи път пред въззивния съд, поради което било
преклудирано. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба от Г. П. В. срещу С. Г. В. за осъждане на ответницата да заплати сумата
от 625 лв. - сбор от неплатени месечни наемни вноски, дължими за периода
от 18.04.2020 год. до 18.05.2022 год., съгласно договор за наем на апартамент
в гр.Б*****, сключен между страните на 18.04.2020 год.; сумата от 312.50 лв.
2
- договорна неустойка за забава в плащането на наемните вноски, дължима на
основание чл.5 от договора; сумата от 63.21 лв. - сборна мораторна лихва,
начислена върху дължимите наемни вноски за периода от съответния падеж
до 25.05.2022 год.; 1000 лв. - договорна неустойка, дължима при разваляне на
наемния договор по вина на ответницата-наемател; сумата от 225 лв. -
обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора и
противопоставяне на наемодателя, дължимо за периода от 15.06.2022 год. до
13.07.2022 год., както и законната лихва върху всяка от горните главници (с
изключение на мораторната лихва), начиная от 13.07.2022 год. до
окончателното им изплащане.
Процесуалният представители на ответницата оспорва исковете по
съображения, изложени с отговора по чл.131 ГПК.
За да се произнесе по въззивната жалба, настоящият съдебен състав
обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при
което приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Правилно първоинстанционния съд не е допуснал до разпит исканите от
ответната страна свидетели. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК,
свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за
установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала. Това означава, че за установяване на уговорки,
невписани в сключения писмен договор между страните, са недопустими
свидетелски показания. Не е допустимо със свидетели да се установява
наличието на невписани клаузи, тъй като това е свързано с установяване на
различно съдържание на договора, подписан от страните. В този смисъл е
Решение № 308 от 30.03.2012г. по гр. д. №786/2010г. на ВКС, III ГО и
Решение № 1290/05.01.1996 г. по гр. д. № 1054/1995 г. на ВС, ІІ г. о.
Страните по договора, ако са имали воля наемната цена да се плаща на
трето лице, то те би следвало да уговорят това писмено.
Всички съображения на първоинстанционния съд съответстват на
изискуемото правилно приложение на закона. За периода от сключването на
договора за наем до 18.05.2022 год. липсват доказателства наемната цена да е
била заплатена поради което искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е изцяло основателен.
Наемодателите са двама и се дължи отделно плащане на всеки от тях.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно нормата
3
на чл. 32, ал. 1 ЗС. Същата е неприложима в настоящия случай. Тя касае
отношенията между съсобствениците, като неспазването й не може да доведе
до недействителност на договора за наем, който е сключен с наемател – трето
за съсобствеността лице. А също така и следва да се има предвид, че към
момента на сключване на договора за наем, съсобственици са само В. и Г.ев,
като и двамата са подписали договора като наемодатели. След смъртта на Г.
страна по договора стават неговите наследници, но сделката запазва
съдържанието си така както е уговорено, поради което облигационните права
на ищцата не се променят от този факт.
По отношение на възражението, че ищцата не е посочила банкова
сметка своевременно, следва да се има предвид, че същото е заявено за първи
път във въззивната жалба. Няма данни този въпрос да е бил спорен,
доколкото ответника твърди, че е погасявал задълженията си, престирайки на
трето лице. Въпреки това в договора изрично е посочено, че заплащането ще
се извършва в брой, а по банкова сметка, само ако такава е посочена. Не се
установява отклонение от принципното положение уредено в чл. 68, б. а) ЗЗД,
според което паричните задължения са носими, поради което длъжникът
следва да изпълни на адреса на кредитора. Ето защо и това възражение се
явява неоснователно.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил първостепенния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, поради което въззивната жалба е неоснователна, а постановеното
решение следва да бъде потвърдено в цялост.
Срещу уважената част на исковете за неустойка и обезщетение за
продължаване на ползването, липсват направени възражения по същество във
въззивната жалба, а доколкото и въззивният съд не може да влоши
положението на ответника, поради липса на въззивна жалба подадена от
ищеца, в тази част решение също следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал. 1 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35/06.01.2023 г., по гр.д. № 4476 по
описа на БРС за 2022 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Г. В. с ЕГН: ********** да заплати на Г. П. В., ЕГН
********** сумата от 500 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5