Р Е Ш Е Н И Е
№4845/11.11.2019г.
гр. Варна,11.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Христина христова
като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гражданско дело № 3420/2018
год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
на дата 07.03.20198 г.по предявен иск с
правно основание чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, от ищеца Д.А.К. - гражданин на *, с
адрес в РБ: *- в качеството му на
собственик на самостоятелен обект в същата сграда в режим на ЕС –
апартамент № *с идентификатор на
самостоятелния обект № *.*и с идентификатор /на сградата/ * – чрез процесуалният му представител
адвокат от САК К. М.против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда, с адрес: *, представлявана от Г. В. С., ЕГН **********.Исковата молба е надлежно уточнена с
допълнителна писмена молба. Видно от изложеното и в исковата молба и в уточнителната отправеното до съда ИСКАНЕ е: В резултат, като се има предвид незаконността на
свикването на ОС на ЕС /извън сезона/ на 21.02.2018 г., както и незаконността
на провеждането и на решенията му, след като съдът установи незаконността на Общото събрание от 21.02.2018 г. на
Етажната собственост на сграда с идентификатор * с адрес : * и на взетите на
него Решения ,оформени от т. 1, т. 2 и т. 3 по следния начин и смисъл:
1. Приема се оферта на
фирма „К.” ООД на стойност 37749,11 лева без ДДС с гаранция 5 години /стр. 3/
за пълен ремонт на покрива на сградата /стр.4 –отхвърлено предложението за
частичен ремонт на покрива/.
2. За откриване на
сметка Фонд „Ремонти” по която да бъдат събрани пари за ремонта на
хидроизолацията на покрива на сградата /стр. 8/.
3. Управителят на ЕС Г.
С.да изпрати по електронна поща на собствениците информация за дължимата от тях
сума за ремонт на покрива и сметката на етажната собственост , по която тя да
се плати /стр.9/ - да бъдат отменени на основание чл. 40 ЗУЕС.
С молбата си ищецът обективира и особеното искане с правно основание чл. 40,
ал. 3 ЗУЕС, доуточнено с допълнителната писмена молба а именно – ВРС да
постанови спиране на изпълнението на оспорените Решения, взети на соченото,
като нередовно общо събрание, до постановяване на окончателен съдебен акт
относно тяхната законосъобразност. /искане по което съдът се е произнесъл с
нарочен акт/.
В
исковата молба и уточняващата молба са наведени правно релевантните фактически
твърдения затова, че
ищецът считано от 2010 г. заедно със съпругата си и трите си дъщери е носител
на вещното право на собственост върху самостоятелен обект в сградата в *,
представляващ ап. № *,като в това си качество респ. притежавал и 0,8214 % ид.ч. от общите части на сградата.Както било посочено и в
преамбюла на исковата молба, сочи ищецът в допълнителна си молба, исковете са
предявени от ищеца само като собственик на самостоятелния обект в сградата, в
режим на ЕС, и именно като такъв не бил уведомен и не бил присъствал на
събранието от дата 21.02.2018 т. Фактът, че ищецът е Управител на процесната ЕС „със спрени права”, пояснява ищецът, бил
необходим за да изясни, че точно правата на ищеца като алтернатива на
управлението в сградата били застрашени, т.к. само при неговия апартамент имало
разкриване на вътрешния окачен таван и се твърдяло,че имало теч а приложените
снимки доказвали,че там в различни дни и периоди нямало теч: кофите били празни
а покривът не бил с нарушено покритие. Този факт бил необходим за изясняване,
че въпреки спрените си права, ищецът е управител на ЕС и последващо
избрания управител бил нелегитимен поради което и правата по чл. 12, ал. 1, т.
1 ЗУЕС, на което основание било свикано ОС на 21.02.2018 г. не принадлежали на Г.
С.а на него, макар че той не можел да се ползва от тях.На следващо място освен горецитираните
твърдения за това,че ОС на ЕС от 21.2.2018 г. се явявало свикано от лице, което
няма правата да стори това, ищецът пояснява в уточнителната
си молба, че оспорените Решения на ОС на ЕС от 21.2.2018г. са именно предмета
на настоящото производство а изразът,че това ОС е продължение на предходното
/също оспорено/ от дата 24.1.2018 г. бил употребен в исковата молба за
изясняване на фактите: За липса на теч от покрива и по време на двете събрания;
За наличие на тенденция да се свикват ОС на ЕС извън сезона и така да се
ограничават правата на етажните – чужденци за участие в тези ОС, за да се
гарантирало мнозинството за „М. М.” ООД и за вземане на решения, удобни за
посоченото ООД; За вредоносните действия на управителя Г. С.която отново
/според ищеца/ нямало да изпълни например Третото Решение, така че да съберяла
действително дължимите се от „М. М.” ООД средства, а то било оформено така, че
никой да не знаел колко плащат другите, вкл. и колко щяло да плати „М. М.” ООД.
По същество се твърди че процесното ОС на ЕС от 21.02.2018 г.се отличавало с
изключително грубия характер на нарушенията по свикване и провеждане, оформени
по начина визиран в петитума на иска. В конкретното
/новообразувано производство/ депозираната искова молба, има за предмет оспорване на три взети решения на ОС на
етажната собственост от дата 21.02.2018
г. ,за което се твърди /а и са представени доказателства/ че са обективирани
в „написан на ръка протокол” с посочено по – горе съдържание: приемане на
оферта на фирмата „К.” ООД на стойност 37 748,11 лв. без данък добавена
стойност за пълен ремонт на покрива; създаване на фонд „Ремонти“ за хидроизолация
на покрива на сградата и уведомяване от Г. С.– посочена като управител на ЕС на
собствениците на сградата по ел.път за дължимата се от последните сума за
ремонт на покрива и сметката на ЕС по която сумата да се плати. Видно е от
изложението в исковата а и уточнителна молба, че
ищецът твърди да е Управител на ЕС, но че не може да се ползва от тези си права
предвид наличието и на други дела между същите страни и споровете относно
предходни провеждани ОС на ЕС .Конкретните
твърдения за незаконност на атакуваните Решения ищецът е посочил в букви от
б.“и“ до б. „м“ в исковата си молба :
-
с гласуване било отхвърлено предложение за частичен, текущ ремонт на покрива а
поради невярно отразяване на дебата на стр.4 от протокола не било записано на
въпрос на ползвателя С.дали смяната на целия покрив е основен/капитален Г.С.отговаряла,
че е капитален – основен и по тази причина законният представител на К.ЕООД М.
М.на няколко пъти казвала,че събранието няма необходимия кворум.
-
в протокола не били отразени зададените въпроси затова дали имало остатъци от
досега плащани пари за поддръжка на сградата и дали имало открита банкова
сметка ***
-
незаконно било решението и по т.2 от ОС
на ЕС от 21.2.2018 г. – в решенията от ОС свикано от „М. М.“ ООД имало решение
за откриване на банкова сметка ***, като на това събрание бил представен и списък за дължимите от всеки собственик пари а преди това решение
да бъдело спряно по гр.д. 13682/17 на ВРС имало открита банкова сметка ***;
-
в протокола липсвал дебата, че плащанията по 10 евро на квадратен метър по
индивидуалните договори с М. М. ООД за поддръжка на общите части на сградата
били незаконни и, че самите тези договори били незаконни , т.к. сградата на осн. чл. 2; чл. 3 и § 1 т. 3 ЗУЕС не била затворен жилищен
комплекс; липсвал и цял пасаж от протокола че всяка от двете сгради била в
обикновена ЕС и въпреки това Г.С.подписала така оформения протокол. Твърди се
че с тези действия С.спестявала ежегодно над 100 000 лв., които „М. М.”
ООД следвало да праща на ЕС а и ООД –то изрично отказвало отчет по тези
индивидуални договори.
-
третото решение било също незаконно, защото било извън дневния ред на поканата
/чл. 16, ал. 3 ЗУЕС/ а решенията второ и трето били последица от първото –
които били без необходимия кворум от 67 % идеални части от общите части на
сградата.При тези основни фактически
твърдения ищецът е основал правият си интерес за сезиране на РС Варна с
визираните по-горе искания по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.В подкрепа на
твърденията си ищецът е направил доказателствени искания:
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Отговорът на искова молба е
депозиран от Г. С.в качеството на Управител на ЕС. Видно от страница 1 – 3 от отговора на
искова молба ответната страна оспорва изцяло предявения иск като желае съдът да
постанови Решение по силата на което изцяло да отхвърли предявения срещу ЕС на
апартаментен – студиен хотел „*”, ** иск като неоснователен и недоказан ведно с
присъждане на разноските сторени по делото от ответната страна. По същество и подробно на цитираните първи
три страници от отговора на искова молба ответната страна се спира на възражения срещу иска като намира иска за
общо формулиран, засягащ проблеми които не касаели законността на Решенията
взети на проведеното ОС на ЕС от 21.02.2018 г. В тази връзка ответната страна
се спира на тежестта на доказване по предявения иск, като акцентира върху
обстоятелството,че целесъобразността на Решенията е ирелевантна.Твърди се,че оспорените Решения на ОС на ЕС
от 21.02.2018 г. били взети при спазени законови изисквания за провеждане на
общото събрание и вземане на решения. /събранието било редовно свикано,
имало изготвена по надлежния ред покана , съставен бил протокол от ОС при който
било отразено и поставянето на поканата а самото ОС било проведено при спазване
на 7 дневния срок между датата на поканата и провеждането и самото ОС на ЕС било проведено при
наличието на всички законови предпоставки за това -от компетентен орган вкл. и
при необходимия кворум /чл. 15, ал. 2 ЗУЕС/. Не се оспорва твърдението на ищеца, че действието на предходното
Решение на ОС от 30.08.2017 г. на ЕС било спряно по молба на ищеца по гр.дело №
13 682/2017 г. по описа на РС Врана. Изразено е становище и по
особеното искане на ищеца като по същество се намира за неоснователно а в
условията на евентуалност се твърди,че ако се уважи, то следва да се допусне
само срещу справедлива гаранция съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК /а както бе
посочено и по-горе съдът вече се е произнесъл по това искане – уважил го е
срещу парична гаранция ,внесена от ищеца/. На следващо място на стр. 5-та от
отговора на искова молба е изразено становище по доказателствата ангажирани от
ищеца с исковата молба като по визираните в девет точки на пета страница от
отговора на искова молба ответната страна сочи, че не следва да бъдат приети
тези доказателства като неотносими към спора или недопустими. Възразява и срещу
бланкетното искане на ищеца за събиране на гласни
доказателства,като се твърди че ищецът следва да посочи кои факти и
обстоятелства ще доказва.От своя страна ответната ЕС ангажира писмени
доказателства изброени на стр. 5 и 6 - заверени за вярност с оригинала копия на
документи, които желае да бъдат допуснати до събиране.Обективирано
е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на водене във връзка
с доказване на твърденията за наличие на теч и наводняване на общите части в
сградата през м.1.2018 г., наложило свикване на ОС на ЕС и вземане на спешни
мерки за ремонт на покрива, както и за състоянието на общите части.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание адв.М.в
качеството й на процесуален представител на ищеца желае ВРС да уважи исковата молба, да отмени решенията на Общо събрание, проведено
на 21.02.2018 г. Освен всичко описано за незаконността на това събрание,
установено от гражданско дело № 1989 и от въззивно
гражданско дело № 574/2019 г.,адв.М.моли ВРС да има
предвид и, че едно от лицата, гласувало като пълномощник, а именно Д. Т.била
ползвала две пълномощни, на които датата им не личи, но в преамбюла йм било казано, че паспортите на лицата, които ги издават,
на едното изтича на 04.04.2015 г., а на другото
изтича на 04.12.2013 г., поради което тези пълномощни били невалидни на датата
21.02.2018 г. Освен това, при всички случаи документите, които били представени
във връзка с обследвания на покрив, че имало нужда от ремонт, към настоящото
дело,подчертава адв.М., че са частни документи, че
ищецът ги оспорваме като правилни и истински документи, сочейки, че не са
ангажирани никакви доказателства, за да се каже, че са истински и че са верни
документи и оттук смята адв.М., че те не могат да
бъдат използвани като доказателства в потвърждение на законността на взетите
решения, че е имало нужда от този цялостен ремонт на покрива. Цялостният ремонт
на покрива, съгласно § 5, т. 42 от ЗУТ, сочи процесуалният представител на
ищеца представлявал основен ремонт, без покрив една сграда не може да
съществува. Ако целият покрив бъдел подменян, това означавало, че една
конструктивна част трябвало изцяло да бъде обновена поради амортизацията й,
експлоатационната й годност е била изтекла, но подменяйки тази цялостна част,
за да може да се вземе такова решение на Общо събрание, съгласно чл. 17, ал. 2,
т. 6 били необходими
67% ид. части участие в Общото събрание. Както било
видно от протокола, те били 50 и няколко процента, поради което и нямало
необходимия кворум, за да можело да се вземе такова решение.В тази връзка, моли
адв.М.ВРС да присъди разноските сторени от ищеца,при
отчитане на факта, че производството не е било леко, производството не било
краткотрайно, производството било свързано с множество допълнителни уточнения и
доказателства, поради което считам, че евентуално възражение за прекомерност от
страна на ответната страна щяло да бъде неоснователно и моля съдът да присъди разноските такива, каквито са направени според
списъка.
В
същото съдебно заседание адвокат Г.,
процесуален представител на ответната страна
моли ВРС да отхвърли иска/ макар и да е посочила Жалбата /,срещу
Решенията на ОС като неоснователна. Подробни доводи адв.Г.
развива в писмената си защита,представена по делото с молба с вх.№ 75 155
/16.10.2019г.В заседанието от 11.10.2019 г.адв.Г. е
направила и възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
Изрично е изразена и реплика на
казаното от адв.М., че оспорването на представените
доказателства за състоянието на покрива би могло да стане до приключване на
хода на делото по събиране на доказателства, т.е. към настоящия момент такова
оспорване за адв.Г.
не може да бъде направено, поради което моли ВРС да не го счита за направено изобщо.
От своя страна адв.М.е
направила дуплика,че с Молба от 12.07.2018 г., в която ищеца дава отговор на
отговора по чл.131 ГПК, ищецът и процуесуалният му
представител са обсъдили доказателствата, които са представили от ответната
страна и в т. 12 са посочили: цитат : „Документите за обследване на покрива ги
оспорваме като истински. Те и не дават независима експертиза. Дори да са
истински или да бяха независима експертиза, те не доказват неотложност на
ремонта и още по-малко доказват неотложната нужда от събранието на 24.01.2018
г., съответно от взетите решения на ОС на 21.02.2018 г.”, така че не било вярно
твърдението, че не са оспорили тези документи.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА страна следното:
Предявените от ищеца Д.К.иск,
заведен във ВРС на 7.3.2018 г./.л 3 –ти от делото / е с правно основание чл.40 ЗУЕС .Особеното на настоящия казус е, че искът е
предявен от Д.К.в лично качество, в качеството му на етажен собственик в сграда
в режим на ЕС против взети Решения на ОС на ЕС.
С
предявения иск ищецът цели да бъдат отменени като незаконни Решения на ОС на ЕС
взети на дата 21.2.2018 г. , цитирани по-горе в три отделни точки.Спор няма а и
от материалите по делото е видно, че още на датата на която е било насрочено за
разглеждане първото по ред открито съдебно заседание - 13.07.2018г., настоящият
състав е приел, че са налице предпоставките на чл.229,ал.1, т.4 ГПК, като е
постановил спиране на гр.дело № 3420/2018 г. по описа на РС Варна до
приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.дело № 1989/2018 г. по
описа на РС Варна, ХХVI – ти състав. Видно от л.275 –ти, с
Определение № 5832/8.5.2019 г. производството по настоящото дело е възобновено след
отпадане на пречките за движението.За преценка на допустимостта на иска, след
възобновяване на производството ВРС е дал възможност на ищеца изрично да заяви
какъв е точно правния му интерес от водене на иска, като ясно и точно
указанията на съда са изпълнени с
писмени молби от дати 6.6.2019 г. и 3.7.2019 г., след
което с Определение № 8926/4.7.2019г. ВРС е насрочил производството за разглеждане
в открито съдебно заседание .
Безспорно по делото с проекто доклада по делото съдът е приел, че квалификацията
на исковите претенции намира правното си основание в нормата на чл.40 ЗУЕС .С
проекта за доклад по делото,обявен за окончателен с допълнения и корекции,на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва: Съгласно общата разпоредба на чл. 154 ГПК съдът е указал
и на двете страни в процеса,че
всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и възраженията си от
които черпи положителни за себе си права.В
тежест на ищеца е възложено да установи, че са собственик на обект, в
сграда, находяща се в гр. *в режим на етажна собственост, че са приети трите
решения на ОС с оспореното съдържание.
В тежест на ответната ЕС, представлявана
от Управителя на етажната собственост, е възложено да установи
следните факти: че решенията са взети
валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум,
мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС,
че протоколът от ОС на ЕС от 21.02.2018 г. изготвен съобразно изискванията на
закона и взетите решения са в съотвествие със
законовите разпоредби. С
проекта за доклад ,обявен за окончателен, въз основа на фактическите твърдения
на страните съдът е отделил безспорните от спорни факти.Проекта за доклад, при
обявяването му за окончателен е допълнен и с нововъзникнали
факти касаещи влизане в сила на постановено първоинстанционно
и въззивно решения,напълно относими
към спорните по делото въпроси а именно :
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните съгл.чл.146,ал.1 ,т.4 и
т.5 ГПК е прието, че ищецът е собственик на самостоятелен обект –апартамент № *в
сграда с идентификатор *, с
административен адрес: *, както и че Решение на ОС на ЕС на същата етажна
собственост от дата 21.08.2015 г. е спряно по друго гражданско дело между същите страни водено при ВРС
/посочено като номер по различен начин от ищеца и от ответника/ - на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че
изборът на Г. С.е отменен като взет от
незаконно свикано събрание.
С окончателния доклад по делото, съдът е предложил на страните и
те са приели да се отдели за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че е влязло в сила Решение от 04.07.2019 г. на Окръжен съд
– Варна, Гражданско отделение, по въззивно гражданско
дело № 574/2019 г. по въззивна жалба с вх.№
10008/08.02.2018 г. на Eтажна собственост *,
представлявана от Д. А.К., управител на ЕС и собственик на ап. *от сградата,
срещу Решение № 56/07.01.2019 г. по гр.д. № 14748/2017 г. по описа на
ВРС, в частта, с която са отменени решения на общото събрание на Етажната
собственост на сграда с ид. № *, с административен
адрес: *, проведено на 30.08.2017 г., обективирани в точки от 1 до 18 от протокола за провеждане
на същото ОС, като е отменено Решение № 56/07.01.2019 г. по гр.д. № 14748/2017
г. по описа на ВРС, в посочените части; отхвърлен иска на „М. М.“ ООД, ЕИК: *,
с правно основание чл. 40 от ЗУЕС срещу Етажната собственост на сграда с ид. № *, с административен адрес: *, за отмяна на решения
на общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.08.2017 г., в
посочените части; потвърдено е Решението на ВРС в частта, с която са отменени
решения на общото събрание на Етажната собственост на сграда с ид. № *, с административен адрес: *, проведено на
30.08.2017 г. в посочените части.Второто Решение на Окръжен съд – Варна по
дело № 574/2019 г. е по реда на чл. 247 от ГПК и е допусната поправка на ОФГ в
посочените части.
Ето защо и за да няма спор
относно отделените за безспорни факти,при наличието на повече от едно дела
срещу същата етажна собственост в окончателния доклад е вписано ,че е безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните и че е влязло в сила Решение от 04.07.2019 г. на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, по въззивно гражданско дело № 574/2019 г. по въззивна
жалба с вх.№ 10008/08.02.2018 г. на Eтажна
собственост *, представлявана от Д. А.К., управител на ЕС и собственик на ап. *от
сградата, срещу Решение № 56/07.01.2019
г. по гр.д. № 14748/2017 г. по описа на ВРС, в частта, с която са отменени решения на общото събрание на Етажната
собственост на сграда с ид. № *, с
административен адрес: *, проведено на
30.08.2017 г., обективирани в точки от 1 до 18 от
протокола за провеждане на същото ОС, с
което Решение въззивният съд ОТМЕНЯ решение №
56/07.01.2019г. по гр.д. № 14748/2017г. по описа на ВРС, в частта, с която
са отменени решения на общото събрание на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид. № *, с административен адрес: *, проведено на 30.08.2017 г. както следва:
по т. 1 за избор на
управител на етажната собственост: на сграда-етажна собственост с идентификатор
* в *;
по т. 2 управителят да
бъде избиран само от средата на собствениците в процесната
града-етажна собственост с идентификатор * в *;
по т. 3 за управител да
бъде избран Д. К. на ЕС на сграда с идентификатор * в *;
по т. 4 за избор на касиер
и за откриване на банкова сметка ***-**** в *, съответно по т. 5 за избор на А.
Г. за касиер и откриване на банкова сметка *** „*“ АД;
по т. 6 за избор на
контрольор и откриване на банкова сметка ***-**** в *, съответно по т. 7 за
избор на Р. Ч. за главен контрольор:
по т. 8 за избор на още
трима контрольори, съответно по т. 9 за
избор на Р. К., Д. М. и Л. Л.;
по т. 12 управителят и
контрольорът да изслушат отчет на Г. С. за периода 2015-2017г и след това да
докладват на следващото общо събрание на ЕС;
по т. 13 за фонд „Основни
ремонти“ да се заплаща по 4.60 лева месечно от обект в ЕС и да не се събират
пари от онези, които са платили на „М. М.“ ООД по индивидуален договор за
периода, за който са платили:
по т. 16 да се включи
електричеството на всеки, на когото е изключено;
по т. 17 да се възложи на
управителя да организира укрепване на брега, като се използват проекти в Община
Бяла, да проучи процедурата и финансирането на това укрепване и да се докладва
на следващото събрание на ЕС
по т. 18 да утвърди период
на провеждане на Общо събрание на Етажната собственост от 15.07.2017г. до
15.08.2017г.; включително изцяло в
частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „М. М.“ ООД, ЕИК: *,
с правно основание чл.40 от ЗУЕС срещу
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид. № *, с административен адрес: *, представлявана от
управителя Д. А.К., за отмяна на решения на общото събрание на етажната
собственост, проведено на 30.08.2017 г., обективирани в следните точки както следва:
по т. 1 за избор на
управител на етажната собственост: на сграда-етажна собственост с идентификатор
* в *;
по т. 2 управителят да
бъде избиран само от средата на собствениците в процесната
града-етажна собственост с идентификатор * в *;
по т. 3 за управител да
бъде избран Д. К. на ЕС на сграда с идентификатор * в *;
по т. 4 за избор на касиер
и за откриване на банкова сметка ***-**** в *, съответно по т. 5 за избор на А.
Г. за касиер и откриване на банкова сметка *** „*“ АД;
по т. 6 за избор на
контрольор и откриване на банкова сметка ***-**** в *, съответно по т. 7 за
избор на Р. Ч. за главен контрольор:
по т. 8 за избор на още
трима контрольори, съответно по т. 9 за
избор на Р. К., Д. М. и Л. Л.;
по т. 12 управителят и
контрольорът да изслушат отчет на Г. С. за периода 2015-2017г и след това да
докладват на следващото общо събрание на ЕС;
по т. 13 за фонд „Основни
ремонти“ да се заплаща по 4.60 лева месечно от обект в ЕС и да не се събират
пари от онези, които са платили на „М. М.“ ООД по индивидуален договор за
периода, за който са платили:
по т. 16 да се включи
електричеството на всеки, на когото е изключено;
по т. 17 да се възложи на
управителя да организира укрепване на брега, като се използват проекти в Община
Бяла, да проучи процедурата и финансирането на това укрепване и да се докладва
на следващото събрание на ЕС;
по т. 18 да утвърди период
на провеждане на Общо събрание на Етажната собственост от 15.07.2017г. до
15.08.2017г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/07.01.2019г. по гр.д. № 14748/2017г. по описа на ВРС, в частта, с която са отменени решения на
общото събрание на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид.
№ *, с административен адрес: *,
проведено на 30.08.2017 г. както следва:
по т. 1 за избор на
заместник-управител на етажната собственост на сграда с ид.
№ *, с административен адрес: *;
по т. 3 да бъде избран за заместник-управител
М. М. на етажната собственост на сграда с ид. № *, с
административен адрес: *;
по т. 10 за всеки собственик и за отглеждано животно в сградата (куче,
котка и др.) да се плаща месечно по 4.20 лева, а всеки собственик или ползвател
със стопанска дейност в сградата да заплаща пет пъти повече, тоест 4.20 по 5
или 21 лева според броя на леглата в обекта или примерно, за апартамент на „М.
М.“ ООД с четири легла 21x4=84 лева месечно, вкл.за рецепцията:
по т. 11 за сключване на договор с
фирма за охрана, почистване и поддръжка на сградата, когато има пари в касата;
по т. 14 за откриване на индивидуални партиди за ел.ток за всеки
апартамент (обект) поотделно;
по т. 15 за закриване на хотела, ако „М. М.“ ООД не заплаща петкратния
размер по т.10, както и наем за разположената рецепция във фоайето, както и за
ползването на всяко друго помещение, което е обща част от сградата.
С
Решение № 01.08.2019 г.
по въззивно гражданско дело № 574/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Варна, Гражданско
отделение, въззивният съд ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ,
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на Решение №
833/04.07.2019 г. по
в.гр.д. № 574/2019г. на ВОС, в следните
части:
в
частта, в която се ОТМЕНЯ
решение № 56/07.01.2019г. по гр.д. № 14748/2017г. по описа на ВРС, ДА СЕ ЧЕТЕ след „по т. 8 за избор
на още трима контрольори, съответно по т. 9
за избор на Р. К., Д. М.и Л. Л.“ и преди „по т. 12 управителят и контрольорът да
изслушат отчет на Г. С.за периода 2015-2017г и след това да докладват на
следващото общо събрание на ЕС“, следния
диспозитив:
„- по т. 10 в частта, в която всеки
етажен собственик и ползвател е задължен да плаща месечно по 4.20 лева;“
в
частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
иска на „М. М.“ ООД, ЕИК: *, с правно основание чл.40 от ЗУЕС срещу ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид. № *, ДА СЕ ЧЕТЕ след
„по т. 8 за избор на още трима
контрольори, съответно по т. 9 за избор
на Р. К., Д. М.и Л. Л.“ и преди
„по
т. 12 управителят и контрольорът да изслушат отчет на Г. С.за периода
2015-2017г и след това да докладват на следващото общо събрание на ЕС“, следния диспозитив:
„- по т. 10 в частта, в която всеки
етажен собственик и ползвател е задължен да плаща месечно по 4.20 лева;“
в
частта, в която се ПОТВЪРЖДАВА
решение № 56/07.01.2019г. по гр.д. № 14748/2017г. по описа на ВРС, в частта, в
която са отменени решения на общото събрание на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда
с ид. № *, с административен адрес: *, проведено на
30.08.2017г., ДА СЕ ЧЕТЕ след „по т. 3 да бъде
избран за заместник-управител М. М.на етажната собственост на сграда с ид. № *, с административен адрес: *; и преди „по т. 11 за сключване на договор
с фирма за охрана, почистване и поддръжка на сградата, когато има пари в
касата“, следния диспозитив:
„по т. 10 в частта, в която „М. М.“
ЕООД е задължен да заплаща пет пъти по-висока цена на месец, както и за всяко
животно в сградата да се плаща месечно по 4.20 лева“,
вместо
изписаното „-по т. 10 за всеки собственик и за
отглеждано животно в сградата (куче, котка и др.) да се плаща месечно по 4.20
лева, а всеки собственик или ползвател със стопанска дейност в сградата да
заплаща пет пъти повече, тоест 4.20 по 5 или 21 лева според броя на леглата в
обекта или примерно, за апартамент на „М. М.“ ООД с четири легла 21x4=84 лева
месечно, вкл.за рецепцията“.
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК,
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на стр. 19 от Решение №
833/04.07.2019 г. по
в.гр.д. № 574/2019г. на ВОС, на ред 11 до ред 13 от горе на долу,
КАТО
ВМЕСТО:„Санкционирането
на неизпълнение на задълженията по чл. 6 от ЗУЕС от етажните собственици се
извършва по реда на чл. 55-57 от ЗУЕС, който препраща към АПК“,ДА СЕ ЧЕТЕ:„Санкционирането при
неизпълнение на задълженията по чл. 6 от ЗУЕС от етажните собственици се
извършва по реда на чл. 55-57 от ЗУЕС, който препраща към ЗАНН“.
От така лаконично изложеното по-горе от
правна страна, по същество се налага извода че исковото производство, дори
и след възобновяването му продължава да е допустимо.
За настоящия
съдебен състав искът на Д.К.e допустим, т.к. правото на иск
принадлежи на всеки един гражданин,твърдящ да му е накърнено субективно право.В
случай,че се приеме, че след влизане в сила на Решението на ВРС постановено по
гр.дело № 1989/2018 г. по описа на РС Варна, ХХVI – ти
състав е налице сливане на качествата ищец и ответник за ищеца, следва да бъде
постановено прекратяване на производството по делото.За разлика от други форми
на защита с настоящия иск ищецът не като управител на ЕС а именно като етажен
съсобственик е предявил иска си против конкретни Решения на ОС на ЕС взети на
датата 21.02.2018 г.Преписът от протокола на проведеното ОС на ЕС, което
оспорва ищецът в действителност е ръчно изписан и приобщен на л. 11- -15 –ти.
За ВРС след като ищецът е предявил иск именно като етажен собственик и
подчертал това обстоятелство в исковата си молба с отмяната на избора на
управител на лицето свикало процесното ОС от 21.2.2018г. не се получава колизия
на процесуални качества,т.к. тази отмяна действа занапред. Ето защо и
настоящият състав приема,че за ищеца продължава да е налице правен интерес от
отмяна на три от взетите на ОС на ЕС на 21.2.2018 г. решения.В противен случай
тези Решения ще бъдат факт от правния мир а и въпросът за това дали е било
законосъобразно проведено ОС на ЕС от 21.2.2018 г.ще остане висящ.В контекста
на изложеното са и представените в последното открито съдебно заседание писмени
доказателства от адв.Г., от които е видно, че
споровете в процесната етажна собственост не само,че
не са приключили но и са се подновили .Следва да се отчете и факта,че
възобновеното производство продължава от момента, в който е било спряно и
именно между страните които са водили спора.Ето защо, с оглед предприетите от
ищеца в качеството му на физическо лице процесуални действия настоящият състав
застъпва тезата ,че производството продължава да е допустимо.
Разгледан по същество
искът на ищеца се явява изцяло основателен и доказан. Основателността на иска произтича от
анализа и прочита на целия доказателствен материал, в
частност представените още с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия на протокол от проведено на 21.02.2018 г. Общо събрание на
корпус А от Апартаментен-студиен хотел „*”, *; протокол от проведено на 13.09.2017 г. Общо събрание на
Етажната собственост на сграда с идентификатор № *, находяща
се: *, Апартаментен-студиен хотел „*”, корпус А; покана за Общо събрание от
13.02.2018 г.; пълномощно към И. П. за ап. № *; Постановление от 29.11.2017 г. по
пр.пр. 8228/2017 г. на РП – Варна; Разрешение за ползване №
ДК-07-137/07.05.2009 г.; регистрационна карта № 6/30.06.2010 г.; Решение № 4453/28.11.2016 г. по гр.дело №
10952/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав; Решение от 01.06.2017
г. по в.гр.дело № 780/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско
отделение; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *
г., акт № *,
том *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *., акт № *, том *, дело № * г.; писмо изх. № РД
9400-2058-/1/12.09.2017 г. от Кмета на Община Бяла; справка за движение по
гр.дело № 13682/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав; справка за
движение по гр.дело № 14748/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав;
справка за движение по гр.дело № 15017/2017 г. по описа на Районен съд – Варна,
43 състав; справка за движение по гр.дело № 1989/2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, 26 състав; писмо изх. № 191/18.11.2015 г. от „М. М.” ООД; писмо от
„М. М.” ООД до Л. Л.; извлечение от Регистър „*”; писмо до „М. М.” ООД от 10.09.2017
г.; протокол от проведено на 24.01.2018 г. Общо събрание на корпус А от
Апартаментен-студиен хотел „*”, *; 8 бр. снимки.Представените с отговора на искова молба писмени доказателства не
променят извода за основателност и доказаност на иска
на ищеца (а
именно ангажираните от ответната страна и приобщени по делото заверени за вярност с оригинала копия
на : пълномощно към Д. Т.за ап. № *;
пълномощно към Д. Т.за ап. № * –
превод от руски, ведно с документа на руски език; пълномощно към Д. Т.за ап. № *; покана за Общо събрание от
13.02.2018 г.; протокол за поставено съобщение за свикване на Общо събрание; 3
листа извадки от електронна поща; съобщение за изготвен протокол от проведено
Общо събрание от 28.02.2018 г.; протокол за поставено съобщение по смисъла на
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС от 28.02.2018 г.; 6 листа извадки от електронна поща;
ценова оферта изх. № 15/02.02.2018 г. от „Българска
изолационна компания” до Управителя на етажната собственост на Корпус А от
Апартаментен студиен хотел „*”, част: Хидроизолация по покриви; оферта за
хидроизолация на покрив, система *
от 06.02.2018 г.; оферта за обект: Корпус А от Апартаментен студиен хотел „*”, *,
част: Хидроизолационни ремонтни работи по покрив от
07.02.2018 г.; протокол от 31.01.2018 г. от оглед на обект: Корпус А от
Апартаментен студиен хотел „*”, *; оферта от 31.01.2018 г. от „К. Х.” ЕООД до
Управителя на Етажната собственост на Корпус А от Апартаментен студиен хотел „*”,
*; оферта-вариант 2 от 31.01.2018 г. от „К. Х.” ЕООД до Управителя на Етажната
собственост на Корпус А от Апартаментен студиен хотел „*”, *; писмо изх. №
ОД-03-29-1/14.02.2018 г. от НИМХ – БАН, Филиал Варна; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *
рег. *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *,
рег. *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *
г., акт № *,
том *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *
г., акт № *,
том *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *
г., акт № *,
том *, дело № * г.; удостоверение изх. №
617/30.08.2017 г. за декларирани данни от Община Бяла; становище рег. №
6106/30.08.2017 г. от Б. Х.– помощник нотариус по заместване при нотариус И. М.,
рег. № * РС – Варна;
Разрешение за ползване № ДК-07-137/07.05.2009 г.; Разрешение за строеж №
115/21.12.2004 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *
г., акт № *,
том *, дело № * г.; площообразуване
на обект: Апартаментен хотел - Корпус А, УПИ *, кв. *, ПИ *, кв- * по плана на гр. Бяла; протокол от проведено на
24.01.2018 г. Общо събрание на корпус А от Апартаментен-студиен хотел „*”, *;
уведомление по чл. 46б ЗУЕС вх.№ РД9400-285/30.01.2018 г.; договор за поддръжка
и управление на апартаментен (студиен) хотел № *, том *, рег. № * г., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх.рег. № *
г., акт *,
т. *; схема №
15-338753-17.07.2017 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *.*.)
Спор въобще няма по делото
,че ищецът е собственик на имот в сградата в режим на ЕС,нещо повече –този факт
е отделен за безспорен.Отделено за безспорно е че и избора на Г. С.е отменен като взет от незаконно свикано
събрание.
Видно от л. 262 –ри и сл. с Решение № 392/28.03.2019 г.,поставено
от ОС Варна , Гражданско отделение, Първи състав, по в.гр.д.№ 308/ 2019 г., въззивното производство пред ОС
Варна е било образувано по въззивна жалба на Г. В. С.
в качеството й на управител на ЕС на сграда апартамент –студиен хотел „ *“
корпус *, с административен адрес *срещу
Решение № 5042 / 6.12.2018 г. на ВРС ХХVI-ти състав, с което на основание чл.40,ал.1 ЗУЕС по предявени от Д. А.К., и „К.“ ЕООД искове са били отменени като
незаконосъобразни Решения на ОС на ЕС на сграда
с идентификатор *, с адм.адрес *,взети и обективирани в Протокол от ОС от 24.1.2018 г. за възлагане
на управителя да установи какъв точно е проблема с възникналия силен теч и да
събере оферти от няколко фирми, една от които да отстрани проблема с покрива в
сградата, както и за избор на управител на ЕС в лицето на Г. С..
Ето защо, след като е доказано и не е спорно,че ищецът в
качеството си на съсобственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС е
спазил преклузивния срок за оспорване на Решенията
взети на ОС на ЕС от дата 21.2.2018 г.,искът е предявен против
ЕС,представлявана от лицето Г.С.имащо качество управител на ЕС , то при
зачитане на СПН на Решение №
392/28.03.2019г. на ОС Варна влязло в сила на същата дата се налага един
единствен извод от правна страна – Г. С.не е имала законовото право да свиква
ОС на ЕС на дата 21.2.2018 г. а от там и оспорените решения се явяват само на
това основание незаконосъобразни .
Единствено и само за яснота на мотивите ВРС се спира на трайната
съдебна практика по идентични дела, която практика на ВКС повелява,че едно
решение на ОС на ЕС е незаконосъобразно тогава, когато: ОС е свикано и/или
решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС; и/или ОС е упражнило своите
правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11, чл.17 или чл. 33 ЗУЕС. В
този случай,съдебната практика приема, че се предявява иск за отмяна на
незаконосъобразното решение на ОС на ЕС, който иск е конститутивен.
Неговата правна квалификация е в чл. 40 ЗУЕС.Законът предвижда, че потестативното право се упражнява пред съд, а искът следва
да е съобразен с изискванията за: специална процесуална легитимация на ищеца
(чл. 40, ал. 1 ЗУЕС); преклузивен срок за
упражняване на потестативното право пред съд
(чл. 40, ал. 2 ЗУЕС)- т.е. случай идентичен с настоящия казус,т.к. искът с
правно основание чл.40 ЗУЕС е предявен от активно процесуално легитимирана
страна, доказала в хода на процеса и материално правната си легитимация .И в
обобщение, след като съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила Решение е задължително
за съда, който го е постановил и за всички съдилища , при невъзможност за пререшаване на вече решен спор ( чл.
299, ал.1 ГПК) ,зачитане на силата на пресъдено
нещо по гр.д.№ 5042 /6.12.2018 г. на ВРС
ХХVI-ти състав,друг
извод за ВРС освен за доказаност и основателност на
иска на ищеца не се налага.
Уважавайки иска,
съдът присъжда в полза на ищеца разноските поделото така както са заявени в
списъка по чл. 80 ГПК,като не споделя възраженията на ответната страна за прекомерност
на адвокатския хонорар по чл. 78, ал.5 ГПК.Варно е ,че размерите на адвокатски
хонорари се определят по реда на Наредба №1/2004 г., но при свобода на
договарянето и при характера и вида на конкретния спор ,ВРС счита,че за вида и
обема на процесуалното представителство на ищеца хонорар от 2 650 лева
може да се приеме,че не е прекомерен .Ето защо и ВРС присъжда в полза на ищеца
сумата от 150 лева за заплатена държавна такса и сумата от 2 650 лева
платен адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразни взетите на Общото събрание от 21.02.2018 г. на
Етажната собственост на сграда с идентификатор * с адрес : * Решения ,оформени
от т. 1, т. 2 и т. 3 по следния начин и смисъл:
1. Приема се оферта на
фирма „К.” ООД на стойност 37749,11 лева без ДДС с гаранция 5 години /стр. 3/
за пълен ремонт на покрива на сградата /стр.4 –отхвърлено предложението за
частичен ремонт на покрива/.
2. За откриване на
сметка Фонд „Ремонти” по която да бъдат събрани пари за ремонта на
хидроизолацията на покрива на сградата /стр. 8/.
3. Управителят на ЕС Г.
С.да изпрати по електронна поща на собствениците информация за дължимата от тях
сума за ремонт на покрива и сметката на етажната собственост , по която тя да
се плати /стр.9/ - на основание чл. 40 ЗУЕС.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, с адрес: *, представлявана от Г. В. С., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.А.К. - гражданин на *, с адрес в РБ: *- в качеството му на собственик на самостоятелен обект в същата
сграда в режим на ЕС – апартамент № *с идентификатор
на самостоятелния обект № *.*и с идентификатор /на сградата/ * – чрез процесуалният му представител
адвокат от САК К. М.СУМАТА от 150 лева / сто и петдесет лева / за заплатена държавна такса
и СУМАТА от 2 650 лева /две хиляди шестстотин и петдесет лева/ платен
адвокатски хонорар,представляващи сторените от ищеца съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК .
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се
връчи на всяка от страните – чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: