Решение по дело №118/2019 на Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 14  ноември 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

при секретаря И.Д.като разгледа докладваното от председателя АНД № 118/2019 г. по описа на съда и  за да се произнесе, съобрази следното:

      

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Обжалвано е НП № 19-0297-000105 от 25.03.2019 г. издадено от Началника на РУ на Луковит, с което на М.П.С.  на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП..

Недоволен от наложените наказания е останал жалбоподателят М.П.С., който обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебното заседание жалбоподателят участва лично и с процесуален представител адв. Хр. Б. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, излага подробни доводи за това.

В придружително писмо до съда въззиваемата страна -  началник на РУ Луковит  моли за потвърждаване на наказателното постановление и прави доказателствено искане, касаещо разпит на актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на административно нарушение, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 8 срещу 9 март 2019 г. свидетелите  Г.В.Й.,  Т.П.К. и И.П.Д. – всички служители на РУ – Луковит, като състав на дежурен автопатрул, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в гр. Луковит с предоставено им техническо средство Алкотест с фабр. № ARBB 0098. Около 01.50 ч. на 09 март 2019 г.  на ул. „В.“ срещу ***полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ******, движещ се в посока от гр. София за гр. Плевен, управляван от жалбоподателя. В автомобила на задната седалка пътувала и св. Ц.П.В.. При поискване водачът не представил СУМПС. При разговор с водача служителите констатирали, че същият е във видимо нетрезво състояние – завалял думите, имал лек мирис на алкохол, самият той  споделил, че скоро си е взел книжката, която преди това му била отнета за употреба на алкохол и се помолил „да го оставят, да му простят“.  Затова  полицейските служители решили да тестват жалбоподателя за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Водачът многократно бил изпробван, но тъй като не издишвал достатъчно количество въздух, не успял да даде качествена проба, поради и което техническото средство не отчело резултат. Тогава св. Г.Й. издал на водача М.П.С.  Талон за медицинско изследване № 0042257, в който вписал, че  лицето отказва да бъде изпробван с  Алкотест 7510  с №  ARВВ 0098, както и посочил лечебното заведение и времевият интервал,  в които водачът следва да се яви за медицинско изследване.  Талонът е  връчен на жалбоподателя  в 02:20 ч.  на 09.03.2019 г. , което е удостоверено с подписа му.

Жалбоподателят, придружен от св. Ц.В.,  се явил в указаното лечебно заведение - ФСМП - Луковит. По това време  дежурни по график били  св. К.  С.Б. /медицински фелдшер/, св. С.Г.Г. /мед. сестра/и св. С.П.С. /мед. фелдшер/. Жалбоподателят казал на св. Б. и св. Г., че го изпращат да даде кръвна проба за алкохол, но ако даде такава, ще "влезе в затвора".  Жалбоподателят бил във видимо нетрезво състояние и св. Б. му отговорила, че не е виновна за това, че той е употребил алкохол и е седнал зад волана.  Тъй като жалбоподателят не бил придружен от служители на МВР, св. Б. му казала да изчака и се обадила по телефона в РУ Луковит да съобщи, че се е явило лице за изследване за алкохол. Жалбоподателят обаче не изчакал полицейските служители,  а още докато св. Б. провеждала телефонния разговор, напуснал лечебното заведение.  Когато след около 5-10 минути полицаите от дежурния автопатрул - св. Й., св. К. и св. Д.  пристигнали,  били уведомени от дежурния медицински персонал, че лицето си е заминало. Жалбоподателят не показал талон за изследване,  нито документ за самоличност, поради и което явяването му не било отразено в амбулаторния журнал, нито в  журнала за кръвни проби.

 В присъствието на жалбоподателя и в присъствието на свидетелите Т.П.К. и И.П.Д.,  св. Г.Й. - на длъжност "мл. автоконтрольор" при РУ - Луковит,  съставил АУАН сер. Д бл. № 983730 от 09.03.2019 г., в който посочил, че нарушителят М.П.С.  на 09.03.2019 г., около 01.50 ч, в гр. Луковит, ул. „В. срещу дом ***с посока на движение от гр. София към гр. Плевен  управлява собствения си лек автомобил Сеат Толедо с рег. № ******като нарушава: 1. Водачът отказва да бъде изпробван с Алкотест Дрегер за употреба с алкохол и 2. Не представя СУМПС. В акта  е отразено издаването на талон за медицинско изследване № 0042257.  Като нарушени законови разпоредби в акта са вписани  разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя М.С. без възражения. На същата дата жалбоподателят получил и препис от акта, което е удостоверено с подписа му.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление №  19-0297-000105 от 25.03.2019 г. на Началника на РУ на МВР - Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление наказващият орган е  отразил обстоятелствата по извършване на нарушението по идентичен начин с АУАН.

Изложените до тук факти се установяват от показанията на полицейските служители - актосъставителя Г.В.Й. и свидетелите по установяване на нарушението  Т.П.К. и И.П.Д., показанията на медицинските работници при ФСМП – Луковит – св. К.С.Б., св. С.Г.Г. и св. С.П.С., отчасти и показанията на св. Ц.П.В., както и от писмените доказателства, намиращи се в административнонаказателната преписка – АУАН, талон за медицинско изследване, НП, удостоверения № 2080/15.02.2017 г. и рег. № 295р-14871/14.12.2018 г., изд. от ОДМВР Ловеч, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. , изд. от министъра на вътрешните работи  и от приобщените в съдебното  заседание  -  справка от техническо средство Алкотест с фабр. № АРВВ-0098, копие от амбулаторен журнал, справка за нарушител и др. Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с изброените писмени доказателства. Съдът приема за достоверни и на  показанията на дежурния медицинския персонал  при ФСМП – Луковит.

Съдът не кредитира показанията на св.  В.в частта им, в която твърди, че вечерта жалбоподателят не е употребявал алкохол, както и в частта относно ситуацията  във ФСМП – Луковит, доколкото в тази им част показанията й се опровергават от показанията на кредитираните от съда свидетели. На следващо място, съдът съобразява и евентуалната заинтересованост на свидетелката поради близките й отношения с жалбоподателя и приема показанията й в тази им част като дадени с цел оневиняване на последния.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12  от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. , изд. от министъра на вътрешните работи  и заверено копие на удостоверение удостоверения № 2080/15.02.2017 г. на ОДМВР - Ловеч. Актът за установяване на административно нарушение  е съставен от оправомощено лице – Г.В.Й. – мл. автоконтрольор в РУ – Луковит на основание чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед приложените като доказателства по делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., изд. от министъра на вътрешните работи  и заверено копие на удостоверение рег. № 295р-14871/14.12.2018 г.. на ОД МВР Ловеч.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановлението само на това основание.

Представеният по делото АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН реквизити; в същия е описано деянието, което представлява състав на нарушение, и обстоятелствата, при които е било извършено. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството.

Неоснователно е възражението, че доколкото съгласно чл.42, т.7 от ЗАНН – АУАН следва да съдържа ЕГН на свидетели, такива не са отразени. Безспорно в случая не са отразени ЕГН на свидетелите Т.П.К. и И.П.Д.. Последното обаче не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство, доколкото следва да се има предвид, че посочване личните данни на свидетелите по АУАН не обуславя законосъобразността на акта, а единствено обслужва евентуалната необходимост от призоваване на тези свидетели. В този смисъл лицето, посочено като нарушител в АУАН, не притежава някакво самостоятелно право да притежава всички лични данни на свидетелите по акта, а на същия следва да се гарантира правото свидетелите да могат да бъдат установени и призовани, при необходимост за това. В хода на настоящето производство не се установи невъзможност за индивидуализиране и призоваване на свидетелите, същите са установени, призовани и разпитани по делото.  

Относно нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол, който ред, съобразно чл.174, ал.4 от ЗДвП е уреден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в актуалната редакция след измененията и допълненията, обнародвани в Държавен вестник бр. 81 от 02.10.2018 г. (Наредбата).

Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода на която и въпреки многократните опити за това, същият не е дал качествена проба за алкохол посредством апарат Алкотест Дрегер, а впоследствие не е изпълнил предписанието за медицинско изследване при издаден талон за такова. Макар че се е явил в указаното лечебно заведение, жалбоподателят си е тръгнал веднага, без да изчака полицейските служители, дори не е показал талона, нито документ за самоличност, за да бъде вписан в амбулаторния журнал. В процесния случай е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят към момента на проверката е употребил или не алкохол, тъй като не за това е ангажирана отговорността му. Това обстоятелство обаче има значение за мотивите и подбудите за извършване на нарушението. В случая релевантно е безспорно установеното обстоятелството, че въпреки многократните опити, жалбоподателя не дал нито една качествена проба поради това, че не е подавал достатъчно въздух, което наред с обстоятелството, че същият не изпълнил и предписанието за медицинско изследване, обосновава извода, че поведението му е равносилно на отказ да му бъде извършена проверка за алкохол. Категорично се установи, че жалбоподателят не е подавал достатъчно въздух, за да бъде отчетен резултат от техническото средство, въпреки указанията на полицейските служители. Това поведение, което възпрепятства извършването на проверката, по силата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата е приравнено на "отказ" от извършване на проверка.

Изброяването на методите в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с които се установява от контролните органи употребата на алкохол не представлява различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, независимо по кой метод. Ето защо съдът намира за неоснователно направеното в този смисъл възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че в санкционната част на НП било отразено, че жалбоподателят е извършил три административни нарушения.

В случая наказващия орган е уточнил конкретното предложение, но такова прецизиране не е необходимо, тъй като жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието за медицинско изследване. Ето защо по никакъв начин жалбоподателя не е затруднен да разбере за какво нарушение е наказан - категоричен е отказа му да бъде извършена каквато и да била проверка за наличието на алкохол, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство дали е употребил алкохол, и същевременно не е изпълнил и предписанието за другия вид изследване - лабораторното. Цитирането в наказателното постановление на разпоредбата чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в цялост по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподател, при отразените ясно обстоятелства по извършване на нарушението, поради което не може да счете, че по някакъв начин жалбоподателя е бил поставен в положение да не разбере за какво точно свое неправомерно поведение е наказан.

Не може да се приеме като съществено нарушение и възражението, че на жалбоподателя не е било предложено да бъде изпробван с доказателствен анализатор, въпреки, че такъв към датата на проверката в РУ – Луковит е имало на разположение /видно от писмо на л. 54/.

Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят М.С. е осъществил състава на административно нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДП, поради което следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност за това нарушение. При налагане на наказанията глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в която законодателят е определил точно вида и размера на санкциите.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От съставения АУАН, ползващ се с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП  и от показанията на полицейските служители, безспорно се установява, че при проверката жалбоподателят не е представил СУМПС.  При несъгласие с горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са направени. Възражения в тази насока не се съдържат и в депозираната пред жалба. В тази връзка и нарушението е доказано.

Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СУМПС и КТ към него, се налага административно наказание "Глоба" в размер на 10 лв.

Изложеното мотивира крайния извод на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0297-000105 от 25.03.2019 г. издадено от Началника на РУ на Луковит, с което на М.П.С., ЕГН ********** ***  на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдЛовеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: